№ 21344
гр. С., 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110139696 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу В. Т. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Т. С. дължи на
„Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 664,22 лв. - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; 116,88 лв. - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2025 г.;
19,10 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на
вземането; 4,07 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
18.03.2022 г. до 14.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.03.2025г. по ч.гр.д. № 9928/2025 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.10.2021 г. – м.04.2024 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „********“, бл. 92, вх. „Б“, ет. 8, ап. 28, която
не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради
което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който е
посочила, че на 23.09.2025 г. подала заявление до ищеца за определяне на вноските, които да
внася за погасяване на задълженията си. С молба от 22.10.2025 г. прилага сключено
извънсъдебно споразумение с ищеца, както и доказателство за платена първа вноска по
1
същото.
Третото лице – помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с
източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 664,22 лв. за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „********“, бл. 92, вх. „Б“, ет. 8,
ап. 28.
От представените по делото доказателства се установява, че на 21.10.2025 г. между
„Топлофикация С.“ ЕАД и В. Т. С. е сключено споразумение, по силата на което ответната
страна признава задълженията си, предмет на настоящото производство и се задължава да
заплати на ищеца цялата сума на 12 вноски, от които единадесет в размер на 90,00 лв., а
последната в размер на 97,03 лв., за периода от 21.10.2025 г. до 21.09.2026 г.
Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представените доказателства се
установява, че на 22.10.2025 г. в полза на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД е била заплатена
сума в размер на 90,00 лв., а на 19.11.2025 г. са били заплатени още 90,00 лв. (съобразно
признанието на процесуалния представител на ищеца в проведеното на 20.11.2025 г. о.с.з.),
т.е. общо 180 лв.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.
Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата (чл. 76, ал. 2
ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В случая във фискалния бон от 22.10.2025 г. не е посочено кои конкретно задължения
се погасяват, като съдът приема същото и относно заплатената на 19.11.2025 г. сума,
доколкото не са представени доказателства, които да сочат обратното, поради което и
съобразно чл. 76 ЗЗД следва да се приеме, че с общо заплатената сума от 180 лв. са погасени
част (до размера от 180 лв.) от сторените от ищеца разноски за държавна такса за
заповедното и исковото производство, които спрямо В. С. са в общ размер на 200 лв. Ето
защо, при съобразяване на разпоредбите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
незаплатени са останали следните суми: 664,22 лв. - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; 116,88 лв. - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2025 г.;
19,10 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на
2
вземането; 4,07 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
18.03.2022 г. до 14.02.2025 г., както и 20,00 лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение, което спрямо В. С. съдът определя в минимален размер от
25 лв. за заповедното производство и 100 лв. за исковото производство, т.е. общият размер
на разноските възлиза на сумата от 145 лв., от които 20 лв. - останала незаплатена държавна
такса (след приспадане на заплатената от ответната страна до настоящия момент сума в
размер на 180 лв.) и 125 лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„********“, бл. 92, вх. „Б“, ет. 8, ап. 28, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 664,22 лв. -
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на
вземането; 116,88 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 14.02.2025 г.; 19,10 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
19.02.2025 г. до изплащане на вземането; 4,07 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 14.02.2025 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.03.2025г. по ч.гр.д. №
9928/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „********“, бл. 92, вх. „Б“, ет.
8, ап. 28, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Ястребец” №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 145 лв. – разноски за производството
пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3