№. 89 / 25.2.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 1722 по описа на РС-Монтана за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от ,. К. Б.‘‘ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. Б. Б. №. 4. б. в. срещу Т.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,С. К. О. №. 3. е. а. обективно съединени установителни искове, със следния петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните взамания на ,. К. Б.‘‘ЕООД към ответника- 2 704,44 лв. главница, 84,57 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 26.07.2013 г. до 0 xxxx 10.2013 г. и 518,67 лв. договорна лихва, дължима за периода от 0 xxxx 10.2013 г. до 28.02.2019 г., представляващо неизплатено задължение по договор за заем ,. К. Б. Е.‘‘ №. **********/2 xxxx 06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 0 xxxx 03.2019 г. до окончателното изплащане.
Ищецът извежда основанието на своите искове от сключен между страните на 2 xxxx 06.2013 г. Договор за заем ,. К. Б. Е.‘‘ №. **********. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита-1000,00 лв.; срок на кредита-12 месеца; размер на месечната вноска- 245,88 лв.; падеж на вноската-25-то число от месеца; ГЛП-269%; общ размер на задължението-2 950,39 лв..
Поради нередовно погасяване от страна на отв. С. на дължимите месечни вноски, на 0 xxxx 10.2013 г. договорът е едностранно прекратен.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответницата Цветкова, чрез назначеният й особен представител адв. К. е подаден в законния срок писмен отговор на исковата молба. В него се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Излагат се доводи за погасяване на взаманията чрез изтичане на погасителна давност съгласно чл. 110 и 111 от ЗЗД.
Съдът, на основание чл. 23. ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения сроК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Доказателствата по делото са писмени.
Безспорно е по делото възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за заем ,. К. Б. Е.‘‘ №. **********/2 xxxx 06.2013 г.
Видно от доказателствата по делото, падежът на последната погасителна вноска по по процесния заемен договор е на 25.06.2014 г.
Предвид фактът, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с Договора задължения съгласно Общите условия, на 0 xxxx 10.2013 г. договорът е прекратен от страна на ,. К. Б.‘‘ЕООД.
На 02.10.2013 г. до Т.С.С. е изпратено уведомително писмо, с което я информира, че считано от 0 xxxx 10.2013 г. ДЗПКБ №. ********** е едностранно прекратен, видно от приложена по делото обратна разписка.
Съгласно погасителния план, крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 25.06.2014 г., с изтичането на който е настъпила изискуемостта на задължението на длъжника по кредита в пълен размер.
Във връзка с направеното възражение в писмения отговор на исковата молба, за погасяване на задължението поради изтичане на погасителна давност по реда на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, съдът намира, че същото е неоснователно. Погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, т.е. 25.06.2014г.. До момента, в който е прекъсната давността, чрез подаване пред МРС на заявлението по чл. 410 ГПК от дружеството-ищец/0 xxxx 03.2019 г./ не са изтекли пет години, респективно вземането не е погасено по давност, а е дължимо.
Така мотивиран, съдът намира, че исковете, като основателни и доказани, следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ПРОФИ К. Б.‘‘ЕООД, ЕИК: xxxx следва да се присъдят направените деловодни разноски.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235 ГПК, във вр.с чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,. К. Б.‘‘ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. Б. Б. №. 4. б. в. КЪМ Т.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,С. К. О. №. 3. е. а. , както следва: 2 704,44 лв. главница, 84,57 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 26.07.2013 г. до 0 xxxx 10.2013 г. и 518,67 лв. договорна лихва, дължима за периода от 0 xxxx 10.2013 г. до 28.02.2019 г., представляващо неизплатено задължение по договор за заем ,. К. Б. Е.‘‘ №. **********/2 xxxx 06.2013 г., ведно със законната лихва върху главница, считано от 0 xxxx 03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Т.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,С. К. О. №. 3. е. а. ДА ЗАПЛАТИ на ,. К. Б.‘‘ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. Б. Б. №. 4. б. в. сумата от общо 766,15 лв. деловодни разноски по гр.д.№. 1722/2019 г. по описа на РС-Монтана за държавна такса, депозит за назначен от съда особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, както и общо 216,15 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№. 533/2019 г. по описа на РС-Монтана, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСВОБОЖДАВА в полза на адв. В.К. внесеният депозит от 400,00 лв. за особен процесуален представител на ответника. Да се издаде РКО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: