Р Е
Ш Е Н И Е № I-13
град Бургас
, 15.02. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............двадесет и седми януари…..през
две
хиляди и двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева -Маркова
Пламена Върбанова
при секретаря Ани
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2845 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на Р.И.М. –ответник ищец по гр.д. № 1761/2020 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 260553/30.10.2020
год. постановено по същото дело в частта ,с която е определена месечна издръжка за малолетното дете на страните в размер на
250 лв.,начиная от предявяване на иска до настъпване на законни причини за
изменяването или прекратяването й.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за необосновано.
Обосновават се подробни съображения,че определената месечна издръжка на детето се приближава до минималната такава от 180
лв. за новородено дете ,но не и за дете на * години .Подчертава се ,че доходите на
ищеца надхвърлят седем пъти тези на ответницата –въззивница и възможностите му да заплаща по-висока
издръжка са достатъчно големи .Счита се
,че необосновано съдът не е уважил целия размер на претенцията за
заплащане на издръжка в размер на 400 лв. месечно ,като въззивницата се
позовава на данните на НСИ,че средно необходимите
месечни разходи на член на семейството са в размер на 581,31 лв. .Подчертава се
фактът ,че макар ищецът да участва и с други средства за детето /като му купува
нежните помагала и дрехи /,майката е
тази ,която полага непосредствените грижи
за детето ,с което живее в едно домакинство и всички разходи по задоволяване на
ежедневните нужди са за нея.
Моли се за изменение на решението
в частта относно издръжката за детето и постановяване на ново ,с което се увеличи
същата до претендирания размер от 400 лв. месечно.
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК
въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения..Навеждат се твърдения ,че от фактическото си
съжителство преди сключването на брака
им страните имат и непълнолетна дъщеря,за която
въззивницата претендира издръжка
в размер на 500 лв. /налице е висящ просец
по гр.д. № 6028/2020 г. на БРС/ ,към която бащата също има задължения за
издръжка.Сочи се и че бащата в
качеството си на изключителен собственик на семейното жилище не претендира
наем от майката ,плаща всички
консумативи за това жилище и покрива
всички разходи за децата за дрехи ,частни уроци,учебници и извънкласни
занимания .Сочи се също и че понастоящем
ищецът е финансирал със сумата от 20 000
лв. покупка на елитни кучета с родословие,от продажбата на част от които
въззивницата получава регулярни доходи ,като само в последния месец е продала
три кучета за около 3000 лв. .Тези нейни регулярни доходи са били доказани и
със свидетелски показания ,които не са били оспорени.Освен това бащата покрива и всички финансови нужди ,в
това число и за домакинството ,в което децата живеят с майка си ,като децата
почти ежедневно са и баща си и той им
осигурява поне едно от храненията за деня.Всичко това е взето предвид от
районния съд при определяне
размера на издръжката ,имайки предвид също и че бащата участва с много
по-голяма сума от издръжката в
отглеждането на децата и обезпечава
почти всички нужди на детето ,но не предоставяйки ги на майката , а непосредствено на детето –черз закупуване на
всичко ,от което се нуждае.
Моли
се за потвърждаване на решението в атакуваната част .Претендира се заплащане на
разноски пред въззивната инстанция .И
двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени
са били искове с правно основание чл. 321 ГПК вр.чл. 49 ал. 1 СК .
С
влязлото в сила решение от 30.10.2020 г.
районният съд е прекратил гражданския брак между страните по делото Р. м.-П.
и А.П. ,сключен на 10.10.2010 г.,като е обявил ,че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи ;определил е
местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете ,родено през времетраенето на
брака-А. ,в дома на майката Р.М.-П. ,на която е предоставил упражняването на
родителските права и е определил на
осн.чл. 59 ал. 3 СК режим на личните отношения между бащата и детето А.;предоставил
е на съпругата с детето ползването на
семейното жилище ,индивидуална собственост на съпруга П.-до завършване на
средно образование на малолетната дъщеря на страните , като се е произнесъл и
относно фамилното име на съпругата
,както и относно издръжката на детето
,дължима от бащата.
Делото
е висящо единствено в частта относно размера на издръжката ,определен от съда
,която бащата следва да заплаща на
малолетната си дъщеря от предявяване на
иска до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й.Размерът
,определен от първостепенния съд е 250
лв. месечно ,като в останалата част ,до предявения размер от 400 лв. месечно
,претенцията е отхвърлена .
Въззивницата счита
решението в тази част за необосновано ,като подчертава ,че средният месечен доход на ищеца-бащата
надхвърля 4200 лв. ,докато този на ответницата е 650 лв. ,а именно тя е тази ,която полага
грижи за задоволяване на ежедневните
нужди на детето .
За
да определи този размер издръжка ,първоинстанционният съд се е съобразил с
възможностите на родителите за осигуряване на материалните нужди на детето ;с
неговата възраст ,като е отчетен неоспореният факт,че бащата участва в издръжката на детето и с други суми –заплащане цената на частни
уроци ,на дрехи ,на консумативи за обитаваното от детето с майката жилище При това положение определената с бракоразводното решение
издръжка за малолетната А. е съобразена с нуждите на *-годишното дете/всъщност
минималната издръжка съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК е в размер на 152,50 лв. за 2020 г. , а с
оглед определения с ПМС № 331/26.11.2020
г. размер на минималната работна заплата
от 01.01.2021 г. -650 лв. ,размерът на минималната издръжка е 162,50 лв. ,поради
което определената издръжка от 250 лв.
не е близка до минималната ,както се твърди във въззивната жалба/ и възможностите на родителите .
Решението
е правилно.
Установено
е по делото ,че действително бащата на
детето има значително по-високи месечни
доходи от майката /която не работи
целогодишно/.Не се спори по делото обаче ,че бащата участва в отглеждането на детето не само с плащане на определена месечна издръжка,а и покривайки всички финансови нужди на детето и майката ,в
това число и за домакинството ,в
което живеят ,извън ежедневните за храна-семейното
жилище ,предоставено за ползване на майката с децата и индивидуална собственост
на бащата ,за която не е претендиран наем . .Освен това ,няма спор ,че от
съвместното си съжителство преди брака страните има още едно непълнолетно дете –Н.
,за което също се дължи издръжка и за което по разделеното от настоящия процес дело се
претендира месечна издръжка в размер на 500 лв.Не се спори ,че бащата
обезпечава нуждите на децата си извън
размера на издръжката ,купувайки им
дрехи ,плащайки частните им уроци и осигурявайки средства за почти всички непосредствени нужди
на детето А. ,но предоставяйки част от тях лично на детето .
При
така установените доходи на родителите и с оглед
потребностите на детето
правилна е преценката на съда ,че
дължимата от бащата издръжка за
детето следва да възлиза на около 250
лв. месечно
Определеният
размер на издръжката , която следва да заплаща бащата , е съобразен с
приложените по делото доказателства ,включително и с тези ,които установяват задължение на същия да изплащане на изтеглен заем
от ПИБ АД .
Следва
да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете
е безусловно. Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК предвижда ,че родителите дължи издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си и са длъжни
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят
условия на живот ,необходим за
развитието на детето .Правото да получи
издръжка е безусловно ,като е достатъчно
наличието на качеството „непълнолетно лице „ по отношение на
претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката съгласно чл. 142 от СК
се определя в зависимот от две величини –нуждите на детето и
възможностите на родителя и е определен
само минималния размер на
издръжката на едно дете ,равна на една
четвърт от минималната работна заплата
.Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане , здравословното
състояние ,възраст ,нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности . Тук следва да се преценяват нормалните , ежедневните
нужди на детето от храна , облекло ,
ученически пособия и т.н..В случая задължението на бащата за заплащане на
издръжка за малолетното му дете е привилегировано пред всички останали задължения на родителя и другите задължения не са
основания за намаляване размера на издръжката ,необходим за задоволяване
потребностите на детето .Следва да се подчертае обаче ,че освен детето А. той
има задължение за издръжка и към по-голямата си дъщеря Н.-на ** години ,като от
представените по делото доказателства се установява ,че бащата има сключен нов
граждански брак и съпругата му е бременна .Освен това –както бе подчертано
по-горе ,установено е по делото ,че освен издръжката въззиваемията е поел
всички останали нужди на децата си
и ги осигурява финансово зазадоволяване на всичките им потребности .
С
оглед на това правилно и в съответствие със съдебната практика за определяне размера на издръжката и ППВС № 5/70г. първостепенният съд е приел ,че бащата следва да заплаща месечна издръжка
в размер на 250 лв. за *-годишната си дъщеря .
По тези съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260553/30.10..2020 г. постановено по гр.д. № 1761/2020 г. по описа на
Бургаския районен съд в обжалваната
част относно определения размер от 250 лв. месечно на
дължимата издръжка за малолетното дете А. Й. –род. на **.**.**** г. .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.