№ 19688
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110116934 по описа за 2025 година
Производство е образувано по предявен от И. К. Й.,
ЕГН: **********, с адрес: *********************, срещу
***********************, ЕИК: ****************, с адрес:
************************, иск с правно основание чл. 439
от ГПК, за признаване на установено в отношенията между
страните, че И. К. Й. не дължи на ***********************
сумите по изпълнителен лист от 06.02.2025г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
******/**** г. на СРС, 32-ри състав, както следва: сумата от
176,82 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от 28.06.****г. до окончателното плащане,
сумата от 29,31 лв. – мораторна лихва, за периода от
14.09.2016г. до 06.06.****г., сумата от 1,16 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода от
30.06.2016г. до 06.06.****г., както и сумата от 12,50 лв. –
1
разноски по гражданското дело, поради изтекла
погасителна давност.
Ищецът навежда твърдения, че срещу него, В. И. Й., В.
К.а Й. и В. И. Й. в условията на разделност е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.****г. по
ч.гр. д. № ******/****г. на СРС, 32-ри състав. Сочи, че
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК му е връчена на
27.09.****г., в законоустановения срок не е депозирал
възражение по чл. 414 ГПК, поради което последната е
влязла в сила на 11.10.****г. Допълва, че възражение било
подадено единствено от В. К.а Й., като ответникът
предявил иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу
всички длъжници и било образувано гр. д. № 69294/****г.
по описа на СРС. Поддържа, че с Определение №
215547/05.10.2020г. по гр.д. № 69294/****г. съдът е върнал
исковата молба в частта, касаеща предявените искове
срещу неподалите възражение длъжници. Твърди, че въз
основа на изпълнителен лист от 06.02.2025г. по гр. д. №
******/****г. на СРС, 32-пи състав срещу него било
образувано изп.д. № 2025***0400748 по описа на ЧСИ
************* за принудително събиране на процесните
суми. Счита, че паричното притезание на ответника се
погасява с изтичането на 3-годишна давност, като от
влизането в сила на заповедта до образуването на
изпълнителното производство за паричното притезание
погасителната давност е изтекла. В условията на
евентуалност поддържа, че и 5-годишният давностен срок е
2
изтекъл. Моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който се излага становище за неоснователност на
предявения иск. Ответникът поддържа, че когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, паричното притезание се погасява с 5-
годишна давност, чийто начален срок е влизането в сила на
изпълнителното основание. Твърди, че погасителната
давност е прекъсната с молбата за образуване на
изпълнителното производство, тъй като съдържа искане за
прилагане на изпълнителен способ. Навежда доводи, че във
връзка с обявеното извънредно положение в страната за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. погасителна давност
не е текла. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски. Възразява срещу размера на адвокатското
възнаграждение с аргументи, че е прекомерно.
В съдебно заседание ищецът И. К. Й., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от адвокат П. Х. от САК,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
иска.
В съдебно заседание, ответникът
***********************, редовно призован, не се
представлява. С молба с вх. № 314867/29.09.2025г. поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
3
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след издаването и влизането в
сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ******/****г.
по описа на СРС, 32-ри състав, при висящо изпълнително
производство, поради и което исковата претенция с правно
основание чл. 439 от ГПК е допустима.
Съдът констатира, че по ч.гр.д. № ******/****г. по
описа на СРС, 32-ри състав е издадена заповед за
изпълнение срещу ищеца и още трима длъжници.
Заповедта е връчена на ищеца на дата 27.09.****г., като
възражение по чл. 414 от ГПК е подадено единствено от
длъжника В. Й., като съответно съдът е констатирал, че
4
възражение е постъпило единствено от нея, като съответно
е дал указания за предявяване на иск единствено по
отношение на Й.. В противовес с указанията,
*********************** е предявила искове срещу всички
длъжници по заповедта, като въз основа на исковата молба
е образувано гр.д. № 69294/****г. по описа на СРС, 32-ри
състав. С определение № 20215547 от 05.10.2020г. съдът е
констатирал, че заповедта е влязла в сила по отношение на
другите трима длъжници, един от които е и ищецът - И. Й.,
поради което е върнал исковата молба в тази част.
Определението е влязло в сила на 17.10.2020г. С
разпореждане по чл. 405 от ГПК от 03.02.2025г. е
постановено да бъде издаден лист срещу всички длъжници,
като е издаден изпълнителен лист от 06.02.2025г.
Изпълнителен лист от 06.02.2025г. е издаден по ч.гр.д. №
******/****г. по описа на СРС, 32-ри състав в полза на
*********************** срещу ищеца, за сумата в размер
на 176,82 лева, представляваща главница за потребена
топлинна енергия, ведно със законната лихва, за периода от
28.06.****г. до изплащане на вземането, за сумата от 29,31
лева, представляваща мораторна лихва, за периода от
14.09.2016г. до 06.06.2016г., за сумата в размер на 1,16 лева,
за мораторна лихва, за периода от 30.06.2016г. до 06.06.****г.
и за сума за разноски в размер на 12,50 лева.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
*********************** е образувано изп.д. №
2025***0400748 по описа на ЧСИ *************, с рег. №
5
*** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, като извежда следните правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
6
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото
право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в
момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал.
2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред,
извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. Неподаването на
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се
приравни по правни последици на признание на вземането
от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно
производство е да се установи дали претендираното вземане
е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора – в тази
връзка Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
7
194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените
съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
следва да намери приложение и по отношение на вземане,
за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение
поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в този смисъл са Решение №
1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г.
по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав; Решение №
2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/**** г.
по описа на СГС, ГО, III – "Б" въззивен състав; Решение №
791 от 24.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3948/2012 г. по
описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г. по
описа на ВКС, III ГО.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г.,
постановено по в.гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО,
IV – "А" въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО,
II – "В" въззивен състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по
гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен
състав и др./.
В конкретиката на настоящия случай, съдът приема, че
петгодишния давностен срок е започнал да тече от влизане
в сила на основанието въз основа на което е издаден
изпълнителния лист, а това е заповедта за изпълнение,
издадена на 05.07.****г. по ч.гр.д. ******/****г. по описа на
СРС, 32-ри състав. Следва да се посочи, че след като
8
ищецът И. К. Й. не е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, то заповедта е влязла в сила спрямо
него, така, както и съдът е констатирал в хода на исковото
производството по гр.д. № 69294/****г. по описа на СРС, 32-
ри състав. Следователно доколкото исковата молба е
върната по отношение на ищеца, то мерадавно е не
влязлото в сила решение; последното има значение
единствено по отношение на В. Й., а влизането в сила на
заповедта по отношение на ищеца – И. К. Й.. Така след като
съдът констатира, че заповедта е връчена на И. Й. на дата
27.09.****г., то след като той не е подал възражение срещу
нея, то същата е влязла в сила по отношение на него на
11.10.****г. От тази дата е започнала да тече давността за
погасяване на вземането, поради което е изтекла на
11.10.2024г., тоест преди образуване на изпълнително дело
№ 2025***0400748 по описа на ЧСИ *************. С оглед
възражението на ответника дори и след дата 11.10.2024г. да
се прибави срока по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.2020 г. в който съгласно чл. 3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
и за преодоляване на последиците е предвидено, че за срока
от 13 март 2020 г. до 20.05.2020г., тоест до отмяната на
извънредното положение спират да текат процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, в случая давността пак е изтекла. При
9
съобразяване с релевираното от ответника възражение
давността е изтекла на 18.12.2024г., отново преди
образуване на изпълнителното производство през 2025г.
По изложеното съдът намира исковата претенция за
основателна само по тези трактовки, и поради което не
следва да изследва изпълнителното дело и
материалноправните последици от образуването му, по
точно по така извършените същински изпълнителни
действия в хода му и др., доколкото се установи в
производството, че давността е изтекла още преди
обрузуване на изпълнителното производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да се присъдят разноски общо в размер на
451,85 лева, от които сумата от 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение, за реалното заплащане на което,
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС са налице доказателства на л.6 от досието по делото
и сумата от 51,85 лева – заплатена от ищеца държавна
такса.
Така мотивиран, съдът,
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от И. К. Й., ЕГН ********** срещу
***********************, ЕИК ****************,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК, че И. К. Й. не дължи на ****************** сумата
от 176,82 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от 28.06.****г. до окончателното
плащане, сумата от 29,31 лв. – мораторна лихва, за периода
от 14.09.2016г. до 06.06.****г., сумата от 1,16 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода от
30.06.2016г. до 06.06.****г., както и сумата от 12,50 лв. –
разноски по гражданското дело, и за които суми е издаден
изпълнителен лист от 06.02.2025г. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
******/**** г. на СРС, 32-ри състав и въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 2025***0400748 по описа
на ЧСИ *************.
ОСЪЖДА ***********************, ЕИК
**************** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Й., ЕГН
**********, сумата в размер на 451,85 лева, деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
11
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12