Р Е Ш
Е Н И Е
№275
гр. Русе, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря Ева Д. като разгледа
докладваното от съдията Черкезова в. гр. д. № 267 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
ГД “Гранична полиция“ - МВР е
обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д. № 6209/2019 г., с което е
осъдена да заплати на П.Г. ***.66 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд през нощта от 227,656 часа за периода 14.10.2016 г. - 13.10.2019
г., с обезщетение за забава за времето 01.01.2017 г. - 13.10.2019 г. от 207.52
лв., сумата от 119.40 лв. - равностойност на ободряващи напитки за същото
време, със законната лихва върху главниците, считано от 14.10.2019 г., до
окончателното плащане, както и разноските в производството. Развива оплаквания
за неправилност на решението в тази част, иска отмяната му и отхвърляне на исковете
по съображения, подробно изложени в жалбата и защитата пред съда.
Ответникът по жалбата П.Г.Г. счита
жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението по съображения, изложени
в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е частично основателна.
Производството по гр.д. № 6209/2019
г. по описа на Русенския районен съд е образувано по предявени от П.Г.Г. против
ГД “Гранична полиция“ - МВР искове за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 227,656 часа за периода 14.10.2016 г. -
13.10.2019 г., както и за заплащане на паричната равностойност на ободряващи
напитки и храна, които не му били предоставени в натура, за същия период.
Страните не спорят, че в исковия
период Г. е работил в системата на МВР на длъжността „старши полицай - ВПА“ в
Регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе при МВР, като е полагал
труд на 12 часови смени - дневна и нощна, съгласно утвърдени месечни графици.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че съгласно графиците
служителят е положил за този период нощен труд 1592 часа, който е заплатен от
работодателя по 0,25 лв. на час или общо 398 лв. без да е извършвано
преобразуване на нощния към дневния труд. След преобразуване на положения нощен
труд към дневен труд с коефициент 1,143 се получава положен извънреден труд от 227.656
часа, който не е признат като такъв от работодателя и заплатен. От заключението
на експертизата се установява, че размерът на възнаграждението за този извънреден
труд възлиза на 1582.66 лв., а мораторната лихва за забавеното му плащане е в
размер на 207.52 лв. За същия период съгласно
ЗМВР, Наредба №8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на
вътрешните работи на служителя са се е полагали ободряващи напитки, каквито не
са му предоставяни. Равностойността им възлиза на 119,40 лв., а левовата
равностойност на хранителните продукти, неполучени от ищеца за процесния период
е 18,00 лв.
С обжалваното решение районният съд
е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, като
е приел, че действащите в процесния
период Наредби на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на
законова делегация, не съдържат правна норма за преобразуване на положения
нощен труд с коефициент. Според съда е налице празнота в уредбата, поради което
субсидиарно е приложил нормата на чл. 9 от НСОРЗ и е уважил иска в посочения от
съдебно-счетоводната експертиза размер. Районният съд е уважил и претенцията за
заплащане на левовата равностойност на непредоставените ободряващи напитки,
като е посочил, че работодателят не е
изпълнил вмененото му по закон задължение /за предоставяне на напитки в натура/
и при неизпълнението му за служителя възниква правото да претендира паричната
равностойност на същите като компенсация за неправомерно недадена натурална
престация.
Първоинстанционният съд е отхвърлил,
като неоснователен, иска за заплащане на
паричната равностойност на непредоставени хранителни продукти. Решението в тази
част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо. При преценка на неговата правилност окръжният съд съобрази
следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители
в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, между които съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от закона е
възнаграждение за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се
определят на основание чл. 187, ал. 9 от министъра на вътрешните работи. В
периода, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд 14.10.2016
г. - 13.10.2019 г., в действащите Наредби съответно № 8121з-592 от 25.05.2015
г. и № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31,
ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова
регламентация районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се
приложат разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Противното разрешение би поставило
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и Решение № 311 от 08.11.2019 г. на ВКС по
гр.д. № 1144/2018 г. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на
въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. По отношение на размера на иска, съдът е
съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени
от ищеца в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице.
По тези съображения и изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание
чл. 272 от ГПК, решението в тази част се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни се явяват претенциите
на ищеца за заплащане на равностойността на полагащите му се ободряващи
напитки. Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР на служителите, полагащи
труд през нощта, се осигуряват ободряващи напитки, но в действалата в исковия
период Наредба 8121з-904 от 30.07.2015 г. и конкретно в чл. 10 от Наредбата има
забрана за заплащане на паричната им равностойност. Поради това решението в
тази част е неправилно и следва да бъде отменено, а искът да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора следва да бъде
преразгледан и въпросът за разпределение на сторените в производството
разноски. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски по делото в размера над 464.36 лв., а по сметка на
РРС - държавна такса в размера над 113.31 лв.,
и разноски за експертиза в размера над 185.74 лв.
П.Г. има право на разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита
и съдействие по делото пред въззивната инстанция. Представен е договор за
правна помощ, в който е удостоверено, че е заплатено възнаграждение в размер на
600 лв., от които 300 лв. за изготвяне и отговор на въззивна жалба и 300 лв. за
процесуално представителство и защита по делото. Въззивният съд намира, че
възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
възнаграждението е основателно. Възнаграждение за изготвяне на отговор на
въззивна жалба се дължи, когато защитата не включва и процесуално
представителство, а е ограничена само до изготвяне на отговор по чл. 263 ГПК. С
разпоредбата на чл. 9 от НМРАВ са определени възнагражденията за правна защита
и съдействие за конкретно определени правни действия на адвокатска защита като
изготвяне на въззивни жалби, отговор на въззивни жалби и изготвяне на писмен
отговор на искова молба без явяване в съдебно заседание, а с последното
изречение е уреден начинът на определяне размера им чрез препращане към нормата
на чл. 7 от Наредбата. Систематичното тълкуване на двата текста предполага
извод за съотношение на общ към специален текст, като общият текст поглъща
обема на правната услуга, уредена в специалния текст и обратното. Ето защо в
полза на Г. следва да се присъдят разноски за процесуално представителство по
исковете, по отношение на които жалбата не се уважава – по чл. 178 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД или общо в размер на 281.24 лв. Предвид частичното уважаване на жалбата и
отхвърляне на иска за заплащане на паричната равностойност на ободряващи
напитки ответникът по жалбата дължи на
жалбоподателя 18.76 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Или ГД “Гранична
полиция“ следва да заплати на П.Г. 262.48 лв. разноски по компенсация за
въззивната инстанция.
Така мотивиран и
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 305 от 24.02.2020 г. по
гр. д. № 6209/2019 г. по описа на Районен съд Русе в частта, с която Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР,
с
адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, е осъдена да заплати на П.Г.Г.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. Н.П.Р. ***, сумата от 119.40 лв. - равностойност на ободряващи
напитки за периода 14.10.2016г.-13.102019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.10.2019г., до окончателното плащане и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Г. против Главна
дирекция „Гранична полиция“- МВР за заплащане на сумата 119.40лв.,
представляваща паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки, за
периода 14.10.2016г.-13.102019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.10.2019г.
ОТМЕНЯ същото решение и в частта, с
която Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР е осъдена да заплати на П.Г.Г., ЕГН **********,*** разноски по делото в размера
над 464.36 лв., а по сметка на Районен съд – Русе разноски по делото в размера
над 185.74 лв. и държавна такса в размера над 113.31 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 305 от 24.02.2020
г. по гр. д. №6209/2019г. по описа на Районен съд Русе в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“-
МВР да заплати на П.Г.Г., ЕГН **********,***
262.48 лв. разноски по компенсация за въззивното производство.
В частта, с която е отхвърлен
предявеният от П.Г.Г., ЕГН **********,***
против Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР иск за заплащане на сумата 18.00
лв. представляваща парична равностойност на хранителни продукти, решението като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: