№ 33017
гр. София, 14.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20231110110481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление на „А.Т.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц.
П. Ц. за следните суми: сумата от 500 лв., представляваща задължение по договор за кредит
№2566844 от 09.05.2022 г. ведно със законна лихва от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането,
административни разноски свързани със събиране на вземането в размер на 26,63 лв.,
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 22 лв., договорна лихва
в размер на 56,64 лв. за периода от 09.05.2022 г. до 16.02.2023 г., и 1 75 лв. разноски по делото, а
именно: 25 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.
10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от
обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и
C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът
може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл.
410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в
заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48
да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите
на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което
следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се
предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или
акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.
10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на
съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При
1
съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези
вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази
Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
Оценката на кредитоспособността на потребителя-заемополучател е ангажимент на
заемодателя (чл. 16, ал. 1 ЗПКр), като се извършва предварително и преди отпускане на заема.
Анализирайки чл. 3 и чл. 4 от сключения между заемателя и заемодателя договор, става ясно, че
наличието или липсата на предоставено поръчителство за задълженията на заемателя има
отношение единствено за това колко бързо кредитополучателят да бъде одобрен или не за
отпускане на кредит. Следователно необходимостта от това да бъде осигурен поръчител е в
зависимост не от преценката на възможностите на заемателя да изпълни задълженията си по
договора, а напротив – от зависещата единствено от желанието и работната организация на
заемодателя дейност по одобряване и отпускане на кредита. Необходимостта от сключване на
допълнителен договор за поръчителство се предпоставя от надмощното положение на
заемодателя, който, междувпрочем, е единствен собственик на капитала на заявителя-поръчител,
избран на практика отново от заемодателя, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 33
ЗПКр и реално се постига не по-висока сигурност за интереса на кредитора, а оскъпяване на
кредита и чрезмерно натоварване на длъжника. С оглед горното заявлението в частта му с която се
претендира заплащане на сумата от 22лв. представляваща възнаграждение по договор за
поръчителство следва да се отхвърли.
Заявителят претендира и сумата от 26,63лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
вземането. В случая се касае за разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна услуга,
като съдът намира, че събирането на вземането не представлява такава, а разходите във връзка с
него могат единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото законът допуска
единствено за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, привидно наречени "такси", извън и над размера на
законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради противоречие с
горната разпоредба. Същевременно такива клаузи съдът намира, че са в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите функции на неустойката,
поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към
категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата
на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното
производно.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията за които се основава на
нищожна/неравноправна клауза.
За останалите претендирани със заявлението суми следва да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
54652/27.02.2023г. на СРС, подадено от „А.Т.“ ЕООД срещу Ц. П. Ц., в частта му за
сумите: 22лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от
26,63лв. – административни разноски.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3