№ 16026
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110164526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Р. Т., с ЕГН: **********,
адрес: гр. С, чрез адв. Б.Й., съдебен адрес: гр. София, бул. Св. Наум №55, срещу
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Ищецът е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който се иска прогласяването
на нищожността на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г.
Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване на
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към договора за
потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г.
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 2930596 от
28.02.2024 г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД. Посочва, че съгласно чл.4, ал. 1 от договора за
кредит е следвало да представи обезпечение, а съгласно чл. 4, ал. 2 е било посочено, че ако
не предостави обезпечение, щяло да се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е
одобрено и съответно договорът нямало да породи действие. Договорът за кредит бил със
срок 24 месеца, като сумата следвало да бъде върната на 24 вноски. Твърди, че на същата
дата 28.02.2024 г. е сключил договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като е
следвало да заплати възнаграждение по договора в размер на 4187,26 лв. Твърди, че
договорът за кредит е нищожен, тъй като нямал посочени възнаградителна лихва; годишен
процент на разходите (ГПР) и размер на общо дължимата сума по кредита. Посочва, че
кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
към ГПР, като стремежът му по този начин е бил заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Счита, че сумата в размер на 4187,26 лв. е била сигурен доход по кредита, поради
което е следвало да бъде включена към ГПР. Твърди, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД го е
въвел в заблуждение, доколкото е посочил по-нисък размер на ГПР от действителния. Счита,
че поради нищожността на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за
заплащане на възнаграждение на втория ответник. Посочва, че двамата ответници са
свързани дружества, като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД,
поради което ответникът „Кредисимо“ ЕАД е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне
на обезпечение към момента на сключването на договора. Сочи, че в договора е било
посочено, че при предоставяне на обезпечение заявлението за кандидатстване на кредит се
1
разглеждало в рамките на 48 часа, а при непредоставяне на обезпечение същото се
разглеждало в рамките на 14 дни. Твърди, че сключването на договора за поръчителство
противоречи на чл. 16 ЗПК предвиждащ задължение за кредитодателя сам да прецени
платежоспособността на кредитополучателя. Счита, че доколкото двата договора са свързани
помежду си нищожността на договора за кредит води до нищожност и на договора за
поръчителство. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е в много голям
размер съпоставено с главницата на отпуснатия кредит, поради което в противоречие с чл.
143 ЗЗП. С оглед гореизложеното моли за прогласяването на недействителността на
Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и за прогласяването на
недействителността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към
договора за потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които
оспорват предявените искове.
Ответникът „Кредисимо” ЕАД не оспорва сключването на Договора за потребителски
кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и на Договор за предоставяне на поръчителство от
28.02.2024 г. Не оспорва, че предоставената сума е усвоена от ищеца, като 4000,00 лева от
главницата е била усвоена от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от
526,52 лева е била заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. Сочи,
че в частта за сумата от 526,52 лева кредитът имал характеристиките на стоково
финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга
(застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя
директно от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата.
Сочи, че в приложението към договора ГПР е бил ясно посочен. Не оспорва, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за
допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за
получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и
условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Освен това твърди, че размерът на
възнаграждението за поръчител не бил известен на „Кредисимо” ЕАД към момента на
сключване на договора за кредит. Твърди, че съгласно условията на договора
кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Сочи, че за
кредитополучателя е била предвидена възможност в случай, че избере да предостави
обезпечение за промяна на първоначалните условия по кредита, както и възможност за
анулирането на кредита. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай
че бъде избран такъв) се сключвал след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“
ЕАД, поради което „Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор не е страна. Твърди, че кандидатстването за кредита
ставало в сайта на „Кредисимо“, като след попълването на заявката и при избор на
поръчител потребителят се препращал към сайта на „Ай Тръст“ ЕООД, където се
извършвало сключването на договора за поръчителство. Поради това ответникът
„Кредисимо“ ЕАД, нямайки достъп до сайта на поръчителя, е нямал информация относно
параметрите на договора за поръчителство. Не оспорва, че е собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица със
собствен предмет и дейност. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
Счита, че дори да е налице свързаност на лицата и наличие на скрито обогатяване, то би
довело единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на
поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай
Тръст“ ЕООД. Твърди, че дори процесният договор за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит да е нищожен, неговата евентуална недействителност би
довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия
2
договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за
поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск спрямо
него и присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва иска като неоснователен. Не оспорва
сключването на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и на
Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. Твърди, че е сключил с ищеца
договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименуван „договор за предоставяне
на поръчителство", съгласно който е поел задължението да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
задължението на ищеца. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство се
дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при
предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал
възнаграждение периода след пълното изплащане на кредита. Посочва, че вноските за
погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът
им е в зависимост от размера на гарантираното главно задължение. Твърди, че лицето което
желае да получи кредит имало опция да избере дали кредитът да бъде обезпечен и какво
обезпечение може да предостави, като в случай че изберял опцията за предоставяне на
поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна
вноска, чиято стойност е бил сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за
възнаграждението на поръчителя. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител
не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Счита, че
сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано
и като „заблуждаваща търговска практика", тъй като не било налице предоставяне на неясна
информация или скрита информация. Посочва, че в Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД в
чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е било вписано, че кредитополучателят има право
да заяви кредит без обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител
не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Твърди, че
дружеството предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага
гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до
кредитополучателите по договори с „Кредисимо" ЕАД, като имал свой персонал и
имущество. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: 1)
че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
2930596 от 28.02.2024 г., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство
от 28.02.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Б. Р. Т.; 2) при изчисляване на
ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай
Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият
разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната
възнаградителна лихва; 4) кредиторът „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито
съдебно заседание от 11.06.2025 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит №
2930596 от 28.02.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на
поръчителство към него 28.02.2024 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Към всеки от тях е
приложено Приложоение № 1; приети по делото са и приложимите Общи условия.
По силата на сключения договор за потребителски кредит заемодателят „Кредисимо“
ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 4000 лева, която сума да бъде
върната от кредитополучателя в срок от 24 месеца, с посочена падежна дата за всяка вноска
10-то число на месеца. Видно е, че са били уговорени общо 24 погасителни вноски.
3
Уговореният ГПР бил в размер на 47,77 %, а процентът на фиксираната годишна лихва –
39,69 %.
Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя.
Видно от договора за предоставяне на поръчителство, същият е сключен във връзка с
договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г. между „Кредисимо“ ЕАД и
ищеца. Ответникът по договора за предоставяне на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, в
качеството му на гарант, поел задължението да отговаря за задълженията по договора за
потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За
поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено
възнаграждение в размер на сумата от 4187.26 лева, платима от потребителя на датата на
падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Приложение № 1
към него/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на
договора за предоставяне на гаранция:
В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД / и с правно основание
по чл. 26, ал.1, предл.1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД/, е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали
облигационни отношения по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство,
сключен във връзка с договора за потребителски кредит, както и че първият от тях
противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка, респ.
накърнява добрите нрави.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е заемодателят
„Крпедисимо“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1
и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според
която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
4
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно,
че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В настоящия случай сумата по договор за заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е в
размер на 4000 лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на
4187.26 лева надвишава главницата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми, формиращи
ГПР по договора са в размер на 47,77 %. Ето защо може да се направи законосъобразен
извод, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави
възнаграждението по договора за гаранция. Така уговореното възнаграждение има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване
вземанията на “Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение
№ 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Следва да се посочи освен това, че съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело
№ C‑337/23, имащо задължителния характер, разходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението, дължимо на поръчителя, следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на
разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Вписаният в договора
параметър на ГПР не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен
заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
5
Същевременно, договорът, сключени между потребителя и “Кредисимо“ ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по
отношение на договора за предоставяне на обезпечение, поради естеството на
правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г.
по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г.,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване
нищожността на процесния договор за паричен заем и за предоставяне на гаранция, са
нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
Съдът достигано до извод за основателност на предявените главни искове, поради
което не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в
условията на евентуалност установителни искове.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК /л.100/, с който се
претендира сумата от 267,31 лева заплатена държавна такса за иска срещу „Кредисимо“
ЕАД и 167,49 лева за иска срещу „Ай тръст“ ЕООД, както и 500 лева платено адвокатско
възнаграждение /307.00 лева по иска срещу „Кредисимо“ ЕАД и 193,00 лева за иска срещу
„Ай тръст“ ЕООД/, за което са представени доказателства, която сума следва да му бъде
присъдена на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. Р. Т., с ЕГН: **********, адрес:
гр. С, чрез адв. Б.Й., съдебен адрес: гр. София, бул. Св. Наум №55, и „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК: *********, че договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., сключен
между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр.чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. Р. Т., с ЕГН: **********,
адрес: гр. С, чрез адв. Б.Й., стдебен адрес: гр. София, бул. Св. Наум №55, и „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК: *********, че Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към
договора за потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г., е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати
на Б. Р. Т., с ЕГН: **********, адрес: гр. С, чрез адв. Б.Й., съдебен адрес: гр. София, бул. Св.
Наум №55, сумата от 574,31 лева, представляваща съдебни разноски в производството по
гр.д. № 64526/2024г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на Б. Р. Т., с ЕГН:
**********, адрес: гр. С, чрез адв. Б.Й., съдебен адрес: гр. София, бул. Св. Наум №55, сумата
от 360,49 лева, представляваща съдебни разноски в производството по гр.д. № 64526/2024г.
по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7