№ 642
гр. Разград, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101114 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 във вр. с чл.79 от ЗС.
Депозирана е искова молба от М. С. ХР. и В. Г. В., с която са предявени обективно
съединени искове срещу В. Г. В. за установяване, че ищците са собственици при равни права
въз основа на наследство и давностно владение на 113/407 идеални части от поземлен имот
с идентификатор 61710.502.1603, целия с площ от 407 кв.м. с адрес град ***, при граници на
имота : имоти с идентификатори 61710.502.7105, 61710.502.1604, 61710.502.1602,
61710.502.7102., както и че са собственици при равни права въз основа на наследство и
давностно владение на два броя гаражи и пристройка към тях с обща застроена площ от
111.76 кв.м. съгласно постановление №18 от 02.02.2005г. на АДВ за възлагане на недвижим
имот и описани като сграда с идентификатор 61710.502.1603.3, разположена в поземлен
имот с идентификатор 61710.502.1603 по плана на град ***, със застроена площ от 106 кв.м.
с предназначение: жилищна сграда - едноетажна, еднофамилна съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 190, т.5, peг. № 8904, дело 797 от 31.08.2018г. на
нотариус Роска Иванова. Твърдят, че двамата са наследници на майка си К.И. Х., ЕГН:
**********, починала на 13.06.2005г. която е единствен наследник на брат си П.И.П., ЕГН:
**********, бивш жител на град Разград, починал на 04.09.1999г., че последният приживе е
закупил с договор по НДИ дворно място от 256 кв.м. , жилищна сграда с мазе и таван с площ
описани в договора, подобрения и стопанска сграда, че с решение по гр.д. № 560/1987г. на
Районен съд Разград ползването на имота е разпределено, като на П.И.П. е разпределено
ползването на 113 кв.м. - земята под къщата наша собственост заедно с градинка
разположена в югозападния край на парцела, че от 1987 г. наследодателите на ищците, а
след това и самите ищци владеят тази част от имота, че въпреки конфискацията на двата
гаража и пристройката към тях заедно с мястото, с нотариален акт за собственост върху
1
недвижим имот придобит по наследство № 190, т.2 per. № 4281, дело 816 от 14.07.2000г. на
нотариус Виолета Тодорова, майка им К.И. Х. е призната за собственик на недвижим имот :
256 кв.м. части от имот планоснимачен номер 1603 в квартал 62 по плана на гр.Разград, ул.
„Иван Вазов" №36, целия от 416 кв.м. заедно с построената в същото масивна жилищна
сграда със застроена площ от 53.07 кв.м. сутерен с площ от 33.95 кв.м. маза с площ от 15 .00
кв.м., таван с площ от 41.27 кв.м., подобрения и стопанска сграда, при съседи : от двете
страни улица „Иван Вазов" и улица „Неофит Рилски", имот с пл. № 1602 на С.П. и имот с
пл. № 1604 на Т.Д.. Също така сочат, че с постановление № 18 от 02.02.2005г. АДВ на
И.Р.А. са възложени 2 бр. гаражи с обща застроена площ от 111.76 кв.м. ведно с дворно
място с площ от 256 кв.м. представляващо съответната идеална част от съсобствено дворно
място с площ от 416 кв.м., планоснимачен номер 1603 от кв. 62 по плана на гр.Разград, както
и че с нотариален акт №190 т.5 per. № 8904 дело 797 от 31.08.2018 г. на нотариус Роска
Иванова, 61710.502.1603 и П.М.А. продават на В. Г. В. правото на собственост върху
256/407 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61710.502.1603, заедно с реално
построената в имота сграда, а с нотариален акт N9 188, т.2, per. № 2610, дело 257 от
20.09.2018г. на нотариус Росица Кирилова В.К.Н. и Н.К.Н. продават на В. Г. В. собствените
си по 80/ 407 идеални части или общо 160 /407 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 61710.502.1603. Сочат, че И.Р.А. не е ползвал никога закупения от него имот
в периода от 2005 до 2018г. и не е заплащал и данъци за имота и след закупуването на
поземления имот и гаражите от страна на В. Г. В. през 2018г. същият не е предприемал
никакви действия по владение на имота, че през 2006 г. ищците поставили метални решетки
на гаражите, стопанисвали жилищната сграда, от което правят извод, че от 1987 г. техните
наследодатели и самите ищци последователно във времето са владели единствено
непрекъснато и необезпокоявано процесните недвижими имоти.
Ответникът счита исковете за недопустими. Сочи, че с влезли в сила съдебни решения по гр.
дело №58/2006 год. и по гр. дело №2363/2018 год. на РзРС е установено правото на
собственост и страните са обвързани с тези съдебни решения. В условията на евентуалност
счита исковете и за неоснователни. Твърди, че частта от терена, на която е бил собственик
наследодателя на ищците от 256 кв.м. е била изцяло отнето в полза на държавата с
наказателно постановление № 077/25.01.1993 г. на Община Разград, в резултат на което в
патримониума на наследодателя на ищците останала само жилищната сграда, след това и до
02.02.2005 г. процесният имот бил държавна собственост, а държавна собственост не се
придобива по давност. Също така твърди, че праводателите му И.Р.А. и съпругата му
П.М.А., след издаване на Постановление № 18/02.02.2005 г. на АДВ Варна и въвеждането им
в процесния имот с фактически и правни действия са установили над същия трайно
владение на валидно и безспорно правно основание, че двамата са придобили процесния
имот през 2005год., като сградата с Идентификатор 61710,502.1603.3. е със застроена площ
от 111,76кв.м. съгласно документацията при възлагането. С правата си на собственици,
същите са променили предназначението на сградата и същата е със заснета и определена
квадратура към 2018год. от 106 кв.м. от длъжностните лица на СГКК Разград, че двамата са
защитавали правото си на собственост като ответници по горепосочените граждански дела.
2
Твърди, че след закупуването на имота от ответника, същият е участвал като ответник по гр.
дело №2363/2018 год. на РзРС и делата, образувани по повод въззивната и касационна
жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: Видно от удостоверение за наследници №3125/19.08.2005 г. /л.9/ ищците са
наследници от първи ред на своята майка К.И. Х., поч. на 13.06.2005 г. която според
удостоверение за наследници №2620/04.10.2001 г. /л.8/ е единствен наследник на своя брат
П.И.П., поч. на 04.09.1999 г.. Приживе последният е закупил от Общински народен съвет
гр.Разград с договор от 06.08.1987 г. /л.24/ по реда на Наредбата за държавните имоти
дворно място от 256 кв.м., жилищна сграда 53,07 кв.м. и подобрения и стопанска сграда в
гр.Разград, ул.”Иван Вазов”, №36. След неговата смърт въз основа на този договор е
съставен констативен нотариален акт №190, т.ІІ, рег. №4281, дело №816/2000 г. /л.26/ на
нотариус с рег. №312, с който К.И. Х. - е призната за собственик на така описания
недвижим имот.
Приживе на първия наследодател с наказателно постановление №077/25.01.1993 г. /л.17/ на
зам. Кмета на Община Разград за нарушение на чл.169, т.7, и т.11 от ЗТСУ на осн. чл.47 от
ЗАНН в полза на дължавата са отнети, заедно с мястото, двата гаража и пристройката към
тях, намиращи се в имот планоснимачен №1603 от кв.62 по ЗРП на гр.Разград, изграждани
от П.И.П.. Така издаденото наказателно постановление е било обжалвано пред Разградския
районен съд, който с решение №124/30.04.1993 г. е потвърдил същото. По повод на същото
наказателно постановление са заведени и гр. административен характер дело №20/2002 г. на
РОС, по което се иска прогласяване нищожността му, производството по което е прекратено
поради недопустимост на жалбата.
С протокол за въвод във владение от 01.11.2001 г. /л.22/ представител на Областния
управител на гр.Разград е предал владението върху процесния имот на представителя на
Агенцията за държавни вземания, РД Варна, ТП Разград. С постановление №18/02.02.2005 г.
/л.27/ на Директора на РД –Варна на АДВ на И.Р.А. е възложен недвижим имот – 2 броя
гаражи и пристройка към тях, с обща застроена площ 111,76 кв.м. ведно с дворно място от
256 кв.м., представляващи съответна идеална част от съсобствено дворно място от 416 кв.м.,
планоснимачен № 1603 от кв.62 по плана на гр.Разград, ул.”Иван Вазов”, №36, отнет в полза
на държавата с НП №77/25.01.1993 г. на зам. Кмета на Община Разград. С протокол от
09.03.2005 г. купувачът е въведен във владение на закупения имот /л.28/
С решение от 25.04.2006 г. /л.20/ по гр.д.№58/2006 г. на РзРС е отхвърлен иска на ищците
срещу Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на
държавата за изкупуване на тази част от имота, която е продадена на търг.
С нотариален акт от 31.08.2018 г. /л.31/ И.Р.А. и П.М.А. са прехвърлили на ответника
правото си на собственост върху 256/407 идеални части от имот с идентификатор
61710.502.1603. С нотариален акт от 20.09.2018 г. /л.29/ ответникът В. Г. В. е закупил
160/407 идеални части от поземлен имот с идентификатор 61710.502.1603 по кадастралната
3
карта и кадастралните регистри на гр.Разград с адрес гр.Разград, ул.“Н.Рилски“, №10А
целият с площ 407 кв.м.
След тези прехвърляния ищците са останали собственици на сграда с идентификатор
61710.502.1603.1 със застроена площ 75 кв.м., брой етажи – 2, с адрес ул.Неофит Рилски“,
№10А /скица на л.34/. Правото на собственост върху тази сграда е признато със съдебно
решение по гр.д.№2363/2018 г. по описа на РзРС. Със същото решение /л.39/ е отхвърлен
иска за собственост на ищците по настоящото дело срещу ответника и неговите праводатели
за установяване правото на собственост върху 145/416 идеални части от дворното място с
идентификатор 61710.502.1603 и е отхвърлил иска за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС
на 256/416 идеални части от процесния имот и изградената в него сграда с ид.
61710.502.1603.3. В тази част решението е потвърдено с решение по в.гр.д.№29/2020 г. по
описа на ОС Разград.
Разпитаните по делото свидетели – П., М. и Д. в показанията си съобщават, че ищцата
стопанисва къщата, която се намира на ъгъла между улиците „Н.Рилски“ и „Ив.Вазов“, като
за известен период от време е давала тази къща под наем. Настанените от нея наематели
ползвали и тази част от градината, която се намира между къщата и съседния имот, който е с
лице към ул.“Иван Вазов“, като садели цветя, поставяли си масичка и басейн. През тази
градинка бил и единствения вход за къщата на ищците. Със свид.П. ищцата споделила, че
двата гаража в съседство са били на вуйчо й, както и че за същите се водят дела. Свид.М. не
е виждал никого в гаражите. Свид.А. съответно съобщава, че след като закупил имота го
ползвал за съхранение на дърва. Той заключвал имота и след като го продал на ответника,
му предал и ключа. Признава, че не е ползвал празното дворно място, което е към ул.“Иван
Вазов“.
За установяване на реалните площи е назначена съдебно-техническа експертиза. Според
заключението на същата реалната част на имот №1603 според кадастралната карта е 407
кв.м., а според измерванията на в.л. е 419,14 кв.м. В този имот има две сгради – жилищна
сграда с ид. 61710.502.1603.1 със застроена площ по кадастралната карта 75 кв.м., а според
измерванията – 78,27 кв.м. и сграда с ид. 61710.502.1603.3 според кадастралната карта с
площ 106 кв.м., а според измерванията – 107,58 кв.м. точната площ на празната част от
имота, заключена между сграда №1, сграда №4, имот №1604 и ул.“Иван Вазов“, е 45,39 кв.м.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за собственост е с правно основание чл.79 от ЗС и предполага
доказване на непрекъснато и безспорно владение на имота в продължение на 10 години.
Така предявеният иск е допустим въпреки позоваването на ответника на решение по гр.д.
№2363/2018 г. с твърдение, че по този въпрос има формирана сила на присъдено нещо. За да
се приеме последното е необходимо предходното съдебно решение, което е влязло в сила да
бъде между същите страни, на същото основание и за същото искане. При установителен
иск за собственост следва да се има предвид постановеното в Решение № 236 от 3.10.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2972/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, което
сочи, че „съдебното решение, постановено по предявения по реда на чл.180 от ЗС иск се
4
ползва със сила на присъдено нещо само по отношение на спорния предмет, по който съдът
се е произнесъл. Ако съдът е изключил част от въведените от страните доводи по
съображения, че не засягат спорния предмет, страните могат да заявят в друго
производство правата, които тези доводи касаят.“ В настоящия случай в съдебното
решение по гр.д.№2363/2018 г. предмет на делото е било и съдът е разгледал въпроса дали
наказателното постановление не следва да се тълкува в смисъл, че се отнема само част, а не
цялото дворно място на наследодателя на ищците. За разлика от това в настоящото
производство се изследва въпроса за това дали ищците са владяли тази част от имота – че са
упражнявали фактическа власт върху нея с намерение да станат собственици , че това
владение е било спокойно и несъмнено и е продължило повече от 10 години.
По предявения установителен иск за правото на собственост върху идеална част от дворното
място въз основа на наследство и давностно владение, Съдът намира че действията на
ищците не са представлявали завладяване на част от имота, а упражняване на правото по
чл.64 от Закона за собствеността, който сочи, че Собственикът на постройката може да се
ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката
според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е
постановено друго. Така в Решение № 69 от 8.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 291/2018 г., II
г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева е посочено, че Собственикът на сградата има
право да ползва земята, доколкото това е нужно за обслужване на сградата - чл.64 ЗС В
Решение № 43 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2463/2018 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Емилия Донкова е посочено, че Правата на собственика на терена могат да
бъдат ограничени, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване
възможността на собственика на построеното да го ползва. Собственикът на терена има
правото да го ползва, зачитайки правата на суперфициарния собственик върху онази част,
която му е необходима за използване на постройката според нейното предназначение, а в
Решение № 730 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Дияна Ценева приема че: Ако собственикът на постройката я е предоставил за
ползуване на друго лице, то ще има същото правно положение по отношение на
ползуването на терена като суперфициарния собственик. Прилежащата към сградата
площ не става собственост на суперфициаря.... Също така Решение № 300 от 7.05.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 30/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Вещното право
на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сградата.
Вещното право на строеж, ако друго не е уговорено в акта за учредяването му, поражда
действие и спрямо останалата част от поземления имот. Нормалното използване на
собствеността върху постройката, респ. върху самостоятелни обекти в нея, не може да
се осъществи без известно използване и на мястото около нея в поземления имот, в който
тя е застроена.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да е установена фактическа
власт върху идеална част от вещта, поредицата от дела между страните по настоящото дело
и техните праводатели неколкократно са прекъсвали /на осн. чл.116, б“б“ от ЗЗД/ и спирали
5
/на основание чл.115, б.-„Ж“ ЗЗД/ давността, последно с предявения иск, въз основа на който
е образувано гр.д.№2363/2018 г. по описа на РС Разград, решението по което е влязло в сила
на 04.12.2020 г. и с него е отхвърлен установителен иск за собственост. Въпреки че по това
дело собствеността се е претендирала на друго основание /поради което по-горе съдът прие,
че настоящият иск е допустим/ то същото доказва, че дори и да се приеме, че е установена
фактическа власт, тя не е била спокойна, безпорна и несмущавана.
По отношение предявения установителен иск за правото на собственост върху два броя
гаражи и пристройка към тях въз основа на наследство и давностно владение, Съдът счита,
че по делото не бе установено ищците изобщо да се ползвали същите, поради което не може
да се направи извод за установена фактическа власт. Обстоятелството, че през значителен
период от време тези постройки не са били стопанисвани според критериите на ищцата, не
води до презумпция за установяване на такава фактическа власт по отношение на същите от
собствениците на съседните имоти, каквито в случая се явяват ищците. Освен това по
отношение на тези постройки са водени няколко дела, както срещу ответника /гр.д.
№2363/2018 г. /, така и срещу неговите праводатели /гр.д.№58/2006 г./ за упражняване на
право на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС, което предполага признание от страна на ищците,
че ответниците по тези дела са собственици на сграда с идентификатор 61710.502.1603.3.
Ето защо съдът намира, че и двата обективно съединени искове са неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на иска, основателна е претенцията на процесуалния
представител на ответниците за заплащане на направените по делото разноски в размер на 1
200 лв., която намира своето правно основание в разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от М. С. ХР. от гр.***, ЕГН ********** и ХР. С. ХР.
от гр.Варна, ул.***, ЕГН ********** срещу В. Г. В., ЕГН ********** с адрес с.Побит
Камък, общ.Разград, ул.*** за признаване за установено, че ищците са собственици:
при равни права въз основа на наследство и давностно владение на 113/407 /алтернативно
124/419/ идеални части от поземлен имот с идентификатор 61710.502.1603, целият с площ от
407 кв.м. с адрес град ***, при граници на имота : имоти с идентификатори 61710.502.7105,
61710.502.1604, 61710.502.1602, 61710.502.7102.;
при равни права въз основа на наследство и давностно владение на два броя гаражи и
пристройка към тях с обща застроена площ от 111.76 кв.м. съгласно постановление №18 от
02.02.2005г. на АДВ за възлагане на недвижим имот и описани като сграда с идентификатор
61710.502.1603.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.1603 по плана
на град ***, със застроена площ от 106 кв.м. с предназначение: жилищна сграда -
едноетажна, еднофамилна
6
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 190, т.5, peг. № 8904,
дело 797 от 31.08.2018г. на нотариус Роска Иванова като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. С. ХР. от гр.***, ЕГН ********** и ХР. С. ХР. от гр.Варна, ул.***, ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Г. В., ЕГН ********** с адрес с.Побит Камък,
общ.Разград, ул.*** сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7