РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Сандански, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100970 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. А. Ж., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.”А.Х.”, № **, срещу „ЮтеКредит България“-ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.”Черковна”, № 38, ет.1, офис 4,
с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№******* от 25.03.2025г., поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и
поради накърняване на добрите нрави.
Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК, чл.10, ал.1
от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ГПК; чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.33,
ал.1 от ЗПК; чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на 25.03.2025 г. между страните по делото е сключен
договор за потребителски кредит № *******, по който главницата е 9000лв., а общата сума
за връщане е 18 435,63 лв. , която следва да се погаси на 48 вноски. Твърди се, че в чл.10 от
договора е посочен ГПР в размер на 49,62%., но с това формално е изпълнено изискването
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като този размер на ГПР не е действителния такъв, защото не
включва част от разходите по кредита, а именно-таксата за оценка на риска, застраховка,
която се включва в общите разходи по кредита и по този начин се заобикаля нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК. Ищцата твърди също, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ГПК, тъй като не са посочени изрично и изчерпателно всички разходи, които ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР, а това я поставя в неравностойно положение
спрямо кредитора, тъй като няма информация колко точно като сума е оскъпяването й по
кредита, за да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Твърди се, че с договора е нарушено и изискването на чл.10 от ЗПК относно размера на
шрифта-не по-малък от 12. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.2 от
ЗПК, тъй като заемодателят не е предоставил нито предложение за сключване на договора,
нито пък е попълнен от кредитоискателя единен европейски формуляр към предложението и
1
договора. Ищцата твърди, че е нарушена и нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, тъй като е недопустимо под формата на „застраховки“
кредиторът да начислява други дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Твърди
се, че клаузата уговаряща размер на възнаградителната лихва от 50% е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.
Твърди се, че договорът е недействителен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като
общо дължимата сума по кредита е над 100% от размера на кредита. По изложените
съображения ищцата предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени
доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Същият твърди, че предоставеният кредит в размер на 9000лв. е изцяло
усвоен от ищцата, като със сумата от 7293,18лв. са погасени паричните задължения на
ищцата по кредит № ***** и № ******, а със сумата от 1706,82лв. е заверена банковата
сметка на ищцата. Твърди, че съгласно чл.11, ал.2 на ЗПК неразделна част от всеки договор
за кредит са и общите условия, като в случая това е Рамково споразумение на ЮтеКредит
България ЕООД за предоставяне на потребителски кредити, което е подписано електронно
между страните на 25.03.2025 г. и изрично е посочено в договора за кредит като обвързващо
кредитора и кредитополучателя. Твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние
при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право, като
кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от
ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за
предоставяне на потребителски кредити, както и че договорът за кредит, включително
преддоговорната информация, Рамково споразумение и всички съпътстващи документи са
подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език с шрифт Aptos (Body), размер
12. Ответникът твърди, че договорът за кредит и Рамковото споразумение към него не
съдържат неравноправни клаузи. Ответникът оспорва, че е налице нарушение на добрите
нрави, тъй като принципите на „добросъвестността“ и на „добрите нрави“ намират
приложение, когато липсва императивна правна норма, която урежда отношенията между
страните, а в случая законодателят е предвидил максимален размер на оскъпяването по
договор за потребителски кредит, което е годишния процент на разходите, до 5 пъти размера
на лихвата за забава. Ответникът сочи, че при преценката дали размерът на ГЛП
противоречи на добрите нрави, следва да се вземе предвид, че ответното дружество е
небанкова финансова институция, предоставяща парични средства по занятие, без каквито и
да е обезпечения и с висок риск от несъбираемост. Ответникът оспорва нищожността на
договора поради нарушаване на разпоредбите на ЗПК, като твърди, че на ищцата е
предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита. Твърди, че в т.8.8. от Рамковото споразумение за
потребителски кредити са посочени допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР и
че ГПР е правилно изчислен съобразно формулата по приложение № 1 към ЗПК. Ответникът
оспорва твърденията на ищцата, че има добавени такси или застраховки към договора.
Твърди, че ГПР по договора включва само ГЛП и че ГПР не е в „занижен“ размер от
действителния, като разликата между ГЛП и ГПР идва от факта, че се изчисляват при
различен брой дни за календарната година (360 спрямо 365 дни). В подкрепа на
становището си сочи писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото и двете страни представят рамково споразумение за потребителски кредити
№ ******* от 25.03.2025г., сключено между „ЮтеКредит България“-ЕООД, като кредитор, и
Ц. А. Ж., с ЕГН-**********, като клиент, представляващо общите условия, въз основа на
които кредиторът ще предоставя на клиента потребителски кредити, след сключването на
отделни договори за кредит. Съгласно това рамково споразумение кредиторът ще създаде
специален клиентски профил на клиента, до който същият да има достъп чрез уебсайта
2
www.iute.bg и чрез приложението MyIute и ще определи на клиента персонален кредитен
лимит, размерът на който ще бъде определен в зависимост от оценката на
кредитоспособността и финансовите възможности на клиента. В това рамково споразумение
е посочено и как се изчисляват лихвите, какво включва ГПР и как се издължава предоставен
кредит.
По делото страните представят договор за потребителски кредит № ****** от
25.03.2025г., сключен въз основа на горепосоченото рамково споразумение и съставляващо
неразделна част от него, съгласно който договор клиентът е поискал, а кредиторът е одобрил
клиента за кредит при следните условия: сума за кредита-9000лв.; период на кредита-48
месеца; фиксиран годишен лихвен процент-40,98%; обща сума на лихвите за периода-
9435,63лева; ГПР-49,62%; общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за
погасяване на кредита-18435,63лв. Съгласно договора, с част от заетата сума-в размер на
7293,18лв. се погасяват паричните задължения на клиента по кредит № ******* и № ******,
а останалата част-в размер на 1706,82лв., се усвоява наведнъж по избран от клиента начин-
банков превод или на каса на „ЕаsyPay”, като кредитът ще бъде погасяван на вноски в
съответствие с погасителния план-приложение № 1 към договора. По делото и двете страни
представят и погасителния план към договора, както и СЕФ, в който са описани основните
характеристики на кредита и е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок; всяка от страните
ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани
допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.
Видно от представеното от ответника и неоспорено от ищцата платежно нареждане за
кредитен превод е, че „ЮтеКредит България“-ЕООД е превело по банкова сметка на Ц. А.
Ж. с IBAN: BG31STSA************ сума в размер на 1706,82лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и
ответникът са страни по договор за потребителски кредит, който договор е нищожен.
По основателността на предявения иск:
За да се уважи предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже сключването на
25.03.2025г. между нея и ответника на договор за потребителски кредит № *********, с
твърдяното съдържание и твърдените от нея пороци на договора.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на 25.03.2025г. между
„ЮтеКредит България“-ЕООД, като кредитор, и Ц. А. Ж., с ЕГН-**********, като
кредитополучател е сключен от разстояние договор за потребителски кредит № ********, с
размер на кредита-9000лв. Установи се, че е договорено с част от заетата сума-в размер на
7293,18лв., да се погасяват паричните задължения на клиента по кредит № ****** и №
*******, а останалата част-в размер на 1706,82лв. да се усвои по избран от
кредитополучателя начин, както и че тази част е преведена по банкова сметка на
кредитополучателката.
Предвид изложеното съдът намира, че страните са в облигационни отношения
възникнали по силата на договор за потребителски кредит.
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесния договор.
Тъй като страните имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на
чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК, то за процесния договор важат разпоредбите на специалния закон за
потребителския кредит (ЗПК). Съдът намира, че твърдяното от ищцата нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 от ГПК не е налице, тъй като се установи, че в договора е посочен ГПР в размер на
49,62% и общата дължима сума от потребителя-18435,63лв., като са посочени всички
разходи, които ищцата ще направи, а именно за главница в размер на 9000лв. и за
възнаградителна лихва в размер на 9435,63лева. Неоснователно е и твърдението на ищцата,
че посоченият в договора ГПР не е реално прилаганият между страните. Съдът с помощта на
електронен калкулатор установи, че приложимия по договора ГПР е в размер на 49,62%. По
3
договора не са уговаряни заплащането на твърдените от ищцата „таксата за оценка на
риска” и „ застраховка”, за да се включат в общите разходи по кредита. Уговореният в
договора размер на ГПР не надвишава предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимален негов
размер, поради което и това твърдение на ищцата е неоснователно. Твърдението на ищцата,
че с договора е нарушено изискването на чл.10 от ЗПК относно размера на шрифта-не по-
малък от 12, е несъстоятелно, тъй като тази разпоредба е неприложима при сключване на
договори за потребителски кредит от разстояние, какъвто е настоящия случай. Дори да се
приеме противното, то ищцата /върху която е доказателствената тежест/ не ангажира
доказателства в подкрепа на твърдението си, че процесният договор страда от този твърдян
от нея порок. Несъстоятелно е и твърдението на ищцата за нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 от
ЗПК, тъй като и двете страни по делото представят стандартен европейски формуляр,
съдържащ цялата информация за потребителския кредит, поради което не са нарушени
правата на ищцата като потребител.
Неоснователен е довода на ищцата за нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави с оглед уговорената възнаградителната лихва, която надвишава трикратния
размер на законната лихва. След създаването на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
съдебната практика изостави становището си, че възнаградителната лихва следва да не
надвишава трикратния размер на законната лихва, като приема, че в потребителски договори
за кредит несъответствие на уговорена възнаградителна лихва с добрите нрави следва да се
преценява конкретно във всеки отделен случай. С разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
законодателят ограничи максималния размер на възнаграждението на кредитора по договор
за потребителски кредит, изразено чрез годишен процент на разходите. Съдът намира, че
уговорения ГЛП в размер на 40,98%, съответства на принципа за справедливост в
гражданските и търговски отношения и не води до неоснователно обогатяване на кредитора.
В тази насока съдът отчете срокът на договора /48месеца/ и че лихвеният процент няма да се
променя за целия този срок, както и че предоставеният кредит не е обезпечен. Съдът отчете
и че уговорената възнаградителна лихва е под петкратния размер на законната лихва, поради
което не е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. След като
възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, то е неоснователен довода на
ищцата, че договорът е нищожен, тъй като общо дължимата сума /включваща главница и
възнаградителна лихва/ по него е над 100% от размера на кредита.
Съдът не констатира в договора да е нарушена разпоредбата на чл.33 от ЗПК относно
дължимата при забавено плащане законна лихва. Съдът не установи в договора да се
съдържат и други клаузи, които да водят до нищожност на целия договор, поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона или поради накърняване на добрите
нрави.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника претендираната сума от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.5, ал.1 и ал.2 от
ЗПК, чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ГПК; чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19,
ал.4 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК; чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от Ц. А. Ж., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.”А.Х.”, № 21, срещу „ЮтеКредит България“-ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление-гр.София, ул.”Черковна”, № 38, ет.1, офис 4, за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******** от 25.03.2025г.,
поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на
4
добрите нрави.
ОСЪЖДА Ц. А. Ж., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”А.Х.”, № ** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮтеКредит България“-ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, ул.”Черковна”, № 38, ет.1, офис 4, сумата от 200 /деста/ лева за направени по
делото разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5