Определение по дело №116/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 276
Дата: 23 януари 2024 г. (в сила от 23 януари 2024 г.)
Съдия: Мл.С. Христо Руменов Митев
Дело: 20243100500116
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 276
гр. Варна, 22.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова

мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500116 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7368/14.11.2023 г. от И. И. Р.,
ЕГН:**********, адрес: гр. Девня, ****** чрез адв. И. К. И., срещу Решение
№ 181 от 08.11.2023г. по гр. дело № 20233120100737/2023г, с което е
отхвърлена молбата на И. И. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Девня, ул. “
*******, срещу Н. И. И., ЕГН **********, гр. Девня, ул. “ ****** за налагане
мерки за защита срещу домашно насилие по чл. 5 от ЗЗДН и е отменена
издадената в полза на И. И. Р., ЕГН **********, заповед за незабавна защита
№1 от 26.07.2023 г. по гр. дело № 737/ 2023 г. по описа на ДРС, с която на Н.
И. И., ЕГН **********, са били наложени мерки за защита по чл.18 във вр. с
чл.5 от ЗЗДН. Посочва, че от неоспорената по делото декларация по чл.9 от
Закона за домашното насилие и представения амбулаторен лист от
17.07.2023г. може да се направи обоснован извод, че е налице осъществен акт
на домашно насилие, което в случая е психическо такова. Изтъква, че за
преценка основателността, на подадената по реда на ЗЗДН молба, следа да се
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на
някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми.
Посочва, че по делото са разпитани св. Митьо Георгиев и Иванка
Георгиева, който са свидетели на обстоятелството, че веднага след случая е
била разтроена психически и емоционално. Изтъква, че от назначената от
съда съдебна експертиза не може да се направи извод, че експертът е
изследвал психическото и емоционално състояние. Заключението на д-р М.,
че липсва травмираност от случая показва само и единствено, че няма
физически акт на домашно насилие, което не означава, че няма психическо и
емоционално насилие. Посочва, че са неоснователни доводите на
1
първоинстанционния съд, че каране и конфликт съпроводени с повишаването
на тон не са акт на домашно насилие съобразно ЗЗДН. Твърди, че всеки един
от свидетелите очевидци на случая посочва, че ответникът Н. И. се е държал
агресивно и е излязъл от колата за да търси някакво обяснение. Изтъква, че се
иска най-лекото наказание предвидено от ЗЗДН, а именно ответникът да се
въздържа от домашно насилие. Моли да се отмени Решение №181 от
08.11.2023г. по гр. дело № 20233120100737/2023г. на Районен съд-Девня и да
се наложи на ответника мярка да се въздържа от осъществяването на акт за
домашно насилие спрямо И. И. Р., ЕГН:**********, като се издадете нова
заповед на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН и да се присъдят съдебните
разноски по делото.
Прави доказателствено искане да се призове за свидетел д-р К. издала
амбулаторен лист от 17.07.2023г. тъй, като същата я е прегледала и най-добре
знае какво е било емоционалното и психическо състояние на Р. към момента
на прегледа.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната
жалба от Н. И. И., ЕГН: **********, с адрес в гр. Девня, ул. „Пирин" № 33А,
чрез адв. В. О. М.. Посочва, че обжалваното решение е правилно и
обосновано постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице
пороци и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението
е мотивирано и изведените изводи на съда съответстват на доказателствения
материал по делото. Изтъква, че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, не е
съставена на сочената дата, тъй като видно от същата има допусната грешка в
изписването на името на ищцата и вместо И. е записано Илияма. Същата тази
грешка е допусната и в изготвената от процесуалния представител на ищцата
молба до съда от 19.07.2023 г., поради което твърди, че и двата документа са
съставени на една и съща дата и от едно и също лице, като това не се е
случило на сочената дата 13.07.2023 г. Изтъква, че амбулаторният лист от
17.07.2023 год., не представлява годно доказателство, от което да се изведе
извод за наличието на пряка причинно- следствена връзка с твърдяното
деяние, тъй като в анамнезата е възпроизведено от доктора по данни на
ищецът, които твърди, че са неверни. На следващо място изтъква, че И. Р. не е
посочила пред вещото лице, че приема изписаните в амбулаторния лист от
17.07.2023 год. лекарства или за провеждането на каквото и да е лечение в
тази връзка. Няма данни за последващо посещение при такъв лекар -
специалист. Твърди, че декларацията в чл. 9 от ЗЗДН не отговаря на
изискванията на закона, тъй като не съдържа задължителните реквизити по
чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН и в частност не е посочено мястото, както и начина и
други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие. Изтъква, че
са налице противоречия в дадените от ищцата обяснения пред съда и вещото
лице. Излага, че показанията на водените свидетели от насрещната страна са
противоречиви. От тях не може да се установят твърдините в декларацията по
чл. 9 от ЗЗДН обстоятелства, тъй като никой от тях не е бил очевидец, а
пресъздават неясни разкази от Р.. На следващо място твърди, че от
2
обясненията на свидетелите - очевидци, не може да се направят изводи за
каквато и да е било агресия от него. По отношение на твърдението във
въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по налагане на най - лекото
наказание на ответника по ЗЗДН - да се въздържа от домашно насилие счита,
че след като по делото не се е доказало, нито с преки, нито с косвени
доказателства твърденията за нападение с цел осъществяване на сексуален
контакт, което представлявало психически тормоз, а се е установило, че
подобно деяние изобщо не се е случвало, то законосъобразно и правилно
съдът не е наказал ответника, след като същият не е извършвал никакви
домашни насилия спрямо И. Р. нито към датата 13.07.2023 год., нито когато и
да било.
По отношение на доказателственото искане във въззивната жалба за
призоваване на д-р К. издала амбулаторния лист от 17.07.2023 год., възразява
и молим да се остави това искане без уважение, като недопустимо и
неоснователно.
Молим да се постанови решение, с което да оставите без уважение и да
се отхвърли, като неоснователна и необоснована въззивната жалба и да се
потвърди Решение № 181/08.11.2023 г. постановено по гр. д. № 737/2023 год.
на Районен съд-гр. Девня, като правилно и обосновано, постановено в
съответствие с материалния закон.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и отговора по нея,
намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок,
редовна е и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Същата следва да бъде приета за разглеждане и
разгледана по същество.
По отношение на направеното доказателствено искане: В издадения от
д-р К. амбулаторен лист от 17.07.2023 г. е посочено какво е било обективното
състоя на въззивника, а именно спокойна психомоторна, контактна, трудно
описва състоянието си, без психотична симптоматика, разнородни фобийни
изживявания, лабилна емоционално, лека дистимия по реактивен механизъм,
нормобулична, критична. Амбулаторният лист, представлява официален
свидетелстващ документ, издаден е от длъжностно лице в кръга на службата
му и има материална доказателствена сила, която обвързва съда да приеме за
установено отразеното в него. Предвид, че д-р К. е удостоверила, какво е
било състоянието на И. Р. по време на прегледа, съдът намира, че не е
необходимо да бъде разпитвана пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд.
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
7368/14.11.2023 г. от И. И. Р. ,ЕГН:**********, адрес: гр. Девня, ул.
*********, чрез адв. И. К. И., срещу Решение №181 от 08.11.2023г. по гр.
дело № 20233120100737/2023г
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. Р., за допускане до
разпит д-р К.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 116/2024г. на ВОС за
07.02 2024 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4