О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..,
град
Шумен, 13.02.2020г.
Шуменският административен съд в закрито
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бистра Бойн
като разгледа докладваното
от съдия Бойн адм.д.№122 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.166
ал.4 от АПК във вр. с чл.217
ал.2 от ЗУТ, образувано по искане на „М.5.С.Д.“ЕООД, за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 141/21.01.2020г. на Кмета на
Община Върбица, което искане е обективирано в жалбата срещу процесната Заповед.
Със Заповедта на основание чл.195
ал.6 от
ЗУТ е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик на имотите,
находящи се в град Върбица, облШумен, УПИ I, VI и VII,
представляващи склад, пожарно депо, навес с оградни стени, кантар и обор, в
срок до 30 дни да предприеме необходимите действия по премахването им за своя
сметка. В същата заповед на основание чл.196 ал.3 от ЗУТ Кметът на общината е
допуснал предварителното ѝ изпълнение, с оглед създадената непосредствена
опасност за здравето и живота на гражданите от лошото им техническо състояние.
Видно
от приложената заповед, същата е връчена на оспорващия на по поща на 29.01.2020г.,
а жалбата е депозирана чрез административния орган на 11.02.2020, като по
същата пред АдмС град Шумен на днешна дата 13.02.2020г., е образувано и адм.д.№122/2020г.
В настоящия случай жалбата е предявена в законоустановения срок, поради което
се явява процесуално допустима, включително и искането по реда на чл.166 от АПК.
Независимо, че административният орган изрично
се е произнесъл по реда на чл.196 ал.3 от ЗУТ, т.е. е допуснал предварително
изпълнение на процесната заповед, то по силата на закона, а именно на
разпоредбата на чл.217
ал.1 т.9 от ЗУТ е допуснато предварително изпълнение на административния
акт, с оглед на което съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл.166 ал.4
от АПК и следва да се произнесе по този ред.
В жалбата освен доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт, предвид твърдени политически пристрастия на издателя му и
намерения за укрепване на сградите, не са посочени доводи за това, че
предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до значителни вреди на
оспорващия.
Съдът след като се запозна с приложените по
делото доказателства и твърденията на жалбоподателя намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.217
ал.1 т.9 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на издадените
заповеди по чл.195 и чл.196 от ЗУТ. Съгласно чл.217
ал.2 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на административните актове по
ал.1, с изключение на тези по т.2. Следователно налице е допуснато по силата на
отделен закон предварително изпълнение. На следващо място, разпоредбата на чл.166
ал.4 АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя допустимостта на
искането за спиране на изпълнението– да не се предвижда забрана за съдебен
контрол. Такава забрана ЗУТ не съдържа. На трето място, условие за допустимост
на искането е наличие на оспорване срещу законосъобразността на
административния акт, по отношение на който специален закон допуска
предварително изпълнение. Това условие също е налице, доколкото с жалбата срещу
процесната Заповед е направено искането за спиране на предварителното
изпълнение на същата и е образувано настоящото административно производство.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.166 ал.4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон (какъвто е и процесния случай), когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл.166
ал.2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл.60 ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда.
Анализът на текстовете води до обоснования
извод, че в тежест на жалбоподателя, поискал спиране на предварителното
изпълнение е да докаже вероятността това предварително изпълнение да му причини
значителна или трудно поправима вреда. Твърдения и доказателства в тази насока
в настоящото производство не са налице. Липсват каквито и да са твърдения в
жалбата, както и в петитума на същата за наличие на основания по чл.166 ал.2 от АПК, а именно в какво се изразяват евентуално значителни или трудно поправими
вреди. Изложените доводи и съображения в жалбата единствено са насочени по
отношение на нейната незаконосъобразност и нарушения на процедурата по
издаването ѝ, които са неотносими при преценка за наличие на основанията
по реда на чл.166 ал.2 от АПК. В съдебното производство съдът не би могъл с
мотивите си в постановен от него съдебен акт да замести липсващо изявление на
жалбоподателя в тази насока. Производство по реда на чл.166 от АПК е такова, по
което съдът следва да се произнесе незабавно с определение и поради това не
предполага оставянето на това производство без движение за представянето на
нови доказателства. Преценена по предпоставките от чл. 166 АПК, жалбата не е основателна.
На следващо място, искането е за спиране на
акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на
ЗУТ. В закона изрично е предвидена възможност Кметът да допусне предварително
изпълнение в специална хипотеза- "Когато строежът създава непосредствена
опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска
предварително изпълнение на заповедта". С тази хипотеза е гарантирана
защитата от непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, при
която дори при административен акт - предварително изпълняем по силата на
закона, органът има право да допусне самостоятелно предварително изпълнение,
основано на предотвратяване живота и здравето на гражданите от непосредствена
опасност. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по
чл.60
ал.1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и
държавният интерес надделяват над личния. Преценката не е на органа, а на
законодателя, независимо, че има произнасяне в тази насока и от самия
административен орган. Очевидно вредите които ще има жалбоподателя са преценени
като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който
следва да бъде защитен. Следва да се отбележи, че в конкретният случай се цели
защитата на здравето и живота на гражданите, тъй като разпоредените действия в
заповедта са необходими с оглед състоянието на сградите и указаната проверка за
наличие на опасни сгради в общината от РП-гр.Велики Преслав с писмо по делото.
Отделно от това от жалбоподателя не се
посочват нови обстоятелства, които да обосноват спирането на предварителното
изпълнение на заповедта. Още един аргумент за неоснователност на искането е и
фактът, че евентуалните вреди от обявения за незаконосъобразен административен
акт– било имуществени или неимуществени такива, подлежат на репарация по реда
на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203
и сл. от АПК, поради това не могат да бъдат третирани като основание за
спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.
В жалбата са изложени твърдения, че имотите
са закупени наскоро, на собственикът не
бил връчен констативен протокол за проверка и от същия са предприети
действия за укрепването им. От представените доказателства не се установя
верността на нито едно от твърденията. От приложения Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти №98 том 6 рег.№4250 н.д.№831 от 2019г. на Нотариус С.Н.се
установява, че имотът е закупен преди повече от пет месеца. Изготвения Протокол
№2 от 16.12.2019г. от комисия, назначена от Кмета, съдържащ констатации от извършен
оглед на имотите и извод за лошото им техническо състояние, е бил връчен на
08.01.2020г. на представител на дружеството жалбоподател при условията на
отказ, надлежно удостоверен с подписите на двама свидетели. Към жалбата не са
представени никакви доказателства за започнало укрепване, спряно със Заповед на
Кмета, а представения Протокол за трасиране е неотносим с предмета на
доказване.
При съобразяване на горните факти и
обстоятелства се налага изводът за неоснователност на искането за спиране на предварителното
изпълнение на процесната заповед.
Водим от горното и на основание чл.166
ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля искане на „М.5.С.Д.“ЕООД,
за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 141/21.01.2020г.
на Кмета на Община Върбица, обективирано в жалба срещу процесната Заповед.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Р България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: