№ 2461
гр. Бургас, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120106820 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалбата на В. С. В., ЕГН
**********, Н. А. К., ЕГН **********, М. П. К., ЕГН **********, Д. К. Й.,
ЕГН **********, А. К. Л., ЕГН **********, В. Я. Б., ЕГН **********, М. Я.
В., ЕГН **********, Р. К. М., ЕГН **********, С. Т. М., ЕГН **********, В.
В. П., ЕГН **********, Д. В. М., ЕГН **********, А. Г. А., ЕГН **********,
К. Г. С., ЕГН **********, К. К. П., ЕГН **********, С. К. У., ЕГН **********,
Н. Н. Т., ЕГН **********, Н. К. Й., ЕГН **********, като В. В., Д. Й., К. П.,
Н. Т., С. М. и М. В. са със съдебен адрес в ***, чрез адв.А. Ж., с която молят за
отмяна поради незаконосъобразността им на решение №***/10.01.2023 г. и
решение №***/10.01.2023 г., и двете на ОСЗ – Созопол, постановени по
преписка №*** на наследници С. В. С..
Твърди се в жалбата, че оспорените решения са постановени на
основание предходни нищожни решения, които не са връчени на всички
заинтересовани лица по реда на ГПК и подлежат на отмяна поради
несъответствие между стойността на имота, който им се предоставя като
обезщетение и този, по отношение на който е постановен отказ за
възстановяване.
На подробно изложени в жалбата аргументи от съда се иска да отмени
1
атакуваните решения като незаконосъобразни и преписката да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне; претендират
присъждане на направените деловодни разноски.
Правното основание на жалбата е нормата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Жалбата е депозирана от активно процесуалноправно легитимирани
лица, разполагащи с правен интерес от обжалване на акт по ЗСПЗЗ. В тази
връзка, видно от Удостоверение за наследници, изх.№*** г., издадено от
Община Созопол, жалбоподателите са наследници на С. В. С..
По делото е прието като доказателство влязло в сила на 02.04.2024 г.
решение №465/06.03.2024 г., постановено по гр.д.№7364/2023 г. по описа на
РС-Бургас, с което е прогласена нищожността на решение, материализирано в
протокол №*** г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представената по делото преписка №*** на ОСЗ – Созопол, с
обжалваните в настоящото производство Решение №*** и решение №***, и
двете от 10.01.2023 г. на ОСЗ – Созопол, на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ,
наследниците на С. В. С. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на
общо 20.447 дка земеделски земи на обща стойност от 3621 лева, съгласно
план за обезщетяване в землището на с.*** и с.***, Община Созопол. Видно
от съдържанието им, и двете решения са постановени от ОСЗ – Созопол въз
основа на решение №*** от 06.01.2000 г. и решение №*** г. Преюдициален за
настоящото производство е съдебният процес по гр.д.№7364/2023 г. на РС-
Бургас, предмет на което е прогласяване нищожността на решение,
материализирано в протокол №***/05.03.1993 г. Видно от представения
препис, преюдициалното дело е приключило с краен съдебен акт – Решение
№465/06.03.2024 г., с което жалбата е уважена и е прогласена нищожността на
посоченото решение на ОСЗ – Созопол.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
жалбата за основателна.
Според чл.170, ал.1 от АПК, тежестта на доказване на съществуването
на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт, и
2
изпълнението на законовите изисквания при издаването му се носи от
административния орган и от лицата, за които оспореният административен
акт е благоприятен. Ответникът не е провел доказване в тази насока. Нормата
на чл.19а, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че условията и редът за обезщетяване се
определят с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.19а, ал.2, т.4 от
ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците общинската служба по земеделие
се произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя. Съгласно
разпоредбата на чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по
чл.19, ал.18 от правилника, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със
земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-
дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.
Така определената от законодателя последователност сочи, че преди
постановяване на решението по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ административният
орган по поземлена собственост следва да се произнесе със следните
предхождащи актове: решение за признаване правото на възстановяване на
собствеността по отношение претендираните земи; решение, с което определя
право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост,
постановено на основание чл.10б от ЗСПЗЗ; решение, с което се определя
стойността на обезщетението, постановено на основание чл.19, ал.8 от
ППЗСПЗЗ, и решение, с което се определя коефициент за редукция,
постановено на основание чл.19, ал.16 от ППЗСПЗЗ. Всяко от тези решения
подлежи на самостоятелно обжалване пред съд.
Както бе посочено по-горе, с влязлото в законна сила преюдициално
решение по гр.д.№7364/2023 г. по описа на РС-Бургас е прогласена
нищожността на едно от решенията, въз основа които са постановени
обжалваните в настоящото дело индивидуални административни актове, а
именно решение, обективирано в протокол №***/05.03.1993 г. Това означава,
че те са постановени при липса на валидно правно основание – при липса на
стабилен административен акт.
Изложеното мотивира съда да приеме, че двете обжалвани решения
следва да бъдат прогласени за нищожни, тъй като съдът следи и служебно за
пороци на административния акт, обуславящи неговата нищожност, а
преписката – върната на ответния административен орган, за произнасяне с
валидни и законосъобразни актове.
3
Основателността на жалбата налага присъждане в полза на
жалбоподателите на направените деловодни разноски за платени адвокатски
възнаграждения и депозити за вещи лица.
Сумите за депозити за вещи лица – общо 700 лева следва да бъде
присъдени в полза на вносителя им Н. Н. Т..
В полза на всеки от жалбоподателите В. В., Д. Й., К. П., Н. Т., С. М. и
М. В. следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на по 400 лева
за всеки от тях.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №***/10.01.2023 г., постановено от
Общинска служба „Земеделие“ – Созопол по преписка №*** на наследниците
на С. В. С..
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №***/10.01.2023 г., постановено от
Общинска служба „Земеделие“ – Созопол по преписка №*** на наследниците
на С. В. С..
ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол преписка №*** на
наследниците на С. В. С. за издаване на валидни и законосъобразни актове, на
основание чл.173 ал.2 от АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол да заплати на
Н. Н. Т., ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 1100 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол да заплати на В.
С. В., ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол да заплати на Д.
К. Й., ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол да заплати на К.
К. П., ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол да заплати на С.
Т. М., ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол да заплати на
М. Я. В., ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 400 лева.
4
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5