РЕШЕНИЕ
гр. София,
27.12.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 15935 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 23522/13.11.2019 г. по описа на ЧСИ Р.М., подадена от И.И.В., чрез адв. В.Н.– длъжник по изпълнително дело № 20197900401709 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – постановление от 01.11.2019 г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Жалбоподателят излага доводи, че на 12.07.2019 г. чрез пощенски запис е превел в полза на взискателя Б.П.В.сумата от 928,59 лева, представляваща дължимите разноски, присъдени по гр.д. № 49990/2016 г. по описа на СРС, 149 състав. Твърди, че сумата е получена от процесуалния представител на взискателя и негов баща П.В. на 18.07.2019 г. на основание нотариално пълномощно № 22/21.06.2005 г. Твърди, че въпреки това на 04.09.2019 г. Б.П.В.чрез процесуалния си представител П.В., се е снабдил с изпълнителен лист и е инициирал образуването на изпълнителното дело. Твърди, че на 29.10.2019 г. с нарочна молба е представила пред съдебния изпълнител доказателства за изплащане на задължението по изпълнителния лист и е поискала да бъде прекратено изпълнителното дело. Твърди, че взискателят е оспорил, че с получената сума е погасено друго задължение на И. към Б.В., без да се сочи естеството на това друго задължение. Сочи, че отделно от това по наложен запор . е постъпила по изпълнителното дело сума в общ размер на 1 823,21 лева. Прави искане да бъде отменено обжалваното постановление на ЧСИ Р.М. и да бъде разпоредено прекратяването на изпълнителното дело по сила на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Направено е и искане за спиране на изпълнителното дело на основание чл. 438 от ГПК.
Взискателят Б.П.В.е подал възражение, в което оспорва подадената жалба.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира следното:
Изпълнително дело № 20197900401709 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано по молба от 12.09.2019 г. на Б.П.В., чрез адв. П.В., срещу длъжника И.И.В., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.09.2019 г. от Софийски районен съд, 149 състав, по гр.д. № 49990/2016 г., с който на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.И.В. е осъдена да заплати на Б.П.В.сумата от 594,59 лева, представляваща разноски пред първата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 334 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника И.И.В. на 02.10.2019 г.
На 29.10.2019 г. длъжникът И.И.В. е подал молба до съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като на 12.07.2019 г. преди образуване на същото задължението по изпълнителния лист към взискателя е погасено доброволно.
С молба от 31.10.2019 г. взискателят Б.П.В.се противопоставя на искането за прекратяване на делото, тъй като в преводния документ не е посочено, че сумата се изплаща за погасяване на задължението по изпълнителното дело и със същата било погасено друго парично задължение на В. към него.
С обжалваното постановление от 01.11.2019 г. частният съдебен изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното делото, като е приел, че в представената разписка няма отбелязване кое точно задължение погасява И.И.В..
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е допустима - подадена е от длъжника по изпълнителното дело срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
От представените документи за пощенски паричен превод (лист 22-23 от изпълнителното дело) се установява, че на 12.07.2019 г. длъжникът И.И.В. е превела на Б.П.В.сумата от 928,59 лева и че същата сума е получена по пълномощно от адв. П.В. на 18.07.2019 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело. Макар в представените документи да не е посочено основание за превода/номер на гражданското дело, сумата от 928,59 лева напълно съвпада с присъдените сумите за разноски по изпълнителния лист – 594,59 лева и 334 лева. С оглед на това и доколкото Б.П.В.не сочи конкретно друго задължение на И. към него, което да е в същия размер, следва да се приеме, че в случая длъжникът И. е погасила задължението си по процесния изпълнителен лист преди образуване на изпълнителното дело. Следователно от представените документи се установява, че сумата по изпълнителния лист е платена на взискателя чрез пощенски паричен превод преди образуване на изпълнителното производство. Въз основа на изложеното съдът намира, че се установява хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. второ от ГПК и изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е основателна и обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да бъде отменено.
Предвид произнасянето по жалбата на длъжника с настоящото решение, обективираното в жалбата искане по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20197900401709 по описа на ЧСИ Р.М., което съгласно цитираната норма е до произнасяне по жалбата, не се явява необходимо и следва да бъде оставено без уважение.
По
разноските:
Жалбоподателят претендира разноски по делото в общ размер на 313 лева,
от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси по ТТРЗЧСИ и 240 лева –
адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно указанията в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното и изхода на спора, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя претендираните разноски пред съда в размер на 313 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 438 от ГПК, направено от И.И.В., чрез адв. В.Н., за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20197900401709 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – СГС.
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от И.И.В., чрез адв. В.Н.– длъжник по изпълнително
дело № 20197900401709 по описа на ЧСИ
Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – СГС, постановление от
01.11.2019 г. на ЧСИ Р.М. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б.П.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на И.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 313 лева (триста и тринадесет лева) - разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.