Решение по дело №1439/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 17
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20197040701439
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

17                                         07.01.2020 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1439 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от ЕТ „САНАТА 99- А.Ч.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. „Стара планина“ № 124, представлявано от управителя А. Я. Чанев, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-147-0310587 от 31.05.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- кафетерия „Белите брези“, находящ се в гр. Карнобат, ул. „Стара планина“ № 180, за срок от 5 дни.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалноправни разпоредби. Твърди се, че в обекта се съхранява книга за дневните финансови отчети, макар и за друго фискално устройство, поради което не са налице съставомерните елементи на приетото от административния орган нарушение, респ. не е налице основание за налагане на принудителната мярка. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание не се явява представител на жалбоподателя, редовно уведомен. Не се сочат доказателства.

Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата. Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 21.05.2019 г. в 11.40 часа е извършена от служители на ТД на НАП- Бургас оперативна проверка в търговски обект- кафетерия „Белите брези“, находящ се в гр. Карнобат, ул. „Стара планина“ № 180, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „САНАТА 99- А.Ч.“. След легитимация на органите по приходите, е извършена проверка на документите, съхранявани в обекта, при която е установено, че в него не е налична книга за дневните финансови отчети за работещото в обекта фискално устройство модел DATECS DP-150, ИН на ФУ: DT738946 и ФП № 02738946. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0310587 от 21.05.2019 г. и на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС е издадена обжалваната Заповед № ФК-147-0310587 от 31.05.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в административната преписка, както и от наведените твърдения в жалбата. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА № 0310587 от 21.05.2019 г. (на л. 11 и сл. от делото), изготвен в хода на проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че не е изпълнено от страна на търговеца задължението да съхранява в търговския обект книга за дневните финансови отчети за работещото в обекта фискално устройство. Като съставен от длъжностни лица в кръга на компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред приходния орган действия и изявления. В проведеното съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред, указан в чл. 193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в него. Ето защо съдът приема, че приетите от административния орган фактически констатации са доказани посредством допустимите доказателствени средства.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при извършената от служители на НАП проверка, отразени в съставения протокол за извършена проверка. В мотивите на административния акт се сочи, че установеното нарушение- неизпълнение на задължението за съхраняване на документи, издавани от и във връзка с ФУ/ФУВАС, препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Принудителната административна мярка е наложена за срок от пет дни, преценен от административния орган като необходим за отстраняване на нарушението и за създаване на организация за отчитане дейността на търговеца, с цел правилно съхранение на изискуемите документи в обекта и съответно отчитане на оборота от продажби, и за осигуряване защитата на обществения интерес, чрез предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта.

Материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. В случая като правно основание за издаване на оспорения акт административният орган е посочил чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС, според който мярката се налага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства. Тези предпоставки несъмнено са налице. От данните по делото е видно, че не е изпълнено от жалбоподателя задължението, предвидено в нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/2006 г., да съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за работещото в обекта фискално устройство модел DATECS DP-150, ИН на ФУ: DT738946 и ФП № 02738946, поради което съдът приема, че са налице основанията за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС. Обстоятелството, че в обекта е съхранявана книга за дневни финансови отчети за друго фискално устройство, ползвано от търговеца в предходен период, не променя горния извод, доколкото касовите книги се водят във връзка с конкретни фискални устройства и са индивидуални за всяко от тях (на първата страница на касовата книга се вписват данните на касовия апарат- № на фискалната памет и модела на ФУ, данни за търговеца и на сервизната фирма, с която е сключен договор за обслужване и т.н.). В случая няма спор, че задължението на търговеца да води касова книга за въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство не е изпълнено.

При определяне срока на ПАМ административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, а на основание чл. 169 от АПК съдебният контрол се осъществява само досежно спазването на изискванията за законосъобразност. В случая мярката е наложена за минимален срок (пет дни) и изложените от административния орган мотиви са достатъчни, за да обосноват тази продължителност. Мярката е с превантивен характер и с нея се цели да се въздейства предупредително към нарушителя и да се осуети възможността да извършва други нарушения на фискалната дисциплина, поради което следва да се приеме, че тя съответства на целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се установяват основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „САНАТА 99- А.Ч.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. „Стара планина“ № 124, представлявано от управителя А. Я. Чанев, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-147-0310587 от 31.05.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

СЪДИЯ: