Р
Е Ш Е
Н И Е
№347
град Плевен, 07.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Милена Кръстева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
442/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 28/10.04.2023г., постановено по а.н.д. № 59/2023г.,
Районен съд Кнежа, трети наказателен състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 23-0938-000013/24.01.2023г. на Началник сектор в ОДМВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на П.Н.П. с ЕГН ********** и
адрес ***, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – П.Н.П., чрез пълномощник, страна по а.н.д.
№ 59/2023г. по описа на Районен съд Кнежа.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, като се твърди, че съдът е потвърдил НП,
без да отчете субективния елемент на административното нарушение, който в
процесния случай не е бил налице. Иска се отмяна на решението на Районен съд
Кнежа.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В представена по делото писмена молба поддържа
касационната жалба на заявените в нея основания. Поддържа, че знанието за
липсата на регистрация на МПС е от значение за субективната съставомерност на
деянието, и че едва от момента на узнаване на факта на прекратената регистрация
управляващият МПС е длъжен да съобрази поведението си с това.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за
основателна.
Производството пред Районен съд Кнежа е образувано по
жалба на П.Н.П. срещу НП № 23-0938-000013/24.01.2023г. на Началник сектор в
ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон на П. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Административното наказание е наложено за това, че на 02.11.2022г.
в 16:16 часа, в гр. Кнежа, ул. „Димитър Бутански“ до бензиностанция „Петрол“, с
посока към център, П.Н.П. управлява ***, който не е негова собственост, като
МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от дата 26.06.2018г.,
т. е. водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като вмененото нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен. Направен е извод, че правилно е ангажирана отговорността на
касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото безспорно се
установява извършването на нарушението – управление от П. на МПС с прекратена
регистрация, и правилно е санкциониран на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел, че с деянието си П.Н.П. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на административно
нарушение, предвидено в чл.140, ал.1 от ЗДвП, според първото изречение на която
разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съдът е
преценил, че деецът не е действал умишлено, но е действал непредпазливо под
формата на небрежност. Приел е, че всеки правоспособен водач, преди да
предприеме управление на МПС, е длъжен да се увери, че управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежния ред, и че за него има сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. на водача на превозно
средство е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежния ред. Въззивният съд е направил решаващия извод, че с
оглед разпоредбата на чл.14, ал.2 вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва вината и
за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.
По тези съображения съдът е приел деянието за
осъществено от обективна и субективна страна, а наказателното постановление за
законосъобразно.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за неправилно, като постановено при правилно установена фактическа
обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр. с чл.63в ЗАНН за отмяната
му.
Правилно районният съд приема, че безспорно от
обективна страна се установява извършването на вмененото нарушение, но
неправилно е приел, че същото е осъществено и от субективна страна, приемайки,
че водачът П.П. е бил в състояние да предвиди общественоопасните последици от
извършеното деяние при липса на каквато и да било информация относно служебното
прекратяване на регистрацията на управляваното от него пътно превозно средство.
По делото безспорно е установено, че собственик на
процесното МПС е „Надежда-Братя Гъркови” ООД гр. Кнежа, като от дадените от
управителя на дружеството писмени обяснения пред административнонаказващия
орган се установява, че същият не е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на автомобила на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, каквото
уведомяване изисква правната норма. Не са налице данни и наказаното лице да е
узнало по какъвто и да е начин за служебното прекратяване регистрацията на колесния
трактор. След като не е достигнал до знанието на собственика на ППС фактът на
служебно прекратената регистрация, не е доказано, че деянието е извършено
виновно от П..
Поради формираната в страната противоречива практика
по прилагане на закона е постановено Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в
чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143,
ал.10 от същия закон, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство.
В мотивите на ТП № 2/05.04.202 г. по ТР № 3/2022 г. на
ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове, изрично е подчертано, че „уведомяването
на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на
регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент
на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е
възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от
Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и
защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните
застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на
моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена
служебно регистрацията на моторното превозно средство. Собственикът на моторно
превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена
служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата
на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва
след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията
собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното
превозно средство и с породените от нея правни последици.“ Следователно
незнанието за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на процесното
ППС, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР, според
възприетото в Постановлението становище изключва наличието на виновно поведение
на водача, било то под формата на умисъл или и на небрежност.
Разглежданата в настоящото производство хипотеза е
идентична и касационната инстанция е обвързана на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ
с приетото Тълкувателно постановление. Въз основа на него следва, че водачът П.Н.П.
незаконосъобразно е бил наказан с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП
административно наказание, тъй като липсват доказателства собственикът на
управляваното от касатора чуждо пътно превозно средство да е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация.
С оглед на изложеното, касационният състав приема, че
след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП и привлеченото към отговорност
лице не е осъществило виновно описаното в НП нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Поради това касационната инстанция приема, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което
следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното
постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.
По делото от касатора не са претендирани разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.
второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Плевенски
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 28 от 10.04.2023г. по а.н.д. № 59/2023г.
по описа на Районен съд Кнежа, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
23-0938-000013/24.01.2023г. на Началник сектор в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна
полиция“ Плевен, с което на П.Н.П. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от Закон за движение по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от същия
закон.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/