РЕШЕНИЕ
№ 13424
гр. С, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110141671 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от ЗД „Б И“ АД, ЕИК ....., със седалище и дарес на управление
гр.С, бул.“Д Б“ № 87, представлявано от С П и К К, насочен срещу ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„В“, ул.„С С“ №.., за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 346.24 лв., представляваща неплатен остатък от регресна
претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 01.08.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и обезщетение за забава за периода от 03.01.2019 г. до 31.07.2022 г. в
размер на 125.62 лв. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.03.2018 г. е настъпило ПТП между л.а. „Н Т“ с
рег.№ ..., застрахован при ищеца и л.а. „Ф П“ с рег.№..., застрахован в ответното дружество.
За събитието е съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен бил посочен
водачът на л.а. „Ф П“
Ищецът сочи, че л.а. „Н Т“ с рег.№ ....бил застрахован при него по имуществена
застраховка „Автокаско“, като за процесния инцидент била образувана щета при ищеца.
Навежда, че за причинените вреди по л.а. „Нисан Тида“ било заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 4 005.00 лв.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но до завеждане на делото той е заплатил само 3 658.76 лв.
Ето защо ищецът предявява иск за присъждане на разликата от 346.24 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава така предявените
искове и моли за постановяване на решение при признание на исковете.
В съдебно заседание страните не се представляват.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
1
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.411, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Главният иск е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да
са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено З с
увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място
- извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено З в
обезщетение на настъпилите вреди.
От приетите писмени доказателства се установява наличието на посочените по-горе
предпоставки за възникване на регерсното право на ищеца, а именно наличие на валидно
облигационно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ със собственика на
увредения автомобил при настъпилото на 23.03.2018 г. ПТП, както и изплащане на
застрахователното обезщетение.
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете,
което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира исковете за
основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, като на
основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че
предвид изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в
исковата молба. От данните по делото се установиха извършени разноски за държавна такса
в размер на 100.00 лв. В исковата молба се претендира присъждане и на адвокатско
възнаграждение, но няма данни такова да е договорено и платено от ищеца не неговия
процесуален представител, доколкто за установяване представителната власт на адв.Г. е
приложено единствено пълномощно, в което няма вписан хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„В“,
ул.„С С“ №.., да заплати на ЗД „Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и дарес на управление гр.С,
бул.“Д Б“ № 87, представлявано от С П и К К, сумата от 346.24 лв., представляваща
неплатен остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по
щета № ..., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 01.08.2022 г.,
до окончателното плащане на дължимото, както и обезщетение за забава за периода от
03.01.2019 г. до 31.07.2022 г. в размер на 125.62 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„В“,
ул.„С С“ №.., да заплати на ЗД „Б И“ АД, ЕИК ..., със седалище и дарес на управление гр.С,
бул.“Д Б“ № 87, представлявано от С П и К К, сумата от 100.00 лв., представляващи
направени от ищеца разноски по делото.
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3