№ 4502
гр. Варна, 30.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. А.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100502116 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 2731/21.07.2023 год., постановено по гр. дело №
20223110102333 по описа на РС-Варна за 2022 год.:
1) Е НАМАЛЕНО, на основание чл. 30, ал. 1 [от ЗН], извършеното от М.
К. Петров, б. ж. на гр. Варна, починал на 28.01.2004 год., в полза на М. А. М.
ЕГН ********** разпореждане със саморъчно завещание от 02.10.1997 г. с
400 кв. м. ид. част от лозе, цялото с площ от 1000 кв. м., находящо се в гр.
Варна, район Аспарухово, местност „Зеленика", с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване „ниско застрояване - до
10 метра, номер по предходен план 221, при съседи по скица: имоти с
идентификатори: 10135.5545.9520; 10135.5545.223; 10135.5545.3662;
10135.5545.3661 и 10135.5545.220, с 1161, 33 / 7424, необходима за
възстановяване на запазената част на Н. М. К. ЕГН **********, с адрес в гр.
Варна, ул. “Народни Будители“ № 61, вх. А, ет. 6, ап. 16, от наследството на
баща му М. К. Петров, б. ж. на гр. Варна, починал 28.01.2004 г. и е
ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на Н. М. К. ЕГН ********** от
наследството на М. К. Петров, б. ж. на гр. Варна, починал 28.01.2004 г. в
размер на 1161, 33 / 7424;
2) Е ДОПУСНАТА ДЕЛБА на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 10135.5545.221 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-
73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна,
район Аспарухово, местност „Зеленика", целият с площ от 1000 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване „ниско застрояване - до 10 метра, номер по предходен план 221, при
1
съседи по скица: имоти с идентификатори 10135.5545.9520, 10135.5545.223,
10135.5545.3662, 10135.5545.3661 и 10135.5545.220, между съделителите М.
А. М. ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 408, вх. 18,
ет. 5, ап. 15 и Н. М. К. ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. “Народни
Будители“ № 61, вх. А, ет. 6, ап. 16, при квоти: 1 483 638, 67 / 7424 ид. части
за М. А. М. ЕГН ********** и 5 940 361, 33 / 7424 ид. части за Н. М. К. ЕГН
**********, на основание чл. 34 ЗС;
3) Е ОТХВЪРЛЕН, предявеният от М. А. М. ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 408, вх. 18, ет. 5, ап. 15 срещу Н. М. К.
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. “Народни Будители“ № 61, вх. А, ет.
6, ап. 16, ИСК ЗА ДЕЛБА на следните вещи, находящи се в поземлен имот с
идентификатор № 10135.5545.221, с адрес гр. Варна, район Аспарухово,
местност „Зеленика": СГРАДА с идентификатор 10135.5545.221.1,
представляваща друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 24 кв. м.;
СГРАДА с идентификатор 10135.5545.221.2, представляваща друг вид
сграда за обитаване със застроена площ от 27 кв. м.; СГРАДА с
идентификатор 10135.5545.221.4, представляваща гараж със застроена площ
от 20 кв. м., на основание чл. 34 ЗС;
4) Н. М. К. ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. “Народни
Будители“ № 61, вх. А, ет. 6, ап. 16, Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАЩА на М. А. М.
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 408, вх. 18, ет. 5,
ап. 15, на основание чл. 344 ГПК, сумата от 17, 20 лева месечно за ползването
на делбения поземлен имот с идентификатор № 10135.5545.221, считано от
влизане в сила на решението в тази част до окончателното извършване на
делбата, като Е ОТХВЪРЛЕНО искането на М. А. М. за заплащане на
обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК за гореописания поземлен имот за
горницата над 17,20 лева до претендираните 20 лева месечно;
5) СА ОТХВЪРЛЕНИ исканията на М. А. М. ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 408, вх. 18, ет. 5, ап. 15 срещу Н. М. К. ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. “Народни Будители“ № 61, вх. А, ет. 6, ап.
16, по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на сумата от 16 лева месечно за
едноличното ползване на сграда идентификатор 10135.5545.221.4 – гараж и за
заплащане на сумата от 12 лева месечно за едноличното ползване на сграда,
представляваща работилница.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби:
I. Въззивна жалба от Н. М. К. – ответник по иска за делба и претендент
на правото по чл. 30 ЗН, подадена чрез процесуален представител, срещу
първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба между
него и ищеца М. А. М. на поземлен имот с идентификатор 10135.5545.221 по
КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, местност
„Зеленика", с площ от 1000 кв. м., евентуално – в частта му относно квотите,
при които е допусната делбата на гореописания поземлен имот.
II. Въззивна жалба от М. А. М. – ищец по иска за делба, подадена чрез
процесуален представител, срещу горното решение в частта му относно
квотите, при които е допусната делбата на поземления имот с идентификатор
2
10135.5545.221, както и в частта му, с която e отхвърлен иска му за делба на
изградените в поземления имот постройки /сгради/ – вилна сграда на два
етажа и сутерен, с пристройка към нея, работилница към вилната сграда и
гараж.
В жалбата на Н. М. К. – ответник по иска за делба и претендент на
правото по чл. 30 ЗН – са наведени оплаквания, че решението в атакуваната
от него част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът
неправилно е счел за неоснователно заявеното от него възражение, че
съсобственост между страните липсва и че той е собственик на имота въз
основа на две правни сделки и придобивна давност. Счита, че анализът на
събраните по делото доказателства обосновава извод, че въз основа на две
сделки – от 1996 год. и от 2004 год., е придобил собствеността върху 800 /
1000 ид. части от имота, а въз основа на осъществявано владение от
15.09.2004 год. (сключването на втория договор за продажба) и понастоящем
е придобил и собствеността върху останалите 200 / 1000 ид. части от
поземления имот. Погрешен е изводът на съда, че съделителят Н. К. е
придобил качеството „сънаследник“ с ищеца М. М. едва след смъртта на
Гинка К.а (майка на първия и баба на втория) през 2021 година, като не е
съобразено, че Гинка К.а се е разпоредила със своята част от имота (т. е., с
целия обем права, които е притежавала върху имота) още с договора за
продажба от 15.09.2004 год. и след този момент не е посещавала мястото.
Именно след сключването на договора от 15.09.2004 год. съделителят Н.й К. е
завладял целия имот, ищецът не е допускан в имота, придобивната давност не
е спирана, нито е прекъсвана и с изтичането на 10 годишния давностен срок
Н. К. е придобил останалите идеални части от собствеността върху имота по
давност. Навежда, че нито той, нито майка му, нито някой друг е знаел за
завещанието на М. К. Петров, правата по което завещание ищецът М. М. е
упражнил едва след като ответникът Н. К. е придобил останалите идеални
части от собствеността върху имота по давност.
Въз основа на изложеното жалбоподателят Н. К. счита че съсобственост
между страните по отношение на поземления имот липсва, а изводът на съда
в обратен смисъл е неправилен.
В евентуалност жалбоподателят – съделител Н. М. К. навежда
оплаквания, че квотите, при които е допусната делбата на поземления имот са
неправилно определени, като не е съобразено, че същият е претендирал в
обема на наследствените си права в качеството си на наследник на Гинка К.а,
последната също наследник със запазена част, възстановяване и на нейната
запазена част от наследството на М. К. Петров, накърнена с извършеното в
полза на ищеца М. М. завещание. В жалбата съделителят Н. К. е предложил
свой вариант относно начина, по който, след уважаване на претенциите му по
чл. 30 от ЗН, следва да бъдат определени и квотите на съделителите в
собствеността върху поземления имот.
Отправено е искане за отмяна на решението в частта му, с която е
допусната делба между него и ищеца М. А. М. на поземления имот с
идентификатор 10135.5545.221 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
3
район Аспарухово, местност „Зеленика", с площ от 1000 кв. м. и за
постановяване на друго, с което искът за делба на гореописания поземлен
имот да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – за отмяна на
решението в частта му относно квотите, при които е допусната делбата на
гореописания поземлен имот. Като последица от горното следва да бъде
отменено и решението в частта му относно определените привременни мерки
и искането на съделитеиля М. А. М. по чл. 344, ал. 2 ГПк да бъде отхвърлено,
евентуално – размерът на обезщетението да бъде редуциран в съответствие с
правилно определените квоти в съсобствеността върху имота. Претендира и
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищецът по
иска за делба и ответник по заявената претенция по чл. 30 ЗН М. А. М.,
оспорва подадената от Н. М. К. въззивна жалба. Счита, че е налице
съсобственост между страните по отношение на заявения за делба имот –
терен и изградените в него постройки – вилна сграда с надстройка,
работилница към вилната сграда и гараж. Също счита, че квотите на
съделителите по отношение на допуснатия до делба поземлен имот са
неправилно определени. Настоява жалбата да се отхвърли като
неоснователна, претендира присъждане на разноски.
В жалбата на съделителя М. А. М. (формален ищец по иска за делба и
ответник по претенциите на Н. М. К. по чл. 30 ЗН), са наведени оплаквания,
че решението в атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно.
Квотите, при които е допусната делбата на поземления имот, са погрешно
определени, като не е съобразено, че сборът от квотите на съделителите в
съсобствеността върху вещ трябва да е равен на единица, а в случая делбата е
допусната при квоти, чийто сбор е по–голям от единица, т. е., при квоти,
посочени с неправилни дроби /дроби, чийто числител е по -голямо число от
знаменателя, при което и самото дробно число е по – голямо от единица./. В
жалбата съделителят М. А. М. е предложил свой вариант относно начина, по
който, след уважаване на заявените против него претенции по чл. 30 от ЗН,
следва да бъдат определени квотите на съделителите по отношение на
поземления имот и на построените в него сгради – вилна сграда на два етажа
и сутерен, с пристройка към нея, работилница към вилната сграда и гараж.
Твърди се също, че решението в частта му, с което е отхвърлен иска му
за делба на построените в поземления имот сгради е неправилно, като
неправилно е прието, че същите не представлявали самостоятелни обекти на
правото на собственост. Навежда, че заснемането на една постройка със
самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не
́
доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само
индиция, че притежава характеристиките на такъв и има посоченото
предназначение и че функционалното предназначение на един имот във
връзка с преценката за самостоятелния му характер не се определя от
отразеното за този имот в кадастралната карта, а подлежи на установяване,
при съобразяване на критериите, установени в ЗС и ЗУТ.
Отправено е искане за отмяна на решението в частта относно квотите
4
на съделителите и в частта, с която е отхвърлен иска му за делба на
изградените по поземления имот постройки - вилна сграда на два етажа и
сутерен, с пристройка към нея, работилница към вилната сграда и гараж и
постановяване на друго, с което поземления имот и построените в него сгради
да бъдат допуснати до делба при правилно определяне на квотите на
съделителите. Претендира присъждане на разноски.
В посмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна Н. М. К. – ответник по иска за делба и претендент на правото по чл. 30
ЗН – оспорва жалбата. Счита решението в частта му, с която искът на М. А.
М. за делба на изградените в поземления имот постройки, е отхвърлен за
правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. В условията на
евентуалност, в случай, че се установи съсобственост между страните
досежно поземления имот, счита, че квотите са неправилно определени.
В жалбите и в отговорите не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Съдът, след като се запозна с делото, констатира, че е необходимо да
бъде допусната допълнителна съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за стойността на имота – поземлен имот с идентификатор
10135.5545.221 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район
Аспарухово, местност „Зеленика", с площ по КК от 1019 кв. м., ведно с
изградените в него постройки – вилна сграда на два етажа и сутерен, с
пристройка /лятна кухня/ към нея, работилница към вилната сграда и гараж,
подробно описани и заснети на скицата - проект на л. 214 от делото на РС-
Варна, част от административната преписка по издаването на
удостоверението за търпимост № 83/07.12.2015 год., изд. от Гл. архитект на
район Аспарухово, Община Варна – към датата на откриване на наследството
на М. К. Петров – 28.01.2004 год. Видно е от заключението, че вещото лице е
оценило единствено поземления имот без изградените в него постройки.
Горното е необходимо тъй като определянето на паричната стойност на
масата по чл. 31 от ЗН е служебно задължение на съда. Предвид изложеното и
с оглед и задължението на съда да осигури точното прилагане на закона,
настоящият състав намира, че следва да бъде допусната допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за стойността на
имота – поземлен имот, ведно с изградените в него вилна сграда на два етажа
и сутерен, с пристройка /лятна кухня/ към нея, работилница към вилната
сграда и гараж – към дата 28.01.2004 год.
Съдът счита още, че е необходимо да бъде изслушано отново вещото
лице инж. Танислав Онцов, изготвил заключението по СТЕ от 10.01.2023 год.
С оглед правилното определяне на масата по чл. 31 от ЗН следва да се
укаже на ответника по иска за делба и претендент на правото по чл. 30 ЗН Н.
М. К., още на този етап от делбеното производство /в първата фаза на делбата/
да заяви претенциите си по чл. 12, ал. 2 от ЗН в случай, че има такива, в
противен случай същите се преклудират и не могат да бъдат заявени във
втората фаза на делбата, при положение, че такава се развие. Това е така,
защото увеличението на наследството от наследник, спомогнал за
5
увеличаването му, при положение, че бъде установено такова увеличение,
влияе пряко върху масата по чл. 31 от ЗН /по силата на цитираната
разпоредба увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН се отнася към
пасивите на наследството/, а оттам и върху размера на накърнената запазена
част на наследник със запазена част, съответно има отношение в настоящия
случай и към квотите на съделителите, съобразно конститутивния ефект на
претенцията по чл. 30 ЗН при евентуалното й уважаване.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Н. М. К. от гр. Варна
въззивна жалба против Решение № 2731/21.07.2023 год., постановено по гр.
дело № 20223110102333 по описа на РС-Варна за 2022 год., както и
подадената от М. А. М. от гр. Варна въззивна жалба против горното решение;
ДОПУСКА допълнителна съдебно – оценителна експертиза, по която
вещото лице след като се запознае с делото, извърши необходимите справки и
оглед и измерване на място, да даде заключение за стойността на имота,
представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5545.221 по КККР на
гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, местност „Зеленика", с
площ по КК от 1019 кв. м., ведно с изградените в него постройки – вилна
сграда на два етажа и сутерен, с пристройка /лятна кухня/ към нея,
работилница към вилната сграда и гараж, подробно описани и заснети на
скицата – проект на л. 214 от делото на РС-Варна, част от административната
преписка по издаването на удостоверението за търпимост № 83/07.12.2015
год., изд. от Гл. архитект на район Аспарухово, Община Варна – към датата
на откриване на наследството на М. К. Петров – 28.01.2004 год.;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 200 лева (двеста лева),
вносими поравно от всяка от страните – по 100 лева от всяка страна – в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение;
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Милка Атанасова, която да се
уведоми за изготвяне на заключението след представянето на доказателства
за внесения депозит;
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, повторно
изслушване на вещото лице инж. Т. Онцов, изготвил заключението по СТЕ от
10.01.2023 год.;
УКАЗВА на съделителя Н. М. К., с писмена молба с препис за
насрещната страна, в двуседмичен срок от връчване на настоящото
определение да заяви претенциите си по чл. 12, ал. 2 от ЗН в случай, че има
такива, в противен случай същите се преклудират и не могат да бъдат заявени
във втората фаза на делбата – арг. от чл. 31 от ЗН;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
15.01.2024 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
6
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7