Определение по дело №117/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Б. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], с вх. № 832 от 24.03.2025 г. по описа на Административен съд - Добрич по адм. дело № 117/ 25 г. по описа на същия съд, като самата жалба съдържа ОСОБЕНО ИСКАНЕ за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) № [Наименование]/ 16.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Варна, ОД МВР Варна, против …, [ЕГН], от [населено място], [улица], с която спрямо лицето на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред“ за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни.

Жалбоподателят сочи по отношение ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ, че същото не е мотивирано, издадено е при неправилно приложение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. При тези доводи иска да бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение на ПАМ до решаване спора по същество. Не излага конкретни фактически основания за ИСКАНЕТО, не представя доказателства.

От административния орган е изискана преписката, като в придружителното писмо е изразено становище по отношение на жалбата, но не и по отношение искането за спиране.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и посочените от жалбоподателя доводи, намира искането за допустимо, като подадено в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес, съдържащ се в жалбата срещу ЗППАМ, т.е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е недоказано, поради което е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК. Във всеки конкретен случай съдът, пред който е направено искане за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, извършва преценка дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

В случая искането за спиране е абсолютно немотивирано. Няма изложени никакви факти и обстоятелства, които да сочат на настъпването на трудно поправима или значителна вреда за оспорващия/молителя. Няма представени доказателства. Изложено е, че разпореждането за предварително изпълнение не е обосновано, но в случая не се касае за разпореждане на органа за допускане на предварително изпълнение на акта, а за допуснато по силата на закона на такова. В този смисъл законодателят е презумирал наличие на обществен интерес, който налага предварителното изпълнение на Заповедта. С оглед разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК, за да допусне съдът спиране на това изпълнение, следва молителят да посочи нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Такива в случая липсват.

Въз основа на горното съдът преценява искането като неоснователно и необосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Добрич, III състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на Г. Б. Г., [ЕГН], от [населено място], [улица], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № [Наименование]/ 16.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – Варна, ОД МВР Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд.

Определението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.

След обработката на делото последното да се докладва на съдия – докладчика за насрочване.