Решение по дело №2021/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив срещу решение № 930 от 01.07.2024 г., постановено по АНД № 1757 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е отменено наказателно постановление № 885 от 07.11.2023 г., издадено от заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив, с което на „Ривиера 982“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. П. А., на основание чл.21, ал.1, т.3 във връзка с чл.7, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.4, ал.1 от същата наредба.

Касационният жалбоподател намира, че решението е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Ривиера 982“ ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на районния съд като правилно. Претендира разноски за настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІIІ касационен състав намира подадената касационната жалба в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

Установено е от служители на Пловдивския общински инспекторат, на 19.10.2023 г. при извършена проверка на ресторант „Ривиера“, находящ се в [населено място], на [улица], стопанисван от „РИВИЕРА 982” ООД, че от дружеството е извършено нарушение по чл.4, ал.1 от Наредба за условията и реда за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив, изразяващо се в разполагането на преместваеми обекти: 16 броя маси за открито сервиране с 50 броя седящи места към тях, оформящи зона, оградена с ажурна ограда и озеленяване с кашпи, на обща площ от 88 кв.м., измерено с ролетка по външен контур. Констатирано е, че в момента на проверката ресторантът е в работен режим, видно от издадения фискален касов бон, като на масите за открито сервиране се консумират храни и напитки от асортимента на обекта. От извършена служебна справка в администрацията на район „Тракия“ било установено, че „РИВИЕРА 982“ ЕООД, опериращо в обекта, няма разрешение за ползване на място общинска собственост, поради което и не представя такова. Проверката била обективирана в Констативен протокол Серия А№ 115523/ 19.10.2023г. Провелката била извършена в присъствието на лицето В. П. Р. /управител/. На дружеството бил съставен АУАН с бл. № 000808/25.10.2023г. Актът бил съставен в присъствието на управителя Н. А., който го е подписал с отбелязване,че има възражения.

На дружеството било издадено наказателно постановление, с което на основание чл.24, т.1, вр. чл.7, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив, наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.4, ал.1 от същата Наредба.

За да отмени наказателното постановление, районният съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел, че актосъставителят и наказващият орган не са съобразили наличната документация, касаеща учреденото право на строеж на наемателя на процесния недвижим имот „М. МГ“ ООД, и неправилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на „Ривиера 982“ ООД за неизпълнение на изискването на чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза районният съд е приел, че договорът от 13.07.2011 г. между община Пловдив и „М. МГ“ ООД за учредяване на възмездно, безсрочно право на пристрояване върху недвижим имот частна общинска собственост е сключен въз основа на съгласувания от главния архитект на район „Тракия“ на Община Пловдив.

Съдът се е позовал на представените от дружеството писмени доказателства - протокол № 08/31.03.2011г. на РЕСУТ при Район „Тракия“ - Община Пловдив, с който е приет идеен инвестиционен проект за строеж: „Допълващо застрояване в УПИ [Наименование]общински, кв.1а, жил. група А- 7,8 по плана на ЖТ., [населено място], функционално приобщено към Спортен клуб „Чикаго‚ в УПИ I – общински кв. 1а, жил. група А-7,8 по плана на ЖТ., [населено място]"; Заповед №11ОА-1612/30.06.2011г. на кмета на Община Пловдив, с която се учредява в полза на „МОНИ МГ“ООД безсрочно възмездно право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в [населено място], ЖТ., представляващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ [Наименование]общински, кв.1а, жил. група А-7,8 по плана на ЖТ., [населено място], за изграждане на пристройка към северната част със застроена площ 47,82 кв.м. и пристройка към южната част със застроена площ 166,69 кв.м., РЗП 214,51 кв.м. на съществуваща нежилищна сграда с [идентификатор] със застроена площ 1084 кв.м., брой етажи 2, предназначение: сграда за обществено хранене, построена в УПИ [Наименование]общински, кв.1а, жил. група А-7,8 по плана на ЖТ., [населено място]; Договор № 11ДГ 786/13.07.2011г. между Община Пловдив и „МОНИ МГ“ООД, вписан : АВ №17100/21.07.2011г., рег.№ 40, том 51 за учредяване на безвъзмездно, безсрочно право на пристрояване върху процесния недвижим имот – частна общинска собственост; Разрешение за строеж №19/04.08.2011г., издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район „Тракия“ за строеж за „Допълващо застрояване в УПИ [Наименование]общински, кв.1а, жил. група А-7,8 по плана на ЖТ., [населено място], функционално приобщено към съществуваща нежилищна сграда с [идентификатор] с местонахождение: ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], урегулиран в УПИ [Наименование]общински, кв.1а, жил. група А-7,8 по плана на ЖТ., [населено място], с възложител: „МОНИ МГ“ООД; Удостоверение №17/30.09.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж от Пета категория за: „Допълващо застрояване в УПИ [Наименование]общински, кв.1а, жил. група А-7,8 по плана на ЖР „Тракия", [населено място], функционално приобщено към съществуваща нежилищна сграда с [идентификатор], в УПИ [Наименование]общински, кв.1а, жил. група А- 7,8 по плана на ЖТ., [населено място], с възложител: „МОНИ МГ“ООД; Договор за наем от 26.04.2022г. и анекс към него, от който е видно, че „РИВИЕРА 982“ ООД се явява наемател на процесния обект, предоставен от „МОНИ МГ“ООД.

Съдът се е позовал и на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, която е обсъдил ведно със събраните писмени и гласни доказателства, и чиито изводи се изразяват в следното:

От приложените документи и описани в заключението се установява, че наемодателят притежава всички документи за ползване на местата на открито, които са функционално предназначени за изпълнение на местата, които са съгласувани в проект от 01.04.2011 г. на главен архитект на район „Тракия”, Протокол № 8 от 31.03.2011 г. на РЕСУТ при район „Тракия”, заповед № 11ОА1612/30.06.2011 г. на Община Пловдив, Разрешение за строеж № 19 от 04.08.2011 г., издадено от район Тракия, община Пловдив и Удостоверение № 17/30.09.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадени от район Тракия, община Пловдив. Местата за открито ползване в двора, обхващащи площта пред пристройката с учредено право на строеж – Коктейл бар /185 бр./ и пред съществуващия ресторант /174 бр./ са приети като необходими за функционирането на обекта съобразно неговото предназначение.

Съдът сее позовал на експертизата, която сочи, че в момента на експертизата, същата е установила много повече маси и седящи места, а в обжалвания акт са описани 16бр. маси за открито сервиране и 50 лр. седящи места, заемащи 88 кв.м., като не било посочено точното местоположение на масите и техните граници.

Съдът е намерил, че в случая ползването на мястото е уредено с актовете за учредяване на възмездно право на строеж на името на „Мони – МГ“ООД, тъй като в тях изрично е записан документът, който е основа за разпореждането - одобрен проект на 01.04.2011г. В този проект, одобрен от главния архитект, зоната за разполагане на маси за открито сервиране и седящи места е обособена, определена с граници и предназначение, като тя с нищо не се различава от схема за разполагане на маси за открито сервиране, одобрена от главния архитект по реда на чл.11 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив. В одобрения проект площите са записани, границите са посочени, площите за обслужване на масите са видими, контурът, ограждащ масите е нанесен. Според въззивния съд, предвид предназначението на обекта в одобрения проект на 01.04.2011г. и неговата пълнота, спецификата на правата на суперфициара върху сградата и оземления имот, допълнително схема за разполагане на маси за открито сервиране не се налага да бъде издавана.

 

 

 

Съответно след като мястото, където са разположени процесните маси на открито, ведно със седящите към тях места, представляващо общинска собственост, е част от имота, за който е учредено право на строеж, и това място е в пълно съответствие с идейния проект, то дружеството-жалбоподател е имало правото да ги ползва без да се налага издаването на допълнително разрешение за ползване на общинското място и схема за разполагане на маси за открито сервиране. Така според състава на районния съд не е осъществено нарушение на чл.4, ал.1 от Наредбата.

Решението е неправилно.

С решението правнорелевантните факти са установени по безспорен начин, но тези доказателства са били неправилно преценени, поради което въз основа на тях първостепенният съд е направил необосновани и неправилни правни изводи.

Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив (Наредбата), за ползване на общинско място за разполагане на преместваем обект, поставен по смисъла на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив и за ползване на общинско място за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект се изисква разрешение за ползване на място.

Според нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, разрешенията за ползване на място общинска собственост за поставяне на маси за открито сервиране се издават от кмета на община Пловдив или упълномощен от него зам.-кмет за територия АИР, ЦГЧ и територията, заключена между границите: на север – коритото на река Марица, на изток – бул. [община], ул. [населено място], ул. Братия, бул. Шести септември, на юг – бул. С., ул. П. О. и култура, на запад -крайна регулационна граница на подробен паркоустройствен, регулационен и застроителен план "Спортен комплекс Отдих и култура" [населено място] (одобрен с решение № 368, взето с протокол № 29 от 29.11.2001 г. на ОбС-Пловдив), а от кметовете на райони или упълномощени от тях зам.-кметове – за териториите на съответните райони. Разпредбата на ал. 3 на същия член сочи, че срокът на разрешенията за ползване на място по ал. 1 е не повече от 1 (една) година.

Според чл. 24, т. 1 от Наредбата, всеки нарушител се наказва с глоба от 300 лв. до 1 000 лв. или имуществена санкция от 500 до 1 500 лв., ако не подлежи и на по-тежко наказание, когато не притежава валидни документи, издадени по реда на чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 на настоящата Наредба.

Съдът споделя възражението на касационния жалбоподател, че в случая всички цитирани документи касаят друго търговско дружество - „Мони МГ“ ООД. Соченото за нарушител дружество е „Ривиера 982“ ООД, наемател на „Мони МГ“ ООД. Поради това и цитираните документи са неотносими писмени доказателства. Това е така, тъй като разрешението за ползване на общинско място винаги се издава за конкретен субект, без значение на кое лице са били учредени ограничени вещни права, след като е установено, че обектът представлява общинска собственост. В случая няма спор, че ответникът по касацията „РИВИЕРА 982” ООД не притежава разрешение за ползване на общинско място. Поради това, като е разположило конкретните преместваеми обекти, описани в НП, на сочената площ от 88 кв.м., оформящи зона, оградена с ажурна ограда и озеленяване с кашпи, без да притежава издадено валидно разрешение за ползване, дружеството е нарушило разпоредбата на чл.4, ал.1 вр.с чл.7, ал.1 от Наредбата.

 

Именно липсата на разрешение за ползване, издадено на „Ривиера 982“ ООД е от правно значение за настоящия казус.

Както съдът посочи по-горе съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, разрешенията за ползване на място общинска собственост за поставяне на маси за открито сервиране се издават от кмета на община Пловдив или упълномощен от него зам.-кмет, а от кметовете на райони или упълномощени от тях зам.-кметове – за териториите на съответните райони. В този смисъл позоваването от страна на съда на одобрена схема от главния архитект на района, най – малкото е неотносимо, тъй като от една страна компетентният орган за издаването на разрешение за ползване не е главният архитект, а кмет или упълномощен зам.кмет, а от друга – заявител на разрешението за ползване е самото ползващо се лице, в случая това е „Ривиера 982“ ООД. Като се е позовал на цитираната схема за поставяне, издадена от гл. архитект, съдът не е направил и разграничение в процедурите – от една страна издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по реда на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив, за което компетентен е главният архитект, а от друга – съвсем различна е процедурата за издаване на разрешение за ползване/какъвто е настоящият случай/ по реда на Наредбата за условията и реда за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. При всеки от двата случая обаче е важно стопанисващото лице да е и заявител, респ. адресат на двата вида разрешения. Наредбата на общината не предвижда възможност правата, произтичащи от издаденото разрешение за ползване да могат да се прехвърлят на трети лица.

Предвид изложеното, административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ривиера 982“ ООД се явява безспорно доказано. Правилно е била приложена санкционната норма на чл.24, т.1 от Наредбата, а имуществената санкция е наложена в максимален размер от 1500 лева при съобразяване на критериите по чл.27 ЗАНН, тъй като е посочено, че за същото нарушение има и друго издадено наказателно постановление, което се обжалва. Соченото не означава повторност по смисъла на закона, но означава, че дружеството продължава да не се съобразява със законовите разпоредби и да не се снабдява с исканото разрешение за ползване. В този смисъл не са налице и аргументи за прилагане на чл.28 ЗАНН.

Изложеното по-горе дава основание да се приеме, че представеното с молбата от 19.11.2024 г. съдебно решение на ВАС няма правно значение за настоящия спор, тъй като дали се държи на правно основание или не от „Мони – МГ“ ООД процесния имот е ирелевантно за съставомерността на деянието.

За изчерпателност следва да се посочи следното. Обстоятелството, че вещото лице е установило повече места от описаните в наказателното постановление не води до извод за допуснати процесуални нарушения. Вещото лице е установило толкова места, колкото са били налични в момента на посещението му на място в обекта, а не в момента на проверката, поради което направените възражения от ответника по касацията не се споделят. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на акта и постановлението е в достатъчна степен пълно, точно, ясно и конкретно, като са налице всички елементи от състава на нарушението.

Относно възраженията за допуснати процсуални нарушения при издаване на АУАН, съдът намира, че е без правно значение по какъв начин е било поканено дружеството, след като управителят му е присъствал на съставянето на АУАН и същия ден е бил предявен. Не се споделят и възраженията относно това, че в АУАН е посочен един свидетел. АУАН е съставен въз основа на официален документ – изготвеният констативен протокол, поради което дори непосочването на свидетели не е нарушение, аргумент от чл. 40, ал.4 ЗАНН. Няма пречка също така АУАН да се състави и по-късно, а не на деня на проверката, още повече, че за установеното от проверката е налице и официален документ.

Предвид всичко изложено, настоящата касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо следва да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно и следва да се уважи. Следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на Община Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХIІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 930 от 01.07.2024 г., постановено по АНД № 1757 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 885 от 07.11.2023 г., издадено от заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ при Община Пловдив, с което на „Ривиера 982“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. П. А., на основание чл.21, ал.1, т.3 във връзка с чл.7, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.4, ал.1 от същата наредба.

ОСЪЖДА „Ривиера 982“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. П. А., да заплати на Община Пловдив сумата 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.