№ 218
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501544 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Б.б.г.х.“ АД срещу решение от 09.09.2023
г. по гр.д. №64987/2021 г. на Софийския районен съд, 170 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „Е.и.е.“ ООД осъдителни искове с правно основание
чл.286 ЗЗД вр. чл.51 ТЗ и чл.86 ЗЗД за сумата 2556,69 лв., представляваща възнаграждение,
съгласно чл.3.2.1 от допълнителното споразумение за посредничество от 16.12.2019 г.,
частично заявена претенция от сумата 40 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021 г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 17 639,61 лв., представляваща възнаграждение, съгласно чл.3.2.2 от допълнителното
споразумение за посредничество от 16.12.2019 г., частично заявена претенция от сумата
60 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
15.11.2021 г., до окончателното плащане на сумата, сумата 624,49 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 2556,69 лв.
за периода 01.02.2021 г. - 08.11.2021 г., заявена частично от сумата 3122,47 лв., и сумата
936,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 17 639,61 лв. за периода 01.02.2021 г. - 08.11.2021 г., частично от
4683,71 лв., като неоснователни., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение
на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото
не е доказано извършването на сочената посредническа дейност при осъществяване на
сделките, като е игнорирал изцяло събраните за това доказателства. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна „Е.и.е.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.51 ТЗ, търговският посредник има право на
възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако
няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от
двете страни. Договорът за посредничество се сключва между посредник, който е търговец,
извършващ по занятие посредничество при сключването на сделки, и едната или и двете
страни по сделката /чл.51 ТЗ/, като за осъщественото посредничество се дължи
възнаграждение /от едната или от двете страни/ съобразно уговореното, а ако не е
уговорено-обичайното възнаграждение за този вид дейност.
За основателността на иска следва да бъде безспорно установено при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно правоотношение по договор
за посредничество при покупко-продажба на стоки, по силата на който ищецът е изпълнил
задълженията си по този договор. Тежестта за доказване на тази факти е за ищеца, а
ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на възнаграждението.
От съдържанието на сключеното между страните споразумение се установява, че те
са постигнали съгласие за заплащане на възнаграждения за извършеното посредничество
при сключването на договори за покупко-продажба на стоки между ответника в качеството
му на продавач и потенциални купувачи – партньори от групата на ищеца или акционери в
ищцовото дружество, подробно описани в приложения №№1 и 2. При тълкуването на волята
на страните, изразена в тези клаузи, съдът счита, че те са уговорили, че възнаграждение се
следва на посредника за извършване на възложените с договора фактически действия по
създаване на условия за сключване с посочените в приложенията дружество на договори за
покупко-продажба на стоки, предлагани от ответника. Задължението на търговския
посредник се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в
предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт,
както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със сключването на
договор за продажба на съответния продукт. Договорът за търговско посредничество за
сключване на договора за покупко-продажба на стоки в случая включва запознаване на
клиентите с предлаганите от ответника стоки, предоставяне на информация относно
пазарните цени, качеството на предлагания продукт, вкл. и чрез предоставяне на мостра,
както и на друга необходима информация. За изпълнението на договорното задължение е
достатъчно сключването на сделката да е в резултат на някои от посочените действия от
2
страна на посредника.
По делото не е спорно наличието на сключеното споразумение за търговско
посредничество, както и сключването на договори за покупко-продажба на стоки между
ответника като продавач и купувачите-дружествата по приложения №№1 и 2. Спорно е
единствено дали ищецът е посредничил при сключването на тези договори – дали е
извършил фактическите действия по създаване на условия за сключване на договорите за
покупко-продажба на стоки
В случая обаче от събраните по делото доказателства не се установява при условията
на пълно и главно доказване ищецът да е положил каквито и да е условия за разширяване
пазара на предлаганите от ответника стоки – да е извършвал срещи с потенциалните
купувачи, респ. да ги е запознавал с дружеството-продавач, или да е запознавал
потенциалните купувачи с продаваните от ответника стоки, в резултат на което да са били
сключени сочените договори за покупко – продажба. Единственото ангажирано от ищеца
доказателство в тази насока са показанията на свид. М.С., който свидетел сочи, че ищцовото
дружество е провеждало презентации на предлаганите от ответника продукти на
територията на складовете на партньорите му. Доколкото обаче свидетелят е член на Съвета
на директорите на дружеството-ищец и с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, и евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, то и показанията му следва да се
преценяват с оглед на всички останали събрани по делото доказателства. Други
доказателства за извършване от страна ищеца на посредничество при продажба на
предлаганите от ответника стоки обаче не са ангажирани.
С оглед на изложеното и предвид липсата на доказване изпълнението на
задълженията на ищеца по споразумението за посредничество, то и предявеният иск се явява
неоснователен, поради което и при съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство, в размер на
сумата от 2400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен
между въззиваемата страна и адв. К., според който въззиваемата страна е заплатила
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 2400,00 лв. Съгласно
ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл.78 ал.5 ГПК, че
при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да
пада под минимума в нея, не се прилага. Договореното по настоящето дело адвокатско
възнаграждение съответства на естеството на правния спор, вида и обема на предоставената
правна защита.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №14847/09.09.2023 г., постановено по гр.д.
№64987/2021 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА „Б.б.г.х.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, Административна сграда ****, да заплати на „Е.и.е.“ ООД, ЕИК ****, седалище и
3
адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 2400,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4