РЕШЕНИЕ
№ 1267
гр. Пловдив, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501675 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Обжалва се Решение № 260075 от 28.04.2023 г., постановено по гр.д. №
2707/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., с което е допусната делба на
следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор ***.905 по
КККР на гр. П., одобрени със Заповед *** г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: гр. П., Парк „О. и к.“, площ: 954 кв.м., с предишен
идентификатор: ***.46; ***.49, номер по предходен план: ***.169, кв. 2 по
плана ж.к. „К.“, парцел ***.905, жилищно застрояване, при граници и съседи:
***.45, ***.49, ***.906 и ***.9537, ведно с построените в имота жилищна
сграда с идентификатор ***.905.1, със застроена площ от 114 кв.м., брой
етажи 2 и сграда с идентификатор ***.905.2, със застроена площ от 33 кв.м, с
предназначение: депо, хангар, гараж; 2. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.4.1 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № *** г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед – няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: град П., община П.,
област П., район „Т.“, ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, разположен
на етаж *** в сграда с идентификатор ***.4, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с брой нива на обекта – 1, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, с площ на обекта 91,59 кв.м.,
ведно с прилежащи части 1,000 % от общите части на сградата, изба № 1 –
1
2,97 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
***.4.2, подобекта – няма, над обекта ***.4.5; 3. самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***.1.14 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № *** г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: област П., община П.,
град П., район „Ю.“, п.к. ***, ул. „П. В.“ № ***, ет. ***, разположен на етаж
*** в сграда с идентификатор ***.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – гараж в
сграда, с площ на обекта от 16,38 кв.м., с прилежащи части – 1,18 % от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – гараж № ***, магазин, под обекта – няма, над обекта – ап. ***; 4.
поземлен имот с идентификатор ***.3.46 по КККР на град П., община „М.“,
област П., одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота – област П., община „М.“, с. Т., п.к. ***, местност „Б.
Т.“, с площ от 11 828 кв.м., с номер по предходен план: 003046, при граници
съседи на имота: ***.3.45; ***.3.61, ***.3.47; ***.3.54, като делбата да се
извърши: между С. Г. К., ЕГН ********** и С. П. С., ЕГН **********, при
следните делбени квоти: за поземлен имот с идентификатор ***.905 по КККР
на гр. П., одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК,
при квоти от 449/954 идеални части за С. Г. К. и 505/954 идеални части за С.
П. С., а за всички останали имоти, в т.ч. жилищна сграда с идентификатор
***.905.1 и сграда с идентификатор ***.905.2, делбата е допусната при равни
делбени квоти от по 1/2 идеална част, и е отхвърлен предявеният от С. Г. К.,
ЕГН ********** против С. П. С., ЕГН ********** иск за съдебна делба на
следния недвижим имот: 11,787 % от идеални части от поземлен имот с
идентификатор ***.49 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № *** г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 153 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ***.45, ***.231,
***.126, ***.9505, ***.50, ***.48, ***.906, ***.905, ***.9537, ***.187 и
***.189.
Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното
производство С. П. С., който чрез пълномощника си адвокат И. Х. обжалва
същото като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Оспорва неуважаването на претенцията му за
определяне на по-голям дял от СИО относно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.4.1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1.14 и поземлен имот с идентификатор ***.3.46. Намира за необсъден
факта, че е започнал работа преди повече от 10 години преди сключване на
брака, за което се позовава на свидетелските показания по делото и писмени
доказателства за работата му в З. с. от 1986 г. Излага съображения, че ищцата
не е реализирала доходи, а че трудовият й път започнал след неговия.
Поддържа, че мотивите на съда не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Излага съображения, че дяловете на страните от жилищна
сграда с идентификатор ***.905.1 и гараж с идентификатор ***.905.2, са
449/954 идеални части за С. К. и 505/954 идеални части за С. С. на основание
2
договор за доброволна делба на поземлен имот и разпоредбата на чл. 92 от ЗС.
Оспорва като неправилно отхвърлянето на иска за делба на 11,787 % идеални
части от поземлен имот с идентификатор ***.49 като постановено в
противоречие на Определение № 260211 от 28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 215/2021
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Посочва, че районният съд е приел
второстепенната улица с идентификатор ***.49 за общинска собственост, а
според постъпилото становище от Община Пловдив, последната не е
собственик. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното
решение, като се присъди на въззивника по-голям дял от СИО, а именно 3/4 за
С. С. и 1/4 за С. К. въз основа на трансформация на лично имущество –
парични средства, придобити от търговска дейност преди сключване на брака
през периода от 1989 г. до 1993 г., по отношение на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.4.1, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.14 и поземлен имот с идентификатор ***.3.46, да се
допусне до делба двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.905.1 и
гараж с идентификатор ***.905.2 при квоти 449/954 идеални части за С. К. и
505/954 идеални части за С. С., да се допуснат до делба 11,787 % идеални
части или 115,2/1 153 идеални части от поземлен имот с идентификатор
***.49. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна С. Г. К. чрез пълномощника й адвокат Я. Я., с който
взема становище за неоснователност на жалбата. По отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.14 сочи, че купувач на
имота е въззиваемата, което изключвало трансформацията на лично
имущество от страна на въззивника. Отделно от това намира за неоснователни
доводите по отношение на всички имоти, за които се претендира
трансформация на лично имущество. Намира възраженията на въззивника за
общи, без да е конкретизирана сумата на дадените лични средства, както и за
недоказани. Счита, че правилно са определени квотите от самостоятелните
обекти с идентификатори ***.905.1 и ***.905.2 поради липса на заявени
фактически твърдения за допускането им до делбата при квоти 449/954
идеални части за ищцата и 505/954 идеални части за ответника. Оспорва като
преклудирано искането за допускане на делбата при посочените квоти, а по
същество излага съображения за неговата неоснователност. Искането към
въззивния съд е да отхвърли подадената въззивна жалба, респективно да
потвърди първоинстанционното решение, с което имотите са допуснати до
делба при равни квоти по ½ идеални части за всяка от страните. Претендира
направените в производството разноски.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
3
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на С.
Г. К. против С. П. С. за делба на съсобствени недвижими имоти, както следва:
1. поземлен имот с идентификатор ***.46 по КККР на гр. П., одобрени
със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена
със Заповед № *** г. на началника на СГКК П., с адрес: гр. П. Парк „О. и к.“,
площ: 898 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници и съседи –
второстепенна улица с идентификатор ***.49, поземлен имот с
идентификатор ***.45, поземлен имот с идентификатор ***.187, ведно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.46.1,
брой надземни етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
със застроена площ от 114 кв.м., и гараж, представляващ сграда с
идентификатор ***.465.2, със застроена площ от 33 кв.м.;
2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.1 по КККР на гр.
П., одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота град П., община П., област П., район „Т.“, ж.к. „Т.“, бл.
***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, разположен на етаж *** в сграда с
идентификатор ***.4, брой надземни етажи – 8, брой подземни етажи – 0, с
предназначение – жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, брой нива на обекта – 1, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, с площ на обекта 91,59 кв.м.,
ведно с прилежащи части 1,000 % от общите части на сградата, изба № 1 –
2,97 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
апартамент ***, вх. „***“, апартамент ***, под обекта – няма, над обекта –
апартамент ***;
3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.14 по КККР на
гр. П., одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота: област П., община П., град П., район „Ю.“, п.к. ***,
ул. „П. В.“ № ***, ет. ***, гараж ***, разположен на етаж *** в сграда с
идентификатор ***.1, брой надземни етажи – 5, брой подземни етажи – 1, с
предназначение – жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, брой нива на обекта – 1, с предназначение на
самостоятелния обект – гараж в сграда, с площ на обекта от 16,38 кв.м., с
прилежащи части – 1,18 % от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – гараж № ***, магазин, под
обекта – няма, над обекта – ап. ***;
4. поземлен имот с идентификатор ***.3.46 по КККР на град П., община
„М.“, област П., одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение
в КККР, с адрес на имота – област П., община „М.“, с. Т., п.к. ***, местност
„Б. Т.“, с площ от 11 828 кв.м., с трайно предназначение на територията: за
4
друг обществен обект, с начин на трайно ползване: комплекс, с номер по
предходен план: ***, при граници – съседи на имота: поземлен имот с
идентификатор ***.3.45; автомагистрала „Т.“, поземлен имот с идентификатор
***.3.47; полски път с идентификатор ***.3.54;
5. 11,787 % от идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.49
по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменена със Заповед № *** г. на началника на СГКК П., с
площ от 1 316 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: второстепенна улица, с номер по предходен план
***.171, при съседи: ***.45, ***.44, ***.126, ***.9505, ***.50, ***.48, ***.47,
***.46, ***.9537, ***.187 и ***.189, придобити чрез покупка в режим на СИО
по време на сключения между страните на ***.1993 г. граждански брак,
прекратен с решение по гр.д. № 14807/2015 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, V бр.с., при квоти по 1/2 идеална част за всяка от страните.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че делбените
имоти са придобити по време на брака между страните. По отношение на
поземлен имот с идентификатор ***.905 (посочен в исковата молба с
идентификатор ***.46), ведно с построените в него двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 114 кв.м. и гараж със застроена площ от 33 кв.м.,
твърди, че квотите в съсобствеността са 449/954 идеални части за ищцата и
505/954 идеални части за ответника, като се позовава на договор за
доброволна делба от 26.02.2020 г. По отношение на имот с идентификатор
***.49 с предназначение второстепенна улица, счита, че същият следва да се
разглежда като прилежащ към гореописания. По отношение на останалите
делбени имоти, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.4.1 с предназначение за търговска дейност, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.14 с предназначение гараж и поземлен имот с
идентификатор ***.3.46 с предназначение за друг обществен обект, поддържа
допускане на делба при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.
В първото съдебно заседание във фазата на допускане на делбата
ответникът заявява претенция за по-голям дял от следните делбени имоти:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.1.14 и поземлен имот с идентификатор ***.3.46,
както следва: 3/4 идеални части за него и 1/4 идеална част за ищцата, като
поддържа трансформация на лично имущество – парични средства, придобити
от него от търговска дейност от 1989 г. до 1993 г., и парична сума, оставена в
наследство от баща му П. С., починал на *** г.
След дадени от въззивния съд указания ответникът-въззивник, уточнява,
че всички средства, с които е придобил посочените по-горе три недвижими
имота, е спестил от работата си от 1986 г. до края на 1992 г., както следва: от
1986 г. до 1990 г. – като *** строителен обект в Домостроителния комбинат,
след работно време – като *** в ресторант „9-ти километър“, ресторант
„Орфей“ в гр. Х., нощен бар „Чайната“, а в събота и неделя – в Младежки дом
5
„Александър Димитров (С.)“; през периода от 1990 г. до 1992 г. – като ***и
*** в бар „Каменица“. Излага твърдения, че всички спестени средства е
трансформирал в щатски долари и с тях впоследствие закупил имотите. По
отношение на поземлен имот с идентификатор ***.3.46 сочи, че през 2000 г.
дал заем на М. Н. Т. и С. К. З., който бил частично погасен, а останалата
неизплатена част била погасена чрез продажба на единия от имотите, предмет
на ипотеката, като продажната цена била заплатена изцяло от въззивника от
спестените от трудовата му дейност доходи, както е посочено по-горе.
От фактическа страна по делото е установено, че страните са бивши
съпрузи, чийто граждански брак е сключен на ***.1993 г. и прекратен с развод
с решение по гр.д. № 14807/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V
бр.с., влязло в сила на 18.05.2018 г.
На 11.08.1994 г. С. П. С. е закупил апартамент № ***, вх.***, ет. ***, бл.
***, находящ се в гр. П., ж.р. „Т.“, състоящ се от три стаи, столова, готварна,
баня, пералня и клозет, със застроена площ от 91,59 кв.м., при граници: отляво
ап. ***, вх. ***, отдясно ап. ***, отгоре ап. ***, заедно с избено помещение №
1 с полезна площ 2,97 кв.м., с граници: отляво изба № 2, отдясно – коридор и
стълбище, както и 1,000 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, за което е съставен Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/***г., вписан в
Служба по вписвания с вх.рег. № ***, който имот съгласно действащите КККР
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.1.
На 16.06.1998 г. С. Г. С.а е закупила гаражна клетка № 1, находяща се в
новопостроената и приета с разрешение за ползване № *** от *** г. на
Районна инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол – П.,
жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено
от 324 кв.м., намиращо се в гр. П., ул. „П. В.“ № ***, съставляващо парцел
***, имот пл. № ***от кв. ***– стар, кв. ***– нов по плана на кв. „Х. Б.“ –
север, П., с площ от 16,38 кв.м., заедно с 1,18 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, при граници: отляво – двор, отдясно
– гараж № ***, за което е съставен Нотариален акт № ***, том ***, дело №
***/***г., вписан в Служба по вписвания с вх.рег. № ***, който имот съгласно
действащите КККР представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.14.
На 20.11.2002 г. С. П. С. е закупил нива от 11,828 дка, находяща се в
землището на с. Т., П. област, съставляваща парцел ***от масив *** по плана
на същото село, пета категория на земята в местност „Б.“ при граници: парцел
45 – нива на наследниците на А. Б., № 54 – полски път на Община М., № 47 –
нива на А. М., № 61 – автомагистрала на „П. к.“, за което е съставен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № ***/***г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***/***
г., акт № ***, том ***, дело № ***/***г., който имот съгласно действащите
КККР представлява поземлен имот с идентификатор ***.3.46.
6
На 17.08.2012 г. С. Г. С.а е закупила поземлен имот с идентификатор
***.46 по КККР, одобрени със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № *** г. на началника на СГКК П.,
адрес на имота: гр. П., п.к. ***, парк „О. и к.“, площ на имота: 898 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване; стар идентификатор: ***.169, номер по
предходен план: ***.169, при съседи: ***.45, ***.49, ***.47, заедно с
построената в гореописания поземлен имот двуетажна със сутерен, с
мансарден тип покрив и гараж на първия (партерен) етаж жилищна сграда с
идентификатор ***.46.1, със застроена площ от 114 кв.м. и РЗП 396,60 кв.м.,
брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се
от: сутерен: изба и стълбище за първи етаж; първи етаж, състоящ се от
предверие, дневна-столова, кухня, санитарен възел, килер-пералня, коридор и
гараж, представляващ сграда с идентификатор ***.46.2, със застроена площ от
33 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, стълбище за
втори етаж; втори етаж, състоящ се от четири спални, коридор, две бани с
тоалетни, дрешник, тераса и шест балкона, и 11,787 % идеални части от
поземлен имот с идентификатор ***.49 по КККР, одобрени със Заповед № ***
г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
*** г. на началника на СГКК П., площ на имота: 1 316 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, стар идентификатор: ***.171, номер по предходен план:
169, при съседи: ***.45, ***.44, ***.126, ***.9505, ***.50, ***.48, ***.47,
***.46, ***.9537, ***.187, ***.189, за което е съставен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело №
***/*** г., вписан в Службата по вписвания с вх.рег. № ***/*** г., акт № ***,
том ***, дело № ***/*** г.
На 26.02.2020 г. между „ГБС-П.“ АД, Х. И. А., С. Г. К., С. П. С., Т. Х. Ч.-
В., Д. В.В., Р. Г. Г., Ж. В. Г., Г. Щ. Ф. и А. Щ. Ф. е извършена доброволна делба
на поземлен имот с идентификатор ***.49 във връзка със Заповед № *** г. на
кмета на Община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ на част
от кв. 2 – нов по плана на ж.к. „К.“, гр. П., по силата на което площта на
поземлен имот с идентификатор ***.49 с начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, се променя от 1 316 кв.м. на 1 153 кв.м., а поземлен имот
с идентификатор ***.46 с площ от 898 кв.м. се заличава и на негово място се
нанася поземлен имот с идентификатор ***.905 с площ от 954 кв.м. С
договора страните са се съгласили всички собственици – физически лица, да
запазят идеалните си части в поземления имот, в т.ч. С. Г. К. и С. П. С., в
обикновена собственост, притежават 11,787 % идеални части от 1 316 кв.м.
или 155,12/1 153 идеални части от същия, С. П. С. придобИ. в индивидуална
собственост 56 кв.м. от имот с идентификатор ***.49, като за уравняване на
дела заплаща сумата от 1 400 лева на „ГБС-П.“ АД, а поземлен имот с
идентификатор ***.905 с площ от 954 кв.м. става собственост на С. Г. К. и С.
П. С. при квоти: 449/954 идеални части за С. Г. К. и 505/954 идеални части за
7
С. П. С.. Уговорено е, че изградените сгради в собствените на всяка една от
страните поземлени имоти не са предмет на договора.
От представените по делото писмени доказателства за трудовата
ангажираност и доходи на страните, се установява, че през периода от
25.08.1986 г. до 31.07.1993 г. С. П. С. е работил в ИТ „А.“ АД и е получил
брутно трудово възнаграждение в общ размер на 102 041,50 лева, а С. Г. К.
през периода от 14.08.1989 г. до 31.12.1993 г. е работила в „Аптечно – П.“ АД,
през месеците май, юни и юли 1998 г. – в „Г. К. – В.“ ЕТ, от 20.07.1998 г. до
18.05.2001 г. – в „Комплексен онкологичен център П.“ ЕООД, от месец януари
2002 г. до месец октомври 2009 г. е работила в „УМБАЛ П.“ АД.
Свидетелят Д. Т. М., без родство със страните, установява, че е работил
със С. С. от 1985 г. до 1989 г., като свидетелят бил *** на Младежкия дом, а
ответникът – ***. Възнагражденията на *** се заплащали под формата на
хонорари и се давали по ведомост. Хонорарът за едно участие бил 20-25 лева.
С. имал участия всеки ден, понякога и през деня, понякога и в събота, и в
неделя. Вероятно имал по 4-5 участия на седмица.
Свидетелката Г. П. К., сестра на ответника, установява, че след като брат
й се уволнил през 1982 г., до 1993 г. винаги работел на няколко места – бил ***
в Домостроителния комбинат на 8 часа, след това имал участия като *** към
„Дома на техниката“. Дядо им бил *** на околията и много им помагал с пари,
с които си купили много неща и спестили. На времето свидетелката имала
много висока заплата и помагала на брат си. Неговите участия били до 23 часа
в ресторанти, а след това по нощните заведения – дискотеки. Редовно ходел в
„Орфей“ в Х. и хонорарите му били много високи. В „Дома на техниката“
имал по 2-3 участия събота и неделя и изкарвал пари, различни от ниските
заплати. След като се оженил, започнал *** бизнес, откъдето също вадел
много пари и финансово били много добре. Когато се оженили през месец
март *** г., дали всичките си пари за сватбата, даже не им стигнали за
организирането й и свидетелката и мъжът се включили. Когато се оженили,
съпругата му не работела. След това излязла в майчинство. Тя не участвала в
закупуването на общи недвижими имоти. Когато се купувало обзавеждане,
парите ги давал брат й.
Свидетелката Е. И. П., без родство със страните, установява, че познава
С. К. от 1980 г. Тя започнала работа от 1989 г. Откакто завършила, не спирала
да работи, освен когато била в майчинство. По професия била *** и работела в
аптеки, но по време на майчинството работила в семейния ресторант.
Единствено тя се грижила за домакинството и за децата. Имотът в Парк „О. и
к.“ бил закупен със средства от дядо й, който починал и бил наследен от баща
й, с които средства закупили ресторант, след което го продали и закупили
къщата и друг ресторант в ж.к. „Т.“.
Свидетелката М. Д. К., без родство със страните, установява, че познава
С. К. от дете и са израснали заедно. К. започнала работа в аптека в Х., след
като завършила училище през 1989 г. Оттогава работела, като прекъсвала
8
единствено по време на майчинството. Постоянно помагала и в семейния
бизнес – държали ресторант, имали заведение и хранителен магазин. К. се
грижила за всичко, ходела навсякъде, да напазарува, да гледа децата. Къщата я
закупили, след като продали ресторант „Ч.“, но той бил първоначално
собственост на дядо й, а след това на баща й.
От въззивния съд е прието без възражения от страните заключение на
СТЕ, от което се установява, че статутът на имот ***.49 е за улица, която
обслужва към момента 14 имота. Със Заповед № *** г. за част за кв. 2, нов,
УПИ I-ВМИ „И. П.“ е образувана нова задънена улица с габарити 5,25 м. С
тази заповед е обособена улицата с ширина 5,25 кв.м. и УПИ ***, УПИ ***,
УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. Това е първа регулация на имота. С
изработването на кадастралната карта, одобрена със Заповед № *** г. на
изпълнителния директор на АГКК е нанесен поземлен имот ***.49.
Впоследствие е одобрен ПУП-ПРЗ, с който е изменена ширината на улицата
до 6,00 м, като се запазва собствеността върху поземлен имот ***.49. След
това действащият регулационен план на гр. П. за поземлен имот ***.49 е
изменен със Заповед № *** г., като се образуват нови УПИ ***, УПИ *** и
отпадане на задънена улица между о.т. 184 и 185. С Решение № 294 на
Общински съвет П., взето с протокол № 15 от 17.09.2019 г. е одобрена нова
улична и дворищна регулация. Целият габарит на улицата е 6,00 м, която се
състои от два поземлени имота, които не са губили собствеността си: ***.49 и
***.126. Тези поземлени имоти са част от други два съседни поземлени имоти:
поземлен имот 169 и 170, като първоначално е отделена улица с габарит 5,25 м
от поземлен имот 169 съгласно Заповед № *** г., която се явява първа
регулация за поземлен имот ***.49.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
същество – отчасти неправилно.
Предмет на делото е иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на съсобствени
имоти. Основателността на иска предполага установяване по делото при
условията на пълно и главно на наличието на съсобственост между
съделителите върху имотите, предмет на делба, на соченото правно
основание, съществуването на имотите към момента на приключване на
устните състезания и годността им да бъдат обект за съдебна делба.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че съделителите са бивши съпрузи, които по време на брака
помежду си са придобили по възмезден начин – чрез договори за покупко-
продажба, недвижимите имоти, предмет на съдебна делба.
Не е предмет на обжалване допускането до делба на поземлен имот с
идентификатор ***.905 при квоти 449/954 идеални части за С. К. и 505/954
идеални части за С. С., като в тази част решението е влязло в сила.
Спорни по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба са
9
въпросите за квотите на страните в част от недвижимите имоти, както следва:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.1, находящ се в гр. П.,
ж.к. „Т.“, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.14, находящ се
в гр. П., район „Ю.“, ул. „П. В.“ и поземлен имот с идентификатор ***.3.46,
находящ се в местност „Б. Т.“, с. Т., общ. М., обл. П., по отношение на които
въззивникът поддържа частична трансформация на лично имущество по чл.
23, ал. 2 от СК; квотите на страните в жилищна сграда с идентификатор
***.905.1 и гараж с идентификатор ***.905.2, намиращи се в поземлен имот с
идентификатор ***.905, находящ се в гр. П., парк „О. и к.“, по отношение на
които въззивникът претендира 505/954 идеални части за себе си и 449/954
идеални части за въззиваемата страна, както и годността на 11,787 % идеални
части от поземлен имот с идентификатор ***.49 с предназначение: за
второстепенна улица, да бъдат обект на делба.
По възражението за трансформация на лично имущество:
За заварени от новия СК бракове се прилага законовия режим на СИО,
щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са
избрали режим на разделност, както е в настоящия случай. Разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от СК предвижда възникване на СИО при възмездно придобиване
по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до
доказване на противното съгласно чл. 21, ал. 3 от СК. Когато придобиването
на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по
дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК,
приносът е изключен и е налице основание за пълна или частична
трансформация съгласно чл. 23 от СК. Влагането на средства, представляващи
лично за съпруга имущество, е в доказателствена тежест на съпруга, твърдящ
настъпването на трансформация.
Въззивната инстанция намира за недоказани твърденията на въззивника
за частична трансформация на лично имущество при придобиване на имотите:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.1, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.1.14 и поземлен имот с идентификатор ***.3.46.
От ангажираните по делото доказателствата не може да се приеме за
безспорно по отношение на нито един от тези имоти, че е придобит с лично
(предбрачно) имущество на въззивника в съотношение 3/4 идеални части за
него и 1/4 идеални части за въззиваемата страна.
Действително по делото са събрани писмени доказателства, че С. е бил
трудово ангажиран през периода от 1986 г. до 1993 г. и съответно е получавал
трудово възнаграждение, но по никакъв начин тези доходи не кореспондират
на стойността на закупените имоти като се има предвид, че общият размер на
реализираните трудови доходи през този период е по-нисък от придобивната
цена на първия закупен имоти през 1994 г. Няма и никакви доказателства тези
доходи да са били спестени от С. към датата на закупуване на който и да е
било от имотите, особено като се има предвид отдалечеността на датата на
закупуването им – съответно 11.08.1994 г., 16.06.1998 г. и 20.11.2002 г., от
10
периода, през който са реализирани доходите. Гласните доказателства за
получаваните от същия допълнителни доходи под формата на хонорари и
бонуси от участия като *** в ресторанти и нощни заведения, не могат да
бъдат взети предвид, тъй като както показанията на свидетеля М., така и
показанията на свидетелката К. са твърде общи и не съдържат никаква
конкретика по отношение на точните суми, които се сочи С. да е получавал за
участията си, броя на участията, периода, в който са осъществявани, или
мястото на провеждането им. В тази насока е достатъчно да се посочи, че
според свидетеля М. „вероятно“ *** имали 4-5 участия на седмица, като
липсва каквато и да е била категоричност в показанията му. Свидетелката К.
от своя страна не сочи никакви конкретни участия, осъществявани от С., нито
размера на получаваните от него възнаграждения. Следва да се има предвид
също така, че свидетелите дават показания за период от преди повече от 30
години, поради което не може да се очаква да имат ясни и точни спомени за
събитията, особено щом се отнасят за друго лице. Липсват доказателства и за
твърдението на С., че е бил *** на ресторанти и нощни барове е и реализирал
печалба от тази дейност. Дори и действително въззивникът да е реализирал
твърдените от него доходи, то няма доказателства, че тези средства са били все
още налични към датата на сключване на брака с въззиваемата страна,
респективно към момента на придобиване на имотите. Тук съществено място
имат показанията на свидетелката К., която посочва, че С. са дали всичките си
спестявания за организиране на сватбата си през месец март 1993 г. и дори се е
наложило да бъдат подпомогнати от свидетелката и нейния съпруг, което
опровергава категорично твърдението на С., че е вложил лични средства,
спестени от него преди брака му с К., в закупуване на процесните имоти. От
друга страна по делото са налице както писмени, така и гласни доказателства,
че въззиваемата страна е започнала трудовата си дейност още от 19-годишна и
по време на брака с въззивника е била трудова ангажирана, с изключение на
някои кратки периоди, и съответно е имала трудови доходи.
По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1.14 възражението по чл. 23, ал. 2 от СК е неоснователно и поради факта,
че придобиването на имота е на името на съпругата. Съгласно трайната
съдебна практика при придобиване на имот на името само на единия съпруг е
изключена трансформацията на лично имущество за другия съпруг. В този
случай възниква или СИО, или трансформация за придобиващия съпруг. С
какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на
собственост. Другият съпруг може да участва в собствеността, само ако вещта
се придобИ. в СИО. В такава хипотеза произходът на средствата за заплащане
на цената е без значение, тъй като няма трансформация на лично имущество
на неучастващия в сделката съпруг – в този смисъл Решение № 88 от
24.07.2015 г. по гр.д. № 1112/2015 г. на ВКС, II г.о., Решение № 129 от
04.05.2011 г. по гр.д. № 89/2010 г. на ВКС, IV г.о. и други.
Що се отнася до твърденията на въззивника, че е придобил поземлен
имот с идентификатор ***.3.46 вместо изплащане на част от дълга по договор
11
за заем, предоставен от него на трети за делото лица, следва да се има
предвид, че тези твърдения са преклудирани, тъй като такива не са изложени в
първоинстанционното производство. Вярно е, че твърденията са наведени
след дадени от въззивния съд указания за излагане на фактически твърдения
за придобивната цена всеки от имотите, за размера на вложените лични
средства в закупуването на всеки от тях, както и за произхода на тези средства,
но по реда за отстраняване на констатираните нередовности във възражението
за частична трансформация е допустимо само да уточнят и изяснят вече
въведени в производство факти и обстоятелства, а не да се въвеждат изцяло
нови твърдения за начина на придобиване и заплащане на продажната цена на
имотите. Ето защо тези твърдения не следва да бъдат обсъждани, като
преклудирани на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че на основание чл. 21, ал. 1
от СК недвижимите имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.4.1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.14 и поземлен
имот с идентификатор ***.3.46, са придобити от страните в режим на СИО,
която след прекратяване на брака преминала в обикновена съсобственост при
равни права за всеки от бившите съпрузи, а възражението на въззивника за
частична трансформация на лично имущество е неоснователно.
По отношение на квотите на страните в сградите, построени в поземлен
имот с идентификатор ***.905:
Поземлен имот с идентификатор ***.905 (с предишен идентификатор
***.46), ведно с построените в същия двуетажна жилищна сграда с
идентификатор ***.905.1 и гараж с идентификатор ***.905.2, както и 11,787
% идеални част от поземлен имот с идентификатор ***.49, с начин на трайно
ползване: за второстепенна улица, са придобити от страните по време на брака
им с договор за покупко-продажба. Имотът е придобит по възмезден начин, с
оглед на което между страните е възникнала СИО. През 2020 г., след
прекратяване на гражданския брак, е извършена доброволна делба на
недвижим имот с идентификатор ***.49, с начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, между съсобствениците му. Делбата е продиктувана от
одобреното със Заповед № *** г. на кмета на Община Пловдив изменение на
ПУП-ПРЗ на част от кв. 2 – нов по плана на ж.к. „К.“, гр. П., по силата на
което е отпаднала задънена улица, представляваща част от поземлен имот с
идентификатор ***.49 и същата е присъденина към съседните поземлени
имоти. По силата на този договор С. С. е придобил в индивидуална
собственост 56 кв.м. идеални част от имот с идентификатор ***.49 срещу
заплащане на парично уравнение, а площта на поземлен имот с
идентификатор ***.905 е увеличена от 898 кв.м. на 954 кв., при квоти: 449/954
идеални части за С. К. и 505/954 идеални части за С. С.. Изменението на ПУП-
ПРЗ засяга единствено устройството на територията, но не и съществуващото
застрояване, а и съгласно изричната воля на страните по договора така
извършената делба и настъпилите промени в площта и квотите в
съсобствеността засягат единствено поземлените имоти, без това да се
12
отразява на изградените в имотите сгради. Това изключва придобиването по
приращение съгласно чл. 92 от ЗС, на която разпоредба неоснователно се
позовава въззивникът. С оглед на това следва да се приеме, че квотите в
съсобствеността на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***.905.1 и
гараж с идентификатор ***.905.2 са по 1/2 идеална част за всяка от страните.
По отношение на допускането до делба на 11,787 % идеални части от
поземлен имот с идентификатор ***.49:
Съгласно писмените доказателства по делото и приетото, без
възражения от страните, заключение на съдебно-техническата експертиза,
поземлен имот с идентификатор ***.49 представлява улица, която обслужва
съседните поземлени имоти, в момента – 14 на брой. Същият е част от имот
169 (стар) и е обособен като улица с габарит 5,25 метра със Заповед № *** г.
на кмета на Община Пловдив, заедно с УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ
*** и УПИ ***. Това е първа регулация на имота. С изработването на
кадастралната карта, одобрена със Заповед № *** г. на изпълнителния
директор на АГКК, същият е нанесен като поземлен имот ***.49.
Впоследствие имотът е претърпял редица промени, в т.ч. на площта, като с
изменения на ПУП-ПРЗ са отпаднали част от задънените улици и са
обособени нови задънени улици, без това да се отразява на собствеността на
имота. Понастоящем имот с идентификатор ***.49, заедно със съседния
поземлен имот с идентификатор ***.126, образуват улица с габарит 6,00 м.
Към настоящия момент имотът е съсобствен между няколко физически и
юридически лица и макар да е с предназначение: за второстепенна улица, в
нито един момент от обособяването си като такъв до настоящия момент не е
бил общинска собственост. Същият няма за предназначение да задоволява
обществени потребности по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, не е част от
общинската пътна мрежа и не е общинска собственост, каквото е и
становището на Община Пловдив, изразено в хода на първоинстанционното
производство. Имотът е обособен като такъв и функционира с цел да
обслужва единствено съседните поземлени имоти, като осигурява достъп до
тях, поради което е съсобствен между собствениците на поземлените имоти,
граничещи с него. С оглед изложеното процесният имот представлява годен
обект на съдебна делба, поради което което притежаваните от страните по
делото 11,787 % идеални част от същия следва да бъдат допуснати до делба.
Доколкото имотът има единственото предназначение да обслужва съседните
поземлени имоти, същият не може да има самостоятелно съществуване,
отделно от тези имоти. По естеството си същият представлява подчинен имот,
чието предназначение е да осигурява достъп и да обслужва съседните
поземлени имоти. Ето защо правото на собственост върху този имот не може
да се разглежда отделно от правото на собственост на граничещите му имоти,
в случая от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
***.905, принадлежащо на страните. Положението на процесния имот е
аналогично на положението на съсобственици на една от сградите, построени
в съсобствен поземлен имот, с оглед на което съответните идеални части от
13
правото на собственост върху същия следва да бъдат допуснати до делба, като
прилежаща част към поземлен имот с идентификатор ***.905, при квоти,
съответстващи на квотите на страните в главната вещ, която този имот
обслужва, а именно: 449/954 идеални части за С. К. и 505/954 идеални части за
С. С..
Като е отхвърлил иска за делба на 11,787 % идеални части от поземлен
имот с идентификатор ***.49 първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен в тази част, като
делбата бъде допусната при посочените квоти.
В останалата обжалвана част – относно квотите на страните в
допуснатите до делба имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.4.1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.1.14, поземлен имот с идентификатор ***.3.46, двуетажна жилищна
сграда с идентификатор ***.905.1 и гараж с идентификатор ***.905.2,
решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
В частта, с която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор
***.905 при квоти 449/954 идеални части за С. К. и 505/954 идеални части за
С. С., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Отговорността за разноските пред въззивната инстанция следва да се
определи по съразмерност съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, като в полза на
въззивника се присъдят сторените разноски във въззивната инстанция,
съразмерно на уважената част от въззивната жалба, а в полза на въззиваемата
страна – сторените разноски във въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба.
Във въззивната инстанция въззивникът е направил разноски за държавна
такса в размер на 40 лева и депозит за вещо лице в размер на 408 лева.
Съразмерно на уважената част от въззивната жалба с оглед броя на спорните
въпроси в полза на въззивника следва да се присъдят разноските във
въззивното производство за държавна такса в размер на 13,33 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 136 лева. Доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция не са
представени, поради което такИ. не се присъждат.
Въззиваемата страна е представила доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2 000 лева и
депозит за вещо лице в размер на 200 лева. С оглед отхвърлената част от
исковата претенция в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 333,33 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 133,33 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260075 от 28.04.2023 г., постановено по гр.д. №
2707/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от С. Г. К., ЕГН ********** против С. П. С., ЕГН ********** иск
за делба на следния недвижим имот: 11,787 % от идеални части от поземлен
имот с идентификатор ***.49 по КККР на гр. П. одобрени със Заповед № ***
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 153 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ***.45, ***.231,
***.126, ***.9505, ***.50, ***.48, ***.906, ***.905, ***.9537, ***.187 и
***.189, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между С. Г. К., ЕГН
********** и С. П. С., ЕГН ********** на 11,787 % идеални части от
поземлен имот с идентификатор ***.49 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 153 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за второстепенна улица, стар идентификатор: ***.171, номер по
предходен план: 169, при съседи: ***.45, ***.231, ***.126, ***.9505, ***.50,
***.48, ***.906, ***.905, ***.9537, ***.187 и ***.189, като прилежаща част
към поземлен имот с идентификатор ***.905 по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. П., Парк
„О. и к.“, площ: 954 кв.м., с предишен идентификатор: ***.46; ***.49, номер
по предходен план: ***.169, кв. 2 по плана ж.к. „К.“, парцел VI-510.905,
жилищно застрояване, при граници и съседи: ***.45, ***.49, ***.906 и
***.9537, при квоти: 449/954 идеални части за С. Г. К., ЕГН ********** и
505/954 идеални части за С. П. С., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260075 от 28.04.2023 г., постановено по
гр.д. № 2707/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с., в останалата
обжалвана част, с която е допусната делба на следните недвижими имоти:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.1, с адрес на
имота: град П., община П., област П., район „Т.“, ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. „***“,
ет. ***, ап. ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на
обекта 91,59 кв.м., ведно с прилежащи части 1,000 % от общите части на
сградата и изба № 1 от 2,97 кв.м.;
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.14, с адрес на
имота: област П., община П., град П., район „Ю.“, п.к. ***, ул. „П. В.“ № ***,
ет. ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект – гараж в сграда, с площ на обекта от 16,38 кв.м., с
прилежащи части – 1,18 % от общите части на сградата;
- поземлен имот с идентификатор ***.3.46, с адрес на имота – област П.,
община „М.“, с. Т., п.к. ***, местност „Б. Т.“, с площ от 11 828 кв.м.;
- жилищна сграда с идентификатор ***.905.1, със застроена площ от 114
кв.м., брой етажи 2 и сграда с идентификатор ***.905.2, със застроена площ от
33 кв.м, с предназначение: депо, хангар, гараж, построени в поземлен имот с
15
идентификатор ***.905,
като делбата на тези имоти да се извърши между С. Г. К., ЕГН
********** и С. П. С., ЕГН ********** при квоти по 1/2 идеална част за всяка
от страните.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г. К.“ № ***, ет. ***,
ап. *** да заплати на С. П. С., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.“ № ***
разноски за въззивната инстанция за държавна такса в размер на 13,33 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 136 лева.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** гр. П., ул. „Р.“ № *** да заплати на
С. Г. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г. К.“ № ***, ет. ***, ап. *** разноски
за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1 333,33
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 133,33 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16