Р Е Ш Е Н И Е
Номер
952 24.04.2019 г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На десети април Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 8454
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от Г.С.К. против СУ „Константин Петканов” -
гр. Бургас искова молба, с която се моли да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЛС-02-1/18.09.2018 г. на
директора на ответника, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „*****“, да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение в размер на 4 812 лв. за 6-месечния период, през който той е
останал без работа поради уволнението, а именно за периода 18.11.2018 г. - 18.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане, както и да бъдат присъдени на ищеца
направените разноски по делото. Твърди се, че уволнението е незаконно, тъй като
работодателят се е позовал на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника, в която хипотеза правото на пенсия следва да бъде придобито по
време на действие на трудовия договор, а в случая ищецът е придобил и упражнил
това си право още преди сключването на трудовия договор. Твърди се също така,
че в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение не са били
изложени фактически основания за отправянето му. Изложени са подробни доводи. В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа
предявените искове, ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни
основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225 от КТ, като
същите са допустими.
Ответникът е депозирал отговор, в
който оспорва исковете като неоснователни и моли те да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди, че ищецът е признал, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като той е бил наясно защо се прекратява трудовото му
правоотношение. Изложени са подробни доводи. Предвид неоснователността на иска
за отмяна на уволнението, ответникът счита, че неоснователен е и искът за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като ответникът твърди, че последният
иск е неоснователен и поради липсата на доказателства ищецът да е търсил
активно работа и да е останал без средства за преживяване. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който
поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е приложено копие на сключен между страните трудов договор от 30.05.2017
г., с който ищецът К. е бил назначен в СУ „Константин Петканов” на длъжността „*****”,
като договорът е бил сключен за неопределено време.
На
17.09.2018 г. на ищеца е било връчено двумесечно предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение - считано от 18.11.2018 г., като е посочено, че
същото ще бъде прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, без да е
посочено фактическото основание за прекратяването.
Със
Заповед № ЛС-02-1/18.09.2018 г., издадена от директора на СУ „Константин Петканов”,
е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 18.11.2018 г.,
като е посочено, че правното основание на прекратяването е чл. 328, ал. 1, т.
10 от КТ, а причините за това - придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Препис от заповедта е бил връчен на работника на 25.09.2018 г.
По
делото е представено копие на Заповед № 599/02.09.2002 г., издадена от изп.
директор на „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС” АД, с която също на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение с Г.С.К., считано от
03.10.2002 г. - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
По
искане на ищеца ответникът е представил извлечение от ведомостите си за заплати
за периода м. юли – м. ноември 2018 г., включително за заплатата на ищеца К..
Останалите
писмени доказателства, които са представени и приети по делото са ирелевантни за
настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.
В
съдебно заседание на 13.03.2019 г. е разпитана свидетелката М. А., заемаща
длъжността зам. директор по АСД в ответното училище, която твърди, че е
присъствала при връчване на предизвестието на К., като директорът на училището
му е обяснил причината, поради която го освобождават, а именно, че е пенсионер
от дълго време и му е трудно да си изпълнява задълженията.
С
оглед на така представените от страните относими доказателства, съдът намира,
че уволнението на ищеца е незаконосъобразно по следните съображения:
В
случая безспорно се установи, че трудовото правотоношение на ищеца е било прекратено
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като тази правна норма е посочена както в
предизвестието, така и в самата заповед, в която също така е вписано и фактическото
основание за прекратяването, а именно поради придобито от работника право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съдебната
практика трайно приема, че за да бъде прекратено едно трудово правоотношение
едностранно от страна на работодателя на това правно основание (чл. 328, ал. 1,
т. 10 от КТ), следва работникът да е придобил право на пенсия по време на
трудовото правоотношение, което се прекратява. В подкрепа на този извод е и
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия
договор с отправяне на писмено предизвестие до работника, когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като работникът е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
случая между страните по
делото не се спори, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст не по време на трудово му правоотношение с ответника, а много преди това.
С оглед на това съдът намира, че в конкретния случай не са били налице
условията за прекратяване на това трудово правоотношение на осн. чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ, поради което следва да се приеме, че уволнението
на ищеца е незаконно и то следва да бъде отменено. Фактът, че са били налице условията на
чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, не може да санира по никакъв начин порока на
процесното уволнение при условие, че в заповедта като фактическо и правно
основание за прекратяването е посочена друга правна норма. Този
порок на прекратяването на трудовото правоотношение не се санира и от факта, че
работникът е знаел какви са действителните причини за уволнението (в каквато
насока са свидетелските показания), тъй като за да е законно уволнението,
следва да е налице съответствие между фактическото и правното основание за уволнението,
а в случая такова не е налице – посоченото в заповедта правно основание не
съответства на действителните причини за уволнението, за които ищецът е бил
уведомен от работодателя си в устен разговор.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Като последица от признаването на уволнението за
незаконно следва да бъде уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и ищецът да бъде възстановен на
заеманата от
него преди уволнението длъжност
„*****“ в СУ „Константин Петканов“ – гр. Бургас.
По отношение на иска по чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ, съдът намира следното:
Видно от представеното копие на
трудовата книжка на ищеца и справката, извършена в съдебно заседание на
10.04.2019 г. с оригинала на същата, след процесното уволнение ищецът не е
започнал нова работа по трудов договор. С оглед на това съдът намира, че искът
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е доказан по основание и на ищеца се следва
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, но за периода до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, а именно за периода от 18.11.2018 г. –
10.04.2019 г. За останалата част от исковия период искът е недоказан по
основание, тъй като е недопустимо да се присъжда обезщетение за бъдещ период,
още повече, че няма как да се приеме за доказан факта на оставане на ищеца без
работа за бъдещия период след 10.04.2019
г. до 18.05.2019 г. Поради това обезщетението следва да бъде присъдено
за периода, за който е доказано, че ищецът е останала без работа, а именно от
уволнението му на 18.11.2018 г. до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция - 10.04.2019 г.
По
отношение размера на това обезщетение и предвид представеното от ответника извлечение
от ведомостите му за заплати, съгласно което за м. октомври 2018 г. (месецът,
предхождащ уволнението) при 23 отработени дни брутното трудово възнаграждение
на ищеца е било в размер на 812,01 лв., или по 35,30 лв. дневно, то дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 18.11.2018
г. – 10.04.2019 г. възлиза на 3 848,14 лв. (4 месеца по 812,01 лв. плюс 17 раб.
дни по 35,30 лв.). Поради това искът по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде
уважен до този размер, а в останалата му част до предявения размер от 4 812 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
В хода на настоящото производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 600 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, а ответникът – 400 лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение, представляващо част от уговореното възнаграждение в размер на 1
200 лв. (за остатъка от 800 лв., за който в договора за правна защита и
съдействие е посочено, че е платен по сметка, не са представени доказателства
за плащането му).
Предвид
крайния изход на спора по делото, а именно пълно уважаване на първите два иска
и частично уважаване на третия иск, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер
на 550 лв., представляващи част от направените от него разноски по делото,
съответна на уважената част от исковете, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 30 лв.,
представляващи част от направените от него разноски по делото, съответна на
отхвърлената част от третия иск.
Тъй
като настоящото производство е безплатно за работника, то предвид уважаването
на исковете работодателят следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в
размер на 253,93 лв., от които по 50 лв. за двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
и 2 от КТ и 153,93 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г.С.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. С.-Ш., извършено със Заповед № ЛС-02-1/18.09.2018
г. на директора на Средно училище „Константин Петканов” - гр. Бургас.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.С.К., ЕГН **********,
на заеманата от него преди уволнението длъжност „*****” в Средно училище „Константин
Петканов” - гр. Бургас.
ОСЪЖДА
Средно училище „Константин Петканов” - гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес
гр. ******, да заплати на Г.С.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 3
848,14
лв. (три хиляди осемстотин четиридесет и осем лв. и четиринадесет
ст.), представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането
му без работа поради уволнението,
дължимо за периода
18.11.2018 г. – 10.04.2019 г., като
за разликата над уважения до предявения размер от 4 812,00 лв.,
както и за периода 11.04.2019 г. – 18.05.2019 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА
Средно училище „Константин Петканов” - гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес *****,
да заплати на Г.С.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 550,00
лв. (петстотин и петдесет лв.), представляваща част от направените от него
разноски по делото, съответна на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Г.С.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, да заплати на Средно училище
„Константин Петканов” - гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. *****, сумата
от 30,00 лв. (тридесет лв.), представляваща част от направените от него разноски по делото, съответна на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Средно
училище „Константин Петканов” - гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. *****,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 253,93 лв.
(двеста петдесет
и три лв. и деветдесет и три ст.).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от обявяването му на 24.04.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА