Р Е Ш
Е Н И Е
№
............
гр. Кюстендил, 09.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1528 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.Д.Х.
против П.К.М..
В исковата молба се сочи, че
страните по делото са съсобственици
на недвижим имот с идентификатор 41112.500.914 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-18-96/28.10.2008
година на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 310 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи
имоти с идентификатори:
41112.500.915; 41112.500.1138; 41112.500.913; 41112.500.900; 41112.500.899, ведно с находящите се в този имот
самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.1;
41112.500.914.2; 41112.500.914.3 и 41112.500.914.4.
В процесния имот се намирали и сгради от допълващото
застрояване, които не били заснети и
отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, а именно: Масивна едноетажна пристройка
към съществуваща лятна кухня, с
идентификатор 41112.500.3 (идентификатор на лятната кухня), калканно долепена до съществуващи едноетажни
постройки на допълващо застрояване в
съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на
границата с ПИ с идентификатор
41112.500.915 и Масивна едноетажна постройка, лятна кухня, калканно залепена до лятна кухня с идентификатор
41112.500.3 и с границата на имоти с идентификатори 41112.500.915 и 41112.500.899 и с площ от 21 кв. м. В процесния
имот имало изградени две летни кухни.
Ищецът притежавал ½ идеална
част освен от поземления имот с идентификатор 41112.500.914 и
самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.914.1.3, със
застроена площ от 56.75
кв. м., ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата, по силата на влязло в сила
постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително
дело № 20147430400076 по описа на ЧСИ Е. Х..
С решение № 205 от 06.04.2017
година, постановено по гражданско дело № 789 по описа на Кюстендилския Районен
съд за 2016 година и влязло в законна сила на 27.07.2017
година, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС било разпределено ползването на незастроената
част на процесния имот между страните. В
мотивите на този съдебен акт било посочено, че ответникът К. следва да ползва сграда с
идентификатор 41112.500.914.3
със застроена площ от 26
кв. м., построена по границата на имот с идентификатор 41112.500.899, а
останалата застроена част от 21
кв. м. би следвало да се ползва от ищеца Х.. Това се отнасяло и за сграда от
допълващото застрояване с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с
идентификатор 41112.500.915.
Сграда с идентификатор
41112.500.914.2 със застроена площ от 43 кв. м. също попадала върху
земя, от която ищецът притежавал ½ идеална част, а посоченият като
самостоятелен обект 41112.500.1.2 - стая на втория етаж, се
ползвал от ответника без да представлява самостоятелен обект по
см. на ЗУТ.
Твърди се,
че доколкото страните притежавали равни права върху процесния недвижим имот, по
силата на приращение би трябвало да притежават и равни права върху изградените върху този имот сгради.
Въпреки
това от 2015 година ответникът К. лишил ищеца от ползването на сгради,
които са отразени в кадастралния регистър, като владеел по - голямата част от имота
и от сградите и пречел на ищеца да ги ползва, като свалил дръжките на вратите и
заключил с катинари процесните сгради. Ответникът владеел също
и сградите от процесния имот, които не били отразени в кадастралната карта.
С нотариална покана с рег. № 2394/11.06.2018
година, получена от ответника на 12.06.2018 година, ищецът го поканил
да си разпределят ползването на процесиите сгради, както и К.
да му заплати сума в размер на 1 800 лева (50 лева за 36 месеца),
представляваща обезщетение за това, че е лишен от правото да
ползва припадащият му се по силата на приращението собствен имот
в пълен обем, но до решение на спора не се стигнало.
Ето
защо се поддържа искане на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът да
разпредели ползването на застроената част от поземлен
имот с идентификатор 41112.500.914 при равни права, а именно: сгради от допълнителното застрояване - самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със
застроена площ от 43 кв. м.;
41112.500.914.3 със застроена площ от 26
кв. м., както и сградите, които не са отразени в
кадастраната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914: Масивна едноетажна
пристройка към
съществуваща лятна кухня, с идентификатор 41112.500.3 (идентификатор на кухня),
калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо застрояване в
съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна
едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с
идентификатор 41112.500.915 и Масивна едноетажна постройка, легна кухня, калканно
залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на имоти с
идентификатори 41112.500.915 и 41112.500.899 и с площ от 21 кв.м.
Иска
се и на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сума
в размер на 1800 лева (36 месеца, считано от 01.06.2015 година
до 01.06.2018
година или по 50 лева на месец), представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на следните имоти, припадащи му се по силата на
приращението: ½ идеална
част от самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със застроена
площ от 43 кв. м.;
41112.500.914.3 със застроена площ от 26 кв. м.,
както и сградите, които не са отразени в кадастраната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914:
Масивна едноетажна пристройка към съществуваща лятна кухня, с идентификатор
41112.500.3 (идентификатор на лятната кухня), калканно долепена до съществуващи
едноетажни постройки на допълващо
застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8
кв. м.; Масивна едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с идентификатор 41112.500.915 и
Масивна едноетажна постройка, лятна
кухня, калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на имоти с идентификатори 41112.500.915 и
41112.500.899 и с площ от 21
кв. м., ведно със законната
лихва върху присъдената сума считано от
подаване на исковата молба - 20.07.2018 година до окончателното изплащане
на задължението.
При условията на
евентуалност и ако съдът приеме
горните претенции за неоснователни, се иска на основание чл. 109 от
ЗС да бъде осъден ответникът да премахне находящите
се в съсобствения на страните имот самостоятелни
обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със застроена площ от 43 кв. м.; 41112.500.914.3
със застроена площ от 26 кв. м., както и
сградите, които не са отразени в кадастралната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914:
Масивна едноетажна пристройка към съществуваща лятна кухня, с идентификатор
41112.500.3 (идентификатор на лятната
кухня), калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и
ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна
едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с идентификатор 41112.500.915 и
Масивна едноетажна постройка, лятна
кухня, калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на имоти с идентификатори 41112.500.915 и
41112.500.899 и с площ от 21
кв. м.
Претендират
се и сторените деловодни разноски.
В рамките на едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. В него се сочи, че
искът с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС е
допустим, но неоснователен. Не се оспорва твърдението, че страните са
съсобственици при разни права на процесния недвижим имот, но се такава досежно
сградите не била налице. Оспорва се правото на собственост на ищеца върху всяка
от сградите, за които се търси разпределение, с изключение на
масивна едноетажна
постройка (без да можем да уточним, дали същата е с площ от 21 кв.м., както се
твърди в и.м.) калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.914.3.
и изградена на границата с ПИ 411112.500.915 и 41112.500899.
Сочи се, че по силата на придобивна сделка,
както и на продължило повече от 20 години владение, ответникът бил
собственик на обект с идентификатор
41112.500.914.1.2, обект с идентификатор 41112.500.914.2, 41112.500.914.3
и сградите, които не са отразени на КК, а именно: (3) масивна едноетажна
пристройка към съществуваща лятна кухня (с идентификатор на лятната
кухня 41112.500.914.3), калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки
на допълващо застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ
41112.500.899, с площ от 8 кв.м. и (4) масивна едноетажна
пристройка с площ от 15 кв.м., изградена на границата с ПИ 41112.500. 915, за
изграждането на която ответникът разполагал и с писмено съгласие от
собствениците на съседния имот.
Не се оспорва правото на собственост на ищеца
върху масивна
едноетажна
постройка калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.914.3
и изградена на границата с ПИ 411112.500.915 и 41112.500899. Твърди се, че ответникът никога не
е препятствал ищеца да упражнява правото си на собственост върху същата. Входът за
тази постройка бил през собствената на ответника постройка с идентификатор
41112.500.914.3, но доколкото на ищеца не било учредено право на
преминаване през нея, той следвало да извърши необходимите действия, за
да си осигури достъп откъм терена на имота. Именно в тази връзка и с
извършеното разпределение на ползването на незастроената част от
терена по гражд.дело N789/2916 г. на КРС, на ищеца бил осигурен самостоятелен
достъп до тази постройка.
Досежно претенцията с правнооснование чл. 31. ал. 2 ЗС се
сочи, че тя е допустима, но неоснователна т.к. ищецът не
притежавал правото на собственост върху която и да било от сградите (обектите),
предмет на този иск.
Сочи се също, че според
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение би се дължало от деня на писменото поискване.
Поддържа
се становище за допустимост, но неоснователност и на евентуалната претенция с
правно основание чл. 109 ЗС.
Допълнително се сочи, че всички обекти, описани в и.м., били „търпими строежи" по см. на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, а обекти с идентификатори 41112.500.914.2, 41112.500.914.3
съществували към 1994 г.
и 1996 г.
Претендират се и сторените деловодни разноски.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото скица на
л.8 от делото е видно, че процесният поземлен имот е с идентификатор 41112.500.914 по КК и
КР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед №
РД-18-96/28.10.2008
г., с площ 492 кв.м. при съседи: 41112.500.915, 41112.500.1138, 41112.500.913, 41112.500.900,
41112.500.899, същият с номер по
предходен план 3267, кв. 83, парцел ХVII.
Отразени в кадастралната карта и 4 самостоятелни обекта – 1, 2, 3 и 4.
С постановление за възлагане на недвижим имот,
изготвено от ЧСИ Елица Христова на 13.07.2015 г., (поправено с постановление от 21.10.2015 г.) е възложен
в собственост на С.Д.Х. ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
41112.500.914, ведно с находящия се в имота самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.914.3, ведно със съответните ид.ч. от сградата.
От приложеното заверено копие на
нотариален акт № 12, том II, рег. № 683/1996 г. се
установява, че ответникът П.М. притежава ½ ид.ч. от правото на
собственост върху парцел ХVII, отреден за имот с
планоснимачен номер 3267, в. кв. 83, и реално и изцяло находящите се в него
постройки: цялата лятна кухня, две стаи от партерния етаж от жилищната сграда и
две мазета, стая е тераса от втория етаж, обособени като самостоятелно жилище,
както и ½ ид. ч. от общите части на сградата
Приложено е Удостоверение за
търпимост, издадено по искане на ответника П.М., според което пристройката Масивна едноетажна пристройка към съществуваща
лятна кухня, с идентификатор 41112.500.3 (идентификатор на лятната кухня),
калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и
ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м., е търпим строеж.
С такъв статут е сградата с идентификатор 41112.500.914.2.
От приложеното заверено копие от решение по гр.д.
№789/2016 г. на КРС е видно, че то е било образувано по искова молба,
депозирана от С.Д.Х. против
П.К.М. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на
съсобствен на страните недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор №41112.500.914 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 310 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседни имоти:
41112.500.915, 41112.500.1138, 41112.500.913, 41112.500.900, 41112.500.899, ведно с находящите се в имота
самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.1, 41112500.914.2,
41112.500.914.3, 41112.500.4.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Д.Г. и Д. А..
Приети за и заключения по
допуснатите съдебно технически експертизи, изготвени от вещите лица Н. Г. и Ел.
Л..
Досежно ползването на процесния
имот между страните съществува спор, видно от приложените писмо с изх. №
94.00.1068 и Постановление №2559/2017 г.
Останалите доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат
подробно.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл.32, ал.2 от ЗС: Съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗС, при определени условия (липсващо мнозинство, невъзможност за
образуването на такова или при вредно за общата вещ решение на мнозинството),
спорът относно управляването и използването на общ имот може да бъде разглеждан
от районния съд, по отношение на всички съсобственици и носители на
ограниченото право на ползване, и при задължителното им участие в съдебното
производство (при условията на задължително необходимо другарство). Основната
цел на производството е да се окаже съдействие на съсобствениците, заместващо
липсващото съгласие на мнозинството относно целесъобразното и законосъобразно
използване на съсобствения имот, а не да се разрешава вещно-правен спор. При
това, според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г.
по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността, и да
постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно
най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността.
Страните тук не спорят досежно
това, че притежават при равни права правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор №41112.500.914 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 310 кв.м.
Безспорно между тях е и това, че с решение по гр.д.
№789/2016 г. на КРС, образувано по искова молба на С.Д.Х. против П.К.М., е било
разпределено ползването на този поземлен имот. При служебна справка на
посоченото гр.д. се установи, че предмет на иска за разпределение е бил имот с
идентификатор №41112.500.914 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 310 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседни имоти с
идентификатори: 41112.500.915, 41112.500.1138, 41112.500.913, 41112.500.900,
41112.500.899, ведно с находящите се
в имоти самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.1, 41112500.914.2,
41112.500.914.3, 41112.500.4.
Тук предмет на искането е ново
разпределение само досежно застроената част от поземлен
имот с идентификатор 41112.500.914 при равни права, а именно на: сгради от допълнителното застрояване - самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със
застроена площ от 43 кв. м.;
41112.500.914.3 със застроена площ от 26
кв. м., както и сградите, които не са отразени в
кадастраната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914: Масивна едноетажна
пристройка към
съществуваща лятна кухня, с идентификатор 41112.500.3 (идентификатор на кухня),
калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо застрояване в
съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна
едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с
идентификатор 41112.500.915 и Масивна едноетажна постройка, легна кухня, калканно
залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на имоти с
идентификатори 41112.500.915 и 41112.500.899 и с площ от 21 кв.м.
Не се твърди да са настъпили нови
обстоятелства, които правят невъзможно самостоятелното ползване на
разпределената на един от съсобствениците част от имота или са довели до
промяна в площта и границите на съсобствения имот, или до промяна в квотите на
собственост на отделни съсобственици, нито пък настъпили правни и фактически
промени в обстоятелствата, които са обуславяли първоначално възприетият начин на ползване.
Така следва да се приеме, че искът е неоснователен – в т.см. Решение № 280 от 17.12.2014г. на
ВКС по гр.д. № 4008/2014г. I г.о., Решение № 183/05.07.2011г. на ВКС по гр.д. №
1344/2010г. II г.о. и Решение № 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 166/2010 г., I г. о. и т.н. Така също и Решение № 25 от 22.04.2014г. на
ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о., в което се посочва, че въпросът дали е
настъпила промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното
разпределение касаят съществото на материалния спор, а не неговата допустимост.
Допълнителен довод за неоснователност на този иск се
намира и в това, че ищецът, се легитимира като собственик по силата на постановление за възлагане на недвижим
имот единствено на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.500.914, ведно с находящия се в имота самостоятелен
обект с идентификатор 41112.500.914.3, ведно със
съответните ид.ч. от сградата. Респ. доводът, че страните са съсобственици при равни права на
сградите, предмет на претенцията, не се споделя от този съдебен състав. Тук
следва да се поясни, че придобиването на вещни права може да стане само по
предвидените по закон начини – чл.77 ЗС. На свой ред право на собственост въз
основа на публична продан може да се придобие само ако спрямо конкретно
определен недвижим имот, самостоятелен обект на вещни права или самостоятелни
права върху недвижим имот, собствени на длъжника, е била извършена уредената в
ГПК процедура по публична продан. Построените върху дворното място сгради или
самостоятелни обекти в тях не са били предмет на публичната продан, поради
което и постановлението за възлагане няма вещно-транслативен ефект по отношение
на сгради от допълнителното застрояване - самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.2
със застроена площ от 43
кв. м.; 41112.500.914.3 със застроена площ от 26 кв. м., както и
сградите, които не са отразени в кадастраната карта и се намират в
имот с идентификатор 41112.500.914; Масивна едноетажна пристройка към
съществуваща лятна кухня, с идентификатор 41112.500.3 (идентификатор на кухня),
калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо
застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна
едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с
ПИ с идентификатор 41112.500.915 и Масивна едноетажна постройка, легна кухня,
калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на
имоти с идентификатори 41112.500.915 и 41112.500.899 и с площ от 21 кв.м.
След като ищецът е придобил само ½ ид. част от терена, както и
самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.914.3, следва, че е опровергана презумпцията на чл.92 ЗС и
ищецът не се легитимира като съсобственик на останалите обекти, предмет на иска.
При
изложените мотиви претенцията с правно основание чл.32, ал.2 ЗС се възприема
като неоснователна.
По
иска с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС: Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС, когато съсобствена (обща) вещ се ползва лично само от някои от
съсобствениците, то те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
За основателността на претенцията ищецът по този иск следва да
докаже, че страните са съсобственици в имота, като ответника е ползвал лично
целия недвижим имот за процесния период, размера на обезщетението за лишаване
от ползване, както и твърдението си, че е изпратил покана на ответника за
заплащане на обезщетение.
В случая
основната предпоставка за уважаване на иска – наличието на съсобственост
досежно самостоятелни обекти с
идентификатори: 41112.500.914.2 със застроена площ от 43 кв. м.; 41112.500.914.3
със застроена площ от 26 кв. м., както и
сградите, които не са отразени в кадастраната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914:
Масивна едноетажна пристройка към съществуваща лятна
кухня, с идентификатор 41112.500.3 (идентификатор на лятната кухня), калканно
долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо
застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.;
Масивна едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с идентификатор 41112.500.915 и Масивна едноетажна
постройка, лятна кухня, калканно залепена
до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата
на имоти с идентификатори 41112.500.915 и 41112.500.899 и с площ от 21 кв. м., остана
неустановена, доколкото, както вече се посочи, презумпцията на
презумпцията на чл. 92 ЗС бе оборена. Действително
нормата предвижда, че собственикът на земята е собственик и на постройките и
насаждения върху нея, освен ако е установено друго. На плоскостта на
гражданскоправните сделки, изключването на приращението е по волята на
страните, поради което при прехвърляне на право на собственост върху земя,
върху която има изградена постройка, запазването на собствеността върху
постройката следва да бъде изрично заявена в прехвърлителния акт. В противен
случай се приема, че принципът на приращението не е изключен и с придобиване на
собствеността върху терена приобретателят придобива и собствеността върху
сградата. Публичната продан обаче, не е гражданскоправна сделка и посоченото
по-горе разрешение не е приложимо. Тя представлява специфичен способ за
прехвърляне на право на собственост на трето лице, независимо от волята на
досегашния собственик. Поради това и редът за извършването й е регламентиран с
императивни правни норми. Обявяването на публична продан задължително се
предшества от извършване на опис на посочения от взискателя имот, който преди
това е бил възбранен. Предназначението на описа е да индивидуализира точно и
ясно недвижимия имот, обект на публичната продан, както и да служи като база за
определяне на неговата оценка. На публична продан може да се изнесе, респ. да
се възложи, само недвижимият имот, който е описан и е изрично посочен в
обявлението за проданта. Това означава, че когато се изнася на публична продан
недвижим имот, който е застроен със сграда, която може да бъде самостоятелен
обект на правото на собственост, тя следва да бъде посочена в обявлението за
проданта. Изискването за точна индивидуализация на недвижимия имот, върху който
се насочва принудителното изпълнение, преодолява презумпцията на чл.
92 ЗС. така Решение №96/17.07.2015 по дело №4669/2014 на ВКС, ГК, I
г.о.
В този контекст съдът приема, че в случая
не се установи наличието на съсобственост, заради което искът за присъждане на сумата от
1800 лева (36 месеца, считано от 01.06.2015 година до 01.06.2018 година или по 50 лева на месец),
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на следните имоти, припадащи му се
по силата на
приращението: ½ идеална
част от самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със застроена
площ от 43 кв. м.;
41112.500.914.3 със застроена площ от 26 кв. м., както и
сградите, които не са отразени в кадастраната карта и се намират в
имот с идентификатор 41112.500.914: Масивна едноетажна пристройка към
съществуваща лятна кухня, с идентификатор 41112.500.3 (идентификатор на лятната
кухня), калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо
застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна
едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с
ПИ с идентификатор 41112.500.915 и Масивна едноетажна постройка, лятна кухня,
калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на
имоти с идентификатори 41112.500.915 и 41112.500.899 и с площ от 21 кв. м., ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от подаване на исковата молба -
20.07.2018
година до окончателното изплащане на задължението, ще бъде оставен без уважение
като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС: Установената неоснователност на предходните искови претенции налага
разглеждането на евентуалната претенция с правно основание чл. 109 от ЗС. Съгласно посочената законова разпоредба собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. Според разясненията, дадени в ТР № 4 от 6.11.2017 г. на
ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на
иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие),
но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
В този
смисъл Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о.,
ГК, като и т. 3 на ТР №
4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай се иска да бъде осъден ответникът да премахне находящите
се в съсобствения на страните имот самостоятелни
обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със застроена площ от 43 кв. м.; 41112.500.914.3
със застроена площ от 26
кв. м., както и сградите, които не са отразени в
кадастралната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914:
Масивна едноетажна пристройка към съществуваща лятна кухня, с идентификатор
41112.500.3 (идентификатор на лятната кухня), калканно долепена до
съществуващи едноетажни постройки на допълващо застрояване в
съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна
едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с
ПИ с идентификатор 41112.500.915 и Масивна едноетажна постройка, лятна кухня,
калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на
имоти с идентификатори 41112.500.915 и 41112.500.899 и с площ от 21 кв. м.
Че страните са съсобственици при равни права на поземлен имот с идентификатор
41112.500.914
не е спорно по делото.
Според
приетото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещото лице Н.Г., в поземлен имот с идентификатор 41112.500914 има изградена едноетажна и
двуетажна жилищни сгради с обща застроена площ от 93.00 и 43.00 м2, които
представляват основното застрояване, като последно потвърждение за това е
действащият ЗРП-ПУП на комплекс „Г.Д."***, одобрен със 1326/17.03.1993 г., с
идентификатори 41112.500.914.1, 41112.500.914.2 и 41112.500.913.4. Експертът
сочи, че за обект 41112.500.914.2 има одобрен проект № 161/1996 г. за
преустройство на едно помещение в магазин (Разрешение за строеж № 141/20.05.1996г. на
Община Кюстендил). Не се спори, че строежът е реализиран към този момент. Досежно
сграда с идентификатор 41112.500.914.3 вещото лице приема, че е от допълващо застрояване
- лятна кухня със застроена площ от 26.00 кв.и е била построена след 1965 г. Пристройката към
лятната кухня е търпим строеж, съгл. удостоверение за търпимост № 53/14.06.2016 г. и
съгласно представена декларация от ответника е изградена през 1997 год. За
втората пристройка към лятната кухня, изпълнена като сервизно помещение с вход
през основното помещение, не са установени строителни книжа. Стопанската
постройка до жилищната сграда е строена съгласно представена декларация за
съгласие от съсобствениците през 1966 год. и през 1999 год. пак на основание на
декларация за съгласие е извършен основен ремонт. Двете масивни жилищни сгради
в имота са основно застрояване потвърдено от действащия застроителен и
регулационен план. Допълващо застрояване в поземления имот е лятната кухня и
пристройката към нея със издаденото удостоверение за търпимост .
Свидетелят Д.Г. сочи, че от 1975 г. до 15.12.2015 г. е
живял в процесния имот. Ниското тяло в задната част на имота било лятна кухня,
която било достроена. Външната тоалетна била допълнително преустроена през 1977 г. от възрастните
собственици - братята К. М. и М. М.. Лявата постройка в дъното на имота била
построена от П. приблизително след 1990 до 1996 г. и той си я ползвал
оттогава и до днес. Постройката откъм ул. „Бузлуджа” била строена заедно с
къщата през 1954 г.
Отбелязаната под номер 4 от скицата сграда, била строена от Методи М. преди 1975 г.
Свидетелят Д. А. е живяла от 1968 до
1984 г.
в къщата в процесния имот. Сочи, че в дъното на имота имало две малки летни
кухни. Едната се ползвала от П.. До нея имало навес за дърва, който бил приобщен
към кухничката. Вляво В. си направила лятна кухня. Лятната кухня на П. и
лятната кухня на В. били долепени. Имало и две тоалетни.
От изложеното следва, че всички
тези обекти са съществували в имота към 13.07.2015 г., но освен че не са били
предмет на придобиваното основание, посочено от ищеца – осъществена публична
продан, няма данни за действия, пречещи на ищеца да упражнява правата си по отношение на имота безпрепятствено, респ. неоснователно въздействие (действие или
бездействие), което създава пречки за използването на му по-големи от
обикновените (чл. 50 от ЗС). Построяването на сгради в съсобствен имот само по себе си не
представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като всяко
лице, което притежава право на собственост върху дворно място разполага с
правомощието и да го застроява. Не бе установено и процесните сгради да препятстват
възможността на ищеца да ползва дворното място според установения в
производството по гр.д. №789/2016 г. начин, заради което извършеното
строителство не подлежи на премахване, независимо дали е законно или не (така и Решение № 1286 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 5724/ 2007 г.,
II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева). В т.см. съдът не намира за необходимо да
изследва поотделно законността на всяка от сградите.
При изложените съображения и този иск ще бъде оставен
без уважение.
По
разноските: С
оглед изхода на спора разноски се следват единствено на ответника в размер на
400 лв., заплатено адвокатско възнаграждение – спр. л. 37-38 от делото.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковите претенции на С.Д.Х. с
ЕГН **********, с адрес *** против П.К.М. с ЕГН **********, с адрес ***, както
следва:
- за разпределение
на ползването на
застроената част от поземлен имот с
идентификатор 41112.500.914 при равни права, а именно: сгради от допълнителното застрояване - самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със
застроена площ от 43 кв. м.;
41112.500.914.3 със застроена площ от 26
кв. м., както и сградите, които не са отразени в
кадастраната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914; Масивна едноетажна
пристройка към
съществуваща лятна кухня, с идентификатор 41112.500.3 (идентификатор на кухня),
калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо застрояване в
съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна
едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с
идентификатор 41112.500.915 и Масивна едноетажна постройка, легна кухня, калканно
залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на имоти с
идентификатори 41112.500.915 и 41112.500.899 и с площ от 21 кв.м.;
- за присъждане по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС на сума в размер на 1800
лева (36 месеца, считано от 01.06.2015 година до 01.06.2018
година или по 50 лева на месец), представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на следните имоти, припадащи му се по силата на
приращението: ½ идеална
част от самостоятелни обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със застроена
площ от 43 кв. м.;
41112.500.914.3 със застроена площ от 26 кв. м.,
както и сградите, които не са отразени в кадастраната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914:
Масивна едноетажна пристройка към съществуваща лятна кухня, с идентификатор
41112.500.3 (идентификатор на лятната кухня), калканно долепена до съществуващи
едноетажни постройки на допълващо
застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и ПИ 41112.500.899 с площ от 8
кв. м.; Масивна едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с идентификатор 41112.500.915 и
Масивна едноетажна постройка, лятна
кухня, калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на имоти с идентификатори 41112.500.915 и
41112.500.899 и с площ от 21
кв. м., ведно със законната
лихва върху присъдената сума считано от
подаване на исковата молба - 20.07.2018 година до окончателното изплащане на
задължението; както и
- евентуалната
претенция, при
неоснователност на горните искове, за осъждането на
основание чл. 109 от ЗС ответникът да премахне находящите
се в съсобствения на страните имот самостоятелни
обекти с идентификатори: 41112.500.914.2 със застроена площ от 43 кв. м.; 41112.500.914.3
със застроена площ от 26 кв. м., както и
сградите, които не са отразени в кадастралната карта и се намират в имот с идентификатор 41112.500.914:
Масивна едноетажна пристройка към съществуваща лятна кухня, с идентификатор
41112.500.3 (идентификатор на лятната
кухня), калканно долепена до съществуващи едноетажни постройки на допълващо застрояване в съседните ПИ 41112.500.913 и
ПИ 41112.500.899 с площ от 8 кв. м.; Масивна
едноетажна пристройка с площ от 15 кв. м., изградена на границата с ПИ с идентификатор 41112.500.915 и
Масивна едноетажна постройка, лятна
кухня, калканно залепена до лятна кухня с идентификатор 41112.500.3 и с границата на имоти с идентификатори 41112.500.915 и
41112.500.899 и с площ от 21
кв. м.;
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
С.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.К.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 400 лв., представляваща сторените от деловодни
разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: