Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
19.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-ви
въззивен брачен състав в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска ч. гр. дело № 13457 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба на ,,О.Ф.Б.” ЕАД
срещу разпореждане от 02.08.2018 г. по изпълнително дело № 20188510401914 по
описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение, определено на взискателя. Частният жалбоподател твърди, че
размерът на адвокатското възнаграждение, определен на 350 лв., е прекомерен с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Поддържа, че при приемане на
разноските в частта за адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на
взискателя не е отчетен фактът, че длъжникът е изпълнил доброволно задължението
си в срока, указан в поканата за доброволно изпълнение. Посочва, че
погасяването на предявените за събиране парични задължения в срока за
доброволно изпълнение от дружеството длъжник е изключило необходимостта от
предприемане на действия за удовлетворяване на парични вземания по смисъла на
чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответно от извършване на разноски във връзка с
тях. Поддържа, че в обжалваното разпореждане не са изложени никакви мотиви,
водещи до обосновка на постановения отказ за редуциране на определения адвокатски
хонорар и не става ясно кои именно факти и обстоятелства налагат приемане на
възнаграждение в такъв размер. Излага, че действията на процесуалния
представител на взискателя се изчерпват с образуване на изпълнителното дело,
поради което не е налице основание за дължимост на възнаграждение, свързано с
водене на делото, съответно за възлагане на отговорността за това
възнаграждение в тежест на изпълнилия в срок длъжник.
С изложените доводи жалбоподателят мотивира
искането си за отмяна на обжалваното разпореждане и за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, определено на взискателя, до размера на сумата от
200 лв., съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Взискателят ,,В.К.” ЕООД
е депозирал писмени възражения по подадената жалба в срока по чл.436, ал.3 ГПК.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.П.с
рег.№ 851 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20188510401914 по описа
на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ е образувано по молба от 27.07.2018 г. на ,,В.К.” ЕООД
срещу ,,О.Ф.Б.” ЕАД
въз основа на изпълнителен лист от 27.06.2018 г., издаден от Районен
съд-Монтана, ГО, ІV
състав,
по ч.гр.дело № 81693/2012 г.
и договор за цесия от 07.06.2018 г. Към молбата за образуване на изпълнителното
дело по чл.426 ГПК са приложени
пълномощно, споразумение за адвокатско възнаграждение от 25.07.2018 г. и
платежно нареждане за сумата от 350 лв., от които се установява, че взискателят
,,В.К.”
ЕООД
е договорил и заплатил по банков път адвокатско възнаграждение за образуване и
процесуално представителство в изпълнителното производство в общ размер на 350
лв.
На 30.07.2018 г. на длъжника
,,О.Ф.Б.”
ЕАД
е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№
51057/30.07.2018 г.,
в която е посочен и размерът на дължимите разноски
по изпълнителното производство, в това число сумата от 350 лв. за адвокатско
възнаграждение. По повод последното длъжникът ,,О.Ф.Б.” ЕАД е
сезирал ЧСИ с възражение вх.№ 67105/02.08.2018
г. за намаляване на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение като
прекомерно, предвид правната и фактическа
сложност на делото, както и поради факта, че длъжникът е изпълнил доброволно
задължението си в срока, указан в поканата за доброволно изпълнение. С
възражението от 02.08.2018 г. е представено платежно нареждане от 01.08.2018 г.,
от което се установява, че длъжникът ,,О.Ф.Б.” ЕАД
е превел по сметка на съдебния изпълнител дължимата сума по изпълнителното дело
в размер на 745,57 лв.
С разпореждане от 02.08.2018
г. ЧСИ М.П.е оставил без уважение възражението на длъжника ,,ОТП Ф.” ЕАД по чл.78, ал.5 ГПК, като е приел, че не
е налице основание за намаляване на адвокатския хонорар.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 02.08.2018 г.,
с което е оставено без уважение възражение вх.№ 67105/02.08.2018 г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване поради прекомерност на определеното на взискателя адвокатско
възнаграждение.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК в общите правила на ГПК
обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес-в този
смисъл е определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V
г. о.
Преценката за правната и фактическа сложност
на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за
обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява, че в срока за доброволно изпълнение по
сметката на съдебния изпълнител е преведена изцяло дължимата сума по
изпълнителното дело. При тази хипотеза съдът приема, че
изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят
има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
При тези съображения
обжалваното разпореждане от 02.08.2018 г. по изпълнително дело № 20188510401914
по описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ,
с което възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на ,,О.Ф.Б.”
ЕАД,
длъжник по изпълнително дело № 20188510401914 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851
при КЧСИ, разпореждане от 02.08.2018 г. на съдебния изпълнител, с което е
оставено без уважение възражение на длъжника с вх.№ 67105/02.08.2018 г. за
намаляване поради прекомерност на определените на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя ,,В.К.” ЕООД по
изпълнително дело № 20188510401914 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, от 350 лева, на 200 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.