№ 3
гр. В., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити врати
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Й.ова
в присъствието на прокурора Е. М.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20221320201348 по описа за 2022 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по
предложение на РП – В. за настаняване на задължително лечение на Б. Н. В. , ЕГН:
**********, адрес: гр. К., ул. „В.“, № 56.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че
моли съда да постанови решение в интерес на освидетелствания.
Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
В становището си в с.з. д-р Й. В. – психиатър, твърди, че освидетелстваното лице
страда от параноидна шизофрения. Психиатърът д-р Й. В. предлага да се назначи
стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара К..
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. В. страда от параноидна
шизофрения, епизодично протичане с устойчив дефицит, параноиден синдром. При него са
налице психични увреди в резултат на психично разстройство, като с това се покриват
критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от 33. Поради това си разстройство в момента
освидетелстваното лице може да представлява опасност за близките и и за околните с което
се покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде настанен на
задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. /или в стационарни
условия/ за срок от три месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице
1
способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи
лице от кръга на близките му или служебно лице, което да изразява информирано съгласие
вместо него.
Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище относно
главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на
психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради
заболяване в момента лицето представлява опасност за себе си и за околните, тъй като може
да извърши престъпление, невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на
критичност към заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от
кръга на близките или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него.
Освидетелстваното лице е опасно за себе си и за околните. Препоръчва се задължително
лечение в ДПБ – К. за срок от три месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - психиатричната
експертиза , която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена,
поради което я кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си
и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице
изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на В..
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и
лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1,
т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на
психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ ,
лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките
си. По делото безспорно се установи агресивно поведение и безкритичност към
заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваното лице и на
околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва да бъде
настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от три месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице способност да
изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи
друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно и това лице е
именно Е.ия М.О. – експерт „Здравеопазване” при Община – гр. Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице на Б. Н. В. , ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул.
„В.“, № 56, на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на лечение – стационарна, за
срок от ТРИ месеца, считано от влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.ия М.О. – експерт „Здравеопазване”
при Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваното
лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като
обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3