Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8997 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от С.П.А., ЕГН **********, с адрес *** чрез адв.
Т.П. от ВАК срещу Д.В.С., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.55,
ал.1от ЗЗД за заплащане на сумата общо от 9600 лева, получена без основание, както и сумата от 4758,41 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 16.09.2015г. до 03.08.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда-30.07.2020 г.
Ищцата твърди, че на 15.09.2015г. с
ответницата, чрез посредничеството на сина й К.сключили предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот за цена 40 000лв., именно:недвижим имот
находящ се в гр.В., м-ст С., ПИ с ид.№10125.2508.901
с площ от 600 кв. м.,заедно с построените в мястото сграда на един етаж, с площ
от 33 кв.м.
Окончателния
договор следвало да бъде сключен в срок до 6 /шест/ месеца от сключване на
предварителния договор, а именно до 15.03.2016г. В изпълнение на задълженията
си, като купувач на 16.09.2015г. ищецът заплатил по банкова сметка ***, сумата 9600 лв., като аванс по предварителен
договор от 15.09.2015г. за закупуване на недвижим имот.
В хода на гр.дело 10993/2016г. ВРС, се
установило, че подписът положен за продавач на предварителния договор не е на
ответницата Д., поради което е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.второ ЗЗД - за връщане на
получено на отпаднало основание, с мотиви, че връщането се дължи на осн.чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД. Ищецът твърди, че на
03.01.2017г. с договор за цесия, вземането му към Д.С. в размер на 9600лв., е
прехвърлено в полза на „З.БГ Г."ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:
гр.В., ул."П.К." 3, оф.1, представлявано от управител С. Г.. За договора за
цесия, ответницата Д. е била уведомена с Уведомление от 04.01.2017г. Излага, че
със споразумение от 10.09.2018г., прекратили по взаимно съгласие, сключения на
03.01.2017г. договор за цесия, за което ответницата е уведомена.
В
молбата се излага, че с определение по гр.д. 1042/2020г. на ВКС IV г.о., не е
допуснато касационното ми обжалване на решение по гр.д. 1864/2019г. на ВОС, с
което е потвърдено Решение по гр.д. 13628/2019г. на ВРС, с което бе отхвърлен
предявения ми иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД, срещу Д.В.С., за връщане на сумата 9600лв., като съдът е приел, че
ответницата не е била уведомена от цесионера „З.БГ Г."
ЕООД и същата не е знаела на кого следва да заплати процесната
сума 9600лв. За прекратяване на договора за цесия ответницата е уведомена и в
хода на гр.д. 13628/2019г. на ВРС.
Ищецът
сочи, че не е спорно, че по банковата сметка на ответницата на 16.09.2015г. е
заплатил сумата 9600лв., както и че към настоящия момент сумата не му е
върната, както и че не е заплатена и на цесионера „З.БГ
Г." ЕООД, преди прекратяване договор за цесия.
Ищецът сочи, че фактът на получаване на 9600лв.
се установява с платежно нареждане No
D00853/
16.09.2015г. Асет банк АД,
с наредител С.П.А. и получател Д.В.С., а и
ответницата не отрича, че е получила и до сега не е върнала 9600лв. Претендира
разноски в производството.
Предвид Определение №1151/30.03.2021 г. на
Варненски Окръжен съд по ч.гр.д. №663/2021 г., в предявения иск се твърди, че е
налице неоснователно обогатяване, поради твърдение, че сумата е преведена на
ответницата по иска без правно основание-предварителен договор не е сключван,
тъй като същия не е подписан от ответницата.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Възразява,
че до подписване на
предварителен договор между страните не
се е стигнало, като причините за това
са у ищеца, който не е
продължил преговорите и с това е станал
причина за задържане от
страна на ответницата
на платеното в
преддоговорните
отношения между страните „стоп капаро". Твърди,
че от своя страна ответницата С. е
имала добросъвестно поведение, тъй
като е снабдила
ищеца с информацията
необходима към съответния етап от преговорите
и е изпълнил задължението
си да не продава имота дълго
време преди да наложи възбрана
ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
С
решение на ВОС по възз.гр.д.№2126/17г. е обезсилено Решение
№ 3186/02,08,2017г., постановено по гр.д. № 10993 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд В ЧАСТТА, в
която Д.В.С. е осъдена да заплати на С.П.А. сумата
9600,00 /девет хиляди и шестотин/лв., с
която се е обогатила неоснователно като получена без основание, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на завеждане на исковата молба -
13.09.2016г. до окончателното й изплащане. С решение по гр.д.№2504/18г. на ВРС,
потвърдено с решение на ВОС е отхвърлен предявения от С.П.А. ЕГН********** ***
срещу Д.В.С. ЕГН********** *** иск за заплащане на сумата от 9 600 лв.
получена на отпаднало основание, на осн. чл.55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД.
С решение по гр.д.№13628/18г. на ВРС,
потвърдено с решение на ВОС са отхвърлени предявените
искове от С.П.А., ЕГН **********
*** срещу Д.В.С., ЕГН ********** *** за осъждане на
ответника да заплати сумата от 9600 лева получени без основание от ответника по невъзникнало облигационно
правоотношение по предварителен договор за покупко –
продажба на недвижи имот находящ се в местност „С.“, район Приморски, гр. Варна, както и сумата от 2913,08 лева – мораторна лихва върху главницата
считано от 16.09.2015г. до 09.09.2018г., чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото е представен заверен препис от Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.2015г., с посочени в него
продавач-ответницата и купувач-ищеца. Предмет на договора е поемане на
задължение от страна на ответницата да продаде на ищеца недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, м-ст ”С.”, съставляващ ПИ с ид.№10135.2508.901, с площ от 600 кв.м., заедно с
построената в мястото сграда на един етаж, с площ от 33 кв.м., срещу цена от
40000лв., която в платима на части-9600лв. при подписване на договора, като
сумата съставлява капаро /задатък/ и остатъка от
30400лв. при сключване на окончателния договор. Според чл.2 от договора
окончателното прехвърляне на собствеността върху имота следва да стане в срок
от 6 месеца от сключване на предварителния договор, т.е. до 15.03.2016г. Според
чл.8 от договора ако не се стигне до прехвърляне на собствеността по вина на
продавача, същия дължи на купувача връщане на даденото капаро от 9600 лв. в
двоен размер като неустойка.
По гр.д. № 10993 по
описа за 2016г. съобразно заключението
по СГЕ е прието на
основание чл.194 от ГПК , че документа Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.2015г. е неистински. Тази
констатация има обвързваща доказателствена сила и в
настоящото производство.
Съдът е
приел за безспорно между страните по делото, че С.П.А., ЕГН ********** по банковата сметка
на ответницата
Д.В.С., ЕГН **********
на 16.09.2015г. е заплатил сумата 9600 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият състав приема, съобразно Определение
№1151/30.03.2021 г. на Варненски Окръжен съд по ч.гр.д. №663/2021 г., че
предявеният иск е допустим. Варненски Окръжен съд е приел, че е предявен иск с
твърдение за неоснователно обогатяване,
че сумата е преведена на ответницата по иска без правно основание-предварителен договор не е
сключван, тъй като същия не е подписан от ответницата.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за дължимост
на сумата от 9600 лв., представляваща платена сума без основание в полза на ответницата.
За уважаването на така предявената исковата претенция е необходимо да се
установи осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ претендираната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на
ответника; 3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго.
Както бе посочено по-горе представеният от ищеца
предварителен договор е неавтентичен документ в частта за положения от
продавача-ответницата подпис, съответно същия няма обвързваща сила по отношение
на последната. Ирелевантно е твърдението на
ответницата, че е била добросъвестна и по вина на ищеца не се е стигнало до
подписване на окончателен договор, предвид установеното, че липсва валиден
договор между страните. Ето защо авансово платената от ищеца продажна цена в
размер на 9600 лв. се държи без основание от ответницата и подлежи на връщане.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата се е
обогатила неоснователно с процесната сума и на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД дължи връщането ѝ на ищеца. В резултат, от
което иска за връщане на сумата от 9600 лв., представляваща авансово платена
цена на недвижим имот се явява основателен и следва да бъде уважен.
Задължението за връщане на полученото без
основание е безсрочно, поради което, за да изпадне длъжникът в забава, по
силата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД следва да бъде поканен. В случая ответникът е изпаднал в
забава, считано от предявяване на първоначално заведения иск по чл.55 от ЗЗД,
т.е. 13.09.2016г.
В резултат от уважаването на иска за заплащане на
горепосочената сума, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и с оглед направеното от
ищеца искане, следва да се присъди и законна лихва върху главницата, за периода
от датата 13.09.2016 г. до датата на
предявяване на иска-30.07.2020г.
Размерът на законната лихва е
нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен
за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на
УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания,
налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез
аритметични операции, и при използване на база данни в компютърен продукт АПИС
ФИНАНСИ, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния
период, съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава от 3778,68 лв. Това е размерът на дължимото обезщетение
за забава върху главница от 9600 лв. представляваща лихва за забава за периода
от 13.09.2016г.
до датата на
предявяване на иска-30.07.2020г. Съответно искът следва да се уважи за тази
сума и отхвърли за горницата над 3778,68 лв. до претендираните
4758,41 лв. и за периода от 16.09.2015г. до 13.09.2016г.
По разноските:
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски - д.т. 579,10 лв., д.такса ч.жалба-16.02лв. и 1000 лв. внесен адв. хонорар. Съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. В този
смисъл, възстановяването на разноските в
обезпечителното производство и в свързаното с него изпълнително дело
представлява последица от уважаването на обезпечения иск. В случая обезпечения
иск е за осъждане ответника да заплати
сумата от 9600 лева, представляваща получена без основание, поради което
разноските по обезпечението се присъждат в пълен размер-41,50 лв. за дж.такса и 15 лв. вписване обезпечение. Съответно уважената
част на исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 1542,78 лв. (1486,28
+56,50).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, от внесената сума 600 лв. адв.възнаграждение
,съразмерно семата от 40,94 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Д.В.С., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на С.П.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 9600 лв. (девет хиляди и
шестстотин лева), получена без основание на 16.09.2015г., на осн.чл.55 ал.1
от ЗЗД, сумата от 3778,68 лв. (три
хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки) представляваща
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД
върху главницата от 9600 лв. за периода от 13.09.2016г. до датата на
предявяване на иска-30.07.2020г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба-30.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля иска по чл.86 от ЗЗД за
горницата над 3778,68 лв. до претендираните 4758,41 лв. и за периода от 16.09.2015г. до
13.09.2016г.
ОСЪЖДА Д.В.С., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на С.П.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1542,78 лв. (хиляда
петстотин четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), представляща
направени в производството разноски и разноски в обезпечитално производство по
ч.гр.д. № 7137/20г. на ВРС , на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.П.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Д.В.С., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, сумата от 40,94
лв. (четиридесет
лева и деветдесет и четири стотинки), представляща
направени в производството разноски и разноски за заплатено адв.възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: