Р Е Ш Е Н И Е
№ 66 / 14.6.2019г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На тридесети май две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........79............по описа
за...............2019................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Г.С.Р. чрез пълномощника му адв. С.И. против наказателно постановление № 02-25 от 01.03.2019 година на Началника отдел Рибарство и контрол – Черно
море гр. Бургас към Главна дирекция
Рибарство и контрол при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас скоето на същия жалбоподател за
извършено административно нарушение по
чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарство и
аквакултури е наложено административно наказание глоба в размер на
1 500 лв. на основание чл. 70 ал.1 от същия закон, както и на
основание чл. 90 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите / ЗРА / е
постановено отнемане в полза на Държавата на рибата и уредите с която тя е
придобита – 1 брой риба от вида шаран от
1, 5 кгр. , 1 бр. риболовна пръчка марка Алпин и 1 брой машинка респ.
макара PES 11.
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено
и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление , като твърди , че извършеното от него не представлява адм.
нарушение по смисъла на ЗРА и че отделно
извършеното от него деяние се явявало маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че
по този начин адм. наказващия орган е извършил нарушения при приложението на
закова – в случая Закона за рибарството и аквакултурите тъй като неправилно е квалифицирал
извършеното от него адм. деяние като адм. нарушение и затова обжалваното наказателно
постановление се явявало неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено
изцяло .
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован се явява лично ,
като същият чрез пълномощника си и
процесуален представител взема становище по жалбата като я поддържа като
твърди, че не е извършил процесното вменено му адм. нарушение , както и че извършеното
от него дори да се счете като адм. нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН , както и че адм. наказващия
орган с издаденото от него наказателно постановление неправилно е приложил
материалния закон и затова моли съдът да отмени обжалваното от него наказателното постановление изцяло. Отделно
жалбоподателя чрез процесуалният си представител твърди, че по отношение на
него са налице многобройни смегчаващи вината му обстоятелства които показват
явното несъответствие между извършеното от него адм. деяние и наложеното му
адм. наказание които основания също
влекат до извода за отмяна на наложеното му адм. наказание.
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява негов процесуален представител в
съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Г.Р. наказателно
постановление № 02-25 от 01.03.2019 година
на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури гр. Бургас е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № В 0008420 от 04.09.2018 г., затова , че
на 04.09. 2018 г. в 11. 30 часа при извършване на проверка
се установило , че жалбоподателят
Р. извършва любителски риболов на водоем язовир Камчия преди моста на село Манолич в местност Драганов дол , с един
брой въдица - риболовна пръчка Алпин и макара към нея PES 11 , с което жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите във връзка със Заповед №
РД 09 – 98 от 26.02.2016 г. на
Министъра на земеделието и храните и за
което адм. нарушение на основание чл. 70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите му е наложено адм. наказание- глоба в
минимален размер от 1500 лв.. и
на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА са
отнети в полза на Държавата на рибата и собствените на жалбоподателя Р. уреди с
която тя е придобита – 1 брой риба от вида шаран от 1, 5 кгр. , 1 бр. риболовна пръчка марка
Алпин и 1 брой машинка респ. макара PES 11 .
Горепосочената фактическа обстановка по делото се
подкрепя от от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели О.Р. и Н.К.
, които се явяват очевидци на
извършеното от жалбоподателя деяние и
които твърдят по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно
нарушение , описано в наказателното постановление .
Жалбоподателят чрез пълномощника си твърди в съдебно
заседание , че не е ловил на забранено за риболов място, тъй като мястото
където е извършвал любителски риболов е било разрешено за такъв , като
представя писмени доказателства в тази насока - нормативни актове и гласни
такива – показанията на свидетеля Либчев който е разпитан като такъв в съдебно
заседание .
Не се спори между страните по делото,
че жалбоподателят Р. е притежавал билет за любителски риболов важащ за
процесната дата 4.9.2018 г. когато е извършвал любителски риболов в местността Драганов дол преди моста за язовир Камчия. Тука следва да се отговори на въпроса дали на това
място където е извършвал риболов
жалбоподателя Р. е било забранено за риболов
като в тази връзка следва да се определи дали в частност е попадало в санитарно- охранителната зона на
язовир Камчия или извън нея.
Действително със заповед № РД 09-98 от
26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните е забранено
извършването на риболов през 2016 , 2017
и 2018 г. в рибностопанските обекти по чл.
3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА , какъвто безспорно се явява язовир Камчия. В същата
заповед е посочено , че е забранен риболова в язовир Камчия съгласно приложение № 1 от Наредба № 37 от
10.11.2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост , в
рибностопанско отношение и правилата за
извършване на стопански , любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл. 3 ал.1 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите издадена от Министерството на околната среда и водите и
Министерството на земеделието и храните
, като в последната наредба в приложение № 1 е посочено , че за язовир
Камчия чието основно предназначение е за
питейно- битово водоснабдяване
любителския риболов е разрешен
единствено извън санитарно –
охранителната зона . Следователно може
да се извършва любителски риболов извън санитарно – охранителната зона на
язовир Камчия , което право е дадено от горепосочената Наредба № 37 от
10.11.2008 г. на съответния риболовец който притежава надлежно заверен билет за
любителски риболов който нормативен акт е с по – висока степен на йерархия
от процесната горепосочена заповед. Видно обаче от
приложените по делото доказателства от
пълномощника на жалбоподателя – запитване
от същия до Директора на Басейнова дирекция Черноморски регион и
издадената му въз това негово запитване – справка от Министерството на околната среда и водите
е че към процесния период на извършване на деянието от жалбоподателя , а и към
настоящия момент няма издадена
заповед на Министъра на околната среда и
водите за учредяване на санитарно- охранителна зона около язовир Камчия ,което води до
единствения , че такава липсва , като по делото е без значение кой правен
субект може да инициира тази процедура и кой може да я осъществи занапред.
Разпитания в съдебно заседание
свидетел Либчев твърди, че жалбоподателя е извършвал любителски риболов на река
Камчия , като и свид. Р. твърди това , но последният посочва , че мястото
където е извършвал риболов жалбоподателя е вече язовир Камчия. Съдът намира ,
че е в тежест на адм. наказващия орган да ангажира неопровержими доказателства
, че жалбоподателя е извършвал риболов на самия язовир Камчия и респ. в
неговата санитарно- охранителна зона
т.е. в забранено за риболов място и тъй като по делото адв. наказващия
орган не ангажира такива категорични доказателства , а и с оглед на факта , че
язовир Камчия няма санитарно- охранителна зона , то съдът намира , че
жалбоподателя е извършвал риболов на
разрешено затова място , извън
санитарно- охранителната зона на язовир Камчия. По този начин съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил деянието което е адм. нарушение на разпоредбата на
чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА от обективна страна и респ. не е извършил вмененото му
адм. нарушение с оглед на което съдът
намира, че адм. наказващия орган не е приложил правилно материалния закон – в
случая ЗРА и затова процесното наказателно постановление се явява напълно
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло .
Жалбоподателят твърди, че в случая за налагане на адм. наказание спрямо
него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от
него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното
наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът
намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя и дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и дали понеже административнонаказващия орган не е
приложил същата разпоредба , въпреки , че е отчел липсата й , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и
към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже самото адм. нарушение е
формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно
процесно нарушение, респ. деянието е
общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН , тъй
като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите общественоопасни последици . В случая законът
е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от
закона срок е достатъчно само неговото
наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя , макар да не са увредени никакви права и съответно установения в страната правов ред
, нито пък съответни конкретни права , но то по своята форма е адм. нарушение .
Затова съдът намира, че въпреки , че по
делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя
има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект
в Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално
извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира ,
че това извършено от жалбоподателя
деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да
е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от
настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно
постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя дори
да е адм. нарушение то не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН ако бе адм.
нарушение и не може да се отмени на това искано от жалбоподателя основание посочено
в жалбата му процесното наказателно постановление .
В случая съдът намира, че е установено по един
несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят не е извършил горепосоченото
адм. нарушение за което напълно
неправилно и незаконосъобразно на същият
жалбоподател му е наложено административно наказание – глоба в
минималния размер предвиден в 70
ал.1 от ЗРА за такова адм. нарушение , а именно –в размер на 1500 лв. и е постановено отнемане в полза на
Държавата на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА,
поради което същото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление №
02-25 от 01.03.2019 година
на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури гр. Бургас което е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № В 0008420 от 04.09.2018 г.
против Г.С.Р. с ЕГН ********** същият с постоянен адрес *** , същият и със
съдебен адрес за връчване на съдебни книжа
и съобщения - гр. Бургас ул. Шейново № 92 чрез адвокат С.И.И. с което
на Г.С.Р. за твърдяно извършено от него административно нарушение на дата 04.09.2018
година по чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите във връзка със Заповед №
РД 09 – 98 от 26.02.2016 г. на
Министъра на земеделието и храните на
основание чл. 70 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите му е
наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 1500 лв.. и на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата рибата и
собствените на Г. Р. уреди с която тя е
придобита – 1 брой риба от вида шаран от
1, 5 кгр. , 1 бр. риболовна пръчка марка Алпин и 1 брой машинка респ. макара PES 11,
като напълно незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: