№ 1460
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110136344 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Л. И. Д. срещу „Електра Еъруейс“ ООД.
Ответникът – „Електра Еъруейс“ ООД, е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и към отговора писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза със задачите, посочени в исковата молба, отговора на исковата молба и
отговора на насрещния иск.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи по делото ведомост за последното изплатено трудово
възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение следва да бъде оставено без уважение, тъй като ведомости за заплати
са представени към отговора на исковата молба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - счетоводна експертиза със задачите,
1
посочени в исковата молба, в отговора на исковата молба вх. № 254617/14.09.2023
г. и въпрос в отговора на насрещния иск вх.№ 349797/05.12.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Сашка Филева Войнска.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв., от
които 200 лв. платими от бюджета на съда и 200 лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
Да се призове вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190
ГПК за задължаване на ответника да представи по делото ведомост за последното
изплатено трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Л. И. Д. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника
на длъжността „летец – втори пилот“, съгласно трудов договор № 65 от 29.05.2018 г.
Сочи, че същото било последователно изменено с допълнителни допълнително
споразумение от 30.04.2019 г., с което е договорено основно трудово възнаграждение в
размер на 4000 лв., считано от 01.05.2019 г., с допълнително споразумение от
30.09.2019 г., с което е договорено и допълнително възнаграждение в размер на 1500
лв. за месеците октомври, ноември, април и май, допълнително възнаграждение в
размер на 3000 лв. за месеците юни, юли, август и септември и допълнително
възнаграждение за признат трудов стаж в размер на 624 лв. Поддържа, че на 07.04.2020
г. е връчено писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със срок на предизвестието от 90 дни, считано от
08.04.2020 г. На 06.07.2020 г., преди изтичане срока на предизвестието, на ищеца била
връчена Заповед № 82 от 06.07.2020 г. за прекратяване на трудовия му договор на
соченото основание. Твърди още, че на 06.08.2020 г. пред ответника е представена
писмена декларация, в която ищецът е посочил, че не е започнал работа при друг
работодател, поради което претендира заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
Изплащане не последвало нито тогава, нито след втората покана на 05.04.2023 г.
Предвид изложеното ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
4624 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
при неспазване срока на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, и
сумата от 1357,65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.08.2020
г. до 28.06.2023 г.
Ответникът „Електра Еъруейс“ ООД в депозирания в законоустановения срок
отговор на исковата молба признава правопораждащите факти на исковата претенция,
но оспорва иска по размер. Счита, че дължимото обезщетение е съизмеримо с
последното брутно трудово възнаграждение, получено от работника, а именно това за
м. юни 2020 г., което възлиза на сумата от 3574,91 лв. Твърди, че на основание чл. 138а
КТ и поради пандемията от Ковид-19, довела до намаляване обема на работа,
работното време в дружеството било намалено на 4 часа за периода от 16.03.2020 г. до
2
15.06.2020 г., следователно и работното време на ищеца за половината от м. юни било
намалено наполовина. Поради изложените доводи относно размера на иска, оспорва и
иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД по размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът предявява насрещен осъдителен иск
срещу ищеца с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 4527,78 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор
за обучение на ищеца № 5 от 30.05.2018 г. . Твърди, че договорът за квалификация бил
сключен за придобиване на квалификация като втори пилот на Airbus A320, като по
силата на същия ищецът бил длъжен да работи при този работодател поне 3 години,
считано от 01.01.2019 г. Ищецът работил до 06.07.2020 г., а впоследствие по втори
трудов договор – от 07.03.2022 г. до 24.04.2023 г. или общо 31 месеца, при което
оставали още 5 месеца, за които ищецът е бил длъжен да работи при ответното
дружество. Поддържа, че пропорционално на неотработеното при ответника време от 5
месеца ищецът дължи неустойка в сочения размер. Релевира и възражение за
прихващане между двете насрещни вземания, претендирани от ищеца и от ответника в
настоящото производство.
В срока за отговор по насрещния иск ищецът Л. Д. депозира такъв, в който
оспорва основателността на претенцията по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Поддържа, че обучението е проведено преди сключване на договора за обучение,
поради което към 01.06.2020 г. обучението било приключило, следователно и ищецът
бил изпълнил задължението си да работи 3 години при ответното дружество. Отделно
от изложеното, поддържа, че не е налице основанието по чл. 8 от договора, доколкото
прекратяване на правоотношението не е по инициатива на служителя.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че трудовото му правоотношение е прекратено на соченото от него основание – по чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване на обема на работа, размера на брутното трудово
възнаграждение, получено от него за пълен отработен месец преди прекратяване на
трудовото правоотношение, както и да докаже оставане без работа за 1 месец след
уволнението, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, обосноваващо редуциран
размер на обезщетението, обусловен от въвеждане по съответния ред на намалено
работно време в предприятието, включително наличие на предварително съгласуване с
представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и
служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, както и за намаляване на брутното трудово
възнаграждение на ищеца, които решения да са доведени до знанието на служителите.
По иска с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на неустойка въз основа на договора за повишаване на квалификацията,
основателността на същия се обусловя от кумулативното наличие на следните
материални предпоставки: 1) договор за повишаване на квалификацията, в който е
уговорена валидна клауза за заплащането на неустойка при виновно неизпълнение на
задължения по договора, включително при неизпълнение на задължение на работника
да работи при работодателя 3 години след завършване на обучението; 2) трудовото
правоотношение да е прекратено предсрочно по инициатива или по вина на работника
или служителя преди изтичане на 3 години от завършване на обучението. Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, установяването на горните предпоставки е в тежест
на ищеца.
3
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца,
да докаже плащане. В негова тежест е и доказване на възражението, че е изпълнил
задължението си да работи при работодателя 3 години, включително обусловено от
довода, че договорът за обучение е сключен преди началото на обучението, за което не
сочи доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2024
г. от 15.00 ч. , за когато се призовават страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи:
На ищеца - на адрес гр. София, ул. „***********“ № 37А, ет. 4.
На ответника – на адрес гр. София, бул. „**********“ № 51, ет. 5, офис 7А.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4