№ 21164
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря Б Р
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110124929 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
П. И. С. e предявил срещу С. И. Х., С. А. К.. и Н. А. К.. осъдителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на по 1/3 от 4000 лв. срещу всяка от тях,
представляваща дължимо възнаграждение за извършен ремонт на притежавана от техния
общ наследодател моторна лодка с име Р.., рег. номер .. и корпус с номер СТЗ ...6В....SN,
ведно със законната лихва от 02.05.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че общият наследодател на тримата ответници А Л К приживе през
пролетта на 2021 г. му възложил да извърши неотложни ремонтни дейности на
притежаваната от него моторна лодка, описана по-горе срещу възнаграждение в размер на
4000 лв. Ищецът изпълнил възложената работа изцяло, но не получил плащане нито от
наследодателя, нито от неговите наследници. Моли за уважаване на исковете и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците
оспорват предявените искове. Признават, че са придобили чрез наследяване по закон от А Л
К правото на собственост върху процесната моторна лодка при равни квоти от по 1/3, но
оспорват общият им наследодател да е възлагал на ищеца извършването на ремонтни
дейности по лодката. Посочват, че липсват каквито и да е документи за твърдените
уговорки, нито за изпълнение от страна на ищеца, както и за приемане на някаква
извършена работа от техния наследодател. Молят исковете да бъдат отхвърлени и в тяхна
полза да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на
договор за изработка, възлагането на процесната работа от страна на наследодателя на
ответниците, че е изпълнил точно възложената работа, че е предал на наследодателя на
ответниците, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на
дължимото възнаграждение съобразно уговореното между страните.
1
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата,
че общият наследодател на ответниците А Л К е притежавал моторна лодка с име Р.., рег.
номер .. и корпус с номер СТЗ ...6В....SN, както и че след смъртта му всеки от ответниците
отговаря за по 1/3 от евентуално възникнали негови задължения.
От фактическа страна
Приети са фискален бон без дата за сума в размер на 164, 52 лв. за „димен сигнал“, „Y-
подкова спасителна, жълта eval”, протокол за продажба на дребно и фискален бон от
26.04.2022 г. за сума от 8, 33 лв. за „нипел нст 304/316 ед. 50 мм ¾“, фактура и справка за
електронно плащане от м. 07.2021 г. за сумата от 319, 56 лв. за „едноканален изолатор за
нивосонди, захранване 8…28V изолирано, 1 EMR 5A/250V с NO контакт“, „ON/OFF
контролер, универсален вход RTD, захранване 12…24 V неизолирано, 1 ЕМ реле NO
5A/250V, размер 48х24х42 мм“, „сензор Pt100, d5mm, n20mm, k2000mm силиконов, М6х1,
200оС“, фактури от 20.01.2022 г. и 23.07.2021 г. на стойности съответно 75 лв. и 36, 85 лв.,
фискални бонове от 27.05.2021 г. за сумата от 40, 98 лв., от 19.06.2021 г. за сумата от 5, 96
лв., от 07.05.2021 г. за сумата от 27, 30 лв., от 18.05.2021 г. за сумата от 9, 59 лв., от
11.05.2021 г. за сумата от 8, 57 лв.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели. От
показанията на свидетеля В ПТе установява, че двамата с ищеца П. С. са приятели от дълги
години. Свидетелят познава и наследодателят на ответниците А К като заедно са били от
т.нар. „компания“ на язовира, където са се събирали любители и притежатели на лодки. А К
също притежавал лодка, като ищецът много пъти му помагал за поддръжката на лодката,
най-вече в почивните дни и в свободното си време. Спомените на свидетеля са за периода
2021 г. – 2022 г., лодката не била в добро състояние, тъй като била произведена около 1980
година. Използвала се, но почти при всяко влизане във водата имало неприятности с нея и
трябвало да се поправят много неща. Използвала се от клуб за водни ски и при тегленето на
водните ски или изгасвала, или започвала да загрява, или се появявали някакви други
проблеми. Основно ищецът се грижел за поддръжката на лодката, като свидетелят Т. му
помагал с труд и понякога с ходене по магазините, по стругари и фрезисти. В процеса на
работа по лодката свидетелят е чувал да се споменава сума в размер на 4000 лв., която не
трябвало да се надвишава, присъствал на разговор между ищеца и А К в един завод,
находящ се жк „Д..“ или „г..“, собственост на И П, в който се ремонтирала лодката, на който
се обсъждало да се правят записвания в тефтер на разходите по поправките. Ремонтът касаел
двигателя – оборудване, алтернатори, стартери, охлаждане, пода на лодката, мокет,
тапициране на седалки, уреди, които са при кормилото, нов моточасовник. Тези ремонти
дейности били извършени били извършени най-вече от ищеца с помощта на свидетеля Т.,
както и в един завод на приятел на ищеца. Те приключили малко преди А К да почине, като
свидетелят не знае къде се намира лодката понастоящем, преди стояла вързана на
пристанището на кея.
По делото беше разпитан и свидетелят Д К С, който е познавал А К от 1980 г. до
смъртта му, последният бил негов треньор. А К работел цял живот с лодката, а след
„промените“ и когато „дошла демокрацията“, закупил лодката и я поддържал. Тя стояла на
язовир „П...“, до с. Л.., вкл. в периода 2020 г. – 2021 г., в който период се пускала на вода
напролет около месец март и зимата се изваждала на брега на колесар, където стояла завита.
Лодката се използвала от много други хора на язовира, вкл. от свидетеля С, като всички
заедно я поддържали и обезпечавали използването й. тъй като лодката била стара,
непрекъснато се налагали дребни ремонти по нея, които били извършвани от А К и всички
негови състезатели, вкл. свидетеля, А В, Н Р, Т С, И К. Ищецът П. С. също ползвал лодката,
като останалите – на доброволни начала. Той се появил на язовира през 2020 г. Всички
ползващи лодката помагали с каквото могат, който искал, карал ски, който искал, карал
лодката. Свидетелят не е чувал за уговорки във връзка с лодката за поддръжка или
извършване на ремонти срещу заплащане.
От правна страна
Съдът намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
посочените по-горе предпоставки за уважаване на предявения иск за главница за
2
възнаграждение по договор за изработка, въпреки изрично дадените указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК.
Към исковата молба са приложени фактури и фискални бонове за закупени различни
части в период от 07.05.2021 г. до 26.04.2022 г., като липсват други доказателства, от които
да може да се направи извод, че тези части са били закупени от ищеца именно за ремонт на
процесната лодка, а освен това същите са на много по-ниска стойност от претендираната.
Прави впечатление, че периодът между най-стария и най-новия документ е почти една
година, от м. май 2021 г. до м. април 2022 г., като от свидетелските показания на свидетеля С
се установи, че през пролетта и лятото лодката е била използвана на язовира и на същата не
е бил извършван голям основен ремонт, който да я спре от експлоатация за такъв дълъг
период от време.
От показанията на свидетеля Т. действително се установява, че ищецът е извършвал
ремонти по лодката, което бе заявено и от другия свидетел, но съдът приема, че това е било
в рамките на установената сред общността на язовира практика – всички, които желаят да
използват лодката без заплащане, но да се грижат за поддръжката й и да извършват дребни
поправки по нея. Такива дребни ремонтни дейности по лодката е извършвал и свидетелят С,
но той беше категоричен, че те винаги са били безвъзмездни, срещу това, че съответното
лице ползва лодката без заплащане. Показанията на свидетеля Т. за разговор между
починалия А К и ищеца, в който е била спомената сума от 4000 лв., са твърде общи, не
съдържат конкретика, от която да може да се изведат основните елементи на облигационно
правоотношение по възложена и извършена изработка, като такава уговорка за възмездност
се опровергава от показанията на свидетеля С. Дори да се приеме, че на ищеца е било
възложено извършването на ремонтни дейности по лодката на стойност от 4000 лв., което
съдът намира за недоказано по делото, не беше установено и извършването на тези
дейности, нито приемане на извършената работа от страна на евентуалния възложител А К.
На изричния въпрос на съда в тази връзка свидетелят Т. отговори, че не знае лодката да е
била предавана на А К след ремонта.
Отново следва да се акцентира върху обстоятелството, че приложените по делото
документи за закупени части обхващат период от почти цяла година, като по делото се
установи, че лодката е била използвана непрекъснато през периода от пролетта до зимата на
всяка година и не е била спирана от движение за такъв дълъг период от време.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо
1000 лв., платени в брой съобразно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „О..“ №.., ет. 2, ап. 7, срещу С. И. Х., ЕГН **********, С. А. К., ЕГН **********, и Н. А.
К., ЕГН **********, и трите с адрес: гр. София, жк „Х..“, БЛ.., вх. В, ет. 7, АП.., осъдителни
искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на по 1/3 от 4000 лв. срещу
всяка от тях, представляваща дължимо възнаграждение за извършен ремонт на притежавана
от техния общ наследодател моторна лодка с име Р.., рег. номер .. и корпус с номер СТЗ
...6В....SN, ведно със законната лихва от 02.05.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „О..“ №.., ет. 2,
ап. 7, да заплати на С. И. Х., ЕГН **********, С. А. К., ЕГН **********, и Н. А. К., ЕГН
**********, и трите с адрес: гр. София, жк „Х..“, БЛ.., вх. В, ет. 7, АП.., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4