№ 13860
гр. С., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110132238 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу П. Н. Ч.
и Н. Г. Ч., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „Е. В.“ № 48, ет. 3, ап. 29, с аб. № 277726. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответниците му дължат следните суми: ответника П. Н. Ч. – лично и
в качеството на наследник на починалия в хода на заповедното производство длъжник
М. Г. Ч., сумата от 1242,29 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава
от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 157,90 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г., сума в размер
на 46,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2018
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 9,32 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.07.2018
1
г. до 07.07.2021 г., а ответникът Н. Г. Ч. – сумата от 248,46 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 31,59 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019
г. до 07.07.2021 г., сума в размер на 9,37 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 31.07.2018 г. до 07.07.2021 г ., за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 23.07.2021 г. по ч.гр.д. № 41445/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, 56 състав.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговори на исковата молба, в
които оспорват исковете по основание и размер. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от наличието на специалните такива, а именно подаването на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните
искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. От
приложеното ч. гр. д. № 41445/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, се установява, че на
23.07.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу М. Г. Ч., Н. Г. Ч. и П. Н. Ч. съответно за следните суми: за всеки от
длъжниците М. Г. Ч. и Н. Г. Ч. поотделно за сумата от 248,46 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 31,59 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019
г. до 07.07.2021 г., сума в размер на 9,37 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2018 г. до 07.07.2021 г ., а за
длъжника П. Н. Ч. – сумата от 993,83 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
126,33 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
2
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г.,
сума в размер на 37,46 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,46 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2018 г. до 07.07.2021 г.
В законоустановения срок за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение са постъпили 3 такива – от П. Н. Ч. и от Н. Г. Ч. – лично, и от П. Н. Ч. – за
М. Г. Ч., като в третото възражение е посочено, че длъжникът М. Г. Ч. е починал.
От извършена служебна справка, находяща се на л. 33 по ч.гр.д. № 41445/2021
г., се установява, че длъжникът М. Г. Ч. е починал след издаване на заповедта за
изпълнение на 13.09.2021 г. Съгласно удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ22-
ДИ11-27/11.02.2022 г. (л. 37 по ч.гр.д. № 41445/2021 г.) М. Г. Ч. е наследен от майка си
П. Н. Ч.. Същата е конституирана като страна по делото с акт на съда от 14.03.2022 г.,
като е указана възможността да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и
в частта срещу длъжника М. Г. Ч. в качеството на негов наследник, като в указания
срок такова е постъпило.
Сумите предмет на настоящите искови претенции срещу П. Н. Ч. не
надхвърлят сбора от сумите, претендирани в заповедното производство срещу нея в
лично качество и срещу починалия в хода на заповедното производство длъжник М. Г.
Ч., а са в рамките на сбора от същите. Поради това както разликата в заявените размери
на претенциите в исковото производство в сравнение с тези в заповедното
производство, така и основанието в исковото производство, на което се претендират
срещу ответницата Ч. вземанията – и в качеството на наследник на длъжника М. Ч.,
не съставляват основание за недопустимост на исковете, респективно за недопустимо
изменение на основанието, а са съобразени с настъпилото в хода на заповедното
производство правоприемство, представляващо новонастъпил факт на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. Установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК са подадени в рамките на законоустановения едномесечен срок. Горните
съображения обуславят извод за допустимост на производството предвид наличието на
общите и на специалните процесуални предпоставки.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че всеки от
ответниците дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
3
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
4
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от
ЗПИНМ № 200, том XVIII, дело № 3708/1968 г. от 23.08.1968 г. Г. С. Ч. е придобил
собствеността върху жилище, представляващо ап.№ 29 с адрес гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Д.
С.“ № 25, бл. 48, ет. 3.
По делото е приложено удостоверение от Столична община, район Л. (л. 16),
съгласно което бившата ул. „Д. С.“ № 25 отговаря на настоящата ул. „Е. В.“ № 48.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между в отношенията между ищеца и
представлявания в съдебното заседание ответник Н. Г. Ч. е отделено обстоятелството,
че към 23.08.1968 г. Г. С. Ч. и П. Н. Ч. са били обвързани от граждански брак.
Доколкото соченият факт е общ спрямо другарите – ответници в процеса, и предвид
липсата на изрично оспорване от другия ответник, то на основание чл. 217 ГПК съдът
приема този факт за установен еднакво спрямо всички другари.
Съгласно т. 3 от Постановление № 5 от 31.10.1972 г. па Пленума на Върховния
съд, представляващо задължителна практика, придобитите през време на брака
недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата
съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална
собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след
сключването му по наследство или дарение. Ако срещу индивидуален имот на единия
съпруг, отчужден по реда на чл. 55 „в“ ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността
на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на
отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът собственик на
отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития
по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Когато срещу
отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през
време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот
(жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот
да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по
реда на чл. 55 „в“ ЗПИНМ.
Видно от представения по делото нотариален акт придобиването на имота е
станало по реда на чл. 55 г ЗПИНМ – въз основа на продажба от градския народен
съвет в полза на трето лице, което не е било собственик на отчуждения за построяване
на сградата парцел, който случай се регламентира от правилото на чл. 55 в, ал. 2
ЗПИНМ. Ето защо при данни, че имотът е закупен по време на брака, то намира
приложение правилото на чл. 13, ал. 1 СК (1968 г., отм.), на основание на което имотът
е придобит от Г. С. Ч. и съпругата му П. Н. Ч. в режим на съпружеска имуществена
общност.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № РЛЦ20-ТД26-1592/17.09.2020 г.,
издадено от Столична община, район Л., Г. С. Ч. е наследен от съпругата си П. Н. Ч. и
от двамата си синове – Н. Г. Ч. и М. Г. Ч.. С прекратяване на брака със смъртта на
5
съпруга Ганчо Ч. е прекратена и съпружеската имуществена общност, при което на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН съпругата му П. Н. Ч. е придобила 4/6 идеални
части, а синовете му Н. Г. Ч. и М. Г. Ч. – по 1/6 идеална част.
Съгласно приложеното към заповедното производство по ч.гр.д. № 41445/2021 г.
удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ22-ДИ11-27/11.02.2022 г., издадено от
Столична община, район Л. (л. 37 по ч.гр.д. № 41445/2021 г.) М. Г. Ч. е наследен от
майка си П. Н. Ч.. Въз основа на осъщественото наследствено правоприемство се
обуславя извод, че ответницата П. Н. Ч. притежава 5/6 от процесния имот – 3/6
придобити при прекратяване на съпружеска имуществена общност, 1/6 по наследство
от съпруга Ганчо Ч., и 1/6 придобита по наследство от сина М. Чопев. Ответникът
Н. Г. Ч. е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот на основание
наследствено правоприемство от баща си Ганчо Ч..
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Т. С.“ ЕООД. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответниците
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че процесният имот е
присъединен към топлопреносната мрежа, същият е топлоснабден и до него през
релевирания период е доставяна топлинна енергия на стойността, посочена в исковата
молба – 1490,75 лв., както и че е извършвана услугата дялово разпределение, за която е
начислена сума на сочената стойност – 56,18 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. По силата на фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се
счита предявен на 15.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение). Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е възможно само
преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в
случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 15.07.2018 г., а непогасени по давност са тези, чиято
изискуемост е настъпила след тази дата. В случая изискуемостта на вземането за м.
05.2018 г. настъпва на 15.07.2018 г., като същото е изпълнимо от 01.06.2018 г. с
установен срок за плащане от 45 дни, който изтича на 15.07.2018 г. Предвид подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 15.07.2021 г., т.е. в рамките
на тригодишната погасителна давност и преди изтичането , то нито една част от
заявените претенции за стойността на реално доставената топлинна енергия не е
погасена по давност.
Предвид гореизложените изводи и предвид установените квоти в съсобствеността
– съответно 5/6 за ответницата П. Ч. и 1/6 за ответника Н. Ч., исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за
доставена топлинна енергия срещу всеки от ответниците следва да се уважат изцяло за
пълния заявен размер, като се осъди ответникът П. Н. Ч. да заплати на ищеца сумата
1242,29 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до
изплащане на вземането, а ответникът Н. Г. Ч. – за сумата от 248,46 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до
изплащане на вземането.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.07.2021 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
7
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, като безспорно е отделено обстоятелството, че стойността
на услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на сумата от 56,18 лв.,
като същото се установява и от таблица 3 от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза. Соббразно квотите в съсобствеността ответницата П. Ч. дължи сумата от
46,82 лв., а ответникът Н. Ч. – 9, 37 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане. Същите не са и погасена по давност предвид изложените по-горе
съображения.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло срещу всеки от ответниците, като в рамките
на диспозитивното начало ответницата П. Н. Ч. бъде осъдена да заплати на ищеца сума
в размер на 46,18 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до
изплащане на вземането, а ответникът Н. Г. Ч. – сумата от 9,37 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г. съдът взе
предвид, че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи
условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
8
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /таблица 4/ се
установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021
г., начислена върху процесните общи фактури за главницата за топлинна енергия,
възлиза на сумата от 195,25 лв. По делото не се твърди от ответника, а и от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се установява дължимата
мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е
погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе и съобразно установените квоти в
съсобствеността, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен срещу
ответника П. Ч. за сумата от 162,71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 07.07.2021 г., а срещу ответника Н. Ч. – за сумата от 32,54 лв.
Следователно с оглед диспозитивното начало исковете с право основание чл. 86, ал. 1
ГПК следва да се уважат срещу всеки от двамата ответници за пълните предявени
размери, като П. Н. Ч. бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 157,90 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г., а ответникът
Н. Г. Ч. – сумата от 31,59 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019
г. до 07.07.2021 г.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,38 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение за
периода от 30.12.2017 г. до 30.11.2020 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците. Ищецът претендира разноски в заповедното производство, които възлизат
на обща стойност от 384,95 лв., от които 250 лв. депозит за експертиза, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 35,94 лв. държавна такса в исковото производство,
както и разноски в заповедното производство на обща стойност от 84,95 лв., от които
50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 35,94 лв. държавна такса в заповедното
производство. Доколкото разноските са направени общо по исковете срещу двамата
другари в процеса, то отговорността срещу тях следва да се разпредели поравно, а не
пропорционално на размера на исковете, като предвид уважената част от исковете
срещу всеки от ответниците, всеки от тях следва да заплати на ищеца сумата от 191,24
лв., представляваща разноски за исковото производство, и сумата от 42,20 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство.
9
Всеки от двамата ответници е претендирал в исковото производство присъждане
на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 1 ЗА. Предвид изхода на спора ищецът следва да бъде осъден за заплати на адвокат
С. К. К. от САК, с адрес гр. С., ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис № 1 на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА сумата в общ размер от 2,59 лв., представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответника Н. Г. Ч. за исковото производство, определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съразмерно на отхвърлената част от исковете, а на адвокат И. А. Н.
от САК, с адрес гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет.1, офис 6 сумата от 2,59 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника П. Н. Ч. за исковото производство, определени съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответницата Ч. е претендирала разноски и в заповедното производство, но не е
представила доказателства за извършване на такива, поради което не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„Ястребец“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1242,29 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 46,18 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 157,90 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 23.07.2021
г. по ч.гр.д. № 41445/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 248,46 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до
изплащане на вземането.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от Н. Г. Ч. –
сумата от 9,37 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.07.2021 г. до
10
изплащане на вземането.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 31,59 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 23.07.2021
г. по ч.гр.д. № 41445/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Ястребец“ 23 Б
срещу П. Н. Ч., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
9,32 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 31.07.2018 г. до 07.07.2021 г ., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Н. Г. Ч., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 31.07.2018 г. до 07.07.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 191,24 лв., представляваща
разноски за исковото производство, и сумата от 42,20 лв., представляваща разноски за
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Г. Ч., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 191,24 лв., представляваща
разноски за исковото производство, и сумата от 42,20 лв., представляваща разноски за
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на адвокат С. К. К. от САК, с адрес гр. С., ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис №
1 на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА сумата в общ размер от 2,59 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника Н. Г. Ч. за исковото производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет.1,
офис 6 сумата от 2,59 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ответника П. Н. Ч. за исковото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12