№ 34659
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110136033 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 214270/18.06.2025
г., уточнена с молба с вх. № 235355/04.07.2025 г. от Р. М. М., ЕГН **********
срещу **************, със седалище и адрес на управление: *********,, с
която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.124, ал.1 вр. чл.117, ал.2 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено, че Р. М. М. не дължи по отношение на ответника *********
сумата в размер на 18 334 лева /осемнадесет хиляди триста тридесет и
четири/ лева и придобити по силата на договор за цесия с ******** и
регистрирани в Централен кредитен регистър към БНБ с идентификатор на
кредит EOSDP000000001316644, поради погасяване на вземането по
давност и като такова не подлежи на принудително изпълнение.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил заем с
трето лице, въз основа на което за процесния заем има влязло в сила решение
по гр. д. № 48591/2012 г. Твърди, че след влизане в сила на решението, третото
за делото лице е цедирало вземанията на ответника.
Извежда правен интерес от факта, че в ЦКР фигурира като длъжник с
непогасен кредит спрямо ответника като цесионер спрямо първия кредитор.
Позовава се, че ответникът издал писмо, че не може служебно да отпише
кредита, въз основа на подадена молба от ищеца.
Твърди, че вземанията, установено със съдебното решение са погасени
по давност.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В допълнителна молба уточнява, че единственият източник на
информация към момента са данните от справката на ЦКР, съгласно който
запис в графа „Усвоен период размер на просрочване“ е отразено крайно салдо
1
от 18 833 лева. Посочва, че размера цената на иска е 18 334 лева.
Обосновава правния интерес с извънпроцесуалното поведение на
ответната страна, изразено с писмо до ищеца, в което е изрично посочено че
дружеството я третира като свой длъжник по силата на договор за цесия, така
и поддържането на съответната информационна партида в Централен
кредитен регистър при БНБ. По този начин се създава привидност относно
съществуването на активни задължения, което би представлявало и пречка за
отпускане на средства от финансова институция при необходимост.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
Решение по гр.д. 48591/2012 г. на СРС, 69 състав; Справка за кредитна задлъжнялост на
БН-ЦКР № 74581/23.05.2025 г.; Писмо от ответника с отказ за отписване на задължения.
Моля на основание чл. 190 ГПК съда да задължи ответната страна да
представи всички относими документи, въз основа на които е придобила
процесното вземане, както и изчисление на актуалния размер на задължението
към момента.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът твърди, че исковата претенция е
недопустима. Липсвало правен интерес, тъй като нямало образувано
изпълнително дело. Твърди, че подаването на данни по чл.10 от Наредба № 22
от 16.07.2009 г. вр. чл.3 ЗКИ е задължение на ответника, дори да е погасено
самото право на принудително изпълнение. Позовава се на Определение №
967/15.03.2024 г. по ч. гр. д. № 436/2024 г. на ОС – Варна. Твърди, че
настъпилата давност не освобождава ответникът да изпраща данни до ЦКР.
Освен това счита, че след като не са предприемани действия, то искът е
недопустим. Отделно от това счита, че искът е частично недопустим, тъй като
общото задължение на ищеца към ответника е 15 556.00 лева. Следователно
искът е недопустим за сумата от 2 778.000 – горницата от действително
дължимия размер към датата на подаване на исковата молба до предявения
размер на иска. При условията на евентуалност, по основателността на иска не
оспорва, че давността е настъпила и че не са предприети действия по
принудително събиране на вземания. Признава иска.
Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а при
условията на евентуалност като частично недопустимо. По същество признава
иска. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да приложи
чл.78, ал.2 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
2
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С уточнителна молба с вх. № 235355/04.07.2025 г. ищецът уточнява, че
обосновава правния интерес от водене на настоящото дело, че ответникът е
изпратил писмо до ищеца като я третира като длъжник и че същият поддържа
съответната информационна партида в Централния кредитен регистър при
БНЛ. Твърди, че това, че има непогасени задължения е пречка за отпускане на
кредит. Твърди, че ответникът не е изразил изричен отказ от евентуалните си
право спрямо ищеца.
Ищецът извлича правен интерес от това, че неговото име фигурирт като
длъжник в Централния кредитен регистър (ЦКР). Ищецът извлича този
интерес от факта, че е пуснал запитване на ответника, с което иска да бъде
изтрит от този регистър, тъй като вземането е погасено по давност (л.9-10 от
делото). Извлича интерес, че ответникът е отговорил на запитване на ищеца
за това дали е длъжник.
Ответникът, въз основа на искане от ищеца, което е подадено до
регистратурата на ответника подава отговор, с което обяснява какъв е редът за
водене на ЦКР и как се вписват, отбелязват или заличават факти и
обстоятелства (л.9-10 от делото).
Следователно настоящото дело е образувано и ищецът черпи правен
интерес от водене на настоящото дело само въз основа на факта, че
ответникът е отговорил на официално писмено запитване отправено от ищеца
до ответника. Като правен интерес ищецът иска да бъде заличен като
длъжникът той и неговият наследодател в ЦКР.
Предявен е отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на
ответника суми, тъй като са погасени по давност. Институтът на давността е
институт на материалното право, което лишава възможността на кредитора да
се търси по принудителен ред притезанието. Давността е период от време, с
което се погасява не самото субективно материално право, а право на
принудително изпълнение. Ето защо дори и да е настъпила давността,
вземането съществува, защото платеното по него не е без основание, на
основание чл.118 ЗЗД.
На първо място, съдът приема, че липсва правен интерес от водене на
настоящото дело. Ищецът твърди, че имал суми към ответника, но ответникът
не ги търси по съдебен ред, но отговорил на писмено запитване от ищеца. По
делото се установи, че това писмо е издадено от ответника, но по молба на
ищеца, тъй като същото е признато от ищеца в ИМ (виж и л.9-10 от делото).
Няма доказателства ответникът да е предприел каквито и да са действия –
извънсъдебни или съдебни за търсене на сумата. Няма и такива твърдения,
3
няма и твърдения, че ответникът търси сумите си по някакъв начин. Има
твърдения, че ищецът бил вечен длъжник, без да се ангажират доказателства
за това. При това положение съдът приема, че липсва правен интерес от
водене на настоящото дело. Ответникът нито търси ищеца, нито е предприел
каквито и да са действия. А напротив ищецът е подал молба на ответника да
установи дали някъде било записано в регистрите на ответника, че дължи
сума, за която неговият наследодател е бил осъден. Липсата на правен интерес
се доказва от факта, че липсват действия от страна на ответника, т.е.
принудителни. Когато длъжникът се позовава па погасителна давност той се
защитава срещу принудително изпълнение, а не изобщо, че вземането не
съществува, защото както посочихме по-горе самото субективно материално
право не се погасява.
Съгласно твърденията в ИМ и нейното уточнение следва, че ищецът иска
да му се заличат данните в регистъра на ответника. Това е така, защото било
записано, че той е длъжник и това ме пречи при отпускане на следващи
кредити. Ето защо ищецът има правен интерес да води дело по чл.39, ал.1
ЗЗЛД вр. чл.17 от GDPR. Ищецът следва да организира защитата си по друг
начин, а не чрез граждански иск. Следва да поиска да му бъде изтрито досието
– защита на правото на бъдеш забравен. В този смисъл е Решение №
12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. на ВАС.
Както съда написа по-горе, за предявения иск липсват доказателства за
правен интерес. От 2016 г. (осъществена цесията) не са предприети такива
действия на ответника, които до обусловят правен интерес от водене на
настоящото дело. Липсват доказателства и за издаден ИЛ. Напротив, ищецът
по своя инициатива „търси под вола теле“ и търси по своя инициатива да се
издаде писмо, справка от ответника, че има суми от 2016 г. и тези суми са
погасено по давност и желае да бъде заличен от ЦКР. Над 6 години, от 2016 г.
до 2025 г., ответникът не е предприел каквито и да са действия, за да
обусловят правен интерес от настоящия иск. Липсва образувано изпълнително
дело.
На следващо място, ищецът твърди, че има спор. Същевременно пише, че
отказва да плати, а ответникът не си търси сумите. При това положение съдът
приета, че липсва гражданскоправен спор между страните, който да налага
уреждане на спора със СПН. Липсват доказателства, че страните спорят, че
дори ответникът търси сумата и я брои като дължима.
Следователно редът на защита на ищеца да бъде заличен като длъжникът
от ЦКР не е чрез отрицателен установителен иск. Този иск има за предмет да
се реши със силата на пресъдено нещо, че сумата не подлежи на принудително
изпълнение, доколкото платеното след настъпила давност и платено с
основание (чл. 118 ЗЗД). Това е така, защото погасителната давност лишава от
възможност кредиторът да търси принудително изпълнение, но не е институт
на материалното право. При настъпила давност самото задължение не се
погасява, не се заличава.
4
В исковата молба са изложени твърдения, че е налице правен интерес, тъй
като името на ищеца и на ответника фигурират в ЦКР, а ответникът отказал да
ги заличи, въз основа на писмена молба от ищеца до ответника. При това
положение съдът приема, че правения интерес на ищеца е да води иска по
чл.39, ал.1 ЗЗЛД вр. чл.17 от GDPR, а не гражданския иск оп чл.124 или
чл.439 ГПК. Изложените факти и обстоятелства не кореспондират с така
формулираната защита (петитум). Това е така, защото така предявеният иск не
цели защита от принудително изпълнение. А ищецът именно иска защита от
това, че името му фигурира в ЦКР. Следователно при така възникналия
проблем не е налице гражданско правен спор, който да обуславя надлежното
съществуване на правото на иск и да съответства на търсената защита – да се
установи, че вземането не съществува, тъй като е погасено по давност. Както
съдът изложи по-горе, погасяването по давност има значение за
принудителното изпълнение, но не и ответникът да спре да звъни или да
заличи от ЗКР ищеца. Редът на защита при изложените факти и обстоятелства
е друг, но не и граждански, който да налага намесата на настоящия
граждански съд.
Регистрираните по реда на чл. 3а от ЗКИ лица са длъжни да събират и
подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за
всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези
кредити до окончателното им погасяване съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
22/16.07.2009г., издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен
регистър. От друга страна погасителната давност, на която се позовава
длъжникът- ищец по делото е материалноправен институт и изтичането на
определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане,
а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава
да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл отказът да се заличи едно
неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не е в противоречие с
изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото
задължение не е погасено. Погасена е само възможността на кредитора да
предприеме неговото принудително удовлетворяване.
Следователно, дори и да се уважи иска, ищецът няма да получи търсената
защита да бъде заличен от ЦКР, тъй като с това не се погасява самото право.
То продължава да съществува и ответникът е длъжен да го подаде като данни
в ЦКР. Ето защо с предявения иск ищецът няма да постигне целта си – да бъде
заличен от регистъра. Ето защо ищецът няма правен интерес от настоящия
иск.
По делото не се установи никакви действия на ответника, нито да има
издаден ИЛ за сумите. Следователно фактът, че ищецът фигурира в ЦКР,
както и неговият наследодател, не обуславят защитата по чл.124 ГПК. Освен
това ответникът изцяло признава иска, че сумата е погасена по давност,
поради което не е предприел принудителни действия.
5
Не е достатъчно да се води дело по чл.124 ГПК или чл.439 ГПК само въз
основа на факта, че името на ищеца, неговият наследодател, са вписани в
регистър. Редът за заличаване от този регистър не е по ГПК, а по ЗЗЛД и АПК.
Нито е достатъчно търсенето по телефон. Още по-малко издадено писмо от
ответника, въз основа на подадена писмена молба от ищеца до ответника, на
който ответникът има задължение да отговори.
Следва да се отбележи, че правилно ответникът отбелязва, че исковата
молба е нередовна. Въпреки указанията на съда. Един път ищецът се позовава,
че сумата, за която предявява иск е 18330.62 лева. От друга страна се позовава
на ЦКР, където е записано 15 556.00 лева. Липсва доказателства за правен
интерес за разликата между двете суми. Въпреки указанията на съда ищецът
не успя да индивидуализира вземането, да уточни претенцията си, да отстрани
нередовностите на исковата молба.
С оглед изложеното съдът приема, че липсва правен интерес от водене на
делото, липсва гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда,
ищецът не е отстранил в срок нередовностите.
Наличието на спор и правен интерес са положителни абсолютни
процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, липсата на които
определя иска и производството като недопустими. Ето защо производството
е недопустимо и следва да бъде прекратено и исковата молба върната, на
основание чл.130 ГПК, както и по чл.1129, ал.2 ГПК..
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски. Същият не
претендира и се позовава на чл.78, ал.2 ГПК, поради което не следва да му се
присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 214270/18.06.2025 г., уточнена с молба с
вх. № 235355/04.07.2025 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 36033/2025 г. по описа на СРС, поради липса на гражданскоправен
спор и правен интерес и поради неотстраняване на нередовности в срок, на
основание чл.129, ал.2 и чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7