Решение по дело №2416/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

по чл.238, ал.1 от Гражданския процесуалния кодекс

гр. София, 11.12.2020  г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело № 2416 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от ищеца „Е.Е.“ ЕООД с ЕИК********против “Г.Б.“ ЕООД, ЕИК********за заплащане на сумата от 66849, 04 лв., представляваща неплатен остатък от цена на доставени стоки и услуги по фактура № **********/21.03.2019         г., ДФ №        **********/22.05.2019            г., ДФ № *********/04.06.2019 г. и ДФ № **********/03.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и за заплащане на сумата от 3181, 77 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите суми по всяка от фактурите от датата на падежа до датата на подаване на исковата молба, както и разноски.

Ищецът поддържа, че с ответното дружество са в трайни търговски правоотношения по договор за продажба и доставка на продукти за биоземеделие, за които били съставени данъчните фактури, но то не е заплатило сумите в срок и в пълен размер. Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ ответникът изпаднал в забава от изтичане на 14 дневния срок от получаване на всяка една от фактурите, поради което му дължи и обезщетение за забавено плащане върху всяко едно от задълженията по фактурите с общ размер 3181, 77 лв.

В срока за писмен отговор, след връчване на исковата молба по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор, не изпраща представител и не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:

В първото съдебно заседание по делото ответникът   ›не се явява и не изпраща процесуален представител, въпреки че е редовно призован, освен това ›не е представил отговор на исковата молба  и ›не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът е направил  ›искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че искът е ›вероятно основателен. За да направи този извод, съдът взе предвид установеното от писмените доказателства – 4 бр. данъчни фактури, платежно нареждане от 26.03.2019 г., платежно нареждане от 14.04.2019 г. и платежно нареждане от 19.09.2019 г., установяващи, че страните са в договорни правоотношения по договор за продажба и доставка на препарати за биоземеделие: BioAktiv Professional Растения на стойност 28842,00 лв. без ДДС, Течен тор с хелатирани микроелементи на стойност 10332,00 лв. без ДДС и транспортна услуга за доставка на стойност 360,00 лв. без ДДС, за които е издадена Данъчна фактура № **********/21.03.2019 г. на обща стойност 47440,80 лв. с включен ДДС; Течен тор с хелатирани микроелементи на стойност 13000,00 лв. без ДЦС, GreenAktiv Семена на стойност 400,00 лв. без ДДС и транспортна услуга за доставка на стойност 120,00 лв. без ДДС, за които е издадена Данъчна фактура № **********/22.05.2019 г. на обща стойност 16224,00 лв. с включен ДДС; BioAktiv Professional Растения на стойност 16302, 20 лв. без ДДС и транспортна услуга за доставка на стойност 90,00 лв. без ДДС, за които е издадена Данъчна фактура № **********/04.06.2019 г. на обща стойност 19670,64 лв. с включен ДЦС и GreenAktiv Семена на стойност 2100, 00 лв. без ДДС и транспортна услуга за доставка на стойност 42,00 лв. без ДЦС, за които е издадена Данъчна фактура № **********/03.10.2019 г. на обща стойност 2570, 40 лв. с включен ДДС. Ответникът е извършил само частични плащания по банкова сметка, ***ение по фактурите е в размер на 66 849, 04 лв. с ДДС.

С оглед на горното, съдът намира за установено издаването на процесните фактури, в които фигурира описание на стоките и услугите, количества и стойност, посочен е начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, което обосновава извода за вероятната основателност на иска. Като законна последица и тъй като ответното дружество е в забава, то и дължи и законна лихва върху дължимата сума за цена на доставената стока, считано от изтичане на срока по чл.303а, ал.3 от ТЗ до датата на исковата молба, в размер установен по делото на основание чл.162 от ГПК на 3181, 77 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявявана на иска  до окончателното й изплащане.

Ето защо, при наличие на всички предпоставки по чл.238, ал.1  и чл.239, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено съдебно решение, с което исковете да бъде уважени без да се излагат мотиви по същество.

Като последица и на основание чл.78, ал.1  от ГПК следва ответникът  да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2801, 23 лв. за внесена държавна такса,  2630 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита  и съдействие от 05.11.2019 г., съставляващ разписка за плащане.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Г.Б.“ ЕООД с ЕИК********да заплати на  „Е.Е.“ ЕООД с ЕИК********сумата от 66849, 04 лв., представляваща неплатен остатък от цена на доставени стоки и услуги по фактура № **********/21.03.2019        г., ДФ №        **********/22.05.2019        г., ДФ № *********/04.06.2019 г. и ДФ № **********/03.10.2019 г., ведно със законната лихва от 13.11.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 3181, 77 лв. - обезщетение за забавено плащане върху дължимите суми по фактурите.

ОСЪЖДА „Г.Б.“ ЕООД с ЕИК********да заплати на  „Е.Е.“ ЕООД с ЕИК********разноски за държавна такса в размер на 2801, 23 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2630 лв., на основание чл.78, ал.1  от ГПК.

Банковата сметка на „Е.Е.“ ЕООД с ЕИК ********, по която да бъде извършено плащане е ********  BIC:***  „Р.Б.„ АД.

Съгласно чл.239, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                          

 

 

СЪДИЯ: