Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 21.02.2020 год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският
районен съд, наказателен състав
На
двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД
№ 642 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е от административно наказателен
характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „***“ ООД, ЕИК ***,
против Наказателно постановление № ***год.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта стойност на „***“ ООД, ЕИК ***, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева,
за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда то да
бъде отменено.
В съдебно заседание, представителя на жалбоподателят пледира за отмяна
на НП. Ангажира гласни доказателства.
Ответникът по жалбата- ТД на НАП се представляват от юрисконсулт.
Представителя на наказващия орган оспорва жалбата, иска от съда наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Явява се актосъставителя.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2019
год. актосъставителя съвместно със свои колеги-
служители в ТД на НАП- извършили проверка на търговски обект находящ се в
гр. Приморско и стопанисван от жалбоподателя. Установено било, че към момента
на проверката се извършва търговска дейност. В хода на проверката било установено,
че в търговския обект има ЕКПАФ, който функционира, но в обекта не се съхранява
паспорта на фискалното устройство и при проверката, същия не е представен на
проверяващите. Констатираното нарушение било отбелязано
в протокол за извършена проверка, а по късно бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № ***год.
в който нарушението било описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. Представител
на жалбоподателя присъствал по време на съставяне на
акта. АУАН му бил представен лично и приет срещу подпис. Наказващият
орган, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по същия както и в
АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, поради което и на основание 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
Закон за данък върху добавената стойност, на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
Изложената фактическа обстановка, съда
установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както
и от показанията на свидетеля- служител на НАП, които кредитира изцяло. Същите
са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество обаче, същата е неоснователна.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него
е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се
отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат
обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./.
Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление.
В
конкретния казус, съда съобрази следното:
В
настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители
на ТД на НП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на
НАП, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства, съда намира за
безспорно установено и доказано извършеното нарушение, за което жалбоподателя е
привлечен към административнонаказателна отговорност.
Впрочем,
жалбоподателя в жалбата си, не оспорва фактическите констатации по акта и
извършеното нарушение, но твърди че въпросните документи били в обекта, но не
били представени на проверяващите, тъй като били в канцелария. Домогва се да
докаже тезата си с гласни доказателства. Съда не дава вяра на показанията на
водения от жалбоподателя свидетел, тъй като същия е служител на жалбоподателя и
заинтересован от изхода на делото. Съда намира показанията за заинтересовани,
пристрастни и противоречащи на ценените от съда доказателства.
От събраните по
делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение, като при извършена
проверка се е установило, че в проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя
не се е съхранявал паспорта на фискалното устройство, налично в обекта. Съгласно
посочената като нарушена норма, жалбоподателят е бил длъжен да държи в
проверявания обект поисканото при проверката паспорт на ФУ. Съдът намира за
неоснователно изложеното в жалбата възражение, че служителят в обекта не е бил
длъжен и не е могъл да представи поискания документ. След като в обекта е било
предприето извършване на проверка от служители на НАП, лицата, които се намират
в обекта и осъществяват извършваната в обекта търговска дейност в това число и
служители, са длъжни да оказват пълно съдействие на проверяващите. Грижа и
задължение на търговеца е, да осигури възможност на служителите, които са в
проверявания обект, да представят на проверяващите изискваните документи. Като
не е изпълнил това си задължение, според съда жалбоподателя е извършил
вмененото му нарушение. Ирелевантен е факта, че изисканите документи са били
представени в един по-късен момент.
Съдът
намира възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения за неоснователни.
При
внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в
кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията
за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно
установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и
съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
При индивидуализация на санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН, същата е в рамките на закона, в минималния законоустановен размер.
Ето
защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ***год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за
данък върху добавенaта
стойност на „***“ ООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, да заплати на ЦУ на НАП, гр. Бургас, сумата от 50.00 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :