РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. К., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Гражданско дело №
20245100100099 по описа за 2024 година
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., частичен
иск от 78 820 лв., представляваща дължима сума по споразумение от
08.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете
до окончателното й изплащане.
Ищецът П. С. Г., сочи в исковата молба, че с шест договора за заем,
всеки от които, служещ и за разписка за предадената заемна сума, в периода от
15.11.2018 г. до 18.12.2019 г., предал в заем на Г. М. Г. и П. П. Г. следите суми:
по договор за заем от 15.11.2018 г. - сумата от 9 900 лв. главница; по договор за
заем от 26.12.2018 г. - сумата от 9 500 лв. главница; по договор за заем от
07.03.2019 г. - сумата от 9 700 лв. главница; по договор за заем от 12.07.2019 г.
- сумата от 8 800 лв. главница; по договор за заем от 10.10.2019 г. - сумата от 9
000 лв. Главница и по договор за заем от 18.12.2019 г. - сумата от 9 400 лв.
главница; Заемните суми следвало да му бъдат върнати на различни падежи в
периода - 15.11.2018 г. - 06.01.2020 г., като при невръщане, ответниците
дължали неустойки по чл.4 от всеки от договорите, както следва: по договор
за заем от 15.11.2018 г. - неустойка в размер на 3960 лв.; по договор за заем от
1
26.12.2018 г. - неустойка в размер на 3800 лв; по договор за заем от 07.03.2019
г. - неустойка в размер на 3880 лв.; по договор за заем от 12.07.2019 г. -
неустойка в размер на 3520 лв.; по договор за заем от 10.10.2019 г. - неустойка
в размер на 3600 лв и по договор за заем от 18.12.2019 г. - неустойка в размер
на 3760 лв. Ищецът искал да помогне на ответниците - негови баба и дядо,
защото в описания период имали финансови проблеми, заради множество
задължения на сина им С. Г. Г.. Въпреки, че им услужил с парите по
отпуснатите заеми, Г. М. Г. и П. П. Г. не върнали заетите суми по нито един от
описаните договори. На 08.01.2020 г. подписали споразумение, с което
ответниците признавали, че са получили парите по процесиите шест договора
за заем, че не са върнали същите на падежите и, че дължат сума в размер на 78
820 лв. - главници и неустойки. В споразумението се задължили да му
изплатят описаната сума до 08.02.2020 г. Сумата не била платена и към датата
на завеждане на настоящата искова молба. Във всеки договор за заем изрично
било описано, че същият играе ролята на разписка за предадената на
заемателите сума. В споразумението, подписано на 08.01.2020 г., отново
ответниците признавали, че са получили предадените в заем суми по
описаните по-горе договори. В образувано пред ОС - К. гр.д. 312/2023 г. с
правно основание чл.135 от ЗЗД, ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. депозирали
отговор на исковата молба, заверен нотариално, в който отново изрично
признавали, че са получили сумите по договорите за заем и споразумението и
дължат връщане на същите. Моли съда на основание чл.79 от ЗЗД да осъди Г.
М. Г., ЕГН ********** и П. П. Г., ЕГН **********, да заплатят на П. С. Г.,
ЕГН ********** сумата от 30 000 лв. по споразумение от от 08.01.2020 г. -
частичен иск от общия дължим размер по споразумението от 78 820 лв.,
представляващи неизплатени главници и неустойки по договори за заем от
15.11.2018 г., 26.12.2018г., 07.03.2019 г., 12.07.2019 г., 10.10.2019 г. и
18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от
предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира
разноски. В съдебно заседание ищецът, редовно призован на основание чл.41,
ал.2 от ГПК, съгласно резолюция на съдията-докладчик от 26.08.2024 г., не се
явява и не се представлява.
Ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. са представили идентични отговори на
исковата молба на основание чл.131 от ГПК, с които оспорват предявените
искове като недопустими и неоснователни. Недопустимостта на предявените
2
искове се обосновава с липсата на правен интерес, като в тази връзка се сочи,
че между ответниците и ищеца бил сключен нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка № 48, том 1, рег.№ 355,
дело № 47 от 2020 г. по описа на Нотариус К. З., с рег. № ***, съгласно който
прехвърлили на ищеца 17 недвижими имота в замяна на задължение от страна
на приобретателя към прехвърлителите за заплащане на месечна издръжка.
Твърди се, че сключените договори за заем от 15.11.2018 г.,от 26.12.2018 г.,от
07.03.2018 г.,от 10.10.2019 г. и от 18.12.2019 г. са антидатирани, тъй като били
подписани на 25.10.2023 г. с цел да се придаде качеството на кредитор на
ищеца в спряното към момента производство с правно основание чл.135 от
ЗЗД по гр.д. № 312/2023 г. по описа на ОС - К. по молба на ищеца П. Г., а освен
това липсвала и достоверна дата. Твърди се, че страните в настоящето
производство са постигнали споразумение за процесиите заемни суми и
отношенията между тях били напълно уредени, поради което липсвал правен
интерес за завеждане на делото. Споразумението от 08.01.2020 г., както и
договорите за заем, били създадени със същата цел. Споразумението било
антидатирано, а в действителност подписано на 22.12.2023 г. в дома на
ответниците и в присъствието на адвокат Р. Р.. В подкрепа на доводите за
недопустимост на предявения иск било и обстоятелството, че на 22.12.2023 г. в
дома на ответниците, ищецът представил декларация с дата 20.12.2023 г., че
процесиите договори за заем в размер на 78 820 лв. са изцяло изплатени от
ответниците и те нямат никакви задължения. Декларацията, изготвена и
подписана от ответника, била в уверение на това, че след като отношенията по
антидатираните договори за заем се уреждат няма пречка да подпишат
изготвените от ответника отговори по спряното производство по гр.д. №
312/2023 г. по описа на ОС - К.. Нотариалната заверка на подписите -
22.12.2023 г., потвърждавала тези твърдения. По същество се излагат
идентични съображения за антидатиране на договорите за заем и
споразумението от 08.01.2020 г. с цел да обосноват качеството на кредитор на
ищеца П. С. Г. по спряното производство по гр.д. № 312/2023 г. по описа на
ОС - К. с правно основание чл.135 от ЗЗД. Исковата претенция била
неоснователна и недоказана и поради липса на задължения по договорите за
заем и на основание чл.17 от сключено между страните по делото
споразумение от 15.07.2022 г., тъй като били изпълнени поетите по това
споразумение задължения и страните са се споразумели, че няма да имат
3
претенции една към друга по извънсъдебен или съдебен ред. Претенцията за
заплащане на неизпълнени договори за заем била неоснователна и недоказана
и на основание декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г. Основание
за неоснователност и недоказаност на претенцията бил и нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти от 08.05.2020 г., тъй като с договорите за
заем поетите от ищеца П. С. Г. задължения за издръжка спрямо ответниците Г.
М. Г. и П. П. Г. и неизпълнените такива от страна на ищеца го легитимирали
не като „кредитор“ по договорите за заем, а като“ длъжник“. Ищецът имал
неизпълнени задължения по т.4, т.5 и т.6 от нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка от 08.05.2020 г., а именно
дължал суми за издръжка, които изпълнил частично. По повод на
неизпълнението на т.4 от договора ответниците предявили частичен иск пред
РС - К. по гр.д. № 563/2024 г.. В съдебно заседание, ответниците, чрез
процесуалния си представител – адв. М. К., поддържат становището си,
изразено в отговора на исковата молба. Представят писмена защита.
След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със шест броя договори за паричен заем ищецът предал на ответниците
договорените суми, както следва: по договор за заем от 15.11.2018 г. - сумата
от 9 900 лв. главница; по договор за заем от 26.12.2018 г. - сумата от 9 500 лв.
главница; по договор за заем от 07.03.2019 г. - сумата от 9 700 лв. главница; по
договор за заем от 12.07.2019 г. - сумата от 8 800 лв. главница; по договор за
заем от 10.10.2019 г. - сумата от 9 000 лв. главница; по договор за заем от
18.12.2019 г. - сумата от 9 400 лв. главница.
От представеното като доказателство по делото споразумение с дата
08.01.2020 г., страните по делото се споразумели, че ответниците Г. М. Г. и П.
П. Г. дължат на П. С. Г. общата сума от 78 820 лв. по следните договори за
заем: по договор за заем от 15.11.2018г. - сумата от 9 900 лв. главница и
неустойка в размер на 3960 лв.; по договор за заем от 26.12.2018 г. - сумата от
9 500 лв. главница и неустойка в размер на 3800 лв.; по договор за заем от
07.03.2019 г. - сумата от 9 700 лв. главница и неустойка в размер на 3880 лв.;
по договор за заем от 12.07.2019 г. - сумата от 8 800 лв. главница и неустойка в
размер на 3520 лв.; по договор за заем от 10.10.2019 г. - сумата от 9 000 лв.
4
главница и неустойка в размер на 3600 лв.; по договор за заем от 18.12.2019 г. -
сумата от 9 400 лв. главница и неустойка в размер на 3760 лв.
С декрарация за липса на задължения с дата 20.12.2023 г., П. С. Г. е
декларирал, че всички описани заеми, дадени на Г. М. Г. и П. П. Г., на обща
сума 78 820 лв., по следните договори за заем: договор за заем от 15.11.2018 г.
- сумата от 9 900 лв. главница и неустойка в размер на 3960 лв.; договор за
заем от 26.12.2018 г. - сумата от 9 500 лв. главница и неустойка в размер на
3800 лв.; договор за заем от 07.03.2019 г. - сумата от 9 700 лв. главница и
неустойка в размер на 3880 лв.; договор за заем от 12.07.2019 г. - сумата от 8
800 лв. главница и неустойка в размер на 3520 лв.; договор за заем от
10.10.2019 г. - сумата от 9 000 лв. главница и неустойка в размер на 3600 лв.;
договор за заем от 18.12.2019 г. - сумата от 9 400 лв. главница и неустойка в
размер на 3760 лв., са изцяло изплатени и няма никакви задължения на
длъжниците по тях.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р. А. Р. се установява,
че същият като адвокат е консултирал ответниците във връзка с
взаимоотношенията им с ищеца.
При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., частичен
иск от 78 820 лв., представляваща дължима сума по споразумение от
08.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете
до окончателното й изплащане, са неоснователни.
Установява се от данните по делото, че с шест броя договори за паричен
заем ищецът предал на ответниците договорените суми, както следва: по
договор за заем от 15.11.2018 г. - сумата от 9 900 лв. главница; по договор за
заем от 26.12.2018 г. - сумата от 9 500 лв. главница; по договор за заем от
07.03.2019 г. - сумата от 9 700 лв. главница; по договор за заем от 12.07.2019 г.
- сумата от 8 800 лв. главница; по договор за заем от 10.10.2019 г. - сумата от 9
000 лв. главница; по договор за заем от 18.12.2019 г. - сумата от 9 400 лв.
главница.
Установява се също така, че със споразумение с дата 08.01.2020 г.,
страните по делото са установили общото задължение на ответниците в
размер на 78 820 лв. по процесните шест договора за заем.
С представената по делото декларация за липса на задължения с дата
5
20.12.2023 г., ищецът П. С. Г. е декларирал, че всички описани заеми, дадени
на Г. М. Г. и П. П. Г., на обща сума 78 820 лв., по следните договори за заем:
договор за заем от 15.11.2018 г. - сумата от 9 900 лв. главница и неустойка в
размер на 3960 лв.; договор за заем от 26.12.2018 г. - сумата от 9 500 лв.
главница и неустойка в размер на 3800 лв.; договор за заем от 07.03.2019 г. -
сумата от 9 700 лв. главница и неустойка в размер на 3880 лв.; договор за заем
от 12.07.2019 г. - сумата от 8 800 лв. главница и неустойка в размер на 3520
лв.; договор за заем от 10.10.2019 г. - сумата от 9 000 лв. главница и неустойка
в размер на 3600 лв.; договор за заем от 18.12.2019 г. - сумата от 9 400 лв.
главница и неустойка в размер на 3760 лв., са изцяло изплатени и няма
никакви задължения на длъжниците по тях.
Или, с представената декларация ищецът е заявил, че всички
претендирани задължения по процесните договори са погасени чрез
изплащане от страна на ответниците. Ето защо предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Представените по делото писмени доказателства относно договор за
издръжка и гледане, както и споразумение за уреждане на задължения на
страните по други дела, касаят други правоотношения и са неотносими,
поради което съдът не ги обсъжда.
При този изход на делото в полза на ответниците се следват разноски в
размер на 2 100 лв., от които 2000 лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв.
възнаграждение за свидетел.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. Г., с постоянен адрес гр. П., район Ц.,
ул.“Л. Д. В-“ №*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, против Г. М. Г., с постоянен
адрес гр. К., ул.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН ********** и П. П. Г., с
постоянен адрес гр. К., ул.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********,
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., частичен иск от 78 820 лв.,
представляваща дължима сума по споразумение от 08.01.2020 г., ведно със
6
законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното й
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. С. Г., с постоянен адрес гр. П., район Ц., ул.“Л. Д. В. №*,
ет.*, ап.*, с ЕГН **********, да заплати на Г. М. Г., с постоянен адрес гр. К.,
ул.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН ********** и П. П. Г., с постоянен адрес
гр. К., ул.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 2 100 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
7