№ 59912
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110121463 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление на „Ю. К. Б.“ ЕООД с ЕИК .... за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. Н.
М. с ЕГН: **********за вземания по Договор за кредит № .... от 09.10.2022г.
Претендират се главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава и такса за
разглеждане на кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Съдът намира, че заявлението в частта
относно претендираната такса за разглеждане на кредита следва да бъде отхвърлено. В
случая заявителят претендира вземания, възникнали по договор за потребителски
кредит по смисъла на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните се регулират от правилата на специалния закон.
Поддържа се, че потребителят се задължил да заплати такса за разглеждане на
искането за кредит, вкл. за осигуряване на средствата по кредита и сключване на
договора. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора
присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за
управлението му. От друга страна, когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения и се създават условия за
неоснователно обогатяване на заемодателя.
Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за посочената такса, освен че
противоречи на чл. 10а 1 ЗПК, е в противоречие и с добрите нрави, поради което е
нищожна и на това основание. По тези съображения заявлението следва да бъде
отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК в посочената част.
По разноските:
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна
такса следва също да бъде отхвърлено частично. За заповедното производство
юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50 лЕ., предвид едностранния
1
характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност, от което се
дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по заявлението, а в
останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление по ч.гр.д.№
21463/2024 г. на „ЮтЮ. К. Б.я“ ЕООД с ЕИК .... за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. Н. М. с ЕГН: **********а сумата от
324,59 лЕ. – такса за разглеждане на кредита съгласно № .... от 09.10.2022г., както и за
разноските над 29,63 лЕ. до пълния размер от 36,13 лЕ. за държавна такса и над 41,01
лЕ. до пълния размер от 50 лЕ. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2