Решение по КНАХД №1728/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. Х. Х., [ЕГН], срещу Решение № 797 от 09.07.2025г., постановено по АНД № 2242/2025г. по описа на Районен съд –Пловдив, IV н.състав, с коeто е потвърдено Наказателно постановление № 25-1030-001393/18.03.2025г., издадено от Началник група при ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на И. Х. Х. на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата(ЗДвП) e наложена глоба в размер на 20.00 лв., за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП.

От жалбата могат де се извлекат касационни основания, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила във фазата на въззивното съдебно производство, довели съответно до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Аргументи се излагат против възприетото от районния съд, че деянието е доказано. Искането е да се отмени решението на РС-Пловдив и да бъде отменено НП изцяло. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по касация – Началник група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не взема становище по депозираната касационна жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, а по същество решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Предмет на въззивно обжалване е било Наказателно постановление № 25-1030-001393/18.03.2025г., издадено от Началник група при ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. Х. Х., [ЕГН], е била наложена глоба в размер на 20,00лв., за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП.

Районният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят да опорочаване на административнонаказателното производство, както и да ограничават правото на защита на наказаното лице по отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Обсъдил е събрания доказателствен материал, вкл. свидетелските показания, и е направил правните си изводи, че съставът на административното нарушение е реализиран и от обективна, и от субективна страна, понеже водачът, на посочената дата и място, се движи в лента „движение наляво“ при наличие на пътен знак Г3 (движение наляво) и продължава направо. На следващо място е намерил, че в случая нарушението извършено от Х., с оглед неговите обективни характеристики, не следва да се квалифицира като маловажен случай. По тези съображения РС-Пловдив е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е неправилно.

РС-Пловдив е допуснал, при разглеждане на производството по делото, особено съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в това, че не е проявил задължителната служебна инициатива да призове и разпита свидетеля на съставянето на АУАН. В производството по обжалване на НП по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН, районните съдилища действат като втора-първа инстанция и по реда на производството по НПК, съгласно чл.84 от ЗАНН. Съгласно чл. 61, ал.1 от ЗАНН „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.“ В случай, че жалбоподателката е оспорвала фактите на извършеното нарушение, първоинстанционният съд е бил длъжен с разпореждането си по чл.256, ал.1, т.5 от НПК да нареди призоваване на свидетелите на обвинението /в случая това са лицата посочени в АУАН като актосъставител и свидетеля, посочен в акта/, които следва да разпита по аргумент от чл.280, ал.1 от НПК. Разпитът на тези свидетели може да не се проведе само при две кумулативно съществуващи предпоставки - 1. ако страните изрично заявят това и 2. съдът прецени, че фактическата обстановка по делото е изяснена от другите събрани доказателства. РС-Пловдив се е ограничил само до разпита на актосъставителя Г., но е бил длъжен да призове и разпита свидетеля на съставяне на АУАН, още повече, заради това, че с жалбата пред него, се оспорват обстоятелства по извършване на нарушението, описани в НП.

Като не е спазил императивните процесуални изисквания и не е проявил задължителната служебна инициатива, досежно призоваване и разпит на свидетеля на съставянето на АУАН и като признал жалбоподателката, настоящ касатор, Х. за виновна в извършването на административно нарушение, без пълна и всеобхватна проверка на доказателствата по административнонаказателното обвинение, въззивният съд е допуснал особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице и необоснованост на съдебния акт.

С оглед изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от нов състав на РС-Пловдив. При новото разглеждане следва да се съберат и обсъдят, по съответния процесуален ред, всички допустими и относими доказателства, досежно наличието на твърдяното адм.нарушение и законосъобразността на издаденото НП, да се призоват всички свидетели на административнонаказателното обвинение и се разпитат за обстоятелствата по извършване на нарушението, включително и за тези по които се възразява в първоинстанционната жалба. Въз основа на всички събрани доказателства, и след обсъждането им, да се постанови безпротиворечив съдебен акт, даващ еднозначен отговор за законосъобразността или незаконосъобразността на обжалваното НП.

Ето защо Пловдивският адми­ни­ст­ративен съд, ХХIV к. състав на основание чл.221 ал.2, т. 1 от АПК,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 797 от 09.07.2025г., постановено по АНД № 2242/2025г. по описа на Районен съд –Пловдив, IV н.състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване със задължителните указания на касационната инстанция по прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.