Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 26.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, осми състав в открито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 898 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 419925-F472666 от 18.03.2019 год. на Живко И. Адамов – Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ –ОПР -17 от 17.05.2018 г., е наложена на „Ева – 2001 – Р.С.”***, БУЛСТАТ ……, представлявано от Р.П.С., ЕГН **********, на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание – Имуществена санкция в размер на 500,00 лева, за това, че при извършена проверка на 14.02.2019 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион -питейно заведение, находящ се в гр. Ловеч, пл. "ЖП гара" експлоатирана от ЕТ "Ева-2001-Р.С." с ЕИК:………. е установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискалното устройство. В присъствието на проверяващият екип / Л.С.Ж. и И.И.Д./ е извършена покупка от клиент – В.Н. В. в 14:35 ч. на два сока от машина на единична стойност 0.40 лв., две цигари на единична стойност 0.30 лв., всичко на обща стойност 1.40 лева заплатени в брой от клиента на С.Ц.К., продавач в обекта в момента на проверката, който прие плащането, но не издаде фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство Дейзи технолоджи с ИН на ФУ:DY275353.
При
направена покупка в 14:40 ч. от И.И.Д. - ГИП, член на проверяващият екип на
едно кафе и една минерална вода
Посочено е, че за установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка № 0372031/14.02.2018 г., подписан без възражения, съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .
Посочено е, че е нарушен /осъществен/ състава на чл.25 ал.1, т.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ.
Посочено е, че нарушението е за първи път.
Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства: ПИП № 0372031/14.02.2019.
Посочено е, че срещу съставения АУАН не е постъпило писмено възражение. Сочи се, че за да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Посочено е, че след изследване на фактическата обстановка безспорно се установява, че е извършено визираното в АУАН нарушение. Посочено е, че независимо, че нарушението от този вид е за първи път, същото спрямо други нарушения се явява такова с по – висока степен на обществена опасност. Посочено е, че неиздаването на касова бележка води до нерегистрирането на извършените продажби във фискалното устройство и представлява деяние с висока степен на обществена опасност, което води до укриване на приходи и неначисляване на данък. Сочи се, че с оглед установените обстоятелства извършеното деяние не следва да се квалифицира като маловажен случай.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „Ева – 2001 – Р.С.”***, БУЛСТАТ …., представлявано от Р.П.С., която го обжалва в срок чрез адв. Н. от ЛАК и моли НП да се отмени като незаконосъобразно. Излага, че акта не е съставен в нейно присъствие, което представлявало грубо нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, в която връзка излага подробни аргументи. На следващо място сочи, че акта не и е предявяван, което от своя страна също представлявало съществено процесуално нарушение. На следващо място излага, че в НП не било посочено пълното наименование на закона въз основа на който е издадено НП. Излага, че в случая се касае за маловажно нарушение, и че АНО е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Сочи, че издателя на НП няма необходимата материална компетентност, и че НП е антидатирано. На следващо място сочи, че не е извършено твърдяното нарушение, като стриктно били спазвани всички законови изисквания, вкл. и тези на данъчното законодателство. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, се явява адв. Н. от ЛАК, който моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че от разпита на свидетелите, които били разпитани по тяхно искане станало ясно, че на 18.02.2019 год. акта не е бил съставен в офиса на НАП Плевен, и че на тази дата е имало технически проблем, поради което акта е бил съставен по-късно и от съвсем други лица. Сочи, че ако съдът приеме, че АУАН не е съставен на 18.02.2019 год., то тогава същия се явявал съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Сочи, че в обстоятелствената част на АУАН и НП са описани няколко различни изпълнителни деяния, а именно не издаване на бележка на един клиент за няколко покупки, а след това неиздаване на бележка на един от проверяващите, като по този начин били на лице отделни изпълнителни деяния, а съгласно нормата на чл. 18 от ЗАНН следвало да се съставят отделни АУАН или пък един АУАН, в който да се посочат няколко нарушения. Моли съда, ако не уважи останалите му доводи и аргументи да прецени, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и да приеме, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение. Моля да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатска защита по представения от него договор за правна защита и съдействие
Ответникът – ТД на НАП гр. Велико Търново офис - Ловеч, редовно призовани се представляват от ст. юриск. И., която моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. В даденият и от съда срок е депозирала писмени бележки, в които излага аргументи за законосъобразност на обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л.С.Ж., И.И.Д., С.Ц.К. и М.С. К., от дадените от представляващата ЕТ обяснения, от становището на процесуалния представител на жалбоподателят и от становището и писмените бележки на процесуалният представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.02.2019 г. бил съставен Акт с бл. №F472666 за установяване на административно нарушение от св. Л.С.Ж. в присъствието на св. И.И.Д. срещу „Ева – 2001 – Р.С.”***, БУЛСТАТ ….., представлявано от Р.П.С., ЕГН **********, за това, че при извършена проверка на 14.02.2019 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - павилион -питейно заведение, находящ се в гр. Ловеч, пл. "ЖП гара" експлоатирана от ЕТ "Ева-2001-Р.С." с ЕИК:…….. е установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискалното устройство. В присъствието на проверяващият екип / Л.С.Ж. и И.И.Д./ е извършена покупка от клиент – В.Н. В.в 14:35 ч. на два сока от машина на единична стойност 0.40 лв., две цигари на единична стойност 0.30 лв., всичко на обща стойност 1.40 лева заплатени в брой от клиента на С.Ц.К., продавач в обекта в момента на проверката, който прие плащането, но не издаде фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство Дейзи технолоджи с ИН на ФУ:DY275353.
При
направена покупка в 14:40 ч. от И.И.Д. - ГИП, член на проверяващият екип на
едно кафе и една минерална вода
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка № 0372031/14.02.2018 г., подписан без възражения, съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което са нарушени разпоредбите на чл.25 ал.1, т.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ. В акта не е вписано възражение. Акта е подписан от представляващия дружеството на 18.02.2019 год., когато и е бил връчен и препис от последния. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно - наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и без противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценява като основателна.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискална касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, като за целите на тази наредба “фискално устройство”, “търговски обекти” и “фискална касова бележка /фискален бон/” са тези по § 1, т.40 и т. 41 от ДР и чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Текстът на чл. 118, ал.1 от ЗДДС е доразвит в чл. 25, ал.1 от Наредбата, който гласи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги. В настоящия казус, като не е издал фискален бон от ЕКАФП за извършена продажба, EТ е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредбата, с което е осъществил елементите на фактическия състав на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Административното нарушение се смята за извършено в случая с факта на не издаването на фискалния бон. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано прецизно, като недвусмислено и ясно от изложените в тях обстоятелства е, че не са издадени фискални касови бележки, в което именно се изразява релевираното нарушение.
Разпитани в качеството на свидетели – актосъставителката Ж. и свидетелят по акта Д. – свидетел при констатиране на процесното нарушение потвърждават констатациите в АУАН, въз основа на който е и издадено процесното наказателно постановление. Съдът кредитира изцяло показанията им като логични, последователни и непротиворечиви с приложените по делото писмени доказателства – дневен финансов отчет, контролна лента и служебен бон, приети и вложени като доказателства по делото.
От наличните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите по безспорен начин се установява, че представляващата дружеството е била поканена да се яви в ТД на НАП В. Търново, офис Плевен за съставяне и връчване на АУАН /видно от приетия и вложен като доказателство по делото Протокол за извършена проверка сер. АА №0372031 от 14.02.2019 г. изрично в графа „На основание чл.13 и чл.37, ал.3 от ДОПК да се яви…” е отразено, представляващата ЕТ С. да се яви на 18.02.2019 г. за съставяне и връчване на АУАН, като ПИП е връчен на присъстващото на проверката лице – С.К./. Представляващата ЕТ се е явила, видно от събраните по делото доказателства, на 18.02.109 г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен и процесния АУАН е бил съставен в нейно присъствие, а в последствие и връчен на последната. В случая, както се установява от събраните по делото доказателства е спазена процедурата по връчване на акта регламентирана в ЗАНН. По делото е изискана информация от ЦУ на НАП – офис „Обслужване” София, като видно от полученото от тях писмо с вх. №1784/13.02.2020 г., процесния АУАН е съставен на 18.02.2019 г. в 09.30.08 ч., а е бил връчен на представляващата дружеството на 18.02.2019 г. в 10.28.15 ч. Към писмото е приложена и извадка от базата данни на „Регистър за административно наказателни преписки”, от която по безспорен начин се установяват визираните в горецитираното писмо обстоятелства. По изложените по – горе съображения, съдът не дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели С.К. и М.К., и обяснението на управителят на ЕТ, в частта, в която последните заявяват, че процесния АУАН не е бил съставен и връчен в присъствие на представляващата ЕТ, тъй като същите противоречат на показанията на св. Ж. и св. Д., и на събраните по делото писмени доказателства, в това число и на отразеното в самия АУАН, от който е видно, че представляващата ЕТ го е подписала на 18.02.2019 г., на която дата и е бил връчен и препис от същия. Съдът намира, че с показанията си свидетелите С.К. и М.К. подпомагат жалбоподателката в изграждане на защитната и теза. Освен това дори да се допусне, че процесния АУАН не е изписан в присъствието на представляващата ЕТ, то това обстоятелство не съставлява съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на издаденото въз основа на него НП. Безспорно от събраните по делото доказателства, а и от обяснението на представляващата ЕТ се установи, че процесния акт и е бил редовно връчен, поради което следва да се приеме, че и е била предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение е извършил и най-вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай на лицето е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, поради което настоящият съдебен състав намира, че при съставяне и връчване на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Съдът намира и че правилно е установен субекта на нарушението, предвид разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че в предвидените от съответния закон случаи, на юридическите лица, респект. на ЕТ се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Именно такова неизпълнение е констатирано в разглеждания случай. В тази връзка следва да се посочи, че законодателя е предвидил в редакцията на ЗДДС, че и търговеца, в случая жалбоподателя и лицето което е приело сумата и не е издало фискална касова бележка, в случая С.К. - барман в обекта, носят отделна и самостоятелна административно наказателна отговорност, като в случая правилно е ангажирана отговорността на ЕТ.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателят, че АУАН е съставен, съответно НП е
издадено при липса на безспорни доказателства за извършено нарушение от негова
страна. Безспорно от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи, че на посочената в акта дата /14.02.2019 год./ в тяхно присъствие
лицето В. Н. В. в 14:35 ч. извършил покупка на два сока от машина на единична
стойност 0.40 лв. и две цигари на единична стойност 0.30 лв., всичко на обща
стойност 1.40 лева, които били заплатени в брой от В.на продавача в обекта –
св. К., който приел плащането, но не издал фискална касова бележка от наличното
в обекта фискално устройство Дейзи технолоджи с ИН на ФУ:DY275353. Установява
се, че в 14:40 ч. св. Д. извършил контролна покупка на една минерална вода от
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателят, че нарушението не е извършено. Няма спор между страните, че в обект стопанисван от жалбоподателят, св. К. е работел като барман, както и че в процесния ден е бил на работа, вкл. и в момента на проверката. Установи се, че същия е извършил продажба на описаните в АУАН и НП стоки, приел е плащане за извършените продажби, но не е издал фискални касови бележки от наличното и работещо фискално устройство в обекта. Съдът намира, че за състава на вмененото на жалбоподателят нарушение е ирелевантно обстоятелството „в чии патримониум е постъпила сумата от „контролната покупка” дали в този на дружеството или на лицето приело плащането”, тъй като съгласно цитираната за нарушена в НП разпоредба нарушението се смята за извършено с факта на не издаването на фискалния бон, което обстоятелството безспорно е изяснено в хода на проведеното административно наказателно производство.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. Съдът счита, че в случая не се касае за маловажен случай. Сумите, за които не са издадени фискални бонове са 1.40 лв. и 1.20 лв., като следва да се отбележи, че законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение, като не е фиксирал минимален и максимален размер на доставката - продажбата в търговски обект. Административното нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването на фискалния бон, и не зависи от размера на сумата. Дори продажба в минимален размер, за която не се издава фискален бон не може да се определи като маловажен случай. Достатъчен е факта на неиздаването на фискален бон, което законодателя е определил като административно нарушение.
Съдът
намира, че НП е издадено от
компетентно лице съгласно представената Заповед
№ ЗЦУ –ОПР - 17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, поради което направените в тази връзка
с жалбата възражения се явяват неоснователни.
Съдът обаче намира, че е основателно направеното с жалбата и доразвито в с.з. възражение, че в случая не е допуснато, и съответно описано едно единствено нарушение, а две отделни нарушения. В административно наказателното производство не е уреден институт на продължавано нарушение, като всяко едно деяние, което изпълва състава на едно и също нарушение, съставлява отделно такова и следва да бъде санкционирано самостоятелно, по аргумент на чл.18 от ЗАНН. Както е посочено и по – горе според чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Указанието на нормативния текст е ясно, конкретно и небудещо съмнение относно неговото приложение. Фискална касова бележка се издава "... за всяко плащане... ", освен в хипотезите, които са лимитивно посочените в цитираната норма, между които авансовото плащане по доставка, капарото или задатъка не са посочени. Следователно, в случая се касае до отделни административни нарушения, като всяко едно от тях, видно от обстоятелствената част и на акта и на НП е подробно описано поотделно. Независимо от това административно-наказващият орган ги е квалифицирал като едно нарушение, за което на жалбоподателят е наложено едно административно наказание. С това си действие АНО е допуснал нарушение на чл.18 от ЗАНН, според който когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Т. е. АНО е следвало да даде правна квалификация на всяко едно от административните нарушения, макар и в хипотезата на настоящия случай, когато всяко едно от тях осъществява един и същи състав. Налагането на едно наказание за две отделни нарушения прави неясна волята на наказващия орган, за кое точно от административните наказания е ангажирана отговорността на наказаното лице и му е наложено административно наказание. Така допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде санирано, както в хода на административно-наказателното производство, така и в хода на съдебното.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание бл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „Ева – 2001 – Р.С.”***, БУЛСТАТ………, представлявано от Р.П.С., ЕГН **********, сумата от 300.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч, като в тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателят се е явил в четири съдебни заседания и не е ставал причина за отлагане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 419925-F472666 от 18.03.2019 год. на Живко И. Адамов – Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ –ОПР -17 от 17.05.2018 г., с което е наложена на „Ева – 2001 – Р.С.”***, БУЛСТАТ …….., представлявано от Р.П.С., ЕГН **********, на основание чл.53 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание – Имуществена санкция в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл.25 ал.1, т.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Ева – 2001 – Р.С.”***, БУЛСТАТ ……….., представлявано от Р.П.С., ЕГН ********** сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: