№ 1845
гр. С., 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110145828 по описа за 2021 година
Предявен е частичен осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ-2015 г. за сумата 20 лв.
частичен иск за сума в общ размер на 486,80лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане-обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно издадена от ответника за л.а.Волво,
рег.№***, застрахователна полица валидна за периода 17.11.2020г.-16.11.2021г. за
имуществени вреди-разходи за ремонт на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***,
вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 27.03.2021 г., ***, на
паркинга на магазин „Л.“.
В исковата молба се твърди, че на 27.03.2021 г. на посочените дата и място
настъпило ПТП по вина на водача на л.а.Волво, рег.№***. За процесното ПТП е съставен
двустранен констативен протокол от същата дата. Посочено е, че в следствие на удара
върху собственото на ищцата МПС са нанесени множество увреждания, като в ищцецът е
завел щета в ответното дружество с Опис щета №**********/29.03.2021г. Посочено е, че
след извършването на оглед и представяне на изисканите документи, ответното дружество
застраховател е изплатил на ищцата сума в размер на 336лв. Ищецът заявява, че не е
доволен от размера на изплатеното обезщетение, което поражда и правният му интерес от
воденето на настоящия процес. Посочва, че имуществените вреди оценява на общ размер от
822,80лв, като предявява частичен иск за сумата от 20лв. Претендира разноски за
производството.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва изцяло предявения иск. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, а
претендираните вреди се дължат на амортизационни процеси. Искът е оспорен и по размер,
като заявяват че със заплатената сума са възстановени претърпените вреди. Претендират се
разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземането по чл. 432,ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните
факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
1
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на уврежданията по
собствения му лек автомобил, в претендирания размер.
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са приети
обстоятелствата, че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно посочената в исковата молба
застрахователна полица, настъпването на описаното ПТП, както и че е заплатена от
ответника сума в размер на 336лв.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано,
поради което е налице основание за възникване на задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение. При застраховка "Гражданска отговорност" обемът на
отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е
лимитиран до размера на застрахователната сума. Делинквентът отговаря за всички преки и
непосредствени вреди /, като целта на обезщетението е да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Принципът за пълна обезвреда
изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането, без прилагане на коефициент на овехтяване.
В случаите в които разходите за поправка са близки или надвишават стойността на
цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, вместо
да се обезщети стойността на цялата вещ, с която увреденият би могъл да си купи вещ със
същото качество. Ето защо в подобна хипотеза размерът на обезщетението е равен на
действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането.
Съгласно заключението на САТЕ, което съдът кредитира, пътно-траснпортното
произшествие е настъпило на 27.03.2021г. в 12,46 часа на паркинг на магазин Л.. Водачът
на МПС Фолксваген Голф, рег. № *** се движел в района на паркинга на горепосочения
магазин, като по същото време водачът на л.а Волво с рег. № ***, предприема потегляне от
паркирано състояние, без да се съобрази и изчака преминаването на МПС Фолксваген, като
реализира ПТП. Вещото лице посочва, че към датата на ПТП на процесното МПС по средни
пазарни цени възлиза на 619,92лв. Посочва се, че с оглед събраните по делото доказателства
уврежданията по л.а. Фолксваген е възможно да бъдат реализирани при така декларираното
произшествие. Размерът на щетите изчислен по реда на наредба №49/2014г. възлиза на
279,36лв. Посочва се, че при ремонта на процесния автомобил не е предвидено да бъдат
влагани нови части. Всички детайли, които застрахователят е описал като увредени с дадени
за степен боядисване.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на
действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не
съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба №49 от 16.10.2014 год. Също така
обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по
договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
С оглед горното съдът приема, че дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на
619,92лв. Следва да бъде приспадната сумата от 336лв. – платена от застрахователят, като
2
остатъкът дължим на ищеца възлиза на 283,92лв. Ответникът не доказа погасяване, поради
което искът следва да бъде изцяло уважен. Следва да бъде присъдена и законната лихва от
04.08.2021г. до погасяване на задължението.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 610 лева /за държавна такса -
50 лева, депозит за САТЕ - 200 лева и адвокатски хонорар в размер на 300лв/.
При този изход на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на ИВ. СТ. ИВ., с ЕГН ********** и адрес: *** на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл.
477 КЗ сумата 20 лева частичен иск от иск в общ размер на 486,80лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди върху лек автомобил марка "Фолксваген",
модел "Голф", с рег. ***, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от
27.03.2021 г., в гр. С., предизвикано от водач на лек автомобил, марка "Волво", с рег. №
***, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", страна по който е ответникът, заедно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 610лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3