Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /18.06.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На десети юни
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№136 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по в.гр.д.№136/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Д.П.-***, пълномощник на А.А.Д. ***,
ЕГН ********** ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 106/18.02.2019 г. на ТРС, постановено по гр.
дело № 252/18 год., с което е бил ОБЯВЕН ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на “Първа Инвестиционна Банка”
АД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано
от Неделчо Василев Неделчев – Изпълнителен
директор и Светозар Александров
Попов – Изпълнителен директор, действащи
чрез пълномощник юрк.Д.И.Д., със съдебен адрес на
пълномощника: чрез клон на „Първа Инвестиционна Банка“ АД в гр.Шумен,
бул.“Симеон Велики“ № 67 ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ, сключен с нот.акт
№ 151, том IX, дело № 1756/25.06.2013 г. на СВ при РСТ, по силата на който Д.Н.Д.,
ЕГН ********** и А.А.Д., ЕГН **********,*** са
прехвърлили на А.Н.Д., ЕГН **********, действаща чрез своите родители и законни
представители Н.Д.Д., ЕГН ********** и И.П.Д., ЕГН **********
*** собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Търговище, ул.“Ивайло“ № 9, вх.Б, ет.2 и представляващ:Самостоятелен обект в
сграда-жилище с идентификатор № 73626.506.86.1.10 по кадастралната карта на
гр.Търговище, с площ от 80.18 кв.м., при граници:на същия етаж:№
73626.506.86.111, 73626.506.86.1.9, под обекта: №73626.506.86.1.4, над обекта:
№ 73626.506.86.1.16, като самостоятелния обект попада в сграда № 1, разположена
в ПИ с идентификатор № 73626.506.86, ведно с прилежащото избено помещение,
заедно с 5.84 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, като са си запазили
правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, на осн. чл.135 от ЗЗД. Присъдени са в полза на ищеца
направените по делото разноски в размер на 672.30 лв., съгласно списък по чл.80
от ГПК и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постанове-ното
решение, моли съда да го отмени като такова и да отхвърли исковата претенция,
ведно с всички законни последици от това, като осъди ищеца да заплати на
доверителката му направените разноски по делото.
В съдебно заседание за въззивницата А.А.Д. се явява Д.П.-***, който поддържа жалбата.
Д.Н.Д. и А.Н.Д., действаща чрез своите родители и законни представители Н.Д.Д. и И.П.Д., редовно призовани, не се явяват и не вземат
становище.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемия-ищец, действащ чрез процесуалния си
представител-юрисконсулт М.З., е постъпил отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на оплакванията
във въззивната жалба. Молят съда да
постанови решение, с което да потвърди постановеното решение на първоинстанционния
съд, като им присъди направените в производ-ството
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
В съдебно заседание не се явява, представила е писмени бележки, с които
моли съда да потвърди постановеното решение.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният
съдът констатира следното:
Въззивната жалба
е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД от “Първа Инвестиционна Банка” АД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против Д.Н.Д., А.А.Д. и А.Н.Д.,
действаща чрез своите родители и законни представители е обоснован с
обстоятелствата, че по силата на договори за банкови кредити №
140-141/16.10.2007 год. и №
040-272/09.10.2008 год. и анексите към тях ищецът е предоставил кредит по
първия договор в размер на 546 700 лв., а по втория кредит в размер на
500 000 лв. на търговски дружества, със седалище в гр.Търговище, срещу
задължението на кредитополучателите да погасяват кредитите по начините и в
сроковете посочени в договорите. По силата на Анекс № 4/28.05.2010 год. към
договор за кредит № 140-141/16.10.2007 год. първите двама ответници
са встъпили в целия дълг по договора и са се задължили да отговарят солидарно
за изпълнение задължението на кредитополучателите по договора /л.16/. По силата
на Анекс № 2 от 28.05.2010 год. към договор за банков кредит №
040-272/09.10.2008 год. първите двама ответници са
встъпили в целия дълг по договора за кредит и анексите към него, поемайки
неограничена солидар-на отговорност за изпълнение
задължението на кредитополучателите /л.34/. Крайния срок за издължаване на
кредита и по двата договора е бил 06.08.2014 год.
На 25.06.2013 год. първите двама ответници дарили на своята внучка – втория ответник
собствения си недвижим имот – жилище, находящо се в
гр.Търговище. Считайки, че с договора за дарение ответниците
увреждат неговите имуществени права, в качеството му на кредитор на първите
двама ответници, както и че са на лице законовите
изисквания по чл.135 от ЗЗД, по съображения подробно развити в исковата молба,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително
недействителен по отношение на него, сключения между ответниците
договор, като се присъдят и направените по делото разноски. В съдебно заседание
поддържа иска чрез процесуален представител.
С писмен отговор първите двама ответника оспорват иска, като твърдят,
че не са целяли увреждане на кредитора, тъй като има
и друго имущество, предоставено като обезпечение на банката още при сключване
на договорите за кредит, от което кредитора да се удовлетвори, както и че
договора е сключен преди ищеца да обяви вземането си за изискуемо и да
предприеме действия по реализирането му. В съдебно заседание поддържат доводите
изложени в отговора и молят съда да отхвърли иска, като претендират разноски в
производството. Отговори от втория ответник, действащ чрез своите родители и
законни представители не е постъпил.
След преценка на събраните по делото
доказателства, окръжният съд прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е
изложил подробно и точно факти-ческа обстановка по
делото, като на основание чл.272 от ГПК настоя-щият състав на съда препраща към мотивите му.
Накратко: Безспорно е установено по делото, видно
е и от прило-жените по делото договори за банкови
кредити № 140-141/16.10.2007 год. и №
040-272/09.10.2008 год., че ищецът е предоставил кредит по първия договор в
размер на 546 700 лв., а по втория кредит в размер на 500 000 лв. на търговски
дружества, със седалище в гр.Търговище. С анекс № 4/28.05.2010 год. към договор
за кредит № 140-141/16.10.2007 год. и анекс № 2 от 28.05.2010 год. към договор
за банков кредит № 040-272/09.10.2008 год. първите двама ответници
са встъпила в целия дълг по договорите и са се задължили да отговарят солидарно
за изпълнение задължението на кредитополучателите по договора. Крайния срок за
издължаване на кредита и по двата договора е бил 06.08.2014 год. От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
кредитите не са обслужвани редовно, като към 25.06.2013 год. – датата на
извършване на дарението задължението по договор за кредит № 140-141/16.10.2007
год. е възлизало на 241 906.06 лв., а задължението по договор за кредит №
040-272/2008 год. е било в размер на 218 553.81 лв. Не се спори между страните
, че и по двата договора задълженията са били в просрочие
от 06.01.2012 год., както и че вземанията на ищеца по договорите към датата на
крайния им падеж – 06.08.2014 год. не са
били възстановени. По искане на ищеца, Търговищкият районен съд е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 592/07.09.2016
год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1202/2016 год. на РСТ в полза на
кредитора за вземането по договор за кредит от 09.10.2008 год. и Заповед за
изпълнение № 591/07.09.2016 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1201/2016
год. на РСТ, като общото вземане на ищеца по двете заповеди възлиза на 1 417
458.90 лв. – главници, договорни и наказателни лихви, комисионни. Въз основа на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 16/2017 год. на ЧСИ рег.№ 769 Анелия Загорова,
приложено към делото.
С нот.акт № 151, том IX, дело № 1756/25.06.2013 г. на СВ-Търговище, приложен по
делото първите двама ответници са дарила на внучката
си Адреа Н.Д. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, ул.“Ивайло“ № 9, вх.Б, ет.2 и
представляващ: Самостоятелен обект в сграда-жилище /подробно описан в
решението/, като са си запазили правото
на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.
Безспорно е така също, че длъжниците
са предоставили обезпечения в полза на банката, в случай на неизпълнение на
задължението, като са учредени договорни ипотеки върху имоти, чиято пазарна
стойност общо е била в размер на 1 054 300 лв., особени залози на
имущество на стойност 150 900 лв. и са били подписани записи на заповед, авалирани от всички длъжници за
сумата общо по двата договора 1 046 700 лв. Видно е от изпълнителното дело, че ищецът-кредитор е насочил изпълнението
към имуществото, предоставено като обезпечение, но е видно също така, че
оценката на същото към настоящия момент е значително по-ниска от стойността му
към 2013 год., както и че вземането на ищеца и към момента не е удовлетворено.
В жалбата се изложени
съображения, че от изложените факти и доказателства в исковата молба не се
доказва по никакъв начин намерението за увреждане на кредитора, което би било
предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД. Счита, че дарението, чиято
относителна недействителност се иска да бъде обявена, не уврежда интереса на
ищеца, тъй като дългът на доверителката му към банката е бил изцяло гарантиран
от сключените договорни ипотеки и учредени особени залози, факти, които били
установени с назначената, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Настоящия съдебен състав
намира възраженията за неоснова-телни:
Практиката на ВКС приема, че
качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД/павлов иск/ твърди и съществуването на вземането
му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на
вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с
влязло в сила съдебно решение.
Предназначението на Павловия
иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното
действие. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил
правото по чл. 135 ЗЗД и доколкото съществува качеството му на неудо-влетворен кредитор.
За да бъде уважен павловият иск, достатъчно е разпореждането да е
безвъзмездно. Ако разпореждането е възмездно, необходимо е длъжни-кът и трето
лице да са знаели за увреждането. Увреждане винаги е налице, когато има
разпореждане с имущество, тъй като наличието на друго имущество у длъжника и
липсата на други кредитори са без значе-ние.
Длъжникът не може да се брани
с възражение, че притежава достатъчно друго имущество, тъй като
недействителността не засяга действието на разпореждането в отношенията между
длъжника и третото лице, те продължават да са обвързани от него. Длъжникът може
да се освободи от последиците на уважения павлов иск
чрез плащане. За кредитора с уважен павлов иск
възниква единствено възможността да се удовлетвори предпочтително от цената на
имуществото при публичната му продажба. Ако неговото вземане бъде удовлетворено
чрез плащане, уваженият павлов иск ще изгуби правното
си значение.
В жалбата
се поставя въпросът, че „Апартаментът е бил собственост (СИО) на моята
доверителка и съпруга й и е несеквестируем по смисъла
на ГПК.“
Действително несеквестируемостта
коригира общия принцип на чл. 133 ЗЗД, че цялото длъжниково
имущество служи за общо обезпечение на кредитора, но уредбата на несеквестируемите вещи по чл. 444 ГПК гарантира длъжника,
че принудата спрямо него ще се осъществи в определени рамки с цел да не се застрашава
нормалното му съществуване. При разпореждане с несеквестируемо
имущество длъжникът сам се е лишил от привилегията на несеквестируемостта,
поради което в този случай интересът на кредитора следва да се постави пред
интереса на длъжника. В този смисъл е и практиката на ВКС- Решение №
456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/09 г. IV г.о., Решение № 170/11.05.2010 г. по
гр.д. № 100/10 г. IV г.о., Решение № 782/12.03.11 г. по гр.д. № 1236/09 г. на
IV г.о., Решение № 357/11.05.2010г. по гр.д. № 100/2010 г. на IV г.о.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките
на чл.135 от ЗЗД за уважаване на предявения иск, поради което решението на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и
съобразено с практиката на ВКС, поради което и на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите му.
Възивницата следва
да заплати на въззиваемия-ищец “Първа Инвестиционна
Банка” АД София, ЕИК ********* разноски съобразно разпоредба на чл. 78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
изплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
Разноските в първоинстанционното производство са
присъдени с решението на Търговищкия районен съд.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 106/18.02.2019 г. на Търговищкия районен съд, постановено по гр. дело №
252/18 год., на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати на “Първа Инвестиционна Банка” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Неделчо Василев Неделчев – Изпълнителен
директор и Светозар Александров
Попов – Изпълнителен директор, действащи
чрез пълномощник юрк.Д.И.Д., със съдебен адрес на
пълномощника: чрез клон на „Първа Инвестиционна Банка“ АД в гр.Шумен,
бул.“Симеон Велики“ № 67 направените по делото разноски във въззиното
производство в размер на 100 лв., на осн. чл.78, ал.8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.