РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Етрополе, в публично заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светослав
Николов
при участието на секретаря Климентина Чикова като
разгледа докладваното от
Светослав Николов гражданско дело № 120 по
описа за 2020 година:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от В.С.П.,
ЕГН**********, с адрес: *** срещу „Ч.“ АД/понастоящем „Е.“ ЕАД/, ЕИК *******, с адрес: гр. С., ********, с
който е поискано да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество заплащане на сумата от 1685, 94 лв.,
представляващи ¾ от задължение в общ размер от 2247,90 лв., начисленo с фактура № **********/23.11.2016 г., като цена
на потребена електрическа енергия в имот находящ се в гр. Е., кл. №
300125032795 за периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2016 г.
Ищецът твърди, че като наследник
на П. П.В., който е починал на 13.10.09 г., заедно с другия наследник П. П. П.
след смъртта на общия им наследодател ползват процесния имот. При проверка на
текущите си задължения ищцата е установила, че е била издадена фактура
№**********/23.11.2016 г. за имот находящ се в гр. Е., за сумата от 2247.90 лева, с която е била
извършена корекция за периода от 16.07- 13.10.2016 г.
Ищецът твърди,
че не са налице нейни виновни действия, в резултат на които да се е стигнало до
неточно измерване. Сочи, че разпоредбите на които се позовава ответникът, а
именно чл. 48- 51 ПИКЕЕ са материално незаконосъобразни, тъй като противоречат
на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД.
Твърди, че
ответникът няма право да начислява такси за пренос на ел. енергия, доколкото не
притежава лицензия за тази дейност, поради което искът се явява основателен по
отношение на начислените такси за пренос на енергия.
На следващо място се сочи, че ответникът не
е изпълнил задължението си да си измени общите условия, като включи в тях ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
чл.83,ал.1, т.6 ЗЕ, поради което за ищеца не е възникнало задължение за
заплащане на претендираната сума.
Ищецът признава извършените
преизчисления, въз основа на които е била извършена впоследствие корекцията.
Признава, че корекцията е била извършена при цени определени от ДКЕВР, както и
това, че е използвана относимата методика, установена в нормата на ПИКЕЕ.
Оспорва наличието на фактическо и правно основание за извършване на процесната
корекция.
Сочи, че не е потребила
посоченото във фактурата количество ел. енергия, поради което няма как да дължи
плащане за недоставена и непотребена ел. енергия.
Твърди
се, че процесния електромер е метрологично негодно средство за измерване, тъй
като измервал енергия повече от реално потребената.
Сочи,
че не е налице нейно виновно неизпълнение на договора, поради което не може да
бъде ангажирана нейната отговорност.
На
последно място сочи, че не са събрани доказателства от които да се установи
периода на неточното отчитане, поради което ответникът незаконосъобразно е
коригирал сметката за максимално предвидения
срок по чл.48, ал.1 ПИКЕЕ.
В
първото по делото съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК ищецът е направил
възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираното от
ответника вземане.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът- „Ч.“ АД/понастоящем „Е.“ АД/, ЕИК*********, с адрес
гр. С., оспорва иска като твърди, че
същият е недопустим. Твърди, че е налице висящо производство по гр. дело
№72984/2016 г. по описа на СРС, 46 състав, което е с идентичен предмет. Делото
е било образувано по искова молба от другия наследник на П.В., а именно П. П.
за 1/4 от общата сума от 2247.90 лева.
На следващо място се
оспорва иска по основание, като се оспорват твърденията в исковата молба.
Сочи се, че до момента
на подаване на исковата молба в информационните масиви на дружеството, имота е
бил зачислен по партидата на П.В., поради което всички документи към преписката
са адресирани до него. Твърди се, че процесния случай на манипулация на СТИ в
имота не е изолиран, като по предходен случай е било образувано друго
гражданско дело пред СРС.
Твърди се, че на
13.10.2016 г. е била извършена проверка от служители на „Ч.“ АД, за което е бил
изготвен и констативен протокол. По време на проверката не е присъствал
представител на собственика или ползвателя на имота, но са присъствали двама
свидетели. По време на проверката се е установило- „липса на пломба на щита на
ел. таблото, липса на пломба на капачката на електромера и неоригинални пломби
на клемния блок на електромера“. Процесния електромер е бил демонтиран и
заменен с нов. На ищеца е било изпратено писмо, с което е бил уведомен, че е
извършена проверка на основание чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ. Впоследствие е била
извършена проверка от ГД МИУ на процесния електромер, за което е бил изготвен
констативен протокол, в който е дадено заключение, че е била извършена намеса в
софтуера на електромера, поради което същият не е отчитал точно. На клиента е
било изпратено писмо, с което е бил уведомен за резултатите от извършената
проверка, като същото е било получено лично от П. П.на 27.11.2016 г.
В резултат на извършената проверка е било
направено преизчисляване на основание чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, въз основа на което
е била издадена и фактура №**********/23.11.2016 г. за имот находящ се в гр. Е.,
ул. „Г.. Впоследствие фактурата е била
изпратена до клиента чрез обратна разписка, както е било предвидено в чл.17,
ал.2 от ОУ на дружеството. Твърди се, че с получаването на писмото за извършена
проверка и предстояща корекция, клиентът е бил уведомен за корекцията и е имал
право да възрази още след получаването на констативния протокол.
Сочи се, че е неоснователно твърдението на
ищеца, че ответникът не е имал право да извършва корекция след като не
притежава необходимата лицензия. Сочи, че чл. 48-51 ПИКЕЕ не са били отменени с
решение от 06.02.2017 г., постановено по
№2385/2016 г. на ВАС, поради което извършената корекция е била в съответствие с
приетите правила. Оспорва като неотносимо твърдението на ищеца, че „Ч.” АД не притежава необходимата лицензия за
пренос на ел. енергия, тъй като дружеството, в качеството си на краен снабдител
е задължено да събира от клиентите, присъединени към електро- разпределителната
мрежа, утвърдени цени, които след като събере следва да заплати на независимия
преносен оператор ЕСО.
Оспорва се твърдението на ищеца, че не е
спазена разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ, доколкото в клаузата на чл.17 от
ОУ е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършена корекция.
Ответникът твърди, че са неоснователни и
твърденията за негодност на средството за техническо измерване, тези за
противоречие на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ с чл.82 ЗЗД, така и твърдението, че в
конкретния случай следвало да се приложат разпоредбите на ЗЗД, а не на ЗЕ.
Оспорва и твърдението на ищеца, че не е
налице неизпълнение на задължение по договор от нейна страна.
Приети са Общи условия за продажба на електрическа енергия от 2007
г., одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007 г., Общи условия за договори за използване
на електроразпределителните мрежи на Е.С." АД, извлечение от ежедневници,
сертификати, съгласно които в публикувани в ежедневник ОУ разпоредба на чл. 16,
ал. 1 сочи ред за измерване на електрическата енергия, проверката на средствата
за търговско измерване и т.н. се уреждат от общите условия на договорите за
използването на електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 19 от тези ОУ
потребителят заплаща на продавача стойността на електроенергията и дължимата
сума за извършения пренос на същата. Съгласно чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ
потребителят се уведомява със съобщение за извършената корекция на адреса,
посочен от потребителя.
По делото са приети фактура № **********/23.11.2016 г.,
предложение за корекция на сметка., съгласно които ответникът е начислил като
задължение за потребена електрическа енергия по партида на П. В. сумата от
2247, 90лв. за потребена електрическа енергия в имот клиентски № 300125032796 в
гр. Е., ул. Г.за периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2016 г. по констативен
протокол.
Видно от удостоверение за наследници издадено на 12.12.2016 г. от Община Е.,
П.
П.В. е починал на 13.10.2009
г. и е оставил за наследници по закон съпругата си В.П. и П. П.
От писмо от 14.10.2016 г. е
видно, че на 14.10.2016 г. „Ч.“ ЕАД е съставил изявление до П. В. с което е
посочил, че на 13.10.2016 г. е извършена проверка за измерване на потреблението
на електрическа енергия в процесния имот, както и това, че е съставен протокол. Посочено е, че съобразно
ПИКЕЕ ще бъде извършена проверка в БИМ на електромера, като писмото се е
върнало с отбелязване, че не е потърсено.
По делото е прието писмо от 22.11.2016 г., товарителница, съгласно
което на 22.11.2016 г. „Ч.“ е съставил изявление до П. В., с което го е
уведомил че метрологична проверка е извършена и следва корекция на сметка,
писмото се е върнало с отбелязване, че е получено от П. П. на 27.11.2016 г.
Видно писмо от 24.11.2016 г., се установява, че на 24.11.2016 г.
ответникът е съставил изявление до П. В., с което го е уведомил че на основание
на проверка по протокол № 1015878/13.10.2016 г. за измерване на потреблението
на електрическа енергия в процесния имот е начислена сумата от 2247, 90лв. за
консумирана, но незаплатена енергия.
От констативен протокол № 1015878/13.10.2016 г. съставен от
служители на „Ч.“, който е подписан от 2-ма свидетели от Федерацията на
потребителите, е видно, че е направена проверка на средство за търговско
измерване на електроенергия за имота в гр. Е., ул.“Г./ къща/, като е
установено, че електромер фабричен № ********** се намира в ел.табло, намиращо
се на стълб. Потребителят има достъп до него, като липсва пломба на щита на ел.
таблото и пломба на капачка на електромера. Намерени са неоригинални пломби на
клемния блок на електромер, който електромер бил демонтиран и изпратен за
проверка в БИМ.
От неоспорен протокол № 1869/14.11.2016 г. на БИМ, се установява,
че предоставения за проверка електромер № ********** е с унищожени- срязани знак
от метрологична проверка (пломба) и фирмения знак (пломба), който допълнително
бил залепен, както и това, че е бил осъществен достъп до вътрешността на
електромера, в резултат на което форматът на записа е променен. От горните
признаци е направено заключение, че има намеса в софтуера, която не е от
производителя.
По делото се установява, че към 13.10.2016 г. страните са били в
облигационни отношения за доставка на електрическа енергия в имота,
преизчислението на енергията е направено от ответника по методика по чл. 48,
ал. 1, т. 1, буква б от ПИКЕЕ и съобразно цените на ДКЕВР/този факт не е
оспорен от ищеца по делото/.
Видно от решение №3324/21.11.22 г., постановено по гр. д. №11079/2021 г. по
описа на СГС, състав на съда потвърдил решение на СРС, с което е отхвърлен
предявеният отрицателен установителен иск от П. П.П., срещу „Ч.“ за сумата от
561, 98 лева, представляващи 1/4 от задължение в общ размер от 2247, 90 лв.,
начислена с фактура № **********/23.11.2016 г., като цена на потребена
електрическа енергия в имот находящ се в гр. Е., ул. „Г.“ №38, кл. №
300125032795 за периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2016 г., което следва да се
кредитира с оглед разпоредбата на чл. 297 от ГПК.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК - отрицателен установителен иск за
установяване недължимост на сума, начислена като стойност на потребена
електрическа енергия. При така предявения иск в тежест на ответника е да
докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по което ответникът е продал на ищеца електрическа
енергия, че ответникът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество електроенергия, поради което и за ищеца е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото.
Съгласно чл. 91, ал. 1 вр. с чл. 92, т. 4 и чл. 83, ал. 1, т. 6 вр.
с, ал. 2 от Закона за енергетиката, които съдът приема за приложими в случая,
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по
регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на
организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият
доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на
битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско напрежение, които не
са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от КЕВР и
по регулирани от комисията цени. Писмена форма на договора за доставка на
електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично приемане на
Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има
право на писмено възражение и предложение до доставчика за специални условия.
Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗС е движима вещ и един от
индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това
количество се измерва със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120
от ЗЕ са собственост на разпределителното или на преносното предприятие, като по
изключение потребителят може да е собственик на уредите за търговско измерване.
Тези изключения са подробно уредени в ЗЕ и Наредба № 6/2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът приема, че ответникът е обществен доставчик на
електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада процесния имот, а
ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот и период. Последното обстоятелство
е признато от ищеца с исковата молба.
По делото няма твърдения и доказателства, че ищецът в предвидения от закона
срок е заявил, че не е съгласен с Общите условия на ответника и е внесъл при
него заявление, в което да предложи специални условия, поради което се приема,
че ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот, както и че
ответникът доставя на ищеца електроенергия в него, като страните са обвързани
от договор при Общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на
електроенергията.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия, тъй като действителен собственик
е ответникът. Негово е задължението да поддържа същите в изправност съобразно
разпоредбите на гражданския закон, както и да извършва съответните действия с
оглед установяване на конкретно потребено количество енергия.
От приетите по делото фактура, протокол, предложение за корекция
се установява, че ответникът е начислил по сметка на наследодателя на ищеца
сумата от 2247, 90 лв. за потребена електроенергия в имот в гр. Е., ул. „Г.за
процесния период, за което е издаден и констативен протокол №
1015878/13.10.2016 г.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени доказателства по
делото е установено, че на 13.10.2016 г. е извършена проверка за отчитане на
потреблението на енергия в имота, която е извършена от служители на
разпределителното дружество, с участие на 2-ма свидетели. При проверката абонат е отсъствал и е установено, че има
извършено неправомерна намеса върху електромер е в ел.табло, намиращо се на
стълб, изразяващо се в липсва на пломба на щита на ел. табло и пломба на
капачка на електромера, поставяне на неоригинални пломби на клемния блок на
електромер, който електромер впоследствие е бил демонтиран и изпратен за
проверка в БИМ.
Приетият по делото констативен протокол носи подписи на
представители на Федерацията на потребителите, поради което на основание чл.180 ГПК може да се направи извод, че изявлението в тях е направено от посочените в
него лица.
Съдът приема, че от приетия по делото протокол на БИМ, чиято
доказателствена сила не е опровергана по делото, се установява, че електромер,
измерващ потреблението в имота за периода е бил с подправен /несъответстващ
знак от метрологична проверка (пломба), такъв е бил и фирмения знак (пломба),
осъществен е достъп до вътрешността на електромера, форматът на записа е
променен, имало е намеса в софтуера, която не е от производителя.
Ищецът признава
извършените преизчисления, въз основа на които е била извършена впоследствие
корекцията. Признава, че корекцията е била извършена при цени определени от
ДКЕВР, както и това, че е използвана относимата методика, установена в нормата
на ПИКЕЕ.
Съдът приема, че по делото е установено, че начислената от
ответника на ищеца сума за потребена електроенергия за процесния период, е изчислена
съобразно цените, определение от Комисията, както и че същата съответства на
математически правила, разписани в чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б.“ от ПИКЕЕ, приети
от ДКЕВР на 14.10.2013 г., като неоснователни се явяват възраженията на ищеца
за неприложимост на чл. 48- 51 от ПИКЕЕ. Посочените разпоредби са приложими
доколкото неточното измерване е констатирано на 13.10.2016 г., тоест след
влизането им в сила. Разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от Правилата са издадени
от компетентен орган въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал. 1
т. 6 от ЗЕ. Тези правила действат само занапред, поради което и за периода
преди влизането им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на
задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се установи, че
неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане
в сила на правилата, обаче, отношенията между страните по договора за продажба
на електрическа енергия се регулират и от тези правила, като съществува
законово основание за едностранна корекция на задълженията, ако се установи
неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при извършване
на корекцията. Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя за
заплащане на електроенергия при установено неточно измерване на същата поради
промяна на схемата на свързване или при негодно средство за измерване на
енергията като специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за
параметри на измервателна група, която отговорност е в отклонение от общите
правила на договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права
за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1, т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ,
като обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се
установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно
поведение от потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е
основана само на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно
отчитане на потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя.
Този законодателен подход съответства на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД
съобразно която купувачът дължи заплащане на потребеното количество енергия. За
да се ангажира тази отговорност на потребителя, обаче, законодателят е въвел
строги формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата на
потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от правилата, изискващи изрично
доказване на негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез
метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията,
съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото следва да
са направени в присъствие на орган на власт - представители на МВР, който да
удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотеза на разпоредбите на чл. 48 -
чл. 51 от ПИКЕЕ за периода на действие на тези правила - считано от 16.11.2013
г., като периода на едностранната корекция следва да попада в периода на
действие на тези правила.
В конкретния случай по делото се установи от приети констативен
протокол и протокол на БИМ, че е осъществен нерагламентиран достъп и
въздействие до вътрешността на електромера чрез намеса в софтуера му и това
препятства точното измерване на потреблението. При така установеното съдът
приема, че няма точен измерител на количество преминала електроенергия, поради
което и правилно са приложени от ищеца правилата на чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б“
от ПИКЕЕ.
ОУ предвиждат ред за уведомяване на потребителя за същото и той е
спазен, поради което по делото е установено валидно възникнало право на
ответника да извърши едностранна корекция на потреблението на ищеца за
процесния период по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ. В случая липсата на
доказателства за неправомерно поведение на ІІІ-ти лица, обосновават извод, че
отговорността на ищеца за заплащане на неотчетена, но потребена енергия, следва
да се ангажира. Тази отговорност е уредена като обективна и възниква само на
основание на установено неточно отчитане на потреблението. При така възприето
по делото е установено валидно възникнало вземане на ответника към
потребителите на енергия в имота за заплащане на сумата от 2247, 90лв като
стойност на потребена електрическа енергия в имота за процесния период.
При така възприето съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на ответника към ищеца за заплащане на процесната суми.
Въведеното възражение за недължимост на сумите поради изтекла
погасителна давност в хода на съдебния процес - от 05.12.2016 г. до 18.01.2023
г., съдът приема като неоснователно. В случая съдебното производство е
образувано по отрицателен установителен иск, като с него въведения предмет на
делото е съществуването на вземането на ответника. Така приложима е разпоредбата
на чл. 115, ал. 1, буква „ж“ от ЗЗД, съгласно която давност не тече докато трае
съдебния процес за вземането, като се явява без значение по чия инициатива е
образувано производството, защото предмет на делото е вземането на кредитора.
Следва да се посочи, че при образувано производство по отрицателен
установителен иск поведението на кредитор, който не образува исково
производство за вземането си, не може да се цени като бездействие, което
погасителната давност следва да санкционира. Предявяването на отрицателния
установителен иск препятства възможността на кредитора да предяви положителен
установителен иск за вземането си, тоест препятства възможността му да защити
правата си, като предприеме действия от хипотезите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Отхвърлянето на отрицателния установителен иск означава признание от съда, че
вземането съществува. Така да се приеме, че делото с предмет вземането на
кредитора, въведено с отрицателен установителен иск, не спира погасителната
давност за това вземане, би означавало да се позволи на длъжника да препятства
кредитора да предизвика спиране/прекъсване на погасителната давност за
вземането.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск е
изцяло неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за
разноски следва да бъде оставена в тежест на ищеца и той следва да бъде осъден
да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт от 100 лв. за
производство пред РС- Етрополе, като определеното възнаграждение е съобразено
със сложността на делото и разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, ЗПП и Наредбата
за плащането й.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл.124,
ал.1 ГПК от В.С.П., ЕГН**********, с адрес: *** срещу „Ч.“ АД/понастоящем „Е.“
ЕАД/, ЕИК ********, с адрес: гр. С.********, че В.С.П., ЕГН********** не дължи
на Ч.“ АД/понастоящем „Е.“ ЕАД/, ЕИК ********* заплащане на сумата от 1685, 94
лв., представляващи ¾ от задължение в общ размер от 2247,90 лв.,
начислена с фактура № **********/23.11.2016 г., като цена на потребена
електрическа енергия в имот находящ се в гр. Е., кл. № 300125032795 за периода
от 16.07.2016 г. до 13.10.2016 г.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН**********, с адрес: *** да заплати
на „Ч.“ АД/понастоящем „Е.“ ЕАД/, ЕИК **********, с адрес: гр. С.сумата от 100 лв.,
представляващи съдебни разноски за производството пред РС- Етрополе.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от получаването му пред СОС.
СЪДИЯ: