Присъда по дело №1522/2020 на Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО НОХД№ 1522/2020г. по описа на Русенския Районен съд,
ІV н.с.
Русенската Районна прокуратура е обвинила А. Т. Т. в това, че през
периода 16.02.2015г. – 22.02.2017г. в гр. Русе, противозаконно присвоила
чужди движими вещи - парична сума в размер на 975,26 лв., собственост на
етажната собственост на бл. ..., вх. ..., ул. „М.Х.“ № .., гр. Р., с председател на
Управителния съвет И. Б. И. , които владеела, поверени й в качеството на
касиер на етажната собственост - престъпление по чл. 206, ал.1, пр.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимата.
Подсъдимата А. Т. Т. дава обяснения в съдебно заседание и не
признава извършването на престъплението, в което е обвинена.
Производството по делото е по общия ред.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
Подс. Т. е родена на 06.03.1970г. в гр.Русе, разведена, със завършено
средно образование, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Етажната собственост на бл...., вх..., ул.“М.Х. № .. в гр.Русе била
регистрирана в Община Русе под № 399/31.05.2010г./лист 46 от том 2/.
С протокол от 28.01.2013г./лист 48 от том 2/ подсъдиматаТ. била
избрана от Общото събрание на Етажната собственост за касиер, а за
Председател бил избран св.М.Й.. В задълженията й като касиер влизало
събирането на пари от живущите в Етажната собственост и заплащането на
разходите на Етажната собственост. За тази й дейност от касата на входа й се
плащала сумата от 20лв. Всеки платил входната такса, се подписвал в
касовата книга за съответния месец срещу имената си. След събиране на
сумите, тя плащала разходите за ел.енергия, ВиК, абонаментно обслужване за
поддръжка на асансьора с фирма „Лифт 2015“ ЕООД, такса чистач и касиер,
както и други непредвидими разходи, като разходооправдателните документи
се съхранявали към касовата книга. На 15.02.2015г. била извършена ревизия
от домоуправителя св.Й. и членовете на Управителния съвет - св.Н.С. и
св.Т.Н. на подсъдимата за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г., като било
установено, че в касата имало наличност 478.26лв. Бил съставен ревизионен
протокол от 16.02.2015г./стр.95 от том 1/. През периода 16.02.2015г. –
31.12.2016г. в касата били събрани 3 949.50лв., от които за разходи били
платени 3 049.24лв. През месец ноември 2016г. била събрана сума от 340лв. за
1

ремонт на асансьора/стр.93 от том 1/ и 80лв. за ремонт на ВиК /стр.94 от том
1, съответно в оригинал л.92 от Ревизионната книга/. През посочения период
подсъдимата имала финансови затруднения и решила да присвои събраните
от съседите парични средства. На неустановени дати през периода
16.02.2015г. – 22.02.2017г. тя взела от касата сумата от 975.26лв., която
изхарчила за свои нужди. През месец януари 2017г. тя се изнесла от дома си,
като там останал да живее съпругът й св.М.Т. и не събрала таксите за месец
декември 2016г. Съседите се притеснили, че не са събрани таксите и св.Г.А.
се свързала по телефона с подсъдимата. Разбрала, че тя е напуснала
апартамента си в жилищния вход, поради семейни причини. Договорили се да
мине да събере последните такси и след това да предаде наличността в касата
и всички документи. През месец януари подсъдимата действително минала и
събрала таксите от съседите, но не предала нито документите, нито
наличността в касата. Тъй като ел.енергията не била платена, за месец
декември 2016г., същата била заплатена от св.Г.А.. На 09.02.2017г. св.М.Т.
предал касовата книга и всички останали разходооправдателни документи от
съпругата му на св.А. в присъствието на домоуправителя св.М.Й. и св.И. Т..
За това бил изготвен приемо – предавателен протокол /стр.92 от том 1/.
Всички предадени вещи били запечатани в плик. Въпреки неколкократните
разговори с подсъдимата и обещанията й да се срещнат с касиерката, за да
отворят плика и да извършат ревизия, на уречения ден тя не се появила. На
17.02.2017г. било свикано общо събрание на етажната собственост и били
избрани нов касиер – св.Г.А. и нов домоуправител – св.И. Т.. На 22.02.2017г.
бил отворен плика с предадените от св.Т. документи и била извършена
ревизия, за което бил съставен ревизионен протокол/стр.96 от том 1/. Тя
установила липсата на 976.93лв. Установено било, че не е платено на св.А.А.
– чистачка, сумата от 60лв. за месеците ноември и декември 2016г., на св.С.Г.
– управител на фирма „Лифт 2015“ ЕООД – сумата от 48лв. месечна такса и
340лв. – за ремонт на асансьора, както и ел. енергия за месец декември 2016г.
в размер на 49.83лв., които били платени преди това от св.А..
От изготвената и приложена съдебно-счетоводна експертиза се
установява следното: наличността в касата към 01.01.2015г. била 478.26лв.;
наличността към месец декември 2016г. от събрани такси и след направени
разходи възлизала на 900.26лв. като от тази сума се приспадат разходи за
ел.енергия 350лв., за които макар да липсват разходооправдателни документи
се приема, че са платени. Към сумата от 550.26лв. следва да се добавят
нарочно събраните пари за ремонт на асансьора 340лв. и за ремонт на ВиК –
80лв. Наличността, към 22.07.2017г. следва да е в размер на 975.26лв., т.е
налице е липса на тази парична сума. Липсата произтича от непредадена сума
при предаване на касова наличност от М.Т..
От изготвената и приложена съдебно-психиатрично психологична
експертиза се установява следното: А.Т. не страда от душевно заболяване, не
се води на диспансерен учет в ЦПЗ – Русе и не са открити данни за
2

провеждани стационарни лечения. Тя не е с нарушени годности и е могла да
разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си
към момента на извършване на деянието – периода 16.02.2015г. – 22.02.2017г.
Подсъдимата може да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си към настоящия момент. Не е с нарушени годности и
може да участва в наказателното производство, по отношение на подсъдимата
могат да бъдат извършвани следствени действия – повдигане на обвинение,
разпит в качеството й на обвиняема и предявяване на материалите от
разследването.
Изпълнителното деяние на престъплението било извършено с действие,
вземането на паричните средства, които подсъдимата владеела и които е
следвало да отчете при предаване на касовата наличност и свързаните с това
разходооправдателни документи, като се разпоредила с тях като със свои.
От субективна страна престъплението било извършено виновно – при
пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и искала
тяхното настъпване. Тя е съзнавала добре, че тези пари не са нейни, а са
чужди – на Етажната собственост, но въпреки това решила да ги прибере за
себе си. Осъзнавала, че парите били в нейно владение, поради естеството на
работата й – касиер и че владеела до тяхното отчитане или разплащане на
текущите разходи, но решила да ги присвои.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелски
показания, съдебно-счетоводна, съдебно-почеркова, съдебно-психиатрична
психологична експертизи, документи, графологическа експертиза, касова
книга, фактури, фискални бонове, договори, разписки, справка съдимост,
автобиография и декларация по ЗСГ, протоколи, декларации, писма,
пълномощни и други.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че подс.А.Т. от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, тъй като за
периода 16.02.2015г. – 22.02.2017г. в гр. Русе, противозаконно присвоила
чужди движими вещи - парична сума в размер на 975,26 лв., собственост на
етажната собственост на бл. ..., вх. ..., ул. „М.Х.“ № .., гр. Р., с председател на
Управителния съвет И. Б. И. , които владеела - поверени й в качеството на
касиер на етажната собственост. И защитата, и подсъдимата правят
множество възражения, на които ще бъде даден отговор, едновременно с
обсъждане на признаците от състава на престъплението.
От разпитите на свидетелите по делото, живущи в гр. Р., жк “Ч.“, бл....
вх.... - М.Т., М.Й., Г. С. А. , А. И. А. , И.Б. Т. се установява, че всеки месец до
десето число на месеца подс.Т. е следвало да минава и събира по
3

апартаменти входните такси за предходния месец. Всеки от живущите във
входа, който е заплатил входната си такса се подписвал в касовата книга за
съответния месец срещу имената си. След събиране на сумите подс.Т. е
следвало да заплаща разходите за ел.,енергия, ВиК, абонаментното
месечно обслужване за поддръжка на асансьора на фирма „Лифт 2015“,
представлявана от св.С.Г., такса за касиер и чистач, както и други
непредвидени разходи. Така от събраните по делото доказателства се
установява, че са събрани пари за ремонт на асансьора в размер на 340 лв.
през месец ноември 2016г., които обаче не са били предадени на св.Г., което е
наложило повторно събиране на сумата от живущите. Това се установява от
показанията на живущите във входа въпреки, че се отрича от подс.Т. и която
в своите обяснения заявява: “Събирахме пари – 345 лв., но
платихме 160 лв. за това, което той (Г.) каза там ……… 60 лв. отделно за
кабел…искаше 36 лв. за техническия преглед. Дадох му парите, които иска,
всичките“, обясненията й на л.52 от делото, пр. за с.з. от 10.11.2020г. Това се
опровергава от показанията на св.Г.А., която изрично заявява, че сумата от
340 лв. е събирана веднъж от подсъдимата и вече втори път от нея, тъй като
не е заплатено на фирмата, извършваща абонаментното обслужване – „Лифт
2015“ ЕООД. Така в своите показания св.Г.А. заявява, че подсъдимата е
събрала сумата от 345 лв. за ремонта на асансьора (подмяна на флексир
кабел), която обаче не е била заплатена на св.Г.. На този свидетел не му била
заплатена и сумата от 48 лв. за абонаментно обслужване на асансьора за м.
декември 2016г. въпреки, че сумата за това е била събрана от живущите,
което е наложило повторното й събиране, както и на сумата от 340 лв.
Съдът изцяло кредитира показанията на тази свидетелка, а не
обясненията на подсъдимата, която твърди, че така събраната сума е била
заплатена на св.Г.. Последният в показанията си твърди, че освен, че
подсъдимата в качеството си касиер на блока постоянно е закъснявала с
плащането на месечните вноски за абонаментно обслужване на асансьора и се
стигнало до там да им обяви, че ако не му заплатят абонаментната такса за
месец декември 2016г. и ремонта на асансьора последният ще бъде изключен,
т.е. ще ги лиши от ползването му, като такъв развой на събитията е бил
избегнат благодарение на действията на св.А. в качеството й на нов касиер,
показанията му на л.131, т.1 от дос.пр-во приобщени на основание чл.281 ал.1
т.2 пр.2 от НПК. Това се потвърждава и протокол, на л.94 т.1 от дос.пр-во,
видно от който живущите са се подписали за сумата от 345 лв., която са
събрали за ремонт на асансьора и то през 2016г. , видно от л.92 от
Ревизионната книга и по който въпрос не се спори от страните.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата, която св.М.Т. е следвало да предаде на
представителите на етажната собственост на входа на 09.02.20017г. е 895,26
лв., като тази сума е получена от крайно салдо по касова книга в размер на
900,26 лв. се приспадат /изваждат/ приетите за платени плащания за ел.
4

енергия за липсващите разходооправдателни документи за 7 месеца по 50 лв.
или общо 350 лв. Това обстоятелство, въпреки липсата на тези документи
следва да се интерпретира в полза на подсъдимата, т.е. правилно не е
включена в предмета на обвинението, защото както заявява св.Г.А.:
„Приемаме, че тези сметки са платени, предвид презумпцията, че ако не бяха
платени, токът щеше да ни бъде спрян“, показанията и на л.133 , т.1 от дос.
пр-во , приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Към тази сума /така
получената разлика/ следва да се добавят и сумите от 345 лв. за събрани, но
незаплатени разходи за ремонт на асансьора и сумата от 80 лв. за ВиК разход
/спирателен кран/. Едно от основните възражения на защитата се изразява в
това, че заключението на ССчет.Е. се разколебава от това, че съставеният
приемо-предавателен протокол от св.М.Т. не е подписан от него от една
страна, а от друга, че той и впоследствие е предавал разходооправдателни
документи, които не било ясно дали са описани и съответно взети предвид от
ССчет.Е. Това възражение е неоснователно, защото на първо място следва да
се посочи, че доколкото е напуснала жилището си през януари 2017г. подс.Т.
не е съобщила на никого за това с оглед цялата документация , която е
съхранявала във връзка с длъжността, касиер, която е заемала. Това е от своя
страна е наложило живущите във входа да започнат да я търсят интензивно,
но безрезултатно. Именно това е принудило част от тях – св.Г.А., св.А.А., св.
И.Б. и св.М.Й. да поискат от св.М.Т. съдържащата се в жилището му
документация /касова книга и РОД/ във връзка с разходите на входа, а
евентуално и събрани, но неотчетени парични средства. Именно в тази
връзка е съставен приемо-предавателен протокол на л.77 от том I от дос.пр-
во, като всичко предадено от св.Т. е било запечатано в плик и облепено с
тиксо с идеята документите и книгата да се разгледат в присъствието на
подс.Т.. Същата е била канена многократно да се яви, за да се извърши
ревизията в нейно присъствие, но безрезултатно, което в един момент е
наложило ревизията да се извърши в нейно отсъствие. От показанията на
св.М.Т. също се установява, че той и втори път е давал документи на
горепосочените свидетели: „Втори път пак дадох едно портмоне с документи
и дадох нейни бележки“, показанията му на л.54 от пр. за с.з. от 10.11.2020г.
Съществен момент в показанията на св.Т. е обстоятелството, че той изрично
признава, че пари на свидетелите, които са приели касовата книга и РОД не е
давал: “Имаше само документи, нямаше пари“, пак там. По тези причини
съдът приема, че всички РОД, с които е разполагала етажната собственост,
вкл. и касовата книга, получени от св.М.Т. са били предадени на органите на
дос.пр-во, а съответно впоследствие и на вещото лице, изготвило ССчет.Е.
Възражението на защитата, че св.М.Т. не се е подписвал на приемо-
предавателния протокол на л.77, том 1 е ирилевантно, защото сам този
свидетел, въпреки това изрично заявява в с.з., че той е предал всички
намиращи се в дома му документи и същите са били запечатани в негово
присъствие: „Аз не оспорвам, че съм предал тези документи В този смисъл
съдът изцяло възприема заключението на тази експертиза и не намира
5

причини да се съмнява в нейната обоснованост и правилност. На практика с
това възражение се иска да се направи извод в полза на подсъдимата и то
въпреки начина, по който е изпълнявала задълженията си на касиер –
безразборно съхраняване и изгубване на РОД, напр.липсващите фактури за
платена ел.енергия за общите части за различни периоди през 2015г. и 2016г.,
което въпреки това се интерпретира в нейна полза, напускане на длъжността
касиер без да уведоми никого и без да се отчете по никакъв начин, редовно
забавяне при заплащане към различни съконтрагенти, напр. св.С.Г. изрично
заявява, че през 2015г. и 2016г. подсъдимата редовно е закъснявала с
плащанията към него, показанията му на дос. пр-во. Не е основателно и
възражението, че липсвали РОД за извършена подмяна на входната врата на
блока, което било извършено от св.М.Й., защото подобен разход не е
обсъждан в ССчет.Е, съответно не е включен в обвинението, т.е. това
възражение е ирелевантно. Не е основателно и възражението, че през 2017г.
подсъдимата Т. няма как да е обсебила поверените и пари, защото тя през нея
година не е живяла там. Коректността изисква да се посочи, че крайната дата
на инкриминирания период е 22.02.2017г. /ревизионен протокол от с.д.,л.96 –
л.101 от том 1 от дос.пр-во/, т.е. началото на годината; още повече през
януари 2017г. подсъдимата е събрала за последен път входните такси. По
отношение на посочения протокол от 22.02.2017г. следва да се посочи
изрично, че подсъдимата е канена многократно да се яви лично за
извършване на ревизията, вкл. получените от св.М.Т. и запечатани РОД и
касова книга да се отворят в нейно присъствие от и за приемо-предаване на
касата, но безрезултатно. Не е основателно и възражението на защитата, че
задълженията към чистачката на входа св.А.А. за месец ноември и декември
2016 г. са били заплатени от подсъдимата за положения от първата труд. В
своите показания св.Г.А. в разпита си от 01.04.2021г. изрично заявява, че
възнаграждението на св.Исмаилова за тези два месеца и е заплатено от нея
:“През месец януари съм йи дала парите за месец декември и януари“,
показанията й. На следващо място самата св.Исмаилова заявява: Следващите
два месеца, за които подсъдимата трябваше да ми плати, но не ми е плащала,
новата касиерка след това ми плати и за тези два месеца“, показанията й на
л.71 ,гърба, от пр. за с.з. от 10.12.2021г. Св.А. е напълно категорична, че от
подсъдимата е получила единствено сумата от 15лв. за м. октомври 2016г.,
при уговорено възнаграждение от 30 лв., като другите пари, т.е. за
следващите два месеца е получила от св.А. и повече не е имала проблем с
възнаграждението си. От касовата книга – л.56 и л.57 ,гърба, касаещи
разходите за месец ноември и декември 2016г. на входа се установява, че
св.Исмаилова не е полагала подпис срещу възнаграждението си в размер на 30
лв. и в този смисъл съдът изцяло кредитира показания й. При това положение
съдът намира, че почерковата експретиза по никакъв начин не опровергава
показанията, а напротив, още повече тя касае подписите положени от св.
Исмаилова /гърба на листи 54 и 55 и лицевата страна на л.58 от касовата
книга/ през месеците септември 2016г. /пълно възнаграждение/, октомври
6

2016г. /17 лв., което е на практика половината от дължимата сума/ и януари
2017г., когато е получено възнаграждението вече от св.А..
Въз основа на изложеното подсъдимата А.Т. следва да бъде призната за
виновна и да й бъде наложено наказание. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало, здравословното
състояние на подсъдимата предвид претърпения от нея исхемичен мозъчен
инсулт през 2019г. и относително ниската стойност на обсебените пари. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита липсата на всякаква
критичност от страна на подсъдимата към извършеното от нея деяние. Въз
основа на изложените обстоятелства съдът определи наказание ориентирано
към минимума на предвиденото в закона, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца. Така определеното наказание следва да
бъде отложено и за минималния изпитателен срок от три години предвид
всички формални предпоставки на чл.66 ал.1 от НК. Така определеното
наказание по преценка на съда би постигнало целите по чл.36 от НК и най-
вече личната превенция.

Районен съдия:

7

Номер на акта:	10
Дата:	1 април 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия:	Венцислав Димитров Василев

Дело:	20204520201522
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2020 г.

Присъда по дело №1522/2020 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите