№ 115
гр. Варна, 07.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600037 по описа за
2023 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.А.
Подсъдим М. Г. Г. , редовно призован, явява се лично, представлява се
от адв. Р. С. Г. от АК – Добрич, редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да представям
доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ. Г. – Да се даде ход на делото, няма да представям доказателства.
Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам подадения
протеста, но не на посочените в него основания и тъй като имам право на
допълнителни съображения ще изложа, че смятам присъдата за неправилна и
незаконосъобразна досежно цялостното оправдаване на подс. Г. за
извършеното от него деяние, което намирам, че съставлява престъпление по
1
чл.212, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Не поддържам протеста досежно наличие на престъпление по чл. 255 от
НК, като в тази му част се солидаризирам напълно с изводите на
първоинстанционния съд и мотивите, че от събраните по делото
доказателства не се установява укриване или неплащане на дължими данъчни
задължения в резултат на подадената справка-декларация от страна на подс.
Г.. Не споделям изводите на съда тъй като той е счел, че са налице всички
обективни и субективни признаци на състава по чл. 256, но единствено
размерът на посочения данъчен кредит от 16 740 лева се явява под
изискуемия в размер на 70 минимални работни заплати, към момента на
извършване на деянието, поради което съставът не може да осъди
подсъдимия за това престъпление.
Не споделям изводите изложени от съда, че пречка за осъждането на
деянието, за което категорично е прието, че е налице - по чл.212, ал.1, вр. чл.
18 от НК е това, че в обв. акт липсват посочени обстоятелства сочещи на
обективни и субективни признаци на този състав. Аз считам за безспорно
установено, а така е отразено и в мотивите, че от доказателствата по делото, а
и в обв. акт категорично е посочено, че подсъдимият е подал справка-
декларация по ЗДДС на 15 септември 2014 г., в която е отразил неверни
сведения за извършени нереални покупки от по шест фактури от две фирми,
въз основа на което е посочил право на данъчен кредит надвишаване от
действителния в размер на 6 642 лв., а посоченият от него е бил в размер на
23 432.82 лв. и разликата всъщност се явява такава сума, която той е следвало
да получи от държавния бюджет и това е било известно, такива са и неговите
обяснения в хода на наказателното производство, както за знания относно
недействителността на извършените покупки и инкриминираните документи,
че са използвани в справката декларация и това е извършено с негово знание,
той е участвал, предал е тези фактури на счетоводителя и в справката-
декларация те са намерили отражение, поради което е бил завишен размерът
на данъчния кредит.
Действително не е налице престъпление по чл. 255 от НК, тъй като за
този данъчен период липсват извършени продажби и дължим данък добавена
стойност, поради което не е извършено и прихващане, а подсъдимият е
следвало изцяло да получи сума от държавния бюджет равняваща се в размер
на 16 740 лв. и от него е направено всичко възможно и зависещо за да получи
тази сума, поради което деянието е останало недовършено във фазата на
опита.
Аз считам, че съдът изхождайки в мотивите си, че престъплението по чл.
256 и чл.212 се отнася като специален към общ не може да се твърди, че в
обв. акт посочвайки, че използването на едни инкриминирани документи и
целящи да се получи едно чуждо движимо имущество неправомерно,
съставлява престъпление по чл. 256 от НК, ако размерът беше 20 750 лв.
съгласно изискванията на закона, но не съставлява документна измама защото
2
не било описано, че действията са присвоителни. Намирам тези изводи за
произволни и непочиващи на събраните по делото доказателства. Считам, че
от тях, а и в обв. акт са описани всички факти и обстоятелства, които могат да
обосноват наказателна отговорност за извършено от подсъдимия
престъпление по чл. 212, ал.1 от НК, то се явява по-леко наказуемо от
престъплението по чл. 255 и няма пречка за прилагането на по-лекия състав,
като с оглед забраната за отежняване положението на подсъдимия поради
това, че първоначално наложеното му наказание не е протестирано от
прокуратурата считам, че такова следва да му бъде наложено в същият размер
от 1 година лишаване от свобода, което се явява с приложението на чл.55 и с
изпитателен срок от три години.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
АДВ. Г. – Уважаеми Апелативни съдии, очевидно в настоящото
производство единственият спор между нас и прокуратурата е има ли
извършено и престъпление по чл.212 - обикновената документна измама от
НК, с всичко друго прокуратурата очевидно е съгласна с присъдата на ДОС.
Очевидно е, че няма извършено престъпление по чл. 255 от НК. Очевидно е,
че няма извършено и престъпление по чл. 256 от НК, поради размера на
сумата, която се е опитал да получи неправомерно от държавния бюджет
подсъдимият.
Изтекла е абсолютната давност за престъпленията по чл.313, чл.308,
чл.309, чл. 316, за които би могло да се мисли в настоящия случай.
В обстоятелствената част на обв. акт са описани факти и действия, които
осъществяват единствено и само състава на чл.255 от НК. Няма посочени
никакви обективни обстоятелства, от които да се направи извод или да се
твърди в обв. акт, че е извършена и обикновената документна измама –
подобни факти не са предявявани на подсъдимия, а съдебната практика е
такава, че по непредявено обвинение оправдан подсъдим не може да бъде
осъден.
В обв. акт не е описано, че субективната страна на деянието по чл. 212
намерението на подсъдимия е било да присвои пари неправомерно от
държавния бюджет. Не е описана и фактическа обстановка, при която
използваните от него документи – фактури, справки, декларации, са
представени пред Агенцията за да получи чрез тях неправомерно някакви
парични средства. Смятам, че поради това, че не са описани в обв. акт
обстоятелствата във връзка с евентуално обвинението по чл. 212 от НК той не
може да бъде осъден по непредявено обвинение.
В този смисъл смятам, че протестът е неоснователен, а присъдата като
правилна и обоснована следва да бъде оставена в сила.
Благодаря Ви за вниманието.
3
ПОДС.Г. – Страшно съжалявам за действията си.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Г. – Моля присъдата да бъде потвърдена.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4