Р Е Ш
Е Н И
Е №.......
гр.К., ……...2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря....................Х. К.………...……….....................................като
разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №2189 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника се
намират в договорни отношения, по силата на които е открил на името на С.В.Т.
партида №***, за имот находящ се в гр.К., ул.“Т.***, във връзка с доставянето
на питейна вода, отвеждането и пречистването на отпадъчни води. В периода от
м.06.2017г. до м.03.2018г. е доставил
питейна вода на ответника по партида №*** за която били издадени: квитанция
№**********/01.08.2017г. на стойност ***лв.; квитанция №**********/01.12.2017г.
на стойност ***лв.; квитанция №********** /01.01.2018г. на стойност ***лв.;
квитанция №**********/01.02.2018г. на стойност ***лв.; квитанция №200827***8/01.03.2018г.
на стойност ***лв. и квитанция №**********/28.03.2018г. на стойност ***лв.
Твърди, че ответникът не е заплатила стойността на предоставената й услуга на
обща стойност ***лв. На основание чл.44 от Общите условия
за уреждане на отношенията между „В.и к.“ ЕООД *** и потребителите на
предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ВиК оператора. Поради неизпълнение на задълженията си на падежа, ответникът
дължала и лихва за забава в общ размер
на ***лв., върху сумите по всяка една от квитанциите, за периода
от 01.09.2017г. до 17.08.2018г. За задълженията на ответника, на 22.02.2018г.
между ВиК ЕООД гр.Стара Загора и
С.В.Т. бил сключен Споразумителен протокол като част от сумите ответника
заплатила. Въпреки опитите за уреждане на отношенията, ответникът не извършила
плащане на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на ***лв. с ДДС, а дължимата лихва
била в общ размер ***лв.. На
19.03.2018г. С.В.Т. подала заявление за временно преустановяване отчитането на
водомери. Поради това обстоятелство подали заявление по чл.410 ГПК против С.В.Т.
въз основа на което било образувано ч.гр.д.№677/2019г. по описа на Районен съд
– К.. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответната страна при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и предвид указанията на заповедният съд е
налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си,
произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна и отведена
канална вода. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че С.В.Т., с ЕГН-********** дължи
на „В.и к.“ ЕООД, с ЕИК:***, сумите: ***лв. главница, представляващи цената на доставената и
изконсумирана питейна и отведена канална вода, за което са издадени квитанция
№**********/01.08.2017г. на стойност ***лв.; квитанция №**********/01.12.2017г.
на стойност ***лв.; квитанция №********** /01.01.2018г. на стойност ***лв.;
квитанция №**********/01.02.2018г. на стойност ***лв.; квитанция №200827***8/01.03.2018г.
на стойност ***лв. и квитанция №**********/28.03.2018г. на стойност ***лв.,
както и ***лв. лихва за забава за периода от 01.09.2017г. до 17.08.2018г. по
квитанция №********** от 01.08.2017г.; 1.04лв. лихва за забава за периода от
01.01.2018г. до 17.08.2018г. по квитанция №********** от 01.12.2017г.; 1.05лв.
лихва за забава за периода от 01.02.2018г. до 17.08.2018г. по квитанция
№********** от 01.01.2018г.; 1.26лв. лихва за забава за периода от 01.03.2018г.
до 17.08.2018г. по квитанция №********** от 01.02.2018г.; 0.74лв. лихва за
забава за периода от 01.04.2018г. до 17.08.2018г. по квитанция №200827***8 от
01.03.2018г.; ***лв. лихва за забава за периода от 2***.2018г. до 17.08.2018г.
по квитанция №********** от 28.03.2018г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Претендира съдебни разноски в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е подала отговор на исковата молба, въпреки, че с изпращането на
преписа от исковата молба и доказателствата към нея е указано от съда както
задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от не подаването
на отговор в едномесечния срок. В съдебно заседание
ответникът не се явява, не изпраща представител, не е дала становище по иска и
не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
С молба вх.№14938/21.11.2019 г.,
докладвана в откритото заседание, ищецът е направил искане по чл.238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства
съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№677/2019 г.
по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена
заповед №416/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника С.В.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумите: ***лв.- главница, ***лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за периода 01.09.2017 г. –
17.08.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и *** лв. разноски по делото, от които ***лв. държавна такса и ***лв.
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК на постоянния и настоящия адрес по справка в НБДН и на
адреса по заявление. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
указанията на съда ищецът е предявил иска за установяване съществуването на
вземането му по издадената заповед за изпълнение. Преписа от исковата молба, ведно с
приложенията и разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени на ответника по реда на
чл.46 от ГПК на постоянният и настоящият му адрес по справка в НБДН, на който
адрес е връчено и определението по чл.140 от ГПК с указанията по чл.238 от ГПК,
на основание чл.41, ал.2 вр. ал.1 от ГПК.
Искът за установяване съществуването на вземане с
правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповед №416/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№677/2019 г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Съгласно
чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че
съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът като взе
предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК,
фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са
налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
По делото са представени
заверени копия на квитанция №**********/01.08.2017г. на стойност ***лв.,
квитанция №**********/01.12.2017г. на стойност ***лв., квитанция
№**********/01.01.2018г. на стойност ***лв., квитанция №**********/01.02.2018г.
на стойност ***лв., квитанция №200827***8/ 01.03.2018г. на стойност ***лв. и
квитанция №**********/28.03.2018г. на стойност ***лв., на карнет по партида №***, открита на С.В.Т.,
споразумителен протокол №К18-11 от 22.02.2018 г., сключен между „ВиК“ ЕООД чрез
управителя и С.В.Т., както и заявление от 19.03.2018 г. на С.В.Т. като абонат ***
за временно преустановянате отчитането на водомер №*** с декларирани от нея
показания- 296/ с дата- 14.03.2018 г. и
лихвен лист.
С оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради
което счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение,
без да мотивира съдебния акт по същество –чл.239, ал.2 от ГПК. Предявените
обективно съединени установителни искове за претендираните суми- главница и
лихви следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода
на спора, ответникът дължи и следва да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 и чл.80 от ГПК направените в настоящото производство разноски в размер на ***
лв. и *** лв. разноски в заповедното производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на С.В.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че
съществува вземане на „В.и К.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415
от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за сумите: ***лв. главница,
явяваща се цената на доставената и консумирана
питейна вода по партида №***, за имот находящ се в гр.К., ул.“Т.“ ***от 01.02.2017 г., в периода от 01.08.2017 г.
до 28.03.2018 г.,
***лв. мораторна лихва за забава от 01.09.2017 г. до 17.08.2018 г. и законната
лихва върху главницата от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед №416/06.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№677/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „В.и К.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. и *** лв.
разноски по ч.гр.д.№677/2019 г. по описа на Районен съд-К..
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
След влизане в сила на решението, препис
от него да се приложи по ч.гр.д.№677/2019
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: