Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в
публично заседание
на 15.12.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. № 3373 по
описа на съда за 2020г., и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от Р.Р.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***. ***против
А.П.М. с ЕГН **********,***, в която се твърди следното : на основание запис на
заповед от 01.06.2019г., с падеж 01.10.2019год. и издадена за сумата 6 600лв.,
ищецът получил изпълнителен лист срещу ответника по ч.гр.д. №2091 по описа за
2020 г. на Плевенски Районен съд. След възражение от страна на длъжника, се
предявява настоящият установителен иск, който се обосновава със следното : вземането
произтича от запис на заповед от 01.06.2019г., с падеж 01.10.2019г, който е
изцяло редовен от външна страна и е подписан лично от длъжника.
Съдът е сезиран с искане да постановиш
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А.П.М., че
дължи на ищеца сумата 6 600 лева главница на основание запис на заповед
от 01.06.2019г., с падеж 01.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение 02.06.2020г.
до окончателното изплащане на вземането ми, както и разноски по делото 132 лева
внесена ДТ и 552 лв. адвокатски хонорар.
Претендира разноски за настоящия исков процес.
В срок е депозиран писмен отговор от А.П.М.,
ЕГН **********,***, с който оспорва
изцяло иска като погасен чрез плащане. Заявява, че на 27.11.2019г. е подал жалба до Главен
прокурор срещу Р.Р.Х. за извършени от него спрямо ответника измамливи действия,
лихварство, рекет и осъществен физически и психически тормоз, извършени в
рамките на ОПГ. Твърди, че има подадена втора жалба до Специализирана
прокуратура с рег.№1536/29.07.20г. С постановление от 05.08.2020г.
Специализирана прокуратура отказала да образува Досъдебно производство поради
липсата на условия за извършени престъпления при условията на ОПГ, преписката е
изпратена на ОП - гр. Плевен и е
образувана преписка №3557/202бг. по описа на ОП - гр. Плевен. Твърди, че
данните, изложени в жалбата срещу ищеца са в пряка връзка с изложените от него
по това дело доводи, касаещи исковата му претенция. Заявява, че му е върнал в
пъти повече парични суми от дадените му от него в хода на осъществените спрямо
него измамливи действия и лихварство от негова страна.Прави искане за изискване
служебно на справка от ОП - гр. Плевен за процесуалния ход и извършените
процесуално следствени действия в хода на назначената по преписката
предварителна проверка. Счита, че въпросите, предмет на разглеждане по преписка
№3557/2020г. по описа на ОП – гр.Плевен, са преюдициални по отношение на
предмета на настоящето исково производство и са налице правни основания за
спиране на настоящето съдебно производство до приключване със съответния
прокурорски или съдебен акт, постановени във връзка с разследването по преписка
№3557/2020г. по описа на ОП - гр. Плевен.
В о.с.з. ищецът се представлява от
пълномощника, който поддържа исковата молба.
В о.с.з. ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не ангажира последващо становище,
не представя доказателства.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск е допустим, а по същество –
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. №2091/2020год. по описа на ПлРС се
установява, че на 02.06.2020г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.417 ГПК срещу ответника, като е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума, а именно : 6600 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане,
деловодни разноски в размер 132,00 лв. – внесена държавна такса и 552лв. –
адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича от
следните обстоятелства: Запис на
заповед, издаден 01.06.2019 г. от А.П.М. в полза на Р.Р.Х., за сума в размер на
6600лв., с падеж на плащане 01.10.2019г. В срок, ответникът /длъжник в
заповедното производство/ е депозирал възражение, което е бланкетно и не са
посочени основания за недължимост на сумата. В случая е налице яснота за това, че издаденият запис на заповед
обезпечава сключен на 01.06.2019год. между страните договор за заем за
процесната сума. Приетият като доказателство по делото запис на заповед има регламентираното
съдържание по чл.535 от ТЗ. Ищецът е представил в оригинал сключения между него
и ответника договор за заем от 01.06.2019год., по силата на който му е
предоставил на заем сумата от 6600лв. Съгласно договора заемателят се е
задължил да върпне заетата сума в срок до 01.10.2019год., което е и падежът на
процесния запис на заповед. Приетият
като доказателство по делото договор, в оригинал, не е оспорен от
ответната страна. Всъщност, ответникът не оспорва, че е получил процесната сума,
както и че е получил същата именно на соченото от ищеца правно основание - като
заем. Твърди, че е върнал заема на ищеца, за което е изложил подробни твръдения
в депозирания писмен отговор и впоследствие в допълнителна писмена молба.
Следва да се посочи, че в тежест на ответника е да докаже, че е върнал на ищеца
заетата сума, а такива доказателства той не е представил – въпреки изрично
дадените му указания с определението на основание чл.140 от ГПК, с което е
изготвен проект за доклад, разпределена е доказателствената тежест по правния
спор, дадени са съответни указания на всяка от страните. В чл.4 от договора е
регламентирано, че връщането на заетата сума
ще се осъществи – „в брой“. Във вр. с тази клауза
ответникът не е направил искания по доказателствата. В отговора и в
допълнително уточняващата молба същият твръди, че е погасил задължението си; че
е върнал на ищеца вповече пари и че е
бил измамен и рекетиран от ищеца. Съдът, с определението за насрочване на делото
по реда на чл.140 от ГПК, е дал изрични указания на ответника да заяви по какъв
начин е извършил плащането на сумите по договора за заем, както и да посочи в
коя банка е извършено плращането - т.к. твърди, че плащането е било извършено
по банков път. В последващото си писмено изявление, преди провеждането на първото о.с.з., ответникът е заявил, че е
извършил плащания на значителни по размер суми, както следва :
-
на сумата 651 440лв., но платена по сметка на лице, което не е страна по
делото - ***;
- на сумата 145 000лв. , платена на
ищеца;
Във вр. с тези твърдения на ответника
следва да се посочи, че нито внасят
необходимата яснота във вр. с конкретния предмет на делото, нито
ответникът е направил някакви искания по доказателства, в защита на тезата,
която поддържа. Не е ясно, нито има представени доказателства, защо е извършил
плащане на сумата в размер 651 440лв. вероятно по сметка на лицето ***,
нито е ясно какво общо има плащането на тази сума с процесния договор за заем -
още повече, че ответникът твърди, че „по
указания на Р.Х. след 01.01.2018год.“ извършил плащането към ***. Вероятно се касае
за наличие на други отношения между страните, възникнали много преди
сключването на процесния договор за заем - сключен на 01.06.2019год. Този извод
на съда е относим и към твърдението на ответника, че е заплатил на ищеца сумата
от 145 000лв., т.к. и тази сума вероятно /според контекста на изложеното в
писмената му молба – л.22 от делото/ касае наличе на други облигационни
отношения межоду страните, неотносими към настоящия спорен предмет на делото.
Не са представени и доказателства за
такова извършено плащане, а учудващо, предвид големия размер на сумите,
ответникът дори няма яснота по въпроса в коя точно банка е извършил твърдените
плращания – в Банка ДСК или в Първа инвестиционна банка.
Ответникът е проявил процесуална
активност дотолкова, доколкото е искал спиране на производството по делото,
което искане съдът е отхвърлил, като се е мотивирал в о.с.з.
Предвди изложеното, предявеният иск
е основателен и доказан и следва да се уважи.
По
разноските: в случая и предвид изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за исковото
производство – в общ размер 684лв. - за внесена държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство – 132лв. - за внесена държавна
такса и 552лв. - за
за един адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД, че А.П.М., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на Р.Р.Х., ЕГН ********** ***, пълномощник адв. М. К. ***, със съдебен
адрес ***. ***, сумата от 6600лв. - главница, представляваща неизплатено
задължение по договор за заем от 01.06.2020год., обезпечен със запис на заповед
от същата дата, ведно със законната лихва от 02.06.2020год. - датата на
депозиране на заявление в съда, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №2091/2020год. по описа на Плевенски районен
съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
А.П.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.Х., ЕГН ********** ***,
пълномощник адв. М. К. ***, със съдебен адрес ***. ***сумата 684лв.-деловодни
разноски по делото, като и сумата 132лв. и 552лв. - разноски в
заповедното производство пг ч.гр.д. № 2091/2020год. по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: