№ 257
гр. Габрово, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500359 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. Д. чрез адв. Р.С. против решение №
36/9.06.2022 г., постановено по гр.д. № 36/9.06.2022 г. по описа на Окръжен
съд Габрово.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.Първоинстанционният съд не обсъдил аргументите на
жалбоподателя, представени в писмените бележки, а изцяло дал вяра и
кредитирал доказателствата на ответника.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва и се
излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното:
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Х. Г. Д. против
Р. С. И., искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за обявяване нищожността
1
на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №178, т. II,
рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус с рег.№ *** на
НК и район на действие Районен съд – Т. Ст. Л., относно 5/24 ид.ч. от следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
73403.501.1568.2.2 по КК и КР на гр. Т., одобрени със заповед РД-18-
21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо
самостоятелния обект от 25.11.2020 г., с адм. адрес: гр. Т., ул. „Бреза“ №34
ет.1ап.2, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 73403.501.1568.2, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
73403.501.1568, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, със з.п. 85,28 кв.м., при граници: на
същия етаж - няма; под обекта – няма; над обекта - 73403.501.1568.2.4, с
прилежащи части: МАЗА №1 от високото тяло на жилищния обект,
ТАВАНСКО СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ №1от високото тяло, заедно с
14.246% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, като
неоснователен и недоказан, както и иска с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД за
обявяване недействителността на договор за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт №178, т. II,рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на
нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд – Т. Ст. Л.,
относно 5/24 ид.ч. от описания по-горе имот и иск с правно основание чл.27
ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на идеални части от
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт №178, т. II, рег.№4221, дело №353 от 04.12.2020 г. по описа на
нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд – Т. Ст. Л.,
относно 5/24 ид.ч. от вече описания имот. С решението е отхвърлен и
предявеният от Х. Г. Д. против Р. С. И. иск за сумата от 2160,00 лв.,
обезщетение за ползване на 1/8 ид.ч. от описания недвижим имот през
периода 28.10.2018 г. – 28.10.2021 г., като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
2
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
обжалваното решение въззивният съд не установи съществуването на
основания за нищожност и недопустимост на същото, поради което намира,
че решението е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението, съгласно разясненията, дадени в
ТР № 1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд служебно поверява и
правилността на първостепенния съдебен акт в случаите, когато това се
следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното
искане, както и за точното приложение на императивните материалноправни
норми и за правната квалификация на спора. Във всички останали случаи,
въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на
въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания. В случая в
срока за въззивно обжалване в депозираната въззивна жалба са въведени
бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решене, без конкретни доводи, които са посочват в
какво се изразяват твърдените нарушения. С допълнение към въззивната си
жалба, подадена извън преклузивния срок за въззивно обжалване по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, жалбоподателят е изложил съображения си за неправилност на
обжалваното решение.Съдебната практика приема, че подадената след срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК допълнителната молба, съдържаща уточнение на
основанията за въззивно обжалване, все пак обвързва съда, но доколкото
съдържа оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност поради
неправилно приложение на императивна материалноправна норма, които
въззивният съд е длъжен да провери служебно и без да са наведени от
страните. В случая, такива оплаквания, свързани с обхвата на задължителната
въззивна проверка – нищожност, недопустимост и нарушение на императивна
материалноправна норма, не са направени нито в първоначалната, нито в
допълнителнението на въззивна жалба.
При бланкетна въззивна жалба, каквато е процесната, въззивният съд
следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение
на императивни материалноправни норми. В случая съдът намира
атакуваното първоинстанционно решение за валидно, тъй като е постановено
от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в изискуемата писмена форма, решението е подписано, волята на съда е
3
ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира
с мотивите му. Извършвайки проверката по реда на чл. 269 от ГПК и за
процесуалната допустимост на обжалваното решение, съдът намира, че
решението е процесуално допустимо, тъй като с него първоинстанционният
съд се е произнесъл по допустими искове, с които е сезиран.
При проверката не се констатира нарушаване на императивна правна
норма при постановяване на обжалваното решение. Предвид изложените
съображения, съдът намира, че следва да се постанови решение, с което да се
потвърди атакуваното първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
При правилно разпределена доказателствена тежест, съобразно нормата
на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства и съобразно приложимия материален
закон.Въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на
предявените искове, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
С оглед изхода на спора, жалбоподателя скледва да бъде осъден да
заплати на ответницата по жалбата направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/9.06.2022 г., постановено по гр.д. №
266/2021 г. по описа на Районен съд Т..
ОСЪЖДА Х. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. *********, да
заплати на Р. С. И., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Габрово, ул. ******
/чрез адв.Р. и адв. Д./, сумата от 1000 лв. /хиляда лв./ , направени разноски
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5