М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава 28
от НПК.
Обвинението срещу О.Г.М. е по чл.191,ал.1 от НК за това, че от
30.11.2018г. в с.Г., общ.П. б., като пълнолетен, без да е сключил брак е
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст- Р.Г.Р.,
родена на ***г.
В с.з. нарушителят М. не се явява в с.з., но се
представлява от защитник- адв.С.Т. ***. Представителят на РП-Казанлък поддържа
обвинението срещу него и постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
От събраните по делото доказателства, установени със социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-Казанлък, удостоверение
за раждане и показанията на свидетелите Г.М., Я. А., Р. Р., В. М. и Г. Р., кореспондиращи
изцяло помежду си и с обясненията на нарушителя М., дадени от него на
досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: В
началото на м. ноември 2018г. Р.Г.Р. и О.Г.М. се запознали, чрез интернет-приложението
„Фейсбук“. В началото си пишели, а в последствие се сприятелили и започнали да
се срещат. По това време Р. живеела при баба си В. И. М. ***, а М. ***. В края
на м. ноември 2018г. двамата решили да заживеят заедно, тъй като много се
обичали и не искали да живеят разделени. Разговаряли с родителите на М.- Г. И. М.
и Я. Н. А., както и с бабата и майката на
Р.- В. М. и Г. Й. Р.. Всички те не били съгласни двамата да заживеят
съпружески, като мъж и жена, макар Р. Р. да била малка- само на 14 години, тъй
като последната им казала, че ако не се съгласят, щяла да се самоубие. Така
родителите се съгласили и от 30.11.2018г. М. заживял съпружески с Р. без да е
сключил брак, в дома на родителите си в село Г., общ.П. б., на ул.„Д-р А.“ №*
въпреки, че знаел, че тя не е навършила 16 години, а е била само на 14 години.
След като заживели заедно двамата започнали да осъществяват полови контакти,
като в резултат на това, през пролетта на 2019г., Р. Р. установила, че е
бременна. Бременността преминала нормално и на 12.12.2019г. свидетелката родила
дете от мъжки пол- Я.. От 30.11.2018г. до момента на привличането му в
качеството на обвиняем, а именно- 10.04.2020г. М. продължил да живее съпружески
с Р.. Към 30.11.2018г. той бил на 20 години.
Предвид изложеното съдът намира, че О.Г.М., от обективна и
от субективна страна, е осъществил състава на чл.191,ал.1 от НК. От субективна страна същият
е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните му
и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае О.Г.М. за виновен по
повдигнатото му обвинение. По отношение на същия са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е роден на ***г., т.е. същият е пълнолетен.
2.За
престъпление по член 191,ал.1 от НК се предвиждат
наказания лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено
порицание.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на
глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи О.Г.М. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание-глоба,чийто размер обаче значително
трябва да надвишава предвидения в закона минимален такъв, а именно- 2000/две
хиляди/ лева, тъй като да се определи наказание на нарушителя в минимален
размер би означавало да бъдат толерирани и насърчавани лица ежедневно да
практикуват педофилия, която погрешно в подобни случаи се определя като „ромски обичай“ или „ромска традиция“.
Предполага
се, че всеки гражданин на РБългария е запознат със законите, които са
обнародвани по установения ред в Държавен вестник. Това е т.нар. законова
презумпция(общо правило) и не е необходимо да се доказва знанието или
незнанието на закона от всеки нарушител. Презумпцията е оборима, ако в
конкретния случай, поради изключителни обстоятелства последния е бил лишен от
възможност да узнае за приетия закон(в настоящия случай НК). По делото липсват,
каквито и да са доказателства, че за нарушителя са били налице такива обстоятелства,
които поради изключителността си да са довели до това да е бил в невъзможност
да се запознае с действащите закони.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
Районен
съдия: