№ 113
гр. Пазарджик, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220200284 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Я. П., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
„***“ №11А, против Наказателно постановление № 25-0340-000051 от
04.02.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ- С. към ОДМВР- Пазарджик, с
което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се излагат възражения за това, че не е извършено
вмененото административно нарушение, поради което се иска НП да бъде
отменено като неоснователно, като се присъдят в полза на жалбоподателя
сторените от него разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник,
чрез който поддържа жалбата и излага становище за отмяна на НП, по
изложените в жалбата възражения. Прави искане за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е
депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
1
излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 08.11.2024 г. около
20:49 часа в гр. С., по ул. „Възраждане“ в посока на движение от с. Злокучене
към гр. Велинград, е управлявал лек автомобил Ауди С8“ с рег. № ***,
собственост по СРМПС на „БМ Лизинг“ ЕАД и негова собственост съгласно
договор за покупко-продажба № 12208/05.09.2024 г., като при извършената му
проверка било установено, че управляваното МПС не е регистрирано по
надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15
от ЗДвП на 07.11.2024 г.
Горното било установено от автопатрул на РУ- С., за което на
жалбоподателя бил съставен АУАН в негово присъствие, след което му бил
предявен и връчен екземпляр срещу подпис. С мотивирана Резолюция на
Началника на РУ- С., образуваното АНП със съставяне на акта било
прекратено и материалите били изпратени на РП- Пазарджик по
компетентност с оглед данни за евентуално извършено престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. По случая започнала прокурорска проверка по преписка с
Вх. № 7045/2024 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която
на база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление
от 20.12.2024 г., като преценил, че извършеното деяние от М. П. не
съставлявало престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. С посоченото
постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на Началника
на РУ- С. с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и
ангажиране на административнонаказателната отговорност на П..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 04.02.2025 г. било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено лично на санкционираното лице на
12.02.2025 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е
депозирана лично от наказаното лице до съда чрез АНО и била входирана в
2
деловодството на РУ- С. на 20.02.2025 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП и пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства- материалите по АНП и
материалите по пр. преписка Вх. № 7045/24 г. по описа на РП- Пазарджик.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на АНП и проведената прокурорска проверка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност
на НП, намира че е налице съществен процесуален порок на същото, т.к. не са
спазени изискванията за съдържание на НП, а именно не е дадено ясно и
точно описание на нарушението. В НП, буквално е записано, че
жалбоподателят управлява лек автомобил, който е с прекратена регистрация
на основание чл.143 т.15 от ЗДвП от 07.11.2024 г., която настъпвала
автоматично по силата на закона. Не е посочено обаче по какъв начин и с
какъв акт е извършена дерегистрацията на ПС, а освен това не е посочено
какво точно не е изпълнил жалбоподателят, като словесното цитиране на
посочената по-горе разпоредба не може да валидира този пропуск. Едва от
приетите писмени доказателства по делото- договор за покупко-продажба,
справка за промяна регистрацията на МПС и справка за собственост и
промяна на регистрация на ПС (приложени към пр. преписка), става ясно, че
процесното МПС е било собственост на дружество „БМ лизинг“ ЕАД, като
впоследствие собствеността върху автомобила е била прехвърлена вследствие
изпълнение на задълженията по лизинговия договор на лицето Я. А. П., въз
основа на договор от 05.09.2024 г. Я. П. е регистрирал придобитото МПС на
29.11.2024 г., т.е. след изтичане на законоустановения двумесечен срок от
придобиването на автомобила в службата за регистрация. С изтичането на
този 2-месечен срок на 05.11.2024 г. регистрацията на автомобила е била
служебно прекратена на 07.11.2024 г.
3
Така посочените обстоятелства са съществени и съставляват елементи
от фактическия състав на нарушението и непосочването им в описанието на
нарушението лишава санкционираното лице от възможността да разбере
какво точно административно нарушение му се вменява и от там пълноценно
да организира своята защита. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните
правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Според настоящия съдебен състав е налице още един порок в НП, който
съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по делото,
че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил. Безспорно се установи и че МПС не е собственост на
жалбоподателя, с оглед на анализираните по-горе обстоятелства. Не той, а
друго лице е придобило автомобила, поради което и отразеното в НП
обстоятелство, че автомобилът е собственост на водача по силата на
посочения договор, е невярно.
По несъмнен начин се установи, че въпросното МПС към момента на
проверката- 08.11.2024 г. е било без регистрация, тъй като на 07.11.2024 г.
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно при условията на
чл.143 ал.15 от ЗДвП от Отдел „ПП“ при СДВР (виж справка промяна на
регистрация на МПС на л.33). От събраните писмени доказателства, се
установи, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно,
поради това, че след придобиването на собствеността върху МПС от Я. А. П.,
то не е било регистрирано в срок. Установи се още от събраните
доказателства, че жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него
автомобил е бил с прекратена регистрация. По делото няма нито едно
доказателство в тази насока. Още повече, че автомобилът е придобит не от
жалбоподателя, а от друго лице- Я. П., като няма доказателства и за това, че
новият собственик е уведомен от службата по регистрация за прекратяване на
регистрацията на автомобила, още по-малко той да е уведомил за това
обстоятелство жалбоподателя. Освен това управляваният от М. П. автомобил е
бил с поставени рег. табели, което предполага, че същият има регистрация.
От всичко това става ясно, че жалбоподателят не е знаел, че
управляваното от него МПС е било с прекратена регистрация поради това, че
4
след придобиването на собствеността върху автомобила, същият не е бил
регистриран в срок.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата
жалбоподателят е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава на
адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не
е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че
автомобилът е с прекратена по служебен път регистрация. По делото липсва
каквото и да е доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателят е
съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно
обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна
дерегистрация на ПС. Вмененото административно нарушение на
жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или
евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е
субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така
установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя в
нито една от двете му форми и в този смисъл от негова страна не е било
извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и е санкционирал същия за нарушение, което
той не е извършил, поради което и НП се явява незаконосъобразно, което пък
неминуемо влече неговата отмяна.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в
негова полза. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на
съдебното производство преди обявяване делото за решаване.
Жалбоподателят има право на тези разноски предвид изхода на делото и
съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.37), от
който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева жалбоподателят М. П. е заплатил в брой на адвокат Р. З. от ПзАК.
При това положение ОД на МВР Пазарджик, към което учреждение е
структуриран органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
5
Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от
страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е малко над минималния предвиден в
разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022 г.)
и съответства на предоставеното процесуално представителство.
Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за представителство на АНО следва да се остави без уважение с оглед изхода
на делото- отмяна, а не потвърждаване на НП.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1
във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0340-000051 от
04.02.2025 г., издадено от ВПД Началник РУ- С. към ОДМВР- Пазарджик, с
което на М. Я. П., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***“ №11А, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Я. П., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***“ №11А,
разноски в размер на 500 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6