№ 492
гр. П., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500791 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство
А. А. А. ЕГН ********** с адрес : гр. П., бул. „М.Л. „ № 137 , със съдебен адрес : гр. П., ул.
„З. „ № 3 против Решение № 831/ 03.07.2025 г. постановено по гр.д. № 44/2025 г. по опис на
ПзРС , с което е отхвърлен иска на А. А. А., ЕГН **********, от гр. П., бул. „М. Л.“ № 137,
срещу „А1 България“ ЕАД – София, ул. „Кукуш“ № 1, ЕИК *********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 64,38 лв., представляваща заплатена при начално
липсващо основание сума – сбор от 7 такси за повторно включване на услуга фиксиран
интернет по договор № **********, спряна поради неплащане в срок и разликата над
уговорената с договора първоначална месечна такса от 9,99 лв. до увеличената впоследствие
от оператора до 11,52 лв. и по-късно до 12,62 лв., като сумите са начислени във фактури,
издадени от ответното дружество в периода между 10.03.2023 г. и 10.12.2024 г. и е осъден А.
А. А. да заплати на „А1 България“ ЕАД – София сумата 200,00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно приложен
материален закон, поради което и следва да бъде отменено с произтичащите от това
последици. Счита, че неправилно районният съд е достигнал до извода , че клаузата за
индексация на телекомуникационното дружество не нарушава добросъвестността , която се
1
изисква съгласно чл. 143 от ЗЗДП при договаряне с потребители неправилно е достигнал до
заключението , че наименуваната такса за повторно включване на услугата не е неустойка за
забава, която се комулира с други санкции спрямо потребителя. Поддържа се , че таксата за
повторно включване играе ролята на неустойка за забава , която се комулира веднъж със
санкцията за спиране на достъпа до услугата , втори път с дължимото обезщетение – законна
лихва върху просрочените суми. Още по- несправедливо било липсата на уредба на тази
допълнителна услуга с Общите условия или договора, тъй като не е ясно веднага след
спирането на услугата ли се начислява или се начислява по друг начин. Изобщо липсвало
описание на тази неустойка по какъв начин се формира и така не подлежи на проверка за
неравноправност. Поддържа се по отношение на другата част от претенцията – че клаузата
на чл. 17 ал.2 ОУ на мобилния оператор е неравноправна , като попадаща в обхвата на чл.
143 ал.2 т.13 ЗЗП, тъй като при увеличаване на цената не се предвижда възможност
потребителя да прекрати договора без неустойки. Това довеждало до значително
неравновесие в отношенията между търговец и потребител, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност. На тези и други основания, моли за отхвърляне на
заявената искова претенция. Претендира и разноски.
В срока по чл. 267 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по
жалбата.
В съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители поддържат
доводите си и възраженията изложени пред първоинстанционния съд.Жалбоподателят в
писмено становище от 11.11.2025 г. поддържа аргументите за материално- правна
незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, както и искането си за присъждане
на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с жалба, подадена от в срок и от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ПзРС и като съобрази доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
предявен от А. А. А. от гр. П. срещу „А1 България“ ЕАД – София, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 64,38 лв./ след допуснато увеличение на цената на иска / ,
заплатени според ищеца без основание по два пункта : под формата на 7 такси за повторно
включване на услуга, спряна поради неплащане в срок, и разликата между уговорената с
договора първоначална месечна такса от 9,99 лв. и увеличената впоследствие от оператора
до 11,52 лв. и по-късно до 12,62 лв., начислена в 19 месечни фактури. В исковата молба се
твърди по отношение на таксата за повторно включване, че представлява такса за
непоискана услуга, начислена без основание, фактически представлява неустойка за забава,
дължима наред с лихвата за забава и поради това противоречаща на добрите нрави. Ищецът
2
доразвива доводите си в последващи писмени бележки, като счита също, че срещу тази сума
не получава никакво благо, тъй като задължение на оператора е да възстанови достъпа до
услугите си след заплащане на дължимото, но олигополната му позиция му дава възможност
да го принуждава да заплати сумата. Счита я и за необосновано висока и поради това също
противоречаща на добрите нрави – възлиза на 35% от месечната абонаментна такса. По
отношение на клаузата в договора за индексация на цените – счита я за незаконосъобразна,
като отново в последващо становище конкретизира, че тя е неравноправна, тъй като
предвижда възможност само за увеличаване на цената при инфлация, но не и задължение за
намаляване при дефлация. Сочи се съдебна практика.
Ответното дружество оспорва иска. На първо място, заявява, че ищецът не е
доказал да е заплатил сумите. За таксата за повторно включване смята, че не е непоискана,
нито е без правно основание. Те се дължат на основание общите условия и ценоразписа на
дружеството, с които ищецът се е съгласил и които предвиждат съответно преустановяване
на достъпа до услугата при неплащане в определен срок (общите условия) и допълнителната
такса (ценоразписът). Няма законово изискване допълнителна такса като тази да бъде
упомената изрично в договора, затова тя е описана в ценоразписа, който е цитиран в
договора и ОУ. Тя не се активира от дружеството автоматично, а при поискване от абоната,
заявено в магазин на дружеството, където той заявява воля за повторно активиране на
услугата, и се начислява в следващата фактура, след реактивация на услугата. По отношение
на увеличението на таксата – за нея е уговорено в договора, че може да се индексира веднъж
годишно с обявения от НСИ индекс на потребителските цени, ако той е равен или по-голям
от 1%. Дружеството не е индексирало таксите по текущи планове въпреки наличието на
клаузата около 10 години, но през последните две години това се е наложило от
нарастващата инфлация.
В хода на делото страните поддържат и допълват становищата си.
Безспорните по делото факти са следните. Ищецът А. А. има сключен с ответното
дружество договор за мобилна услуга № ********** и приложение № 1 към него от
01.02.2023 г., предвиждащо услугата „фиксиран интернет“ за срок от две години, месечна
абонаментна такса от 9,99 лв. за този срок и 13,99 лв. след изтичането му.Не е спорно и се
установява, че е подписано допълнение към приложение № 1, с което абонатът е заявил, че
е съгласен и приема общите условия, както и че е уведомен, че актуална информация за
цените и тарифите може да получи в магазините на оператора или в интернет-сайта му. В
ценоразписа на А1 публикуван на сайта му, се съдържа цена на услуга, наименована „такса
повторно включване“, в размер 3,49 лв. В чл. 16 от Общите условия е предвидено, че
„всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно
действащия ценоразпис на А1, договора и/или приложенията към него“. Според чл. 10.2
допълнителни услуги се предоставят в случай, че такива са уговорени в договора с абоната.
Според чл. 83 от общите условия А1 има право по своя преценка да прекрати договора за
услуги или временно да спре достъпа до мрежата в изброени случаи, един от които е „при
неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане“.
3
Не е спорно и се установява от заключението на експерта и от представените по
делото писмени доказателства, че в периода между февруари 2023 г. и октомври 2024 г.
ищецът 7 пъти е допуснал неплащане в срока, след което ползваната от него услуги е била
спирана от оператора. След заплащане на дължимото му бил възстановяван достъпът до
интернет, а във фактурата за следващия месец му била начислявана такса за повторно
включване в размер 3,49 лв. (с ДДС), която той заплащал заедно с месечната абонаментна
такса.
Освен това не е спорно и се установява, че размерът на месечната абонаментна такса е
бил увеличен на два пъти – считано от юни 2023 г. от 9,99 лв. на 11,52 лв. и от март 2024 г. –
на 12,62 лв. с ДДС, като тези суми също били отразени във фактурите за съответните месеци
и заплатени.
Безспорно от заключението на допуснатата съдебно- икономическа експертиза се
установява и оспорвания от ответника факт, а именно - сумите, предмет на иска, са били
платени от ищеца.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Първият спорен въпрос по делото е дали повторното включване на изключена
поради неплащане услуга попада в обхвата на това понятието „ услуги „ , а от тук дали
абонатът дължи заплащането на такса за такава услуга. Не е оспорена правомерността на
предхождащото изключване, което е уредено в общите условия, с които ищецът се е
съгласил.
Страните не твърдят и не представят доказателства, повторното включване да е
извършено по изрична молба на абоната ,а фактите по делото сочат, че включването е
извършвано автоматично след плащането на дължимите суми. Въззивният съд изцяло
споделя извода на районния съд, че възобновяването на достъпа до услугата се подразбира
от самия предмет на договора: ако тя не бъде повторно включена, потребителят ще
продължи да дължи месечните такси по силата на самия непрекратен договор, но няма да
може да ползва услугата срещу тях. Вярно е , че не се дължи заплащане на непоискана
услуга, когато тя е допълнителна, самостоятелна услуга или изобщо услуга, за която
потребителят никога не се е уговарял с доставчика. По настоящото дело на първо място е
безспорно установено, че услуга – повторно включване – не фигурира и никога не е
уговаряна нито с индивидуалния договор, нито с ОУ, към които препраща. Единственият
документ, който съдържа споменаване на подобно действие е тарифата, която предвижда
такса за такава услуга. Според чл. 10.2 допълнителни услуги се предоставят в случай, че
такива са уговорени в договора с абоната, а уговорка за такава услуга липсва. От една страна
, за да се извърши една услуга, тя трябва да е изрично уговорена в договора, каквато
уговорка липсва. А от друга страна , операторът претендирайки все пак , че извършва услуга
/ неуговорена предварително и непоскана от абоната / претендира да му се заплати такса за
нейното извършване. В действителност , тъй като самото естество на договора е такова и
операторът е длъжен да предостави услугата/ интернет връзка/ , той следва да предприеме
4
необходимите действия по нейното възстановяване, но по този начин той не извършва
услуга на абоната и таксата която събира действително се явява като още една санкция за
допуснатото забавяне в плащането / наред с лихвата за забава , която събира оператора/. Би
могло да се разсъждава по въпроса дали тази такса покрива някакви разходи на оператора по
повторното включване , но по делото не са събрани каквито и да било доказателства в тази
посока, а и действително при наличието на съвременните софтуерни продукти , заплатената
фактура е достатъчна, за автоматичното възстановяване на услугата. Твърдения и
доказателства за друго не са налични по делото. При това положение , таксата за повторно
включване представлява скрита неустойка при неизпълнение на договорни задължения,
която освен , че не е договорена между страните като последица от неизпълнението , но
противоречи на добрите нрави , тъй като облагодетелства по-силния икономически обект за
сметка на потребителя. Доколкото заплащането на такива суми не е предвидено с договорна
клауза нито като такса за допълнителна услуга , нито като неустойка , то не би могло да се
посочи изрично доколко така създаденото от оператора задължение за абоната представлява
и неравноправна клауза. Във всички случаи претенцията за заплащането и е без основание и
недължимо платеното от абоната – подлежи на връщане. Това прави исковата претенцията в
тази й част изцяло основателна.
Основателна е и претенцията по отношение на заплатените от абоната
суми във връзка с клаузата за индексация. Според писмените доказателства / чл.9 от
Приложение № 1 към договор **********/, възпроизведено дословно в текста на чл. 17 т.2
от ОУ на мобилния оператор, е предвидено право на доставчика на услуга да променя
месечната абонаментна такса (МАТ) еднократно в годината, но не по-рано от три месеца от
влизане в сила на договора като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на
потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по- голям от 1%. Така
индексираната такса е основа за извършване на индексация през следващата година.
Информацията за това се включва в първата месечна фактура на Абоната след извършване
на индексирането.
Относимите разпоредби за разрешаване на настоящия спор , на които се позовава
ищецът са чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, като ответникът сочи в своята защита Решение на СЕС
по дело С-326/14 във връзка с тълкуване разпоредби на Директива 2002/22/ЕО на ЕП и на
Съвета от 07.03.2002 г., изменена с Директива 2009/136/ЕО на ЕП и на Съвета от 25.11.2009
г.
Спорните клаузи / в приложението към индивидуалния договор и в ОУ/са типови и
приложими към всички абонати на мобилния оператор, в който смисъл не са индивидуално
уговорени.
Според чл. 143 ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
хипотезата на чл. 143 ал. 2 т.13 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор, която дава право
на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези
5
случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Неравноправна в хипотезата
на т.19 на същата норма е клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
След анализ на оспорените разпоредби в договора и общите условия съдът приема,
че на първо място се касае за едностранно решение на мобилния оператор за промяна в
цената посока увеличение при разписаните условия по чл. 9 от Приложение № 1 и чл. 17.2
от ОУ на оператора. На следващо място, нито в договора и приложенията към него, нито в
ОУ е предвидена опция, когато договорът е срочен както е в случая, абонатът да се откаже
от правоотношението без да заплати дължимите неустойки по чл. 8 /в настоящия случай/.
Невъзможността да се преустанови облигационното правоотношение при значително
завишаване на цената /доколкото при сключване на договора потребителят не може да
предвиди какъв би бил инфлационният индекс/, без санкция за потребителя налага извод, че
цитираните разпоредби попадат в обхвата на чл. 143 ал.2 т.13 от ЗЗП. Освен това съдът
счита, че така, както е разписана, клаузата се прилага единствено за индексиране цените
посока увеличение, но отсъства предвидено реципрочно задължение за доставчика на услуги
при понижение на инфлационния индекс, таксата да се намалява.
При това положение потребителят е поставен в невъзможност да прецени
икономическите последици от встъпване в правоотношението, особено в хипотези, в които
както настоящата, „А1“ ЕАД е приложил различни ставки за индексиране на МАТ в
зависимост от стойността на избрания от потребителя тарифен план. Налага се извод, че
разпоредбите са недействителни и на осн. чл. 143 ал.2 т.19 от ЗЗП.
Решението на СЕС по дело С-326/14,на което се позовава оператора, в случая е
некоректно посочено , тъй като то се отнася до правата на потребителите във връзка с
електронните съобщителни мрежи и услуги,но в ОУ на Австрийския мобилен оператор, се
предвижда намаление в цената на услугата при понижение на инфлационния индекс, което
не е разписано в оспореното Приложение и общи условия на „А1“ АД. Обстоятелството, че
се предвижда единствено нарастване на дължимата цена по ползването на услугата,
независимо от това дали е ясен механизма за нейното нарастване, води до значително
неравновесие между правата на потребителя и търговеца. При това положение към
разпоредбата на чл. 9 от Приложение 1 към договора за мобилни услуги и чл. 17.2 от ОУ на
„А1“ АД е неприложима и разпоредбата на чл. 144 ал.4 от ЗЗП, тъй като и двете клаузи не
отговарят на изискването за добросъвестност. Обстоятелството, че като праг на индексация
е поставено изискване за един и повече от един процент увеличение на индекса на
потребителските цени не налага различен от формирания извод, защото базообразуващия
индекс може да нарасне значително, а от там и цената за потребителя, без да е предвидена
каквато и да било възможност , в този случай абонатът да се откаже / прекрати договора без
да дължи неустойки.
По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че решението на ПзРС е
неправилно и следва да бъде отменено, като предявените искови претенции следва да бъдат
6
уважени изцяло. Относно техния размер, съдът кредитира изцяло неоспореното и надлежно
обосновано заключение на СИЕ , което сочи , че претендираните от ищеца суми са били
платени от него.
На жалбоподателя се следват разноски при този изход на спора, които са в размер на
25,00 лв. за внесена държавна такса пред въззивна инстанция и 480,00 лв. с ДДС за заплатен
адвокатски хонорар или общо в размер на 505,00 лв. Дължимите разноски сторени пред
първоинстанционния съд са в размер от 50,00 лв. за внесена държавна такса, 200, 00 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 500,00 лв. за възнаграждение на адвокат /по представения
договор л.52/ или общо в размер на 750,00 лв.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 831/ 03.07.2025 г. постановено по гр.д. № 44/2025 г. по
опис на ПзРС , вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “А1 България“ ЕАД – София, ул. „Кукуш“ № 1, ЕИК *********, да
заплати на А. А. А. ЕГН ********** с адрес : гр. П., бул. „М.Л. „ № 137 , със съдебен адрес :
гр. П., ул. „З. „ № 3 на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД сумата 64,38 лв., включваща сумата от 24,50
лв. заплатена при начално липсващо основание сума – сбор от 7 такси за повторно
включване на услуга фиксиран интернет по договор № **********, спряна поради
неплащане в срок и сумата от 39,88 лв. разликата над уговорената с договора първоначална
месечна такса от 9,99 лв. до увеличената впоследствие от оператора до 11,52 лв. и по-късно
до 12,62 лв., като сумите са начислени във фактури, издадени от ответното дружество в
периода между 10.03.2023 г. и 10.12.2024 г., както и да му заплати сторените разноски в
първоинстанционното производство в размер на 750,00 лв. и във въззивното производство в
размер от 505,00 лв.
Настоящото решение на ПзОС не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7