№ 92
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430201278 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № Р-000185 от 10.06.2022
година Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията
за защита на потребителите, с което на основание чл. 210 В от ЗЗП на ***, със
седалище и адрес на управление в ***, ***, представлявано от *** – *** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000
лева за извършено административно нарушение по чл. 68 В във вр. чл. 68 Г
ал. 1 от ЗЗП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован се представлява в съдебно
заседание от адвокат И. Й.. В писмени бележки ангажира становище, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е
и в хода пред наказващият орган и пред въззивният съд не се доказва
извършено нарушение. Твърди, че предлагането на услуги на потребителя/
какъвто е процесния случай със свидетеля А. В./ не представлява нелоялна
търговска практика. Налице са писмени документи, подписани лично от него
като за санкционираното дружество не съществува задължение да изследва
здравословното състояние на клиентите си и тяхната възможност да преценят
1
своите интереси. Моли съда да вземе предвид и обстоятелството, че
впоследствие сключеният с В. нов договор е бил анулиран и за никоя от
страните не са настъпили вреди. Адвокат Й. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява. В
писмено становище счита, че наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано, издадено е в съответствие с материалния и
процесуалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.
Навеждат се доводи, че в хода на извършената то Комисията проверка е
установено, че търговецът е приложил спрямо А. И. В. от *** нелоялна
търговска практика по смисъла на чл. 68 В, чл. 68 г ал. 1 във вр. ал. 2 от ЗЗП,
изразяваща се в неполагането на достатъчно грижи към една уязвима група
потребители и съществено пременяне на икономическото им състояние.
Изложени са съображения, че нарушението не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. ІІ
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото Заповед № 358 ЛС
от 22.04.2015 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите
е, че Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен е овластен да издава наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗЗП.
Със Заповед № 412 на Заместник - Председателя на КЗП, потвърдена с
Решение на ВАС № 7641 от 07.12.2015 година на *** било забранено да
прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г ал. 1 във вр. чл.
68 г ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
2
С Наказателно постановление № Р – 048867/27.01.2021 година на
Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита
на потребителите, потвърдено с Решение на Районен съд Плевен по НАХД №
498/2021 година по описа на същия съд и Наказателно постановление №202-
0048724/09.01.2020 година на Директор на Регионална Дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара”
към Комисията за защита на потребителите, потвърдено с Решение на
Районен съд Левски по НАХД № 154/2020 година по описа на същия съд, ***
било наказано по административен ред за извършени нарушения по чл. 210 В
от Закона за защита на потребителите.
През месец декември на 2019 година, А. И. В. от ***, ЕГН **********
бил опериран за карцином на сигмата, след което започнал да пие алкохол. В.
било проведена химиотерапия. Въпреки проведеното след нея
медикаментозно лечение състоянието на В. се влошило, което наложило
хоспитализацията му в клиника по неврология на 07.12.2021 година. В. бил
диагностирициран с „Ограничена атрофия на главния мозък“. След проведени
изследвания А. В. бил изписан от клиниката на 10.12.2021 годна с
окончателна диагноза „Тежка корова атрофия“ като са констатирани прояви
на качествени промени в съзнанието с психотична продукция, персистиращи
когнитивен дефицит и дискоординационен синдром.
На 07.01.2022 година А. В. посетил клон на ***, находящ се в *** ***,
за да плати месечната си сметка към оператора. Когато се прибрал вкъщи,
свидетелката *** В.а – негова *** видяла да носи в себе си някакъв договор,
подписан между него и мобилния оператор. Когато се зачела в съдържанието
на договора свидетелката В.а установила, че същият договор представлява
новоподписан такъв за срок от две години, месечна такса от 31.99 лева и
включени услуги, които баща и обективно не можел да ползва предвид
здравословното си състояние. След като проверила и стария договор, въз
основа на който В. ползвал услугите на *** В.а срещу месечна такса от 16,99
лева констатирала, че същият бил сключен на 18.01.2021 година и бил
валиден до 18.01.2023 година, т. е към 07.01.2022 година сключването на нов
договор било абсолютно излишно. Предвид това обстоятелство, на 11.01.2022
година свидетелката В.а посетила магазина на мобилния оператор, обяснила
състоянието на баща си и помолила новият договор да бъде анулиран. В
3
магазина операторът отказал да прекрати договора без неустойки и номера
бил пренесен към друг оператор. А. В. бил уведомен, че дължи 300 лева
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
На 12.01.2022 година свидетелката *** В.а сезирала с жалба КЗП –
Плевен, в която подробно описала горните обстоятелства с молба за
съдействие да бъде сторнирана горната неустойка.
На 13.01.2022 година, жалбата ведно с копие на приложените към нея
документи били изпратени до *** като било указано на 26.01.2022 година да
представят становище по жалбата и копие на всички договори, сключени с
потребителя. На 31.01.2022 година търговецът предоставил изисканите
документи по електронната поща. В становището си посочил, че с оглед на
прилагани добри търговски практики от *** неустойките са кредитирани и
няма да бъдат изисквани от А. В., като били приложени и справки от
системата за издадени кредитни известия.
На 25.03.2022 година на *** *** лице бил съставен акт за извършено
административно нарушение чл. 210 В ЗЗП за това, че 07.01.2022 година, в
разрез изискването за добросъвестност и професионална компетентност,
търговецът прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в във
вр. с чл. 68г ал. II от ЗЗП и Заповед 412 на Председателя на КЗП, влязла в сила
с решение на ВАС № 7641 от 07.12.2015 година, чрез подвеждането на А. В.
от *** да подпише нов договор за услуги, от които няма нужда и с много по-
висока месечна такса. Актът за установяване на административно нарушение
бил съставен в отсъствие на нарушителя след отправена покана, на която
никой не се отзовал. Впоследствие бил предявен и връчен на лице по
действащ трудов договор с търговеца.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира *** *** с имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 210 в ЗЗП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
№ Р-000185 от 10.06.2022 година Директор на Регионална Дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол
на пазара” към Комисията за защита на потребителите; оригинал от доклад и
заключение; акт за установяване на административно нарушение № 000185 от
4
25.03.2022 година на главен инспектор в Област Плевен – КЗП; оригинал от
товарителница от 30.06.2022 година за изпращане на жалба срещу процесното
наказателно постановление и обратна разписка; оригинал от жалба срещу
наказателно постановление № Р-000185 от 10.06.2022 година Директор на
Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите; заверено копие от придружително писмо № Р-03-727 от
14.06.2022 година и оригинал от обратна разписка за връчването му;;
оригинал от писмо с изходящ № 41#1 от 05.01.2022година; оригинал от
разписка към акт за установяване на административно нарушение № 000185
от 25.03.2022 година на главен инспектор в Област Плевен - КЗП; оригинал
от писмо с изходящ № Р-03-258 от 10.03.2022 година и обратна разписка за
връчването му; оригинал от писмо с изходящ № Ц-03-1868 от 08.03.2022
година; оригинал от разпечатка от имейл с изходящ № Р-03-42 от 31.01.2022
година; копие от приложение към договор № *********; разпечатка от
системата на мобилния оператор; оригинал от писмо с изходящ № Р-03-42 от
13.01.2022 година; разпечатка от имейл; заверено копие от Заповед № 354 от
02.06.2022 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите;
заверено копие от Заповед № 358ЛС от 22.04.2015 година на Председателя на
Комисия за защита на потребителите; разпечатка от подадена през КЗП
портал жалба с входящ № Р-03-42 от 12.01.2022 година, ведно с приложения
към нея /копие от епикриза на името на А. И. В. и пълномощно от негово име
в полза на *** А.ова В.а/.
В подкрепа на възприетите от съда и описани по горе фактически
обстоятелства са и събраните гласни такива посредством разпита на
свидетелите С. Н. Н., С. Г., *** В.а.
В хода на съдебното производство са изслушани и показанията на
свидетелката А. К. – ***. Същата установява, че лично разговаряла с А. В. в
деня на подписване на новия договор, самият той поискал това и
собственоръчно се подписал.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
5
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата
материална и териториална компетентност, съставянето на акта е извършено
след нарочно отправена покана, която била сведена до знанието на
жалбоподателя, но същият не се отзовал, актът е връчен по надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Уредба на нелоялната търговска практика се съдържа в глава ІV, раздел
ІІІ от Закона за защита на потребителите, която съответства на разпоредбите
на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11.05.2005 г. относно нелоялните търговски практики.
6
Дефиницията на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 от ДР на
ЗЗП, а именно: всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от
страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите. С нормата на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за извършване
на нелоялна търговска практика. Според чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговската
практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга
или към когото е насочена, или на средния член от потребители. "Съществено
изменение на икономическото поведение на потребителите" е налице, когато
в резултат на използваната търговска практика се намалява значително
способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или
услуга, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел
без използването на тази търговска практика - § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 68г ал. 1 от ЗЗП търговската практика е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители.
Алинея две на същата разпоредба установява, че търговска практика
енелоялна и в случаите когато същата е от естество да промени съществено
икономическото поведение на ясно установима група от потребители,
особено уязвими към търговската практика или към стоката или услугата, за
които се отнася търговската практика, поради техен умствен или физически
недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да
предвиди това.
Разпоредбата на чл. 68 л ал. 1 ЗЗП предвижда, че когато Комисията за
защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна
председателят на Комисията издава заповед, с която забранява прилагането на
търговската практика.
Безспорно установено е по делото, че срещу жалбоподателят има
7
издадена Заповед, забраняваща му при упражняване на своята дейност да
използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г. ал. 2 ЗЗП- в
противоречие с изискването за добросъвестност и професионална
компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено
уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя
съществено икономическото им поведение като им предоставя по
неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от
правото им да вземат информирано търговско решение.
Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че на
07.01.2022 година в магазин на ***, находящ се на *** при обслужването на
клиента А. И. В. от ***, издадената срещу дружеството заповед е била
нарушена. Представените по делото писмени доказателства категорично
установяват изключително влошеното здравословно състояние на В. към
горната дата и изводимите от него персистиращи когнитивен дефицит и
дискоординационен синдром, водещи до невъзможност за вземане на
осъзнати решения. В това състояние на В. посетил търговският обект със
съзнанието, че заплаща месечната си сметка, а всъщност е бил подведен че
договорът му бил изтекъл, а в действителност бил абонат по договор с №
*********, сключен на 18.01.2021 година за слрок от 2 години и месечна
такса от 16,99 лева. Сключеният, със съдействието на служителя А. К. нов
договор бил с много по – висока такса от 31,99 лева, която същият не можел
да заплаща, а предлаганите услуги били в по голям обем от нужните за В.,
който страдал от тежки мозъчни увреждания. Безспорно действията на
търговеца противоречат на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност.Случая касае упражняване на нелоялна търговска практика по
отношения на уязвима група по белега „ възраст“, която накърнява
способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост и го
принуждава да вземе решение за сделка, която не би взел при други
обстоятелства.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите С. Н., С. Г. и *** В.а и
ги кредитира с доверие. Същите са последователни, еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и с писмените доказателства по
делото относно хронологията на извършената проверка, установените
обстоятелства, както и за здравословното състояние на А. В.. Ето защо съдът
възприе горните показания като достоверни и безпристрастни. Показанията
8
на свидетелката А. К. от своя страна са едностранчиви, лишени от
конкретност и не на последно място, произхождат от лице, намиращо се в
трудово правоотношение и понастоящем с търговеца, което предопределя
тяхната предубеденост.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ
намери, че атакуваното наказателно постановление, с което е санкциониран
жалбоподателя е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е
издадено от компетентен по материя, място и степен орган в съответствие
както с материалният, така и с процесуалният закон. Спазени всички
изисквания на закона по установяването на нарушението, съставянето на
АУАН и издаването на наказателно постановление в рамките на
законоустановените срокове. Наложеното на *** *** административно
наказание е правилно определено като вид и конкретизирано около неговия
минимален размер, предвиден в разпоредбата на чл. 210 В ЗЗП при отчитане
конкретната тежест на извършеното нарушение и обстоятелството, че същото
представлява повторно. Съдът не възприе доводите на процесуалният
представител на жалбоподателя за маловажност на нарушението по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Събраните по делото доказателства не установяват същото
да се отличава със значително по – малка степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушения от същия вид. Изложените от страна на
същия обстоятелства, че договорът от 07.01.2022 година бил прекратен без
неустойки, това че операторът бил издал инструкция към служителите за
обслужване на клиенти над 75 години, липсата на имуществени вреди от
нарушението съдът възприе единствено като смекчаващи отговорността
обстоятелства, които правилно наказващият орган е отчел и е наложил
санкция към минималния размер, предвиден в ЗЗП за конкретното
нарушение. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-000185 от 10.06.2022
година Директор на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията
за защита на потребителите, с което на основание чл. 210 В от ЗЗП на ***, със
седалище и адрес на управление в ***, ***, представлявано от *** – *** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000
лева за извършено административно нарушение по 210 В от ЗЗП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. чл. 63 Д ал. 3 ЗАНН във вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. чл.27 е от Наредбата за изплащане на правната
помощ ОСЪЖДА***, със седалище и адрес на управление в ***, ул. *** ***,
представлявано от *** – *** да заплати на Комисия за защита на
потребителите, гр. ***, *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10