№ 33269
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110110075 по описа за 2022 година
При служебна проверка на международната компетентност на
българския съд, настоящият състав приема следното:
С постъпила от Р. Е. Е. искова молба с вх. № 37096/25.02.2022 г. е
предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК срещу Х. С. П. за
определяне на родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и
издръжка на общото дете на страните.
В молбата се твърди, че страните са живели във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат общо дете - Стоян Х.ов П.. Последното, заедно с
неговата майка и ищца по делото, от 2016 година живее в Англия, като грижи
за него полага единствено тя.
Съдебните книжа по делото са разменени, като в срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника Х. С. П., в който последният счита така
предявените искове за неоснователни, като излага подробни съображения в
тази насока.
За своята международна компетентност българският граждански съд
следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от
регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от
международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. За
споровете по искове за упражняване на родителски права и режима на лични
отношения с детето, при наличие на международен елемент в
правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в
страна, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенция за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.
/Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от 40–то Народно събрание на
18.01.2006 г. от Р България/ - по аргумент от чл. 61 от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.
Ищцата е предявила настоящия иск при условие, че детето и майката
имат обичайно местопребиваване в Англия. Поради което, настоящият
1
съдебен състав счита, че българският съд не е компетентен да разгледа иска
по чл.127 от СК, въпреки че последните са български граждани, предвид
липсата на обичайно местопребиваване на детето в България към момента на
сезиране на съда.
От данните по делото безспорно се установява, че е налице
международен елемент по възникналия между страните спор по въпросите,
свързани с родителската отговорност, по отношение на общото им дете,
поради което и допустимостта на образуваното производството пред
българския съд следва да бъде преценена съобразно правилата на
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на деца (Конвенцията), тъй като и България, и Англия са
страни по цитираната конвенция, като приоритет има Конвенцията,
доколкото същата се прилага с предимство пред Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г., когато детето няма обичайно
местопребиваване на територията на държава-членка. Съдът намира, че в
случая е налице именно тази хипотеза. Детето има обичайно
местопребиваване в Англия, където същото трайно са е установило –
твърдения, изложени още в исковата молба, като не е налице изключението
по чл. 7 от Конвенцията. Отделно от това, при определяне на международната
компетентност съдът на първо място следва да изхожда от „най-добрия
интерес на детето“, с оглед възможността то да бъде изслушано. Настоящият
съдебен състав приема, че „най-добрият интерес на детето“ е във
функционална зависимост от критерия на близостта - най-тясната връзка;
близостта на съда с детето, а не с гражданството на страните, при определяне
на международната компетентност. В тази връзка, съдът намира, че същото
следва да се тълкува като мястото, в което се наблюдава интеграция на детето
в социална и семейна среда от съда, който е в най-тясна връзка с него - а
именно съдът, в района на който то живее. Този съд може да прецени най-
добре интересите на детето, тъй като има пряка връзка със социалните служби
и познава стандартите на средата, в която детето живее. Релевантни трябва да
са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и
преместване на цялото семейство там, мястото и условията, при които е
организирано образованието му, семейните и социални връзки на детето с
тази държава. Такова тълкуване на същото понятие е дал и Съда на ЕО
относно чл. 8, ал.1 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември
2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност. Предвид изложеното съдът намира, че органите на Англия,
където детето има обичайно местопребиваване, са компетентни да решат
настоящия спор. Българският съд не е международно компетентен да се
произнесе по иска /в този смисъл и определение № 4545/18.05.2022 г., по ч.
гр. дело № 20221100504914 по описа за 2022 г. на СГС/.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България не притежават
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по предявения от Р. Е. Е. срещу
Х. С. П. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 10075/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 80-ти
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3